ОБЩИНА СВОГЕ

ОБЩИНА СВОГЕ

Адрес: гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски“ 7

Тел.: 0726/220 59;

Факс: 0726/225 39;

E-mail: kmet@svoge.bg

Web site: www.svoge.bg

ЗА ОБЩИНАТА

ИСТОРИЯ

Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е имало за цел да поддържа съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети от късно римския и ранновизантийския период ІV – VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, които са имали за цел да спират нашествията на варварите.
От края на V век започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важният стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на императора Никифор І Геник в района на село Губислав, от където и селото носи названието си. Нямаме достатъчно данни за ранносредновековния период. От тогава датират две от селищата, които съществуват и днес – село Искрец и село Свидня. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – село Дружево и село Меча поляна /дн. Искрец/.
След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХV – ХVІ век. Защитници на местното население през този период са хайдутите, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.
През 1871 година оттук минава Апостола на свободата – Васил Левски. Той пристигнал тук със задача да основе революционен комитет.
След Освобождението на България, Свогенският район е сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението е примитивното земеделие, животновъдство и дърводобив. В края на ХІХ век е прокарана жп линията София – Роман. Своге става гара и около нея се образува събран тип селище, което в миналото е било разпокъсано. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп линията животът в Искърския пролом постепенно се оживява. Около жп линията възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища. През 1921 година е основана фабриката за захарни и шоколадови изделия с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес.

ПРИРОДА

Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора – над с. Искрец и при Лакатнишките скали.
Геоложките структури на района са представени от скални материали на Триаса, Карбона, Ордовика, Юрата. Това са главно варовици, доломити, пясъчници, аргелити, кварцити, мергили и много други, а Понорското плато е най-образно казано „перфорирано“ с множество пещери и пропасти, някои от които са богати на сталактити и сталакмити.
Района е богат на варовици и варовикови образувания, които в миналото са предпоставка за развитие на производство на вар сред населението. Варници е имало край бреговете на Искъра от Владо Тричков до Черепиш, но най – добре е организирано производството му в района на с. Искрец в близост до пещерата, откъдето извира едноименната река – Искрецка. Има и находища на оловно – цинкови руди и гранит.
Преди милиони години Стара планина е разполагала със запас от огромни дървени маси, които в последствие се превръщат в антрацит. Поради многобройните нагъвания на земните пластове антацитът е „на жили“ или на отделни гнезда, който са разположени в повърхността на земната кора и са удобни за експлоатация.
Релеф – планински терен, по-голямата част на които е заета от горски територии 495 970 дка, което представлява 57.26% от общата площ на Общината.
Земеделските земи възлизат на 322,705 дка, като по-голяма част заемат естествените пасища и ливади. Само 1.41% от общата площ се пада на обработваемите земи или това са около 12 242 дка.
Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3 630 дка, което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са и със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Лесковска, Градешница, Батулийска, Гаровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, изпълнени с наноси, които оформят на места и ниски речни наноси.
Местността е обиталище на много растителни и животински видове, в това число над 40 вида са вписани в Червената книга на България, най-известният животински вид, от които е Скалния орел.
Основните полезни изкопаеми, които се срещат в района са:
-антрацитни въглища – намират се в землищата на селата Томпсън, Батулия, Церецел;
-медни и оловно-цинкови минни находища, намиращи се в районите на селищата Владо Тричков, Гара Бов, Лакатник, Осеновлак, Миланово, които към днешния момент са в процес на приватизация или ликвидация;
-уранови находища по поречието на р. Пробойница и с. Губислав.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Природни забележителности
Като природни забележителности в общината се открояват живописните картини на Искърското дефиле. Интересен природен обект е връх Грохотен – 1045 м. надморска височина. Районът е традиционна територия на масовия, катерачния, ловния, екстремния и пещерния туризъм. Има известни туристически хижи  и  ловни домове. На територията на общината се намира и така наречената „Вазова пътека“, носеща името на патриарха на българската литература Иван Вазов, който е създал част от творчеството си тук. Най-посещаваните от алпинистите пещери са „Темната дупка“ край село Лакатник и „Елата“ край село Бов.
– ИСКЪРСКИЯТ ПРОЛОМ –  При Своге Стара планина се снишава, за да събере величието си в Искърският пролом.  Тук в края на ХІХ народният поет Иван Вазов възкликва: „Каква величава, каква хубава е пустата му Искърска клисура“ и предрича „добро бъдеще“ на разположената сред „планинския хаос“ пътническа гара. Величествен и живописен е старопланинският Искърски пролом – неповторимо дело на природата. Река Искър като огромен трион е проломила планината, нейните млечнобели, сиви и пъстроцветни скали. Според легенди районът на Своге някога е бил дъно на голямо езеро. Водите на това езеро изведнъж пресъхнали, когато страшна буря преобърнала лодката на младия рибар Истър и той изчезнал за винаги. Днес реката и проломът носят неговото име.  Искърският пролом предлага прекрасни гледки, различни интересни скални образувания, както и карстови форми. Дължината на Искърското дефиле е около 156 километра. То за почва от Согийското поле и завършва в около град Червен бряг.
– ВОДОПАД „СКАКЛЯ“ – Водопадът „Скакля“, наречен на едноименната река, спуска водите си в източната част на планината Понор, близо до гара Бов. Дъното на долината на реката се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец висок 120 м. От него скачат водите на водопада в трискадно разположени скока, най – високият от които е около 85 м. Долината на водопада е заета от ливади. Малко по на север се намира скалата Златния камък.  Мястото е приятно за разходки и пикник. Около водопада е изградена екопътека, която носи името на великия български поет Иван Вазов. Екопътеката свързва село Бов и село Заселе.
– ПРИРОДЕН ФЕНОМЕН „ДЖУГЛАТА“– Скалното образование Джуглата е разположено на 8 км. северно от град Своге, в района на с. Церово. Високо е 18 м., с причудливи форми, образувало се е при изветрянето на хоризонталните ръждиво – червени триаски пясъчници, характерни за Искърското дефиле в района. „Джуглата“ е обявен за природна забележителност през 1964 година.
– ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ – Гигантският пролом, проправен от водите на река Искър разкриват чуден скален свят – пъстра смесица от червени пясъчници, светли и сивопепеляви варовици, зеленикави глинести лиски, ситнозърнести диабази – същински безпорядък в очите на обикновения човек. Лакатнишките скали са неповторим скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле близо до гара Лакатник. В продължение на хилядолетия реката е изваяла един фантастичен свят от скални образования. 250 метровите скали са свързани с началото на българския алпинизъм и са обянвени за природен парк през 1963 година. Лакатнишките скали са свързани неразделно с историята на българския алпинизъм. Първото алпинийско изкачнате с въжета и клинове е било през извършено през 1931 година. На отвестните Лакатнишки стени, на 600 м. Надморска височина е построен от алпинистите – катерачи след непосилен неколкомесечен труд малък алпийски заслон – „Орлово гнездо“. Той представлява дървена постройка, кацнала върху железни греди, забити направо в скалата на около 300 м. над р. Искър.
– ПЕЩЕРАТА „ТЕМНАТА ДУПКА“ – Пещерата е една от най-дългите в Стара планина (5 600 метра). Отворът на пещерата личи като голямо черно петно по отвесните скали северно от гара Лакатник. Намира се на 52 км. от гр. София и на 27 м. над река Искър. Големият вход на пещерата започва с лек наклон на запад и скални колони на дъното. Пещерата е съставена от две основни галерии, съединени помежду си, и много напречни, като цялата система е разположена на 4 етажа. Особени забележителности на пещерата са напречните профили по хода на галериите.
– ИЗВОРЪТ „ЖИТОЛЮБ“ – Намира се на входа на пещерата „Темната дупка“. Водите му не се използват. Извира от едно от многото подземни езера в пещерата на име Жековото езеро.
– РЪЖИШКА ПЕЩЕРА – Намира се близо до гара Лакатник, на 140 м. над р. Искър. Дълга е 316 метра. Сталактитните образувания се по свода на пещерата, а не по стените, както е обикновено. Това се дължи на широките пукнатини. Пещерата през зимата се обитава от прилепи, а  археологическите находки са установили, че тук някога са обитавали хора от желязната епоха. Красива и много интересна, пещерата се обитава от над 32 вида различни организми.
– ПЕЩЕРАТА „ЕЛАТА“ – Намира се на около 2 км. Южно от с. Зимевица в малък скален венец от юрски варовици. Входът и е малък и води отвесно надолу до 18 м. От дъното й през тесен проход между наносите се влиза в широка, немного висока галерия, низходяща и с няколко прага. Пещерата е плътно изпълнена с образования снеописуеми форми, предимно сталагмити, синтрови прегради, колонки и чудесни аномалии. Сталагмитите са накацали навсякъде, даже един върху друг, което придава фантастичен изглед на всичко наоколо. Синтровите езерца са прекрасни с кристалните си дъна и са изпълнени с разнообразни бисери. Последният праг в пещерата води към едно от тях, пълно със сълзи от скалите и с каменни лилии около дръжките, на които грижлива ръка е обвила каменни шевици. Пещерата е дълга 123 метра.
– КОЗАРСКА ПЕЩЕРА – Пещерата се намира в Лакатнишкия карстов район. Дължината й е 834 метра. Входът й е труднодостъпен, разположен високо над нивото на р. Пробойница. До него се стига по стръмни, тесни пътечки. Това е причината да носи името „Козарска пещера“.
– ПРОПАСТ „ЯМАТА“ – Пропастта се намира до махала Пропаст на село Лакатник и е третата по дълбочина пропаст в България (-350 м.).  Птиците гнездили в пропастта се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги, вид с намаляващи популации в страната. В книгата си „На където ти видят очите“ Ясен Антов представя интересен разказ за тях и самата пропаст.

КУЛТУРА

На територията на община Своге има 14 читалища, които са културни средища с обществени библиотеки и разностранна самодейност в сферите на театъра, фолклора, музиката, изобразителните изкуства.
Най-голямо е читалището в общинският център град Своге, създадено през 1907 год. от Зарко Коцев, носещо името „Градище“. През 100 годишната си история НЧ „Градище“ е „приютило“ под своя покрив поколения талантливи свогенци и им е предоставило възможност за развитие на техните способности и таланти.
В своята история, чрез разнообразната си дейност се e утвърдило като средище на традиции – местни и национални. А днес се превръща в духовен и възпитателен център за младото поколение. Характерно за дейността на читалището, като уникално проявление в световен мащаб е събирането и популяризирането на местния фолклор-танцов и певчески, който е емблематичен за българската култура.
Основните дейности на читалището са свързани с развитие на библиотечна дейност – библиотеката разполага с над 60 000 библиотечни единици; художествено-творческа дейност; развитие на център за услуги и консултации с комплексни административни и офис услуги, както и други спомагателни дейности по популяризиране на културно-историческото наследство в региона.

КОНТАКТИ

Община Своге,
гр. Своге,
ул.“Ал. Стамболийски“ №7,
п. код: 2260
тел.: +359 726/85 централа;
тел. +359 726/220-59;
факс: +359 726/225-39;

КМЕТ

Кмет на община Своге Емил Кирилов Иванов.

Информация:
Роден на 05.03.1965г.
Семеен, с две деца.
Магистър „Екология и опазване на околната среда“- Великотърновски университет „Св. Св.Кирил и Методий“;
Народен представител в 42-ро Народно събрание – 2013г.-2014г.
Областен управител на София област – 2013г.-2014г.;
Народен представител в 41-во Народно събрание – 2009г.-2013г.;
Областен управител на София област – 2005г.-2009г.;
Кмет на Община Своге – 1999г.-2005г.;
Избран за кмет на община Своге с удостоверение №236/ 02.11.2015год. на Общинската избирателна комисия.

За контакти:
Телефон: 0726/2 20-59;
Факс: 0726/2 25-39;
Имейл: kmet@svoge.bg