ОБЩИНА САДОВО

ОБЩИНА САДОВО

Адрес: град Садово, ул. Иван Вазов 2

Тел.: 03118/26 01; 03118/21 71;

Факс: 03118/25 00;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Садово е ситуирана в Тракийското поле и това определя структурата на селскостопанското производство. Заема площ от 193 кв. км и представлява 0,17% от територията на страната. Община Садово се състои от 1 град – Садово обединяващ икономическите, административните и културно – просветни функции и 11 села – Ахматово, Богданица, Болярци, Караджово, Катуница, Кочево, Милево, Моминско, Поповица, Селци и Чешнегирово. Населението на Общината възлиза на 15 521 жители.

ПРИРОДА

В климатично отношение попада в преходно-континенталната област. Средната продължителност на слънцегреене в часове е едно от най-големите в страната 2293,8 часа/годишно. През 1915 година тук е измерена най-високата абсолютна максимална температура в България от 45,2 градуса.
Има равнинен релеф, преобладават торфени, торфенисто-блатни почви, канелени горски почви и черноземни смолници.

ИСТОРИЯ

В град Садово се намира първото професионално земеделско училище в България, открито през 1883 год. и функциониращо днес като Селскостопанска гимназия; и първата Земеделска опитна станция в страната, която днес под името Институт за растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ – Садово /http://www.ipgrbg.com/ е един от водещите научни центрове в областта на селското стопанство.
1881г. – открито е Държавно земеделско училище в село Садово, Асеновградско.
1898г. – излиза списание „Садово“ – списание за земеделска наука, политика и стопанство. Излиза 17 години – до 1915 година. Разпространява се в цяла България.
1906г. – основана е Кредитна кооперация „Дружба“ от агрономи и учители с цел кооперативно обработване и използване на земята /ягоди, дини, пъпеши, фъстъци, зеленчуци, пашкули и др./ През 1936г. кооперацията открива солиден потребителски магазин.
1907г. – В Садово е основано „Българско агрономическо дружество“ за защита на професионалните интереси на българския агроном.
На територията на община Садово като паметник на културата през 1972 год. е обявена църквата „Свети Никола“ в с. Катуница, построена през 1834 год.
На територията на с. Болярци е разположен етнографски музей. Музеят се намира в с. Болярци, ул.“14-та“ №3

Най-старото му име е Кючук Стамбол(според местно устно предание). До 1881 г. е Чешнегир махала.
Садово възниква в периода 1365-1390г., като градчето е било образувано от турски заселници, преселени в Тракия, още по времето на султаните-завоеватели на България – Мурад І (1362-1389) и Баязид І Йълдъръм (1389-1402). Първоначално е било съвършено турско и мюсюлманско селище, населено само от турци-мюсюлмани. Най-ранното сведение за съществуването му се съдържа в подробния регистър на акънджиите от 1472г., където е споменато под името село „Чешнегир“ от нахията „Филибе“ (Пловдив), като всички негови жители, описани в този най-ранен известен досега османски данъчен регистър на Пловдивско са само турци-мюсюлмани (НБКМ-Сф,ОО – ОАК 94/73,л.50а – справка на сътрудника към Османския отдел към софийската Народна библиотека – д-р Стоян Шиваров. Справката се намира в личния архив на историка Любомир Василев от съседното на Садово – село Кочево, Пловдивско). Българизацията на Садово и християнизацията на селището започва към началото на ХVІІв., като в кратък регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1622г., вече имаме сведения, че в Садово, посочено в дефтера под името „Чашнъгир“ и спадащо към нахията Конуш от казата Филибе, вече живеят 9 български християнски домакинства (Istanbul – BOA, MAD 3398, s.4-15 – там са селищата от Филибе, сред които е и Садово – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). При все това дори до края на ХVІІв. градчето си остава с преобладаващо мюсюлманско население, макар и от друга страна от документите да се вижда и рязкото покачване на българо-християнския елемент в него. В подробен регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1695г., под описа на Садово, отбелязано под името „Чашнъгир“ от нахията Конуш на казата Филибе, са описани общо 33 домакинства, от които обаче 18 са мюсюлмански, а останалите 15 са на българите-християни от градчето (Istanbul – BOA, MAD 3604,s.114-136 – там са описани селищата от нахията Конуш, сред които е и Садово – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). В салнаме (годишен регистър, б.а.) на Пловдивския санджак с дата 1848г., съхранявано в Истанбулския Османски архив в Истабул (Турция), Садово е посочено като село „Чешнегир“, с друго име „Тонгурджак“ (Лит.: Doç.Dr.Ahmed Akgündüz – „Osmanlı Kanunnameleri ve Hukukî Tahlilleri“, kitap 6, Istanbul, 2009, s.512 – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). Новото име Садово е повлияно от мисълта на поета Иван Вазов, който, минавайки през градина в селото, възкликнал: „Какъв красив сад!“
Садово е селище със стародавна история. На 2 км югозападно от Садово има останки от праисторическо селище. Не са малко и тракийските селищни могили. В селищната система на общината е открит един от най-красивите седящи глинени идоли в българска национална съкровищница, сега съхраняван във Виенския исторически музей. Характерни за региона са уникалните находища на местна сива тракийска керамика. Богато е историческото наследство от римско време.
Преди Руско-турската освободителна война от 1878 година село Садово има около 3 хил. дка обработваема земя. Отглеждал се главно ориз. Населението се прехранвало със скотовъдство – овце, крави, биволици, свине, коне. Твърди се, че името на селото е дал поетът Иван Вазов, който бил гост на откриването на Държавното земеделско училище. Заради изобилната растителност той предложил вместо Чешнегир селото да се казва Садово.
Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е факта, че Катуница е основния доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Пак там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 30-те години на 20-ти век, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия , наричана тогава “Конвенционала”, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 година култивирани върби в промишлено количество и през 1932 година изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул.