ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ

ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ

Адрес: гр. Съединение,ул.6-ти Септември 13

Тел.: 0318/239 20; 0318/239 21

Факс:0318/235 17;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Съединение е обособена като самостоятелна административна единица на 26 декември 1978 г. с Указ № 2294 на Държавният съвет на НРБ.
Тя се намира в Тракийската низина, на север граничи с подножието на Средна гора. Средната надморска височина е 200 метра. Общината включва в себе си следните населени места: град Съединение- общинският център, находящ се на 22 км. североизточно от град Пловдив, и селата Царимир, Церетелево, Неделево, Любен, Правище, Голям Чардак, Малък Чардак, Найден Герово и Драгомир. Селищата са сравнително равномерно разположени на територията на общината. Гранични общини са: на север- община Хисар; на изток – община Калояново, на югоизток- община Марица; на юг община Родопи; на запад граничи с Пазарджишка област.
Населението на общината наброява 11 577 души към момента.
В непосредствена близост до общинският център е автомагистрала Тракия- основна пътна артерия и представляваща неразделна част от международния товарно- пътнически трафик.
През територията на общината преминава ж.п. линия Пловдив- Панагюрище.
Общината е разположена на площ от 297 721 дка, от които 256 148 дка е обработваема земя, а поливната от нея е 177 683 дка.
Град Съединение и прилежащият му район като част от Горнотракийската низина имат преходно- континентален климат. Равнинният терен, наличието на добра канална мрежа и подпочвена вода, спомагат за отглеждането на интензивни култури. Почти през всички населени места на общината минават реки.

ИСТОРИЯ

Приносът и събитието от национално значение в целокупната българска история, дължащи се до голяма степен на голямоконарци, е акта на Съединението от 1885 година на Княжество България и Източна Румелия. Този факт има особено място в националната ни история както сам по себе си, носещ протеста на всички българи срещу несправедливостите от Берлинският конгрес, така и изтласква имената на Петър Шилев, Стоян Сред ев, Чардафон Велики, Недялка Шилева, Поп Иван Генов, Поп Тодор Райков, на висотата на националният пиедестал. Съединението от 1885 година стана възможно благодарение на патриотизма на гореизброените личности, но в никакъв случай не трябва да забравяме и дълбоката убеденост на всеки един голямоконарец в диалектическата правилност за единение на род, култура и вяра. Ако конницата начело с Чардафон Велики, тръгнала на 5 Септември 1885 година от Голямо Конаре, на 6 Септември с помощта на пловдивския гарнизон извърши историческото си призвание и връщайки се с бившия генерал- губернатор Гавраил Кръстевич към Голямо Конаре, тя направи нещо много повече, в душите и паметта на хората тя продължи естествения си път към Голготата и стигна до степента на националното безсмъртие.
Този исторически факт дава достойният повод с Указ № 828 от септември 1969 година на Президиума на Народното събрание на Народна Република България, село Голямо Конаре да бъде преименувано в град Съединение, а датата 5 септември е обявена за празник на общината.
Доказано е, че с. Курукьой е наследник на унищожено от турските нашественици старо българско селище, намиращо се на 6- 7 км. от днешния гр. Съединение по посока на с. Правище. През 1930 г. пък се явява становище, че селището е основано преди около 250 години, тт.е. към 1680 г.
Тази датировка е в съгласие с факта, че когато през 1689 г. било потушено въстанието в Североизточна Македония, избухвало в следствие на настъплението на австрийските войски срещу Турция, много бежанци от гр. Крушево и неговите околности се установили да живеят в съществуващото вече с. Конаре.
През последната четвърт на ХУIII в., в следствие настъпилите размирици в Македония след отцепването на Янинския ваалия- албанеца Али паша- от централната турска власт, в Голямо Конаре пристигнала нова вълна бежанци от Костурско.
Така село Конаре станало най- многолюдното в околността и с право било наречено Голямо Конаре, като по времето на кърджалийските размирици приютило и бежанци от Копривщица, Сопот, Карлово и други.
В същото време през 70- те години на XIX в. от с. Голямо Конаре се наблюдава отлив на население към бурно развиващия се Пловдив, който става притегателен център за замогналите се занаятчии и търговци.
Селото било разпръснато, като всяка нова преселническа вълна идвала със своите обичаи и ревниво ги пазела. Свидетелство за това са многобройните светилища и гробища, както и параклиситетвърде примитивни, но с мраморни антични колони, на които лепели запалени свещи.
В древността земите, са били населени от траките, за което свидетелстват множествотонад-
гробни и други могили. При редица археологически разкопки в района са открити странни монети и древни съдове, датиращи от 4-3век преди новата ера. Създаването на самото селище става по време на османското владичество. По исторически данни районът е бил благоприятен за отглеждане на коне. Имало е голям чифлик за отглеждане на коне за османската армия. С течение на времето много от селяните, работещи в чифлика, се заселили в района му. Така то се превърнало в най-голямото селище в околността и било наречено село Голямо Конаре. Будните голямоконарци участват активно в борбата за извоюване на духовна и национална независимост – откриват килийно училище, построяват църква, създават читалище. Тук апостолът на свободата Васил Левски намира благодатна почва за изграждането на революционнен комитет, съставен от ревностни привърженици на идеята за национална независимост.
Навярно където сега се простира селото Голямо Конаре (дн. Съединение) землището е било покрито с непроходима гора толкова гъста, че не могло да се преминава през нея, а дърветата в нея били с диаметър от 2 до 3 метра. Между големите дървета е имало тучни поляни и затова Голямо Конаре било предпочетено за развъдно място на царски коне. Може би още след турското нашествие тук е било определено място за турски коневъдни станции, а може да е служило за същата цел още в старо българско време, а турците само да са продължили завареното коневъдство. Преобладаващият дървесен вид бил бряста, затова селото било наричано от турците „Кору кьой” – горско село или по-точно „Кара ач кору кьой” (Брястова гора село). Първоначално докато се е състояло от петнадесетина къщи, са го наричали „Конаре”, но когато към края на XVIII в. то нараснало като бележито селище, започнали да го наричат „Голямо Конаре”, за разлика от другите пет конарета във Филибелишката кааза (Пловдивската околия).
Според административното деление, установено от руските освободителни войски, Овчехълмието, или турското „Коюн тепе наясъ”, образува отделна административна околия. В нея се включвали селата: Копривщица, Голямо Конаре (административен център на околията), Цалапица, Ферезлий (дн. Овчеполци), Ерелий (дн. Смилец), Айваджик (дн. Дюлево), Османово (дн. Кръстевич), Крастово (дн. Красново), Крушово, Яхларе (дн. Драгомир), Демирдишлий (дн. Найден Герово), Саръгьол (дн. Блатница), Кавакдере (дн. Тополидол), Масатларе (дн. Точиларци), Дорутлий (дн. Правище), Дълги герен (дн. Беловица), Карамустафларе (дн. Любен), Насваккьой (дн. Неделево), Думанлий (Церетелево), Елешница, Старо ново село (дн. Старосел), Арене (дн. Мътеница), Демирджиларе (дн. Старо Железаре), Демирнова махала (дн. Ново Железаре), Хамбарлий (дн. Житница), Селджиково (дн. Калояново), Дуванлий, Даутларе (дн. Царимир), Български чардак (дн. Голям чардак), Турски чардак (дн. Малък чардак), Строево, Карнофоля (дн. Войсил), Радиново, Костиево и Паничери.
Голямо Конаре, като център на Овчехълмската административна околия е било седелище на всички учреждения на околията. През 1901 година тя е била закрита. Селата Смилец и Дюлево са предадени към Панагюрската околия, Овчеполци и Тополидол към Пазарджишка, а всички останали са били причислени към Пловдивската околия. Голямоконарската околия е била закрита административно-полицейски, но финансово, стопански, банково, училищно-просветно та е продължила съществуването си.
Централният площад, който сега е наречен „Съединение”, преди се е наричал с простото име „Поляна. И сега болшинството от населението на гр. Съединение все още го назовава със старото му название, което е историческо. Там на 5 септември 1885 година е прогласено Съединениетона Източна Румелияс Княжество България.

РЕЛЕФ

Релефът на общината е предимно равнинен. Средната надморска височина за общината е 200 м. Почти през всички населени места преминават реки и дерета, които разчленяват терените.

КЛИМАТ

Община Съединение като част от Горнотракийската низина има преходно-континентален климат. Забелязва се известно различие в количеството на валежите в сравнение със съседните райони. Тук са измерени едни от най-ниските техни средногодишни суми за Южна България (495 л/м2). В този смисъл добре изразеното пролетно и лятно засушаване, както и високите температури определят района като по-неблагоприятен в климатично отношение.
По данни на метеорологическата станция най-рано сняг е падал през втората половина на ноември и се е задържал най-късно до втората половина на март. Снежната покривка е общо взето, много тънка, а продължителността на снежния период – средно около 80 дни. Най-малка е тя през втората десетдневка на ноември и третата десетдневка на януари.
Първият мраз в района настъпва средно към 27 октомври, а последният – към 9 април. Ето защо е налице доста продължителен вегетационен период на растенията без мраз, което осигурява отглеждането на голям брой култури.

ПОЧВИ

Под дългогодишното влияние на почвообразуващите фактори – материнска скала, климат, растителност и дейността на човека, на територията на община Съединение са се оформили следните почвени различия: чернозем-смолници, слабо и силно излужени, глинести и тежко песъчливо-глинести; чернозем-смолници, силно излужени, слабо до средно оподзолени, еродирани; канелено-горски почви, слабо и средно излужени; канелено-горски почви, силно излужени до слабо оподзолени, средно и леко песъчлив0-глинести; алувиално-светли и алувиално-ливадни светли, глинесто-песъчливи почви; делувиални почви, леко песъчливо-глинести.
Характеристика на отделните видове почви:
Чернозем-смолници.Почвите от този тип се характеризират със сравнително мощен хумусен хоризонт. Той има черен цвят и зърнесто-праховидна структура, а преходът между отделните хоризонти е постепенен. Тези почви имат тежко песъчливо-глинест механичен състав в повърхностния слой, като се наблюдава постепенно намаляване на органичното вещество по дълбочина на профила. При засушаване този слой силно се сбива и образува големи пукнатини. Притежава слаба водопроницаемост и при овлажняване става силно леплив и оказва голямо съпротивление при обработка. Почвите от тази група имат добро естествено плодородие, но изискват качествена обработка и продълбочаване през 2-3 години. Имат голям сорбционен капацитет, поради което понасят високи дози торене, което съчетано с добра агротехника, гарантира високи добиви от културите. Изискват комбинирано торене с азот и фосфор.
Излужени канелено-горски почви.Този тип почви са образувани под въздействието на горската растителност. Характеризират се с незначителна мощност на хумусния хоризонт – 16-36 см, който е светло-кафяв, със средно-зърнеста структура, разпрашена на повърхността. Илувиалния В хоризонт е червеникав, плътен, с буцесто-призматична структура, карбонатите са изнесени от пределите на хумусния и илувиалния хоризонт. Почвите от този вид имат средно и тежко песъчливо-глинест състав в повърхностния слой, като количеството на физическата глина в този слой е 42-56%. Силно излужените канелено-горски почви имат леко песъчливо-глинест механичен състав, слабо запасени са с хумус от 0.7-2%. Притежават лоши водно-физични свойства, при изсъхване се сбиват силно и образуват кора, а при овлажняване стават тежки за обработка. Тези почви реагират добре както на азотно, така и на фосфорно торене. Задължително е торенето с калий на слабо запасените земи.
Оподзолени канелено-горски почви.Силно излужените до слабо оподзолени канелено-горски почви са плитки и заемат заравнените била и склоновете с по-слаб наклон. Главната особеност на този вид почви е силно разсветленият /оподзолен/ хумусно-алувиален хоризонт. Мощността на хумусния слой е 20-34 см. Илувиалният В хоризонт е плътен, с призматична структура. Общата мощност на профила е 104-136 см, а при силно оподзолените – до 60 см, карбонатите са изнесени дълбоко. Тези почви имат глинесто-песъчлив и леко песъчливо-глинест механичен състав в повърхностния хоризонт, като вследствие оподзоляването и обработката почвената структура на орницата е разпрашена. Физичната глина в хоризонт А е от 11 до 20%, а по дълбочина на профила достига до 52%. Слабо запасени с органично вещество, което в хоризонт А е от 0.5 до 2%. В миналото тези райони са били заети с широколистни гори.
Алувиални почви. Алувиалните почви са разположени главно около речните корита на р. Потока и местните малки рекички. Рядко притежават добре оформен хумусен хоризонт – в орницата е под 2.5%. Водно-физическите им свойства са лоши – филтрацията е голяма, а влагозадържащата способност – малка. Разнообразни са по отношение на механичния състав, но преобладават леките фракции. Профилът им се състои от алувиални наноси.
Алувиално-ливадните почви заемат по-големия дял от площта на алувиалните почви. Нивото на подпочвените води е високо. Механичният състав е леко песъчливо-глинест и има добри водно-физични свойства. Количеството на хумуса е под 2.5%, но имат значителна мощност на хумусния хоризонт от 50-100 см. Профилът на алувиално-ливадните почви има леко песъчливо-глинест и средно песъчливо-глинест състав в повърхностния хоризонт. Физическата глина е от 18 до 35%, а в повърхностния слой – до 14%. Това са едни от най-добрите почви по отношение естествено плодородие.

ВОДИ

Хидроложката система на общината се определя от реките Пясъчник и Потока. Постоянният дебит на двете реки се обуславя от значителните по площ водосборни области и това дава отражение и на подземните води в близост до техните течения.
Подземните водни ресурси върху по-голямата част от територията на общината са с постоянно водно количество и поради това водоснабдяването на селищата се осъществява само от подземни води чрез тръбни и шахтови кладенци, разположени в терасата на река Марица.

ПРИРОДА

Почти цялата територия на общината е усвоена за земеделие. В северната част на района са запазени разпокъсани горички с доминиране на дървесните видове цер и благун, космат дъб а на места и горун. Коренната растителност в региона е била представена от смесени гори от цер и келяв габър и гори от полски бряст и полски ясен, но в резултат на антропогенните фактори тази кореннна растителност е претърпяла изменения и постепенно е преминала в производна. Съвременната производна растителност е съставена от тревна растителност с преобладаване на луковична ливадина, пасищен райграс, троскот, на места белизма и по-рядко садина, главно по селските мери. Останалите площи са селскостопански, които са разположени на мястото на бивши гори от полски бряст, полски ясен и дръжкоцветен дъб. Храстовата растителност в района е оскъдна и преобладават видове като обикновена шипка, червен глог и трънка. Непосредствено по поречията на реките се развиват водни и блатни растения, срещат се още топола, върба и акация.
Фауната в района на общината е представена основно от птици и бозайници, земноводни и влечуги и риби. Сред най-разпространените видове са: при птиците край водните площи – земеродно рибарче, речен дъждосвирец, бяла стърчиопашка, обикновен скорец, авлига, торбогнезден синигер; птици в населените места и откритите пространства – селска лястовица, кукумявка, зелен кълвач, обикновено белогушо коприварче, полско врабче, гугутка, качулата чучулига, сива овесарка, полска чучулига, ливаден дърдарец; при бозайниците – лалугер, малка оризищна мишка, полска мишка, воден плъх, обикновена сива полевка; при земноводни и влечуги – жълтокоремна бумка, жаба дървесница, зелена крастава жаба, голяма водна жаба, ливаден гущер, зелен гущер, смок стрелец, сива водна змия; при рибите –шаран, бяла риба, кустур,бял амур, речен кефал и др. В общината има и развъдни стопанства за дивеч.

На територията на община Съединение има няколко находища за пясък и чакъл, но няма разкрити кариери.

НАСЕЛЕНИЕ

Общият брой на населението на община Съединение към м. февруари 2005 година е 11493 души, от които мъже – 5686 души и жени – 5807. Населението на град Съединение е 6340 души или повече от половината население на общината е в общинския център. В таблицата по-долу са дадени сравнителни данни за областта, община Съединение и съседни и сходни на нея общини.
Данните за броя на населението на общината в последните пет години сочат тенденция на намаляване. Спадът е с 410 души или с 3,4%, докато средната за областта е 2,6%. Причината за този спад в общината се дължат на изселване на млади хора извън територията поради липса на работа, висока смъртност и ниска раждаемост.
Естественото движение на населението се характеризира с показателите раждаемост, смъртност, естествен прираст.
В резултат на настъпилите социално – икономически промени през последните години, непрекъснато намаляват раждаемостта и естествения прираст, а нараства смъртността, както в страната, така и в регионален мащаб. Естественият прираст в община Съединение през този период е отрицателен.
В резултат на тази неблагоприятна тенденция нараства броя на населението във възрастовата граница над 45 навършени години за сметка на възрастовите групи под 20 навършени години. Това е сериозен възпроизводствен проблем, както в регионален, така и в национален мащаб.
Механичното движение на населението се характеризира с миграционните движения – емиграция, имиграция и получавания в резултат на тях прираст или намаление на населението в съответния район. В резултат на много слаба развита промишленост в община Съединение, тя би могла да се определи като община със слаби трудови миграции, които обуславят отрицателния механичен прираст. Заселените в нея са по-малко от изселените. Заселените са предимно възрастни хора, които се връщат от голямия град.
Много са младите хора, заминаващи за чужбина за търсене на по-добри условия за живот.

КУЛТУРА

Историята на нашите земи в древността е свързана с траките, оформили се като племенна общност през 11 хилядолетие пр. н. е. и участвали активно в политическия живот на европейския югоизток до края на античността.
Древната история на тези земи носи белезите на новокаменната, каменно- медната, бронзовата и желязната култура. В района са „засечени“ около 100 тракийски и други надгробни могили от откритите останки. От тракийски селищни могили може да се направи заключение за епохата, в която и тук е цъфтял организиран уседнал живот с висока степен на развитие на производителните сили. На един километър западно от гр. Съединение в местността „Старите лозя“ и днес има останки от едно такова поселение, макар и от една по- късна епоха, ако се съди по обилните исторически паметници, открити в него.
При обработка на нива в местността „Чамашки висини“ край град Съединение е изкопано глинено гърне, съдържащо 104 сребърни и билонови монети. По- голяма част от тях са сечени по времето на римския император Антонин Пий /138-161г./ и Александър Север /222-235 г./ Колективната находка съдържа и монети от Септимий Север, Гордиан, Максимин- Тракиеца, Гета, Юлия Меза, Юлия Плава и други.
Друго богато находище на археологически паметници е това в местността „Кумата“ в горния край на града, на високия бряг на река Потока. Тук при прииждания и разливи на реката са били откривани останки от домашни животни и предмети на древните обитатели. Именно тук е намерена оригинална бронзова статуетка, изобразяваща галопиращ гол конник, като сумарно са загатнати поводите и ремъците, поддържащи седлото на коня /вероятно се касае за изображение на тракийски херос/. Височината на статуетката е 10 – 15 см.
През 1958 година в местността „Калвачева могила“ пък бил намерен връх на копие и погребение на войн с кон.
От времето на римското владичество са датирани откритите през 1968 г. 140 монети в местността „Разкопаница“- сребърни денарии, сечени през 161 г. от н. е. при император Луций Вер. В местността „Йовчевица“ са намерени пък 353 корубести медни монети, сечени през XII в.
Интересна находка от новата история на гр. Съединение е откритата в най- старите негови гробища в местността „Черковица“ надгробна плоча. Текстът, разчетен от професор Герасимов, гласи: „Колю и Ангел, 1800 г. 18 юни … Помени господи от Стою Лапков, раб божий.“

ЧИТАЛИЩАТА са единствените културни институции в община Съединение. В общината функционират 10 читалища и една музейна сбирка, която се намира в гр. Съединение. Целта им е да задоволяват потребностите на населението свързани с :
-развитие и обогатяване на културния живот;
-запазване на българските обичаи и традиции;
-разширяване знанията на населението и приобщаването му към ценностите на науката, изкуството, и културата;
-възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;
-формиране на етническа и религиозна толерантност

ОТ ЧИТАЛИЩАТА В ОБЩИНАТА най- старо е Народно читалище „Съединение“- гр. Съединение, основано през 1875 година. Негови основатели са: Ламби Атанасов- пръв председател, даскал Еню Бекирски, свещеник Иван Генов, Петър Антов, Петко Лапков, Д. Герджийски и други.
Сградата е построена през 1956 година със средства от самооблагане, доброволен труд от населението и дарение от Недялка Шилева- героиня от Съединението.
През годините са развивани основно библиотечната дейност, художествената самодейност и културно- масова дейност. Библиотеката при читалището разполага с 18 500 тома книги.
НЧ „Съединение” поддържа пет танцови състава и две вокални групи

Народно читалище „Искра“- с. Драгомир е създадено на 23.10.1931 г. по инициатива на младия учител Петър Боев и някои будни младежи от селото. Библиотеката при читалището към днешна дата разполага с общо 6 750 тома книги. Местни празници и обичаи, провеждани от читалището:
„Трифон зарезан“- 14.02.- деня на лозаря се отбелязва с ритуално „зарязване“ на лозята, тъй като
района по традиция е лозарски.
Пролетен карнавал „Джумал“- 22 март / в миналото/.
Местен събор- 06.05.- Гергьовден

Народно читалище „Отец Паисий“ в с. Неделево е основано през 1930 г. Началото на неговата библиотека е поставено с подарени книги и с абониране на вестници и списания от дарители. Ежегодно се провеждат с деца обичаите „Коледари“ и „Лазарки“. Стана традиция провеждането на местния събор на 02.06. През тази година се сформира и функционира танцов състав към читалището.

Народно читалище „Светлина“- с. Правище е създадено през 1927 г. по инициатива на поп Атанас. Основите на новата читалищна сграда са положени през 1957 година, а същата е открита тържествено на 24.05.1962 година.

В с. Церетелево е основано народно читалище „Христо Смирненски“ на 27.09.1927 година. В момента читалището поддържа общодостъпна библиотека и развива културно- масова дейност. Има изградена музейна сбирка с исторически и битов кът.

Народно читалище „Обзорник“ в с. Голям Чардак е основано през 1927 година, а сградата му е построена през 1936 година. Дейността на читалището през първите години се изразява в изнасяне на сказки от учителите с научна тематика. Днес се поддържа общодостъпна библиотека.

В с. Малък Чардак през 1927 година е основано народно читалище „Христо Смирненски“ по инициатива на учителя Иван Кисяков. Празник на селото е местния събор, който се чества на Гергьовден. Местният автентичен фолклор се съхранява от възрастни хора, които изпълняват сложни народни песни по време на местните прегледи и обичаи.

Народно читалище „Напредък“ в с. Любен е основано през 1927 година. Създадена е библиотека Читалището участва при провеждане на събора на селото и други празници с местно значение.

През 1928 година в с. Царимир е основано народно читалище „Арх. Андонов“. В началото читалището е провеждало театрална дейност, а днес читалищното настоятел ство поддържа общодостъпна библиотека и участва активно в провеждането на местните обичаи „Муфканица“ и „Тодоров ден“.

Народно читалище „Христо Смирненски”, с. Найден Герово разполага с библиотека и съдейства за продължаване традициите на местните обичаи и празници.