ОБЩИНА СИМИТЛИ

ОБЩИНА СИМИТЛИ

Адрес: град Симитли, ул. „Христо Ботев” 27

Тел.: 0748/721 38;

Факс: 0748/722 31;

E-mail: simitly@mail.bg

Web site: www.simitli.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Община Симитли е разположена в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград. Общината се намира на 118 км южно от София в област Благоевград, на 15 км. от областния център. Позиционирана е по средното течение на р. Струма, недалеч от Орановския пролом. Важен фактор за развитието на общината са кръстопътните транспортни комуникации. През нея минава ЖП и магистралната линия София – Атина и отклонението за гр. Разлог и долината на р. Места през Предела. Четирите планини – Рила, Пирин, Малешевска и Влахина оформят нейните граници. Преобладава планински и полупланински релеф. В централната част на общината – по поречието на р. Струма, плътно едно до друго са разположени шест от селищата. В западната планинска част са останалите пет селца. На изток, по бреговете на планинските потоци има още шест населени места.

СТРУКТУРА

ПРИРОДА

Релефът на общината е разнообразен, но преобладава полупланинският и планинският. В границите ѝ влизат източните склонове на планините Влахина и Малешевска и части от Народен парк “Рила” и Народен парк “Пирин”. През територията ѝ преминава живописната река Струма, проправила си път между планините и образувала два от най-красивите проломи – Орановския и Кресненския. Разломната структура на релефа е обособила появата на десетки минерални извори, които с лечебните си свойства са истинско богатство и предпоставка за превръщането на  общината в развиващ се балнеоложки център. Климатът е преходно-средиземноморски – в по-ниските части и планински – в по-високите. Това обуславя богат и разнообразен растителен и животински свят.

ИСТОРИЯ

В околностите на Симитли, в селата Железница, Докатичево, Градево и Мечкул, има множество възрожденски църковни храмове – паметници на културата, с ценна високохудожествена украса, всеки от които със своя уникалност и очарование.
В близост до града и с. Крупник има много забележителни археологически паметници от трако-римската  епоха, късноантичната епоха и Средновековието. Един от най-емблематичните за общината е Тросковският манастир /XII в./ – останки от средновековен манастир от времето на Иван – Асен II /1218 – 1241/, чиято манастирска църква “Св. Арх. Михаил” е многократно възстановявана.  Тросковският манастир е забележителен паметник на средновековната и възрожденска култова архитектура. Бил е важно духовно средище за района. В близост до него се намират впечатляващите природни образувания “Морените” и  живописните Коматински скали – две от многобройните природни  забележителности на територията на общината.
Битът, фолклорното и етнографско наследство тук имат своите характерни особености. Запазени са многобройни древни обреди и обичаи, най-популярният от които е “Бабугеруване”.
Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 градуса, с общ дебит 720 л/мин. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение, което селището заема между долините на реките Струма и Места.
Името на град Симитли за първи път се споменава през 15 век, но като село Баня, a през 16 век – и като Симитлу (Симитлий). Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симит, за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен, което значи център.
През 19 век Симитли е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Симитлий брои общо 820 души, от които 780 българо-мохамедани и 40 цигани.
Църквата „Успение на Св. Богородица“
По време на Балканската война близо до селото се води бой между Седма пехотна рилска дивизия и османски войски. След Междусъюзническата война в 1913 година Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според Димитър Гаджанов към 1916 година селото е в руини.
През периода 1943 – 1945 година Симитли носи името „Изворите“. Днешното селище се съдава от сливането на Симитли и Ораново през 1965 година. През 1969 година Симитли е признат за град.

ИКОНОМИКА

Икономика и бизнес
Симитли има възлово транспортно значение. През него се осъществяват пътни връзки по направления Разлог, Банско, Гоце Делчев, Драма, Сандански, Кулата, Солун, Атина – основни европейски коридори. Минералната вода се използва активно и за оранжерийно производство. В Симитли действа най-голямата в региона оранжерийна база за производство на зеленчуци и цветя. Профилиращите отрасли, в които работи по-голяма част от трудоспособното население са предимно в миннодобивната промишленост, дърводобив и дървообработване, текстилна промишленост и селско стопанство. Традициите на аграрното производство в общината са се формирали под влияние на природните дадености в Среднострумския район. Основните култури – тютюнът, зеленчуците, овощарството, лозята и пасищното животновъдство са най-подходящите подотрасли за общината и дават облика на селското стопанство.
Екология и туризъм
Тенденциите в развитието на община Симитли е да се превърне в туристически и балнеоложки център. В това отношение, както общинските програми и проекти, така и частната инициатива, дават своите първоначални резултати. Факт е изграждането на модерни санаториуми за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични и кожни заболявания. Наред с това съществуват много добри предпоставки за развитие на еко туризъм. Запазената природа и бит на населението създават отлични условия за развитие и на селския туризъм. На територията на общината се намира ловно стопанство „ПРЕДЕЛ“. То разполага със собствена леглова база и добре развити пътни артерии, развива международен ловен туризъм.  

ТУРИЗЪМ

Информация за туризма
Градът е разположен на 13 км южно от град Благоевград по течението на река Струма. Приласкани от планините Рила, Пирин, Влахина и Малешевска, обединени от живописните реки Струма и Места, град Симитли и околните села предлагат уникални възможности за отдих и туризъм.
Природата е дарила щедро общината с лековити минерални извори, разнообразен релеф и най-важното – гостоприемни хора, тачещи и днес древните традиции. Тук от векове се празнуват празниците Бабугеруване, Бъдни вечер и Коледа. Редовно се организират Великденски събор и събор на християнския празник “Малка Богородица”.
Седемнадесет селца се приобщени към кръстопътя на градчето, което е административен център на общината.

История
За първи път в историческите справки град Симитли се споменава в средата на XV век под името село Баня. В западната стена на манастира „Събор Свети Архангел“, в село Тросково се чете: „Ктитор Тоше от село Баня, Горноджумайско“. През XVI век градчето вече се споменава като Симитлу, Симитлий. Съществува тълкувание, че името на града е свързано с географското положение на селището – Симен – център, кръстопът на двете най-големи реки в Югозападна България – Струма и Места. Според други източници, името идва от бялото хлебче симит.

Балнеология
Природата богато е надарила общината с минерални извори. Някога са били известни 27 естествени минерали във водоизточника, но с годините много от тях са изчезнали. Температурата на сега извиращите води варира в интервала 30 до 60 градуса. Повечето извори са бистри, без мирис и утайка, със съдържание на флуор, сулфат, силиций и натрий.
Лечебните им свойства са с индикации към заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания и на хронично-възпалителни процеси. Атрактивни и много лековити са изворите в селата Ощава и Долно Осеново. Привлекателен е плувният комплекс с два открити минерални басейна в град Симитли.

Възможности за лов и риболов
Животинският свят в Симитлийския край е богато представен. Изградени са едродивечови развъдници Негован – 1968 ха, Лобошево – 649 ха, Представително ловно стопанство в местностите Киселицата, Белаката, Канарите, Ракочовец (над 10 000 ха).
В планините не са редки срещите с мечки, диви свине, кози, сърни, лисици, вълци, суяци, златки.
Тук зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици, дроздове, кеклици, а пролет и лято към тях се присъединяват славеи, лястовици, патици, бекаси, щъркели.
Теченията на реките Струма и Места са зарибени с мряна, балканска и американска пъстърва, но обект на спортен риболов е най-вече река Струма, където не са редки случаите на улов на кефали, шарани и сомове, тежащи до 15-20 кг.

Околности
Околностите на град Симитли са богати на църкви и манастири. Във всяко едно от селищата на общината има църква. Повечето от тях са обявени за паметници на културата с местно значение, а с регионално значение е тази в село Мечкул.
– Църквата “Света Богородица” в град Симитли е построена през 1923 година. Църквата е построена като храм-паметник в чест на загиналите войници от “7-ма Рилска Дивизия” по време на Балканската война. Представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и камбанария. Иконите в църквата са рисувани през 1929 година. Интериора на църквата разкрива добрия художествен вкус на зографа.
– Църквата “Св. Димитър Солунски” в село Брежани е построена през 1847г. Иконите в храма са дарения от хората. Стенописи няма, защото църквата е била опожарявана 2 пъти-от гърците и турците
– Манастирът “Свети Архангел Михаил” в село Брестово е построен през 1149 година по уникална рецепта. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко. Предполага се, че слагали още захар и яйца. Манастирът се намира в долината на Стара река в махала Поповска, на около 20 километра от Симитли, под пътя за село Сухострел. Днес от него е останала само църквата.
– Църквата “ Св. Архангел Михаил “ в Горно Ораново е построена през втората половина на ХІХ в. (паметник на културата). Представлява трикорабна песвдобазилика, балкон, притвор и външна галерия.
– Църквата “Св. Св. Петър и Павел” в село Мечкул е паметник на културата, строена през 1892 г. Стенописите и иконостаса са дело на майстори от Банската иконописна школа.
– Църквата „Св. пророк Илия“ – с. Горна Железница е еднокорабна каменна сграда с полуцилиндричен дъсчен свод. Интересно изработени са дървената рисувана решетка на балкона и рисуваният амвон. Стенописите, на които са изобразени 20 сцени, са от 1905г., когато църквата е била възобновена. Рисуваният иконостас е украсен и с едра оцветена резба.
– Църквата “Св. Илия” в село Градево е каменна трикорабна псевдобазилика с притвор и балкон над него. Над южния и западния свод има барелефи на дракони. Украсата на интериора е създадена през различни години от четирима зографи с единна, издържана в духа на местната възрожденска традиция.
– Храмът “Св. Никола” в село Градево махала Овнарци е разположен в подножието на планините Рила и Пирин. Той е построен през 1962г. Църквата е каменна трикорабна псевдобазилика с притвор и външна галерия от запад и от юг.

Археологически обекти и места
– Останки от римски път и трако-римско селище в село Полето – паметник на културата с национално значение. Участъкът от трако-римския път е свързвал Централна Европа и Подунавието със Средиземноморието.
– Средновековна крепост, известна като Римската стена. Намира се близо до град Симитли, в квартал Ораново в Симитлийската котловина.

КОНТАКТИ

Община Симитли
Адрес:
ул. „Христо Ботев“ 27
Симитли
България
2730

Е-мейл: simitly@mail.bg    
Телефон: 0748/72 138;
Факс: 0748/72 231;

Информация:
Общинската администрация обслужва граждани всеки работен ден от 8.30 – 17.00ч. с почивка от 12.30-13.00ч.

КМЕТ

Апостол Апостолов
Роден е на 10 май 1960 г. в гр. Симитли.
Завършва финанси и кредити във ВИИ “К. Маркс”.
Работил е като финансов инспектор в ОНС – Благоевград, ДФК, председател на ДФС “Септември” в Симитли.
След демократичните промени се занимава с частен бизнес. През 1989 г. създава първата опозиционна партия в родния си град – Зелената партия.
През есента на 2003 г. е избран за кмет на община Симитли от широка коалиция.
Кмет трети мандат. Издигнат от широка коалиция БСП, ВМРО-БНД, ПБСД.