ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ

ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ

Адрес: гр. Сунгурларе, ул. Георги Димитров №10

Телефон: 05571 50 63;

Факс: 05771 55 85;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Сунгурларе е разположена в югоизточната част на България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. Общината се намира относително встрани от важни транспортно-комуникационни трасета, както и от крупни индустриални агломерации. Това я прави до известна степен изолирана и с намалени възможности за развитие по отношение транспортни връзки и приобщаване към важни индустриални центрове. Тази даденост, както и редица други фактори, предопределят приоритетно ориентация към селското стопанство. Общата площ на община Сунгурларе е 795.5 кв. км. Територията е слабо населена. Районът на община Сунгурларе представлява богато съчетание от планински, полупланински и равнинен релеф. Средната надморска височина е 352 метра. Релефът благоприятства развитие на земеделието в голямо разнообразие от култури, животновъдство, горско стопанство и туризъм.

ПРИРОДА

Релеф

Районът представлява богато съчетание на планински, полупланински и равнинен релеф. Почвите са предимно канелени горски, което благоприятства отглеждането на лозя, зеленчуци, тютюн и почти всички видове зърнени култури.

Води

Общината разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници. През нея протичат река Мочурица и река Луда Камчия, на която е построен язовир Камчия. Той снабдява с питейна вода по-голямата част от Бургаска и Варненска област.
На територията на общината има 46 микроязовира.

Климат

Климатът е умереноконтинентален. Характеризира се с мека зима, ранна пролет, умерено лято и топла есен.
Валежите са недостатъчни. Не падат големи снегове, а и рядко навалява равен сняг. Поради силните северозападни и североизточни ветрове се образуват преспи.

ИСТОРИЯ

Сунгурларе възниква и се развива като кръстопътно селище. В землището на Сунгурларе има останки от антично селище, обитавано през късножелязната епоха и по време на римското владичество . Близо до него има няколко големи тракийски надгробни могили . В землището на града са намирани керамични съдове и римски императорски монети . Сведения за Сунгурларе под имената Сьонгурларе и Сонгурлар има в турски регистри от ХVI в. 44 семейства от Сунгурларе ( 240 д . ) емигрират в Украйна и основават колония ( днешно с . николаевска , Кримска област , Русия ) . През 1904 е основано взаимоспомагателно дружество “ Бъдащност “ , през 1910 – земеделска дружба , през 1919 – група на БКП . В резултат на спечелените от комунистическите общински избори 2 пъти е учреждавана комуна – 1919 – 1920 и през 1932 . Партийната група участва в акцията в помощ на гладуващите в Поволжието 1921 – 1922 г . През 1927 е създадена Популярна банка , през 1928 – лозаро – винарска кооперация „Сунгурларский мискет“. През 1928 е основана организация на РП. Проведена е Соболевата акция 1940 -1941. Във въоръжената антифашистка борба 1941 – 1944 участват един партизанин във Войнишката бригада “ Г. Димитров “ , 9 политзатворници и интернирани .

ИНФРАСТРУКТУРА

Населени места
В община Сунгурларе има 24 населени места, разпределени в 16 кметства и 8 кметски наместничества.

Транспорт

През територията на община Сунгурларе преминават:

I – първокласен път І-7 – Върбишки проход
ІІ – 73 – Ришки проход (Шумен – Карнобат)
ІІІ – 7013 (Лозарево – Чубра)

Те осъществяват връзка между Южна и Североизточна България – Шумен, Варна, Разград, Добрич, и обратно, по направление Югоизточна България – Карнобат, Бургас, Южно Черноморие, летище Бургас и пристанище Бургас.
През общината преминава жп линия София- Дъбово-Варна. За товаро-разтоварни дейности се използва гара Лозарево. Освен нея, по протежението на линията на територията на общината се намират и жп гарите Вълчин, Подвис, Ведрово и Завет.
Автобусният транспорт се извършва от физически и юридически лица, лицензирани от Министерството на транспорта. Общината има автобусна връзка със Сливен, Котел, Ямбол, Карнобат, Бургас, Шумен, Омуртаг.

ИКОНОМИКА

Промишленост

Благоприятните почви, хълмистият релеф, мекият климат, относително продължителната есен са важни условия за развитието на лозарството и винопроизводството в района.
Лозята, разположени по хълмовете на региона, се използват основно за винопроизводство. Районът е екологично чист.
Вината на ВИНЕКС СЛАВЯНЦИ обединяват хармонично качествата на миналото с модерните постижения на съвремието. През 1898 г. на международното изложение в гр. Анверс – Белгия, винари от Сунгурларе получават първия златен медал за българско бяло вино, произведено от сорта „Червен мискет“. В производството се използват следните сортове грозде: червен мискет, мускат отонел, шардоне, ризлинг, юни блан – за бели вина и каберне, мерло, памид – за червени вина.
Основен дял в изграждането на промищления облик на общината заемат следните предприятия:
„БАЛКАН-98“ ООД – производство на захарни изделия.
„МЛАДОСТ“ АД – изработване на хидравлични изделия – предпазни клапани, дросели и обратни клапани.

Селско стопанство

Обработваемата земя възлиза на 277 600 дка, от които 240 600 дка ниви, 30 000 дка трайни насаждения и 7000 дка ливади. Климатичните условия благоприятстват отглеждането на всички видове селскостопански култури, най-вече лозя и зърнени култури.
Обработват се 23 000 дка лозя – винени сортове, предимно „Червен мискет“, с годишно производство около 25 000 т грозде. От 70 000 дка зърнени култури се произвеждат 15 000 т пшеница и 6000 т ечемик.
Тютюнопроизводството е източник на доходи за някои селища от района. Отглеждат се около 2200 дка годишно ориенталски тютюн с общ добив около 300 тона.
Овощните насаждения са: ябълки – 900 дка, праскови – 1500 дка, череши – 900 дка, ягоди – 100 дка, и малини – 100 дка. Към момента почти всички трайни насаждения се обработват от частни стопани.
Растениевъдната структура в община Сунгурларе е по-интензивна в сравнение със съседните общини. Средните добиви от лозята и другите отглеждани култури са добри и устойчиви.
Условията благоприятстват развитието на говедовъдство и овцевъдство. Отглеждат се 2000 крави, 15 000 овце, 7000 кози, 2500 свине, 34 500 птици и др. животни.

Горско стопанство

Горските масиви заемат площ 380 000 дка, около 120 000 от тях са собственост на община Сунгурларе. Те се стопанисват от държавните лесничейства в с. Садово и гр. Карнобат.
Иглолистните гори – 99 300 дка, са представени от бор и ела, а при широколистните – 84 000 дка, преобладаващи видове са дъб, бук и клен. Горските пасища са близо 20 000 дка. Държавното лесничейство в с. Садово поддържа 92 дка горски разсадник, в който се отглеждат около 2000 фиданки. Ежегодно се залесяват близо 2000 дка нови гори.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Забележителност – местността Ич`Мята за която има легенда че именно там християнска девойка е намерила смъртта си за да не приеме мюсюлманска вяра,и да не бъде сексуално поругана.
Музеи
Музея по “Лозарство и винарство” се помещава в реставрираната през 1984 г . от Националния Институт за Паметници на Културата / НИПК / двукатна къща в котленско-жеравенски стил. Къщата е строена през 1882 г. и е принадлежала на богатите винари Иван и Милко Христови, прочули Сунгурларе и страната ни още в края на XIX век , като печелят златен медал на изложението в Анверс- Белгия с хубавото си вино. В двора на къщата, под навес с площ 200 кв.м. са подредени експонати свързани с традиционния поминък на населението в региона датиращи от XIX век.
На 14 февруари 2006 г. в избеното помещение на Музея беше открита иконна сбирка – икони от средата на XVIII в. от църквата “Св.Архангел Михаил” с.Костен, в която през 1792-94 г. е служил Софроний Врачански.
Музеи – Музей “ Лозарство и винарство “ – На 14.02.1988 г . е открита първата в страната музейна сбирка по лозарство и винарство . Тя се помещава в реставрирана двукатна къща в котленско -жеравненски стил , принадлежала някога на богатите винари Иван и Милко Христови , прочули Сунгурларе още през 1989 г . на изложението в Анверс – Белгия , с хубавото сунгурларско вино , спечелило там първия си златен медал . В чест на 25 – годишнината от обявяването на Сунгурларе за град към музейната сбирка е открит отдел “ Археология ” , показващ ценни експонати от VI – V в. пр.н.е. , открити при археологическите разкопки на тракийската могила край с. Прилеп . В същото село е обособена и етнографска музейна сбирка , отразяваща бита и поминъка на населението в този район .
Исторически забележителности – 59 антични могили ;Крепостта Голое ( I в. пр.н.е. ) край с . Лозарево ; Църквата “ Св. архангел Михаил ” в с . Костен , в която е служил Софроний Врачански