ОБЩИНА РИЛА

ОБЩИНА РИЛА

Адрес: гр. Рила, пл. „Възраждане“ 1

Тел.: 07054/88 44;

Факс:07054/88 33;

Моб.тел.: 0884/400 944;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Рила е разположена в Западна България, в югоизточната част на Кюстендилска област. Територията й заема част от средна и югозападна Рила планина и нейните подножия. Общата и площ е 364 кв. км.

Административен център на общината е град Рила, в състава на общината са включени и останалите населениместа- с. Падала, с. Смочево, с. Пастра, и населено място Рилски манастир.
Община Рила е разположена в Западна България, в югоизточната част на Кюстендилска област. Територията ѝ заема част от средна и югозападна Рила планина и нейните подножия.
Общината заема площ от 361 кв.км.
Община Рила води началото си от 1883 година като селска община със сътавни селища Рила, Бозовая, Пастра и Падала, Рилски манастир.
От 1978 година град Рила е обявен за седалище на Рилска община. Административен център на общината е град Рила, в състава на общината са включени и останалите населени места – с. Падала, с. Смочево, с. Пастра, и населено място Рилски манастир.
На Изток общината граничи с общините Самоков и Белица, на Запад с общините Кочериново и Бобошево, на Север с общините Дупница и Самоков, на Юг с общините Благоевград и Разлог.

РЕЛЕФ

Релефът на общината е с подчертано планински характер. Средната надморска височина на населените места в общината е: гр. Рила – 520 м.; с. Смочево – 550 м.; с. Пастра- 803 м.; с. Падала -910 м. и населено място Рилски манастир – 1 147 м.
Община Рила попада в планинската и преходно – планинската климатична област, което обуславя преходноконтиненталния климат с планинско влияние. Основен фактор за формиране на климата е надморската височина.
Попадайки изцяло в Западно-Беломорския водосборен басейн, водите на територията на общината се оттичат в басейна на р. Струма. Основна водосборна артерия на територията на Община Рила е р. Рилска, която извира от Рибните езера и е с обща дължина 51 километра.

КЛИМАТ

Община Рила попада в планинска /80%/ и преходно континентална /20%/ климатична област, което обуславя преходноконтиненталния климат с планинско влияние.
Основен фактор на формиране на климата е надморската височина, която в най-ниските части на подножието е около 500 м, а в най-високите – 2716 м, при връх “Черна поляна”. За региона е характерна мека зима и сравнително сухо лято.
Преобладава северният вятър (45%) със сравнително ниска средногодишна скорост, което се обуславя от конфигурацията на релефа и неговата защитна роля. Средната годишна скорост на вятъра е малка – 1,5 м/сек. Средногодишната сума на валежите за гр. Рила е 588 мм, с максимум в края на м. май – началото на м. юни и минимум – през м. септември.
Постоянна снежна покривка се формира към средата на декември и е с продължителност 160 – 180 дни на кота 1200 м. Слънчевото греене в ниските части е средно 2200 часа. Разнообразният релеф и ориентацията на долините обуславят наличието на съществени разлики в климата между по-ниските части и разположените по-високо. Режимът на мъглите до голяма степен зависи от топлинния баланс, минималната температура на въздуха, високата относителна влажност. Максимумът на мъглите е през ноември.

ВОДИ

Общината попада в Беломорския водосборен басейн. Водите на територията й се оттичат в Струмския водосборен басейн.
Реки
Централна река на територията на общината е р. Рилска с обща дължина 51 км. с водосборна площ 359 кв. км. Тя извира от Средна Рила – циркуса на Рибни езера, разположен между в. Йосифица, в. Канарата и в. Кьоравица. Отводнява главната езерна област на Средна Рила. Значителни нейни притоци са Маринковица, Сухоезерски поток, Друшлявица, Смрадливия поток, Джендемска река и Гьоленска река, р. Елешница, р. Каменица, Дяволските води, Голяма и Малка Ломница.
Най-голям приток на р. Рилска е р. Илийна с дължина 16 км. и събираща водите на реките Мермерица, Радовица и Краварско дере.
Река Рилска протича в дълбока коритна долина, по която са открити следи от ледника над Рилски манастир. След водослива й с р. Маринковица, Рилска протича спокойно през широко заравнено долинно дъно, заето от мочурища, и носи името Тиха Рила.
Илийна река е най-големият приток на Рилска река. Води началото си от Синьото езеро в Чернатишкия циркус на средна Рила, отводняван от р. Чернатица. Другият й начален приток е Мраморецка река, която отводнява Мраморецкото езеро. Двата потока се събират в западното подножие на рида Мраморец и образуват Илийна река. От многото притоци на Илийна река по – забележителен е Дядоильoв дол, който води началото си югозападно от връх Дъбрава. Името си е получил от скален навес в стръмната камениста долина,който е служел за убежище на Ильо Войвода. Надвесът е известен като Дядо Ильова пещера.
Езера
На територията на Общината попадат 28 планински и високопланински езера, най-големите, от които са циркусни и имат ледников произход.
Най-значими за водния баланс на територията на общината са Горно и Долно Рибни езера, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера и Сухото езеро.
От тях най-ниско разположено е Сухото езеро, което се намира на 2 045 м. надморска височина и заема площ от 19.5 дка. То е свлачищно езеро, разположено в коритовидна ледникова долина. В него се влива потокът, който отводнява северозападните склонове на седл. Кобилино бранище и потокът от Поповокапските езера. Представлява природен феномен поради факта, че вскриваг водите си през летния сезон. Сухото езеро няма видим отток, а се оттича подземно. Просмуканата вода се появява отново на повърхността югоизточно от Кирилова поляна.
Смрадливите езера са група от три постоянни и три плитки, пресъхващи през лятото езера. Разположени са в Смрадливия циркус, принадлежащ към Рилецкия дял на Средна Рила. Най-малкото има водна площ 8.1 дка, второто по големина а9.6 дка. Обобщителното им наименование е свързано с името на най-голямото от езерата-Смрадливото езеро. То е най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров с обща площ 224 дка., дължина 900 м., ширина 260 м., дълбочина 24 м. и надморска височина 2 293 м.
Рибните езера са две а Горно и Долно. Горното Рибно езеро е по-голямото и заема площ от 176 дка, а средната му дълбочина е 4.4м. Площта на Долното Рибно езеро е 131.5 дка, а средната му дълбочина е 2.8 м. Разликата във височината между двете езера е 15м.
Манастирските езера са група от три постоянни и две пресъхващи езера. Голямото Манастирско езеро се намира източно от вр. Баба. Площта му е 24.5 дка, максималната му дълбочина е 4м. От него води началото си р. Водница, ляв приток на р. Рилска.
Дяволските езера са седем, разположени на юг от главното Рилецко било в Дяволския циркус, отводняван от р.Дяволска,ляв приток на р.Рилска. Най-високото езеро се намира на западния склон на вр. Рилец. Най – голямото е разположено на източния склон на вр. Теодосиеви караули и е с водна площ 14.6 дка. Две от езерата са наречени Седефени, тъй като дъната им са покрити с мраморни плочи.
На 2 379 м. надморска височина се намира язовир „Калин“, което го прави най-високо разположения изкуствен басейн у нас и на Балканския полуостров.

ФЛОРА

В Общината се очертават 2 добре изразени растителни пояса: горист и тревист. Гористият е по-обширният пояс и е съставен предимно от иглолистни видове: черен бор, бял бор, бяла мура, смърч и ела. Долната граница на този пояс е заета от широколистните видове: бук, габър, ясен, бреза и др. Гористия пояс над 1500 м. е съставен от храстите боровинки, малини и др. На горната горска граница е разпространен нискорастлият силно разклонен бор – клек.
Тревистият пояс се състои от алпийските пасища, които се простират до 2600 м. надморска височина. Сред характерните тревисти видове са представени и лилав минзухар, тинтява, омайниче, алпийска роза, кантарион, и др.

ФАУНА

Типични представители на животинския свят на територията на общината са сърната, благородния елен, дивата коза, дива свиня. От хищниците са разпространени вълк, кафява мечка и лисица. От гризачите най-често срещани са заек, катерица, лалугер, полска мишка, невестулка, белка. Птичият свят е представен от черен орел, сокол, ястреб, глухар, щъркел, лястовица, славей, синигер, врабче, кос, сойка и др. От влечугите се срещат гущер, смок, слепок, водна змия, пепелянка, усойница и др. Реките са обитавани от балканска пъстърва, черна мряна, речен кефал, речен рак и др.

ИСТОРИЯ

Като селище гр.Рила има многовековна история,която води началото си от края на ІІ-началото на ІІІ век. За античността на града свидетелствуват находките при разкопки или случайни такива.
На територията на град Рила са открити останки от антично селище с надписи на гръцки език от края на ІІ – началото на ІІІ век, основи на сгради, битова керамика, гробница зидана с тухли и други.
Първото известно наименование на селището е Спортела и се е намирало на територията на днешния град и хълма – западно от него. Принадлежало е към територията на Пауталия /дн. Кюстендил/.
Данни за следващото наименование на Рила-РОЛИГЕРА като кастел, възстановен през VІ век дава Прокопий.
В дарствената грамота на Иван Шишман от 1378 година се споменава селище с името Дриска, което вероятно се отнася за Рила. Официално Рила се споменава през ХІV век, като феодално владение на Рилски манастир в царствените грамоти на български владетели.
Сведение за Рила под името Ирлие има в турските регистри от 1576 година.
Рила е входната врата за Рилски манастир. В историческото развитие на селището е безспорна ролята на Рилски манастир, датиран от Х век-векове наред огнище на просвета и култура, пазител на българският национален дух и на българската книжнина.
Рилски манастир е уникален с изключително хармоничното съчетание на забележителни природни красоти и духовни ценности.
В духа на традициите земите тук да бъдат поставени под защитата на закона през 1966 година най-дълголетните и ценни гори около манастира
са обявени за защитена местност. От 1961г. Рилския манастир е превърнат в Национален музей, през 1983 година Организацията на обединените нации за образование наука и култура/ЮНЕСКО/, обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значения и включва Рилския манастир в списъка на световното културно наследство.
През 1986 година защитената територия е уголемена и е обявен резерватът ”Рило-манастирска гора”.
От 1991 год. Манастирът е изцяло под контрола на Светия синод на Българската православна църква.
През 1992 година обширна площ около резервата е обявена за парк, за да се опазят най-високите и богати на биологично разнообразие части на Рила планина.
И днес манастирът и неговите околности са неизчерпаем източник на национална гордост, средище за всички православни християни и място за духовно пречистване. Скътан като райско кътче в пазвите на най – високата и величествена планина у нас.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Археологически паметници
При разкопки са открити: зидана засводена гробница от I-II в., останки от антично селище с надписи на гръцки език, олтар от края на II и началото на III век, битова керамика, монети и др.
Като археологически паметници от местно значение през 1965 г. са обявени гробищната църква “Св. Архангел Михаил”, оброчище “Св. Георги” и останки от античен градеж в двора на църква “Св. Георги”.
Архитектурни паметници
Архитектурен комплекс „Бабинска махала“ е обявен за паметник на културата през 1971 г. В състава си включва 27 архитектурни паметника на културата – къщи (частна собственост), килийно училище и ц. „Св. Архангел Михаил“.
Къщите не са отворени за посещение и не се използват с туристическа цел. Някои от тях са разрушени, а други са в лошо техническо състояние. Килийното училище датира от 1830 г. и в момента е разрушено. Църква “Св. Архангел Михаил” – датира от XII-XIII век. Хрельовата кула в Р. манастир – датира от 1365 г.
Като единични архитектурни паметници са обявени (1971) църква “Св. Никола”, Метохът на Р. манастир (ветеринарна лечебница) и 9 частни къщи.
Религиозни паметници
Рилска света обител
Най – значимият паметник на културата на територията на общината е Рилският манастир. Той е изграден на границата между Северозападна и Средна Рила в долината на Рилска река, при вливането ѝ с р. Друшлявица. Основан е през X в. от отшелника Иван Рилски и заема площ от 8000 кв.м.
В Рилския манастир открити за посещения са: главната църква, историческия музей, етнографската сбирка, картинната галерия, Хрельовата кула, магерницата, музей “Манастирско стопанство”, както и четирите църкви в близост до манастира с ценни стенописи от началото на XIX в.
Манастирът е обявен за национален паметник на културата от 1961 г. За изложението на ЕКСПО 70 в Токио е възпроизведена трайно Магерницата като архитектурен уникат. През 1976 г. е обявен за национален исторически резерват, а през 1980 г. е удостоен с наградата “Златната ябълка” на ФИЖЕТ. През 1983 г. е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.
Метох „Орлица“
Отстои на 18 км от Рилския манастир. За първи път се споменава в грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. Възстановяван е няколко пъти. В сегашния си вид е от 1863 г. Църквата при метоха “Св. Петър и Павел” е малка еднокорабна постройка. Запазени са стенописи от 1478 г. Последното и изписване е от 19 век, извършено от Никола Образописов – художник от Самоковската живописна школа.
Църква „Свети Архангел Михаил“
Намира се в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от Рилския манастир. През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи (изображения на светци) от края на XII – началото на XIII век. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р.Рилска, стенописите параклиса на Хрельовата кула от 1335 г., тези в църквата “Св.Петър и Павел” в метоха “Орлица” от 1491 г. (на 2 км от гр. Рила), а по време на създаване дори ги превъзхожда (становище на проф. Прашков).
Понастоящем църквата действа като православен храм и се състои от кръстокуполна църковна сграда, западна пристройка и пристроена към нея столова. Състоянието на масивната конструкция е добро. Външната мазилка е в лошо състояние. Реална опасност за стенописите представлява покривната конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага.
Най-спешни мерки, които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата, са ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система. Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение (ДВ, бр. 77/1968) и художествен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 101/1971).
Църква „Свети Никола“
В центъра на гр. Рила се намира църквата “Св.Никола”, която датира от 1885 г. В нея се съхранява рядък паметник на средновековната везба – литургична тъкан от групата на т.н. ”Епитафиос” с размери 107-109 см.
На територията но общината се намират църквите “Св. Пророк Илия” в с. Смочево, църква “Св. Харалампи” в с. Пактра, параклис “Св. Пророк Илия” в с. Падала и параклисите “Св. Петка”, “Св. Троица”, “Св. Варвара” и “Св. Георги” до водопада “Бохемия” на река “Бозовайска Каменица”, оброчището “Света Неделя” в гр. Рила.
Други паметници
Паметник на загиналите руски воини през Руско-турската война .
Гори и защитени територии
Горите са много важна част от настоящето и бъдещето на община Рила. Общата площ на горския фонд е 197 948 дка, от които на ДЛ “Рилски манастир” 61 300 дка и Рилска св. обител – 122 240 дка.
Преобладаващите дървесни видове са бук, зимен дъб, бял бор, ела, смърч и бяла мура. Ценно богатство е биоразнообразието. От растителните видове се срещат рилската /божествена/ иглика – локален ендемит за Рила; от билките – мащерка, жълт и червен кантарион и др.; златиста кандилка – рядък вид, включен в “Червената книга” на България – том 1, български омайник, златовръх, рилски ревен – локален ендемит за Рила, жълт планински крем – рядък вид, жълта тинтява – застрашен вид, планински божур и др.
Горите са предпоставка за разнообразната фауна – яребици, зайци, лисици, вълци, диви прасета, сърни, мечки и др.
Със Закона за защитените територии (обн. ДВ, бр. 133 от 11.11.1998) частта от Национален парк „Рила“, включваща горите в горския фонд от община Рила, област Кюстендил с обща площ 14 370,7 хектара, както и високопланинските пасища и ливади, с обща площ 13 000 хектара, се прекатегоризира като природен парк с наименование „Природен парк „Рилски манастир“.
Паркът е обявен с цел да се запазят ценни растителни и животински видове, както и да се запази голямото разнообразие и красота на местата, подходящи за отдих и туризъм.
Особено забележителен от геоморфоложка гледна точка е районът около “Кирилова поляна” с красивагта скалиста дъга, включваща върховете Злия зъб, Иглата, Купените, Ловница, Орловец и Елени връх. В резултат на ерозионната и акумулативната дейност на ледниците през кватернера във високопланинските части са се образували значителен брой ледникови езера. На територията на парка има 28 езера, от които 25 ледникови. В него се намира и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 224 дка и дълбочина 24 м.
Богат и разнообразен е растителният и животинския свят в парка. Голям е броят на видовете растения. Сред тях са сладководни водорасли, лишеи, папрати и др. В “Червена книга на България”, том 1 са вписани 96 вида растения с различна степен на уязвимост, от които 87 вида с категория рядък и 9 вида – застрашени. В Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения са вписани 8 от тези видове – рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче, рилско подрумиче, кернерова метличина, трансилванска камбана и сив див тютюн.
На територията на парка се срещат над 200 вида гръбначни животни, от които 33 са включени в “Червена книга на България”, том 2. Сред тях са алпийски тритон, жаба дървесница, златка, скален орел и др.
През 1986 г. с площ 3676,5 ха е обявен резерватът “Риломанастирска гора”. В него е разположен историческия комплекс “Рилски манастир”, обявен от ЮНЕСКО през 1983 г. за паметник на световната култура.