ОБЩИНА РУДОЗЕМ

ОБЩИНА РУДОЗЕМ

Адрес: гр. Рудозем, бул. „България“ 15

Тел.: 0306/99 199;

Факс: 0306/99 141;

E-mail:obrud@abv.bg

Web site:www.rudozem.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Чепинска и река Елховска. Включва площ в размер на 191.3 к m 2. Граничи с общините Смолян, Мадан, Златоград, а на юг – с Република Гърция.В границите на община Рудозем са включени 22 населени места. Селищната мрежа е с подчертано дисперсен характер и почти равномерно разположение на населените места върху общинската територия, доколкото това позволяват природо-географските условия, конфигурацията на терена и ландшафта. Връзката между населените места в Общината, както и на община Рудозем с други общини и вътрешността на страната се осъществява единствено чрез шосеен път.

КЛИМАТ

Климатът в община Рудозем е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 9.4 С°, средната лятна (през месец юли) температура е 19.4 С°, а средната зимна температура (през месец януари) е 1.6 С°. Преобладават северни и северозападни ветрове.

РЕЛЕФ

Геоложки строеж и палеогеографско развитие
Родопите се характеризират с блоково-разломна структура.
Западните Родопи са изградени от допалеозойски и палеозойски метаморфни скали. Най-често срещани са гнайсите, слюдените шисти и мраморите. При херцинското нагъване (през палеозойската ера) се образуват три полегнали на юг-югоизток антиклинали – Севернородопска, Среднородопска и Западнородопска. Техните ядки са изградени от южнобългарски гранити, покрити от метаморфна мантия. През терциера в пониженията (Смолянско, Хвойненско и др.) се образуват езера, в които се отлагат седименти – пясъчници, конгломерати. Проявява се вулканска дейност, в резултат на която се образуват обширни лавови покривки от риолит (Смолянско, около Брацигово и др.)
В геоложко отношение Източните Родопи са изградени от Източнородопската синклинала на север и Източнородопската антиклинала на юг. На север преобладават допалеозойските и палеозойските метаморфни скали. Тук се разкриват различни по възраст и устойчивост скали. Най-стари са метаморфните, а по-млади – седиментните. Има и вулкански скали – риолити, трахити и андезити.

ВОДИ

Преобладаващият среднопланински и високопланински релеф, заедно с обилните валежи и голямата залесеност, определят значителната водоносност и режима на водите. Средногодишната водоносност в Западните Родопи е от 4 л/с/км2 в подножието и котловинните полета до 28 л/с/км2 в най-високите билни части. Най-големи водни количества в Западните Родопи протичат през пролетния сезон. С най малки величини в сезонното разпределение на оттока е лятно-есенният период (от 8 до 25% от годишния отток). Подхранването на реките по време на маловодието става главно с подземни води, а валежите имат малък хидроложки ефект.
Преходните и континентално-средиземноморски климатични условия и голямата обезлесеност на склоновете в Източните Родопи оказват значително влияние върху водоносността и режима на реките. Под влияние на обилните валежи и относително малкото изпарение през периода на пълноводие, водоносността в източните Родопи е значителна (5-20 л/с/км2). Силната обезлесеност и голямото засушаване през лятото и началото на есента довеждат до изчерпване на запасите от подземни води и формиране на маловодие. Голяма част от малките и някои от средните по големина реки пресъхват и се превръщат в суходолия. Най-големи водни количества (45% от годишния отток) протичат в реките през зимния период. Летният отток е съвсем малък и едва достига 10%. Най-значителна река в Източните Родопи е Арда.
В окарстените мрамори на Родопите има значителни количества карстови подземни води. Някои от карстовите извори са с голям дебит – Клептуза при Велинград, изворите при село Три водици, четиридесетте карстови извора, източно от Асеновград и др. По разломите бликат топли минерални извори.

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Родопите са богати на рудни и нерудни полезни изкопаеми. Най-голямо стопанско значение имат оловно-цинковите и полиметалните руди (Мадан, Рудозем, Лъки, Маджарово и Златоград). Оловно-цинковите находища имат жилен произход, като някои рудоносни жили имат дължина до няколко километра. Освен олово и цинк рудите съдържат мед, пирит, злато, сребро и други ценни съставки. Полиметалните руди са образувани от горещи минерализирани разтвори, които преди 20-30 милиона години се издигат по пукнатините на скалите. Хромова руда има в Крумовградско и Асеновградско, а уранова руда . в Смолянско. Волфрам се добива във Велинградско. Стопанско значение имат находищата на флуорит (при Михалково) и мрамор (Велинградско). От нерудните полезни изкопаеми в Източните Родопи най-голямо значение имат азбестът, трасът, перлитът, зеолитите.

ИСТОРИЯ

Античност и средновековие
В Античността през днешен Рудозем минава презродопски кервански път, който свързва Тракия с Беломорието (днес пътят Райково – Рудозем – Ксанти). При проучване на открит керамичен материал е установено, че този край е населен още през ранната желязна епоха (1200 – 600 г. пр.н.е.). На територията на общината са открити селища, некрополи, руини от черкви, крепости и древни пътища от тракийската, римската, късноантичната епоха и Средновековието. В Античността землището на днешен Рудозем е обитавано от тракийското племе койлалети. След завладяването на областта от македонците започва експлоатацията на богатите находища на олово, мед, цинк и сребро. През Средновековието над днешния град е построена крепостта Козник, пазеща керванския път. Древната крепост е наричана от местното население Рим папа или Кечика, Кечикая (от турски keçikaya, кози камък). Кечикая се идентифицира от изследователите със средновековната крепост, спомената на гръцки като Κοσνικος (Косникос, тоест Козник) от Йоан Кантакузин в средата на 14 век като една от деветте родопски крепости, предадени от императрица Анна Савойска на българския цар Иван Александър заради обещаната българска помощ във войната срещу Кантакузин.
В Османската империя
Селището е известно под името Палас от 1676 година – име, което то запазва до 1934 година.Според Анастас Примовски етимологията на Палас е от френското palais, в превод дворец.
През 17 век населението на Палас е ислямизирано,но районът запазва българската си топонимия, а в околностите има останки от християнски оброчища, като църквата „Света Петка“ и други.В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Бююк Палас (Голям Палас) и от Кючук Палас (Малък Палас) са постъпили в армията съответно 10 и 5 войници, което означава, че по това време в селото са живели мюсюлмани.По време на Руско-турската война на 19 януари 1878 година кавказка бригада, командвана от генерал Пьотър Черевин влиза в Палас и околните села, но по Берлинския договор областта остава в Османската империя.След войната с установяването на новата граница между Османската империя и Източна Румелия над Пашмакли от стратегически съображения военното окръжие, заедно със складовете за оръжие и припаси е преместено от Пашмакли в Палас. В него се установява и офицерският клуб. Салих паша Сиврия предлага изобщо центърът на Ахъчелебийска каза да бъде преместен от Пашмакли в Палас, но на това се противопоставя местното помашко население.
През 1903 година къщите в Палас са 213. Към 1912 – 1913 година броят на помаците, живеещи в Голям Палас, е 240, а в Малък Палас – 130.
В Царство България
По време на Балканската война на 21 октомври 1912 година в местността Дльога усойка се водят тежки боеве между 21 средногорски полк на полковник Владимир Серафимов и османски части под командването на Явер паша.На следващия ден, 22 октомври, Палас е заето от български части и след Букурещкия договор остава в България, като влиза в състава на новосъздадената Пашмаклийска околия като център на община Палас. Палас остава в непосредствена близост до новата гръцка граница и заради важността на шосето селището се развива като казармен и митнически пункт. Освен общината в централната част на Палас са митницата, казармата, джамията, дюкяни и каменните къщи на местното население.
В периода от 1 декември 1912 година до началото на януари 1913 година Българската православна църква предприема акция за покръстване на помаците, при която част от жителите на Палас са подложени на мъчения от български милиции. 350 къщи са разрушени.
Развитието на Палас започва след Първата световна война. Към 1920 година селото е пръснато в много махали, а долу при реката са общината, казармата, джамията и няколко дюкяна и частни къщи. След 1920 година в Палас се заселват и първите християни, които в 1926 година построяват малка черква „Свети Георги Победоносец“. Централното селото е Горен Палас, но сред населението е живо и името Бойчиново. През 1934 година село Палас е преименувано на Рудозем.В 1921 година инженер Иван Савов получава концесия на мина „Съгласие“ в Палас – първата в Средните Родопи.
След 1912 година Родопите са осеяни с мюсюлмански религиозни училища, за които е характерно ниско ниво на обучение, като учениците едва получават основна грамотност. В 1915 година в Палас има 10 такива мектеб, но според Асан Зеров турското джамийско училище „мехтеп“ е открито в 1925 – 1926 година, докато преди това по махалите са преподавали ходжи в така наречените „мечити“ – начални религиозни училища. Първото българско училище е открито в 1922 година в сградата на поделението в Палас, построена в османско време за казарма край Арда. В 1933 – 1934 година е открито училище за V и VI клас
На 22 септември 1940 година Ариф Бейски, председател на Дружба „Родина“ в Смолян свиква в читалището в Горен Рудозем събрание, на което е основана родинска дружба в селото. В учредителния ѝ протокол се заявява, че „в жилите ни тече чиста българска кръв въпреки петвековното турско робство“ и учредителите ѝ се задължават „да работим най-усърдно за осъзнаването на българския народ от мохамеданско вероизповедание…“ Председател на Ръководното тяло на дружбата е Хасан Мехмедов Зеров, подпредседател Мехмед Ахмедов Медчиков, секретар-касиер Стефан Константинов Пинтиев от село Райково, магазинер в Рудозем и членове Салимехмед Халилов Чаушов и Хасан Хашимов. В Надзорния съвет влизат Исеин Салимехмедов Крушовалиев, Ариф Манафски и учителят Димитър Алексиев.
След 1945 година
Селището израства като център на цветната рудодобивна промишленост в първите години на социализма. Още в следващата 1948 година се установява с помощта на съветска комплексна геоложка експедиция, че в Рибнишката зона в близост до града има богати находища на оловно-цинкови руди, което спомага превръщането на Рудозем от овчарско и тютюнопроизводително селце в селище на рудари и флотиери.[19] Рудозем става център на IV рудоуправление на Родопския минен басейн. В града са построени хотел, ресторант, гимназия, културен дом, детска градина, поликлиника, кино и паметник на Георги Димитров, премахнат скоро след началото на прехода в 1989 година. В Рудозем след 1945 година работят 16 начални, 5 основни, 1 средно и 1 професионално училище със 168 учители и над 2600 деца. Първото народно читалище отваря врати в 1947 година, като в него се помещава библиотека, прожектират се филми и се изнасят спектакли. По-късно врати отваря и Дом на културата.В периода 1952 – 1959 година в Рудозем има едногодишни минни школи за подготовка на среднотехнически кадри.
Икономическият и демографски възход на Рудозем идва с отварянето в града на обекти на създаденото в 1950 година съветско-българско минно предприятие „Горубсо“, което осигурява много работни места. „Горубсо – Рудозем“ се занимава с добив на руди на цветни метали. Рудозем се разраства значително и в 1951 – 1952 година е изработен регулационен план на селището. В центъра му се построяват високи триетажни блокове, а по склоновете – двуетажни. Построяват се повече от 150 жилищни блока с около 1000 апартамента, а освен тези сгради се отличават също така новопостроените Дом на културата, Дом на съветите и новата болница. В 1953 година са построени 9288, в 1954 – 16053, а в 1955 година – 7193 квадратни метра жилищна площ.
От 1953 до 1958 година се построява флотационната фабрика ДИП „Горубсо – РОФ“ – най-голямата на Балканския полуостров. Фабриката преработва хиляди тонове руда, които по въжена линия се извозват към Кърджали. Тя се намира на десния бряг на Чепинска река и заедно с околните рудници образува индустриалната част на селището. От дясната страна на моста над Арда, още преди да се влезе в града е изходът на рудник „Голям Палас“, шахта „Голям Палас“. В тясната долина на река Рибница, която е десен приток на Елховска, са входовете на главния рудник „Рибница“ и неговите участъци „Дрянов дол“ и „Изворите“, а над тях е рудник „Шахоница“. Със своите 92,7% рудодобивът и флотиерството са основният икономически профил на Рудозем. ДИП „Родопи“ произвежда готово работно облекло, ДЗС „Първи май“ се специализира в производството на тютюн и картофи, но и производството на облекло, и селското стопанство играят подчинена роля и в тях са заети предимно жени.
През 1960 година селището е обявено за град, а през 1971 година към Рудозем са присъединени селата Койнарци (Койнаре), Мейково и О̀скрушево. Прирастът на града е забележителен и е главно механически с преселници от Видинско, Врачанско, Плевенско, Старозагорско и други.
Рудник „Голям Палас“ е преименуван на „Димов дол“, като името „Голям Палас“ запазва само шахтата. Построена е втора шахта към „Димов дол“, която се казва „Север“. В 1980-те години се отваря козметичното предприятие „Рубелла“, което осигурява работа на женската част от населението.
Около средата на 1980-те залежът около шахта „Голям Палас“ е изчерпан. След като е обявена ликвидация на предприятието около 1997 година и е ликвидирано в 1999 година, в 2001 година заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев подписва заповед за пристъпване към продажба на две обособени части от имуществото на „Горубсо – Рудозем“ ЕАД – рудниците „Димов дол“ и „Рибница“. „Рудметал“ АД е избран за купувач на „Димов дол“ още същата година. Акционери на дружеството са бивши работници и служители на обявените в ликвидация дружества „Горубсо – Рудозем“ ЕАД и „Горубсо – РОФ“ АД. Рудник „Димов дол“, шахта „Север“ е единственият работещ от трите рудника (третият е „Шахоница“) до 2008 година, когато поради световната икономическа криза също е затворен. Той възстановява дейността си още в следващата 2009 година, откривайки 205 работни места. „Димов дол“ има запаси за 10 години, а дружеството планира да инвестира в него 700 000 лева годишно.
„Горубсо – РОФ“ АД , най-голямата фабрика за преработка и обогатяване на оловно-цинкова руда на Балканския полуостров,на 30 септември 2009 година се влива в „Горубсо – Мадан“, с което „Горубсо – РОФ“ престава да съществува.
Кризата в рудодобива се отразява силно на града. Броят на населението драстично намалява в края на 20 век поради затихването на рудодобивната и рудопреработвателната промишленост и ограниченото възпроизводство. Значителна част от временно и постоянно заселилите се граждани се завръщат по родните си места или търсят други средства за препитание на трети места след структурните промени в рудодобива. Постепенно намалява и населението под трудоспособна възраст. Безработицата е значително по-висока от средната за страната вследствие на закриването на работни места в областта на рудодобива.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

През квартал „Миньорски“ по шосето в посока село Рибница се пресича Чепинска река и за час и половина се стига до връх Козяк, където се намира крепостта Козник или Рим папа. Според преданието там е живял Ерим папа и пазел златни станове и рудани. Край бившата крепост известна забележителност са две високи скали, наречени Двамата братя. В местността също така са открити находки от периода на Първата българска държава.От крепостта се открива панорама към Циганско градище, Бучовица и Средногорец.
Интерес представлява местността Сините скали — скално образувание в самия Рудозем, а също така местността Трите гроба, където по време на Балканската война са загинали трима български войници, дали името на местността.
Съществуват каменни отломки — следи от пещерно селище край Боево, множество тракийски могилни некрополи, късноантични некрополи в местността Курбанище и крепост в Циганско градище, руини от средновековни некрополи. На юг към Чепинци в местностите Поляната, Вълчан дол, Черквището, Селище и Янева чука са открити предмети и фрагменти от бронзовата, ранно- и късножелязната епоха и от Средновекоевието.
Други обекти, които представляват интерес, са двата стари турски моста – единият на Арда (наречен Римския мост) в Рудозем и вторият на Елховската река, римски път. Характерни за общината са и запазените автентични занаяти — тъкачество и изработка на губери, родопски халища и козяци.

КОНТАКТИ

Община Рудозем
Адрес:
град Рудозем
бул. „България” № 15
Телефон: (0306)9 91 99;
Факс: (0306)9 91 41;
Електронна поща: obrud@abv.bg

Допълнителни контакти
Секретар:
0893 313 355;

Гл. експерт „Канцелария“:
0306/9 91 99;

Гл. счетоводител:
0306/9 92 50;

Гл. експерт процедури по ЗОП:
0306/9 91 91;

Общинска собственост:
0306/9 92 12;

Румен Венциславов Пехливанов
Кмет на община Рудозем     
0306/9 91 99;     
obrud@abv.bg

Недко Фиданов Кулевски
Заместник-кмет на Община Рудозем     
0899/911 202;     
obrud@abv.bg

Евелин Веселинов Бозов
Заместник-кмет на Община Рудозем     
0893/33 98 00;     
obrud@abv.bg

Милен Тодоров Вълчев
Секретар на Община Рудозем     
0893/31 33 55;     
obrud@abv.bg

КМЕТ

Кмет на общината е господин Румен Венциславов Пехливанов.
Телефон: 0306/99 199;
Е-поща: obrud@abv.bg

Роден 17 април 1977, женен, с две деца.
Образование – висше, бакалавър от УНСС – София, специалност „Маркетинг“; магистър – направление ФИНАНСИ, специалност „СЧЕТОВОДСТВО И КОНТРОЛ“.
Специализации – курс на обучение в Германия по програма „ЛИДЕР” и другите финансови инструменти на ЕС.
От 1999г. до 2002г. Управител в собствена фирма.
От 2002 г. до 2003 г. офис – мениджър в Рубелла бюти ЕАД.
От 2003г. до 2007г. Председател на Общински съвет – гр. Рудозем
От 2005 до 2008г. Управител на Банка ДСК ЕАД – филиал Рудозем.
От 2008г. до 2011 г. Управител на Глобал тръст ООД.
Езици – отлично английски и руски език
Експерт по компютърни технологии.