ОБЩИНА СТРУМЯНИ

ОБЩИНА СТРУМЯНИ

Адрес: с. Струмяни, пл. 7-ми април 1

Тел.: 07434/ 31 08;

Факс: 07434/31 05;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Струмяни е разположена в Югозападна България и обхваща 21 населени места – малка, непозната, но с възможности, гостоприемна и красива, като заобикалящата я природа от неповторими скали и хълмове. Територията на община Струмяни е 362 kм2, покрива източните склонове на Малeшевска планина, долината на река Струма и величествената Пирин планина. Най-високият връх на територията й е Шаралия – 2171 метра.
Община Струмяни е насочила усилията си към развитие на обществото, но не за сметка на природата. Осъзнали сме, че бъдещето на района е основано на устойчивото развитие. Устойчиво е развитието, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Това означава пестеливо използване на природните ресурси и възстановяване на екологичното равновесие. Устойчивото развитие обвързва икономическата с екологичната ефективност от общественото производство и утвърждава принципа на равенството и справедливостта чрез повишаване на човешките възможности и гражданско съзнание.

РЕЛЕФ

Релефът в по-голямата си част е планински /Пирин и Малешевска пл./ и заема около 80% от територията на общ. Струмяни. Останалите около 20% от земите са по долината на р. Струма и крайните склонове на двете планини. Тези земи имат висока степен на усвоеност и голямо значение за развитието на селското стопанство, което определя по голямата гъстота на населението и концентрация на икономическите функции на общината. Западната част на селищната система е заета изцяло от Малешевска планина. Тя заема около ¾ от площта и. Главното било на планината е почти успоредно с р. Струма и се повишава от юг на север и е с добре изразени речни тераси, като почти всички са обработваеми земи. Източната част на общината е заета изцяло от Пирин планина. От 100 м. в най-ниските си участъци по долината на Струма, релефът придобива алпийски характер достигайки 2 400 м.н.в. в северен Пирин.
Забележителните форми на релефа са множеството причудливи скални феномени: Черната скала, Тасевата скала, Медена скала, Мирова скала, Кутлева скала, Щавенска скала, Куклицата, скалният ансамбъл в местността Зандана и др. формиращи цял комплекс в и около с. Илинденци. Характерна особеност на Пиринската част е наличието на 18 пещери в района на с. Илинденци. Пирин планина дава богати възможности за отдих и туризъм. Високопланинските езера и пасища формират неповторим пейзаж.

КЛИМАТ

Климатът дава условията за развитието и определя характера на селското стопанство, транспорта, строителството и др.
По отношение на климатичното райониране на България, община Струмяни обхваща част от Планинската климатична област и част от Петричко-Санданската котловинна подобласт на Преходно средиземноморската климатична област по данни на картата на Климатичните райони приложена към Атлас на НРБ – 1973 г.
Различията в климата на района се определят от разликите в надморските височини от 100 до над 1 000 м.н.в., от Средиземноморското влияние по долината на р. Струма и от континенталното влияние на север. Като цяло климатът е типично преходно-средиземноморски. Зимата в района се характеризира с отсъствието на силни студове /средната януарска температура е 2,5 °C /, лятото е най-продължителният и добре изразен сезон, сухо и горещо /средната юлска температура 24,27 °C /, есента е дълга и топла. Валежите са около средните за България /650 мм/год. /. По долината на р. Струма от юг нахлуват предимно топли ветрове, а от север значително по-рядко и по-студени ветрове.
Пролетта настъпва сравнително рано. По това Санданският район съществено се отличава от другия топъл край на България – Царево (Мичурин), където пролетта настъпва много късно. Средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 50С още на 19 февруари, като само в най – високите части на планините е чак на 9 май.
Независимо то високите температури сланите не са изключение. В повечето случаи те падат до края на март, но има години когато се появяват до средата на април. Топлите дни през февруари – март са причина при повратни студове през март – април цъфтящите рано културни видове (бадеми, зарзалии, кайсии, джанки и праскови) често да измръзват.

ВОДИ

Хидроложките условия на територията на община Струмяни се дават от характеристиката на р. Струма и нейните притоци. Десните притоци на Струма водят началото си от източните склонове на Малешевска планина. Те са: р.Каменишка, Микревска /образува от сливането на Хановска и Цапаревска река/, р. Драковска и р. Лебница. Водосборните на тези реки са значителни, а хидрографската мрежа има голяма гъстота. Те и техните притоци текат в дълбоко врязани легла, много често между скалисти брегове. Горните части на водосборните басейни са заети изцяло от пасища и ливади. Тук са възникнали многобройни и опасни порои с надлъжно дълбаене и странично подриване на бреговете и големи свлачища. Особено много са свличанията по р. Драковска. Навлизайки в равнинната част на терена, преди да се влеят в Струма, поройните реки и долове се разливат и образуват големи нестабилни наносни конуси. Всички реки от Малешевска планина са с непостоянен дебит и пороен характер. От Пиринската част в р. Струма се влива само р. Злинска, която е силно повлияна от сезоните и дъждовните периоди. Подпочвени води могат да се търсят само в алувиалните наслагвания край р. Струма. Втората река е Шашка, характеризираща се с изключително стихиен и пороен характер, причина за чести наводнения.
Река Струма изобилства с различни видове риба. На територията на общината са изградени 10 изкуствени водоеми с различен обем, от които 7 са зарибени. Водоемите и част от реките се използват за напояване.

ФЛОРА И ФАУНА

Фауната се отличава със сравнително голямо видово разнообразие. Често срещани са заекът, катерицата, вълкът, дивата свиня, лисицата, сърната. В Малешевската част, макар и все по-рядко, може да се види дивата котка, а в Пирин в границите на Народния парк обитава дивата коза.
От птичата фауна най-разпространени са врабецът, гугутката, гълъбът, соколът, лястовицата, славеят, синигерът, орел, сокол, лешояд, дроздът, яребицата, кекликът, фазанът. Сезонно при прелет от Егейско море по течението на Струма могат да се видят пеликани, чапли, щъркели, лебеди, зеленоглави патици и други.
Река Струма изобилства с различни видове риба – черна мряна, скобар, костур, струмски гулеш, шаран, сом и раци.
Биоразнообразие
Община Струмяни е разположена в Югозападна България и обхваща 21 населени места – малка, непозната, но с възможности, гостоприемна и красива, като заобикалящата я природа от неповторими скали и хълмове. Територията на община Струмяни е 362 kм2, покрива източните склонове на Малeшевска планина, долината на река Струма и величествената Пирин планина. Най-високият връх на територията й е Шаралия – 2171 метра.
Макар и малка, и непозната община Струмяни е с възможности за развитие в областта на туризма, което е пряко свързано с опазване на богатото биоразнообразие. Усилията на ръководството на общината и желанията на населението са насочени именно в тази насока.

НАСЕЛЕНИЕ

Графиката представя неравномерното разпределение на населението на територията на общината, като налице е тенденцията към намаляване броя на жителите на общината вследствие безработицата и засилените миграционни процеси и концентрацията му в три села: Микрево, Илинденци и Струмяни.
По голяма част от релефа на територията на общината е планински (около 80%), останалата е по долината на р. Струма и крайните склонове на планините (около 20%). Този фактор е определящ за заселване на по голяма част от населението именно в обхвата на тези 20%.
Съществуващата в България тенденция на намаляване на прираста е типична в частност и за община Струмяни. В момента населението на общината е около половината от това преди 35 години и продължава да намалява. Особено тревожно е положението в някой от планинските села. Така в с. Велюшец от 204 души през 1965 г. на последното преброяване през 2001 г. са отчетени 15 души. Единствено положителен прираст се наблюдава в с. Микрево, Струмяни и Драката. Отчита се намаление на миграцията. Анализът на демографските процеси показва, че общият процент на населението на община Струмяни намалява не само по отношение на този на страната, но и по отношение на този на Благоевградска област.
Около 13,3 % от активното население на общината е безработно, 30% се занимава със селско стопанство, като произвеждат предимно тютюн, плодове, зеленчуци и др., 30% работят в промишлеността (цехове за мрамор, дървопреработване, шивашки цехове), 10% в бюджетната сфера, 10% в услуги и 10% еднолични търговци

ИНФРАСТРУКТУРА

Канализация, водоснабдяване и електрификация и съобщения.
ВОДОСНАБДЯВАНЕ – Доставчик на услугата е “ВиК – Стримон” ЕООД.
„ВиК – Стримон” ЕООД
С.Микрево, общ. Струмяни
За контакти: Васил Димитров
Тел. 07434/3004, e-mail: vik_strimon@abv.bg
Всички населени места в общината са водоснабдени. В населените места на общината няма режим на водоподаването. Водопроводна мрежа е в лошо състояние, износена, 98 % са етернитови тръби.
По водохващания населените места са както следва:
-Група Плоски – Илинденци, Струмяни, Микрево, Драката;
-Водохващане Добри лаки – трасе със 17 км дължина, от които 4,8 км. с тръби ПЕНД;
-Водохващане с. Каменица – осъществява се от два водоизточника;
-Водохващане с. Цапарево – осъществява се от алпийски тип водоизточник;
-Водохващане с. Гореме – състои се от 3 извора;
-водохващане с. Никудин – изворно, състои се от 4 извора;
-Водохващане с. Раздол – изворно, състои се от два извора като единият от 6км. е с тръби ПЕНД;
-Водохващане с. Игралище – помпени станции, на 12 км от селото.
-Водоснабдяване с.Палат – от резервоара на с.Игралище, 8км. от тръби ПЕНД.
Водохващането се стопанисва от „УВЕКС” ЕООД гр.Сандански.
КАНАЛИЗАЦИЯ – изградена е на част от населените места: Струмяни, Микрево и Илинденци – 90%, Драката и Цапарево – 100%. Канализационната мрежа се стопанисва и поддържа от общината.

Транспортно обслужване и състояние на пътищата.
На територията на община Струмяни могат да се ползват два вида транспорт: железопътен и автомобилен.
Община Струмяни има удобно транспортно-географско положение, през територията и минава една от меридианните европейски магистрали Е-79-Калафат-Видин-София-Кулата-Солун-Атина, това е най прекия път от северна и източна Европа за северна Африка. В проект е магистрала “Струма” част от Еврокоридор №4, която ще преминава през територията и.
Село Струмяни е важен шосеен център, оттук водят началото си всички четвъртокрасни пътища за селата от общината. Оттук минава и ж.п.линията Видин(Лом)-София-Кулата-Солун-Атина.
От голямо значение за върху развитието на общината оказващо положително въздействие е географското и положение. Тя попада в тилната зона на граничния район с Гърция, на 30 км. на юг е ГКПП-Кулата. На запад граничи с Република Македония. От гр.Берово (Македония) до държавната ни граница е построен път и необходимите сгради и съоръженияза ГКПП. Предстои от наша страна да се разшири пътя от с. Струмяни до с.Клепало и да се построи отсечката от Клепало до границата и необходимите сгради и съоръжения за ГКПП, което ще бъде предпоставка за развитието на общината като търговски, икономически и транспортен център. Международния път Струмяни – Берово е във фаза работен проект, има подписана междуправителствена спогодба. Финансира се от Пред присъединителните фондове на Европейския съюз и МРРБ на РБ на обща стойност 33 млн. долара.
Около 50% от селата в община Струмяни имат връзка с общинския център чрез третокласни и четвъртокласни асфалтови пътища разположени в 3 лъча: Илинденци – мраморни кариери; Драката – Палат – Игралище – Никудин и Микрево – Цапарево – Раздол – Добри лаки, а до останалите пътищата са черни или с трошено-каменно покритие.В отделните села шосейната мрежа е неравномерно изградена, например в с.Струмяни 80% от улиците са с трайна настилка, с.Илинденци-50%, а с.Микрево-25%.
В границите на общината има четири бензиностанции, намиращи се на шосе Е-79. Едната разполага и с автомивка. В момента е в строеж и газостанция.

Търговско и банково обслужване.
Търговската мрежа в община Струмяни е много неравномерно разпределена. Тя е относително добре устроена в с.Микрево, Струмяни и до известна степен в с.Илинденци.В с.Струмяни функционира клон на ДСК и Интернешънъл Асет Банк. Пощенските клонове изпълняват функции на Пощенски банки.

Здравно обслужване.
В селищата на общината има постоянно медицинско обслужване. Най-добри възможности за оказване на квалифицирана медицинска помощ има селския здравен участък в с.Микрево.На територията на селищна система Струмяни има разкрити и два частни стоматологични кабинети в с.Микрево и с.Струмяни и 2 частни аптеки в с.Микрево и в с.Струмяни.

ИКОНОМИКА

Територията на община Струмяни се характеризира с най-ниска степен на индустриализация, което е обяснимо за досегашното и развитие. Това не става за сметка на селското стопанство.

Селско стопанство
До 1991 г. селското стопанство в бившия Благоевградски окръг има своя специфична структура, която определя мястото му в националното разделение на труда. Втози смисъл селското стопанство на селищна система Струмяни допълва тази структура с определена специализация предизвикана от релефните и почвено-климатични условия – насечен терен, почвена характеристика, категория на земята и климат подходящ за отглеждане на тютюн. От друга страна наличието на голям процент мери, пасища и естествени ливади предполага развитието на животновъдството.
Като цялата тази дейност е била съсредоточена в АПК ”Огражден”, който включвал 37 814 дка стопанисвана земя, от която площа на обработваемата земя е 20 389 дка., а необработваемата , от които мери и пасища – 17 525 дка. Основна част от обработваемата земя е разположена по поречието на р.Струма.
След 1991 г. с оглед настъпилите политически промени се променя и начина на ползване на земеделските земи, които се раздържавяват и се връщат на собствениците им.
Района на община Струмяни се явява един от най топлите в страната, което определя предпоставки за развитието на силно топлолюбиви култури, тютюн, овощарство и др. Меката зима позволява презимуването на някой многогодишни видове, като: смокиня, нар, бадеми, маслини и др., а продължителния период без мраз е особено благоприятен за отглеждане на всички зеленчукови култури познати в България.
Климатичните условия и развитието на растениевъдството, наличието на големи по площ естествени ливади и пасища са предпоставка за развитие на животновъдството в района, като най-разпространено е отглеждането на овце.

Горско стопанство
Горският фонд в община Струмяни се стопанисва от Горско стопанство “Струмяни”, 07434/3119,2085. На север ГС “Цапарево” граничи ГС “Кресна”, на юг с ГС “Сандански”, на запад с Македония, а на изток с ГС “Банско”, като включва и част от НП “Пирин”, на югозапад с ГС “Първомай”.
Територията на ГС “Цапарево” е разположена изцяло по източните склонове на Малешевска планина – от централното и било до подножието и – леглото на р. Струма. Източните склонове на Малешевската планина са силно нагънати и пресечени от множество дълбоко врязани реки, долове и суходолия. Преобладава терен с височина от 200 до 600 метра, т.е. ниско планински терен, който заема 4,3 % от дърво производителната площ.
Наклона на терена е общо взето, значителен. Твърде малко са равните и полегати места (до 100 С) – едва 1,1% от дърво производителната площ. Наклонените места 110 С – 200 С, заемат 11,3 %. Цялата останала площ, т.е. 87,6% е с наклон над 20%. Преобладаващи са канелено – горските почви.
Ерозията на почвите на територията на ГС ”Цапарево” е повсеместно явление. Запазени от ерозия почви се срещат съвсем рядко. Най – силно ерозирани са оголените терени и клоносечните ридини, но измиване и обедняване на почвата се наблюдава и във всички насаждения, даже и във буковите насаждения от високите части на планините, които са и сравнително по – слабо засегнати от паша и неправилна сеч.
Стръмните и обезлесени терени, песъчливите почви, засушливия климат, интензивното тютюнопроизводство и животновъдство, особено в миналото са благоприятствали и благоприятстват развитието на ерозионните процеси и в Пиринската част на територията. Изнасянето на почвите, засипването на земеделските почви и затлачването на напоителните системи причиняват ежегодно на селското стопанство големи загуби.
Площната ерозия се проявява в най – силна степен на голите и слабо облесени склонове земи. Разкъсаната често почти липсваща растителна покривка дава път на изветрителните процеси на основната скала и възможност на дъждовните води да изнасят посредством повърхностния транспорт огромни количества почвена маса и то от хумусно а кумулативния хоризонт на почвата.
Линейната ерозия се проявява главно във вдълбаване и оширяване на хидрографската мрежа. Най – интензивното развитие на линейната ерозия е свързано с района на плиоценските наслаги около селата Илинденци и Струмяни.
Необходимо е борбата с ерозията да е предимно чрез лесо-културни мероприятия и по – малко чрез технико – укрепителни мероприятия и да продължава и за напред до пълното и ликвидиране.

Добивна промишленост
Стопанската структура на община Струмяни се определя преимуществено от добивната и обработващата промишленост. Развитието на добивната промишленост се обуславя от наличието на територията на община Струмяни находище на мраморни залежи. Основното предприятие, занимаващо се с добив и обработка на мрамор е “Илинденци-мрамор” ЕАД. Има още няколко цеха за обработка на мрамор – „Черкезов“ ООД, „Бумар“ ООД, „Българо – Гръцки мрамор“ ООД, „Крисмар“ ООД и други, фирми утвърдени не само у нас, но и в чужбина.
Проявленията на флуоритовата минерализация в България имат ограничено разпространение. От няколко находища в страната промишлено значение има само находището до с. Палат, което се намира на територията на община Струмяни, това е мина “Славянка” за добив на флуорит.
Промишленият профил се допълва и от няколко шивашки цеха, два месарски цеха за производство на малотрайни колбаси в с. Струмяни.
Развитие има и дървопреработването – фирма “ К.Супорт” ООД, дърводелски услуги извършват и още десет фирми в района.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА СТРУМЯНИ
Адрес: 2825 с. Струмяни,
пл. “7-ми Април” №1,
Телефон за справки и услуги: 07434/31 08;
Факс: 07434/31 05;
e-mail: strumyani_oba@yahoo.com, strumyani_oba@abv.bg
работно време: 08.00-17.00ч.

Денонощен телефон за подаване на сигнали:
07434/20 66;
0888/66 76 34;
0878/98 21 38;

Общинска полиция: 0878/42 82 42;

КМЕТ

Емил Илиев
кмет на Община Струмяни
Роден: 12.01.1970 г.
Образование: Висше – Икономика и организация на труда
Професионален опит:
– Банка ДСК – Зам. Гл. счетоводител
– SG Експресбанк – Отговарящ частна клиентела
– ТБ „Алианц“ АД – Управител
– Финдекс
Езикова подготовка: Английски и Руски
Семейно положение: Женен с две деца.