ОБЩИНА РОМАН
ОБЩИНА РОМАН
Адрес: гр. Роман, бул.Христо Ботев 132-136
Тел.: 09123/20 64;
Факс:09123/23 49;
E-mail: roman@ronam.bg
Web site: www.roman.bg
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Община Роман заема югоизточната част на област Враца в Северозападна България. На изток граничи с областите Плевен и Ловеч, а на юг със Софийска област.
Общинските и граници са на запад – с община Мездра, на север – с община Бяла Слатина, на изток – с общините Червен бряг, Луковит и Ябланица, а на юг с общините Правец и Ботевград.
Заема площ от 301,52 кв. км.
Административен център на общината е гр. Роман (заема площ от 116,117 ха, на която живеят 3 598 жители регистрирани по постоянен адрес към 01.01.2009 г.), разположен непосредствено до вливането на р. Малък Искър и р. Искър. Град Роман отстои на 42 км източно от областния центьр – гр. Враца, на 29 км източно от гр. Мездра и на 120 км североизточно от гр. София по републиканската пътна мрежа. Пътищата от гр. Роман към съседните общини са разположени лъчеобразно, предимно от IV клас.
Град Роман е ж.п. гара на централната северна ж.п. линия София-Варна, която пресича територията на общината от запад (спирка Синьо бърдо) на изток (гара Кунино) по долината на река Искър.
На територията на общината има 12 села — Камено поле, Кунино, Синьо бърдо, Струпец, Радовене, Долна Бешовица, Хубавене, Курново, Стояновци, Средни рът, Караш и Марково равнище. Население 6 965 жители по постоянен адрес (към 01.01.2009 г.).
ИСТОРИЯ
Роман получава името си от разрушената по време на турското нашествие крепост „Роман“, наричана сега „Романова крепост“. Свидетелства за миналото са десетки археологически паметници – граничен камък от римско време, вила „Рустика“, римската крепост „Крив град“, наблюдателната кула на могилата край с. Струпец, датирана от първото българско царство. Първият писмен документ с името Роман е турски регистър от 1430 г.
Град Роман е освободен от османско робство на 27 ноември 1877 г. Развитието му започва със строителството на ж.п. линия София-Роман, която се открива официално на 20.II.1897г. и на ж.п. линията Роман-Плевен, открита на 18.VII.1899г. Тук идват от близки и по-далечни селища повече от хиляда души, които отварят 
дюкяни. Търговската дейност се засилва с откриването на големия железопътен мост на ж.п. линия София-Варна край Роман.
През 1913 в Роман е създадена организация на БРСДП. По време на Юнското антифашистко въстание (9 юни 1923) гара Роман е завзета от фашистка група. Жители на Роман участват във въоръжената антифашистка борба през 1941-44.
Интересна е историята и на с. Камено поле. Според някои учени Камено поле е селище от няколко хиляди години. В историческия музей в гр. Враца се съхраняват древни сечива намерени в околностите на селото. Известно е като пазарен център. Става околия официално на 26 юни 1880 г. с Указ №317. В селото най-известни родове са тези на Катираните и Ходжовците, които направили много за него, построявайки училище, здравен дом, библиотека и много чешми. Друг известен род са и Тарилите. В края на селището се намира една пуста църква, за която селяните говорят, че някога Иван Асен II е построил, (за което всъщност има доказателства) и се разнасят легенди, че под основите и е заровено прокълнато злато. Фолклорното съдържание на този Северняшки край е богато. То е смесица от разнообразните традиции на древните жители и новите култури на хората от 18 и 19 век. Най-известните народни танци са изпълнявани на селския площад чак до средата на 20 век. Селото се слави със своите хора – Ганкино и Каменополско, които се съхраняват в скрижалите на Музея на народното творчество.
В местността Градище край с. Кунино е съществувала крепост до падането на България под османско робство. Една от кулите, намираща се на изток, е напълно запазена в основите и до днес. Има няколко легенди за произхода на името на селото, като най-известната е за Куна — кралица, живяла в края на 14 век.
В Освободителната война 1877-1878 г. Радовене е дало Опълченците: Павел Дичев (1842-1901) и Филип Йолов (1851-1940). Радовене е основано по време на турското робство и е разположено върху останките на римския град Мъньов. Непосредствено до селото са открити пещи за печене на керамика от римско време. В близост до пещите се намират могили, които не са проучени. В землището на Радовене са били земите на врачанския възрожденец Димитраки Хаджитошев.
Село Караш се намира на десния бряг на р. Малък Искър и е изселено след 1958 г. поради заболяване на населението от нефрит. По времето на национално-освободителните борби тук е съществувал деен 
революционен комитет. През селото е минавал един от нелегалните пътища на Васил Левски, който през август 1872 г. пренощувал в него. Къщата, в която е пренощувал Левски, отдавна я няма, но на мястото е поставен възпоминателен знак. Нагоре срещу течението на реката се намират останките на калето Кривград — силна крепост през българското Средновековие. Преставлява четвъртита кула, заобиколена със защитни бойници, строени от ломен камък и хоросан. Руините сега са обрасли с храсти и са труднодостъпни.
Старото име на село Стояновци е Кирилово. Жителите на село Кирилово се включват в партизанското движение в България от 1941-1944. Името Стояновци идва от братя Стоянови. Те организират младежите от селото да станат партизани. През април 1944 г. те се включват в отряд „Георги Бенковски“. На 26 юни 1944 г. в местността „Черни дол“ край село Брусен в тежка битка много от тях загиват. Жителите на село Стояновци са православни христяни. Но въпреки това в селото няма църква, и никога не е имало.
Община Роман е създадена с Уkаз от 1.08.1934 г. като Романска централна община. Утвърдена с постановление №77 на МС от 5.12.1977 г. като център на селищна система. Общински център е Роман, обявен за град на 4.09.1974 г.
ПРИРОДА
Възхитен от красотата на природата в Романския край, през 1897 г. Иван Вазов пише:
„Тази местност, където двата Искъра – Големия и Малкия, се вливат, е истинско природно богатство – две реки, ситен пясък, слънчеви бани, лазурен простор! Къде по-хубаво от това! Рядко се случва две реки да опасват и украсяват едно селище като вашето, през което сега за пръв път минавам. “
Тази картина се допълва от красивите хълмове в западната част на Предбалкана, умереноконтиненталния климат, чистия въздух, водата, уникалните пещери и красивите скални образувания (край с. Камено поле, с. Кунино и с. Радовене). В околностите на север от село Кунино се намират над 200 пещери, някои от които са дълбоки над 100 метра. По-известни са Гълaборника, Партизанската, Самуилица, Татаркинята, Пясъчница 
(намира се на около 1 км от с. Радовене) и др. В района на село Кунино се намира местността „Голям дол“, както и скалните образувания – Чуклите и Червеница (с площ 3 ха)
Едва ли има селище, на което така добре да подхожда името му както на село Камено поле. Около селото има множество местности, които са свързани със скални образувания – Боеви пропасти, Каменния въртоп, Милова дупка, Разсечения камък и много други. На изток от селото се намира местноста Чудна. Най-красивите скални ансамбли тук са Чуклите. По двата бряга на малката река Ръчене, но по-често по левия бряг като стражи на пост стоят изправени различни групи чукли. Така хората наричат варовиковите скални образувания с форми на конуси, кукли или драперии на каменна завеса. Те също имат имена – Касапски чукли, Кръскьовски чукли, Целкински чукли, Опчови чукли. Групирани или единични, в редици или събрани вкупом, та са еднакво изящни и будят истинско възхищение у посетителите. Височината на отделните скални обелиски достига до 10м., а дебелината им в основата е до 5-6м. Някои от тях имат форми на тесни пирамиди, други – на конуси със заоблени върхове или на купи сено. Те са наистина много впечатляващо творение на природата.
На територията на община Роман няма природни паркове и природни резервати с национално значение, но има природни забележителности – вековни дървета, пещери, скални образувания и др. Общата площ на горските територии е 92 909 дка. Горските територии са изградени от съобщества на различни видове растения (над 500). В горските екосистеми преобладава горун, благун, дъб, бук и цер. Разпространени са и клен, полски ясен, бряст, габър, липа и акация. От иглолистните дървета преобладава – бял бор. Има вековни дървета на средна възраст от 150 до 500 години. От храстовите видове са разпространени дрян, глог, шипка.
Района се характеризира с голямо биоразнообразие. Установени са над 500 вида растения, над 100 вида птици, над 80 вида бозайници, а в реките се срещат – скобар, бяла и черна мряна, клен и др. видове риби. Богата е и пещерната фауна.
КЛИМАТ
Територията на Община Роман се отнася към предбалканската област на Старопланинската сводово – верижна система. Обхваща най – източните части на Западния и най – западните части на Средния предбалкан. Надлъжно е прорязан от долината на р. Искър с дължина 11 км., а напречно от долината на р. Малък Искър с дължина 17 км.
Средните надморски височини варират от 140 – 170 м по долината на р.Искър. На север и изток се издигат до 300 – 400 м (северно от с. Камено поле), а на юг и запад до 500 – 600 м (Струпешката могила – 583 м).
Съчетаването на предбалканските хълмове с речните долини придава специфично физико – географски облик на общината, отнасящ се към Северно – балканската подобласт на умерено – континентален климат. Характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средно месечната януарска температура е -1oС, средно месечната юлска температура е 22oС, а средно годишната амплитуда достига до 22oС.
Валежите са от дъжд и сняг, като годишната им сума е 655 мм с максимум през месеците май и юни, а минимумите – през януари и февруари. Измерената минимална годишна валежна сума е 397 мм, а максималната – 1121 мм. Сезонното разделение на валежите е неравномерно, тъй като най-много са валежите през лятото. Средният брой на дните без валежи е над 100, което отнася разглеждания район към слабозасушените зони.
Стойностите на останалите климатични елементи са вятър със средна скорост от 1,2 м/с, средна валежна сума 65,5 мм, средна температура – +11,7oС, абсолютен максимум – +41oС, абсолютен минимум – -23oС.
Средногодишният ход на разглежданите компоненти потвърждават здравословния умерено – континентален характер на климата в община Роман, който благоприятства за лечение и рекреация на екологичната характеристика на района.
ВОДИ
Водните ресурси на Община Роман са от повърхностни и подземни води. Водните площи са 2800 дка., формирани главно от реките – 86,3% и язовирите – 9,68%. Останалите водни площи са незначителни и се формират от мочурища и блата.
ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ: Главните водни артерии за района са реките Искър и Малък Искър и притоците им – р. Бешовишка бара, р. Хърченска бара, р. Хубавенска бара, р. Стояновска бара и р. Курновска бара. Със стопанско значение са и малките язовири – при с. Стояновци и с. Курново.
В района р. Искър се разпростира с ширина от 80м – до 130м и преобладаващи дълбочини 0,60 – 2,80м. През територията на община Роман преминава и р. Малък Искър с ширина от 20 – 80м и дълбочина от 0,50 – 2,40м и се влива в р. Искър при гр. Роман.
Водите се използват за задоволяване на различни нужди – в бита, промишлеността и за напояване. В поречието им са изградени редица хидротехнически съоръжения. Със стопанско значение са изградените МВЕЦ „ИСКРА” при гр. Роман и изгражданата в момента МВЕЦ „КУНИНО” в района на с. Кунино на р. Искър. На р. Малък Искър – западно от село Хубавене е изградена помпена станция за промишлено водоснабдяване на „МЕТИЗИ” АД. Микроязовир – с. Стояновци е отдаден на концесия за риборазвъждане.
ПОДЗЕМНИ ВОДИ: Акумулирани са главно в наносните речни тераси на реките Искър и Малък Искър и притоците им, намиращи се на дълбочина от 3 – 8м. Те образуват общ хоризонт, свързан с водните строежи на реките.
ПОЧВИ
Разнообразните геоморфоложки и климатични условия обуславят многообразието на почвообразователните процеси. Широко разпространени на територията на Община Роман са хумусно – карбонатните почви. По склоновете, до 500 – 600м надморска височина се наблюдават и кафявите горски почви.
По долината на р.Искър и притоците й се наблюдават алувиално – ливадни почви. При наличие на високи подпочвени води се създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност.
ВЪЗДУХ
Основни замърсители на атмосферния въздух са транспортния поток, промишлените предприятия и битовото 
отопление. Изследването на товарооборота и пътникопотока определя гр. Роман като малък транспортен център с местно значение и замърсяването на въздуха с прах, азотни окиси и серни окиси, оловни аерозоли е незначително, а за останалите населени места в общината – пренебрежимо малко.
Районът е богат на различни дървестни, храстовидни и лечебни диворастящи растения. Отделните видове са поставени под специален режим на опазване и ползване.
РИОСВ – Враца контролира спазването на специалния охранителен режим за опазването на находището и ползването на лечебните растения.
КМЕТ
Кмет на общината е господин Валери Георгиев Ролански.
Той е роден на 28 май 1962 година в романското село Караш. 43 години е живял в село Хубавене, след което се премества в Роман. Има завършено средно образование. Работил е 12 години в полицията. После се насочва към частния бизнес. Има верига магазини за хранителни стоки и строителни материали, както и автосервиз. Горд баща е на две дъщери и дядо на една внучка.
