ОБЩИНА ТЕРВЕЛ

ОБЩИНА ТЕРВЕЛ

Адрес: гр. Тервел, ул.Св.Св.“Кирил и Методий“ 8

Тел.: 05751/20 75;

Факс:05751/20 71;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Тервел е една от осемте общини на област Добрич. Само 85 км делят град Тервел от брега на Черно море и комфорта на перлата на северното черноморие – курортния комплекс „Албена”. По-малко от час е необходим, за да се достигне древния град Силистра и покоя на величествения Дунав.
Всички исторически епохи са оставили следи в тази малка добруджанска община. Тракийските воини, древните римляни, прабългарите, средновековните радетели на християнството, борците за национално освобождение, войниците, загинали в сраженията на Първата и Втората Световна война са част от историята на общината.
Природата тук учудва със своето разнообразие. Равният плодороден добруджански чернозем отстъпва място на речни канъони, язовири, скални венци и гъсти гори. Полетата, засяти с царевица и слънчоглед се редуват с ливади и гори, в които растат редки и защитени растителни и животински видове. Канъонът на Суха река, врязан в добруджанската степ, събира в себе си останки от древността, невероятно разнообразие на птици, изобилие от растения, прилепи и бозайници. Дивечовият свят е изключително богат и ловците, тръгнали си с трофеи оттук не са малко.
Китните добруджански домове с обширни дворове и цветни лехи често стоят редом до старите двукатни „балканджийски” къщи. В мир и добросъседство живеят четири етноса – българи, турци, роми и татари. Пъстротата от облекла, традиции и обичаи тук е ежедневие. Празниците са много – колоритни и весели, те събират под едно небе всички жители и гости на общината.
За децата и учениците се организират разнообразни спортни и развлекателни събития. Училищата, читалищата и общината са естествена среда за техните интереси и заложби. Общината има богат календар на културни, спортни и младежки дейности.

ИСТОРИЯ

Град Тервел винаги е бил сигурна, здрава връзка между Дунав и Черно море. Някога тук са живели тракийски племена гети. Според археологически данни, върху земите на днешния тервелски район са съществували седем тракийски селища. Останки от тях има в земите на днешните села Проф. Златарски, Поп Груево, Жегларци, Орляк, Безмер и град Тервел. През 1983 г. при разкопки на тракийски некропол-могила между селата Жегларци и Орляк е намерен изцяло запазен скелет на мъж от ранна бронзова епоха (3 хил.год. пр.н.е.). Намерените монети, статуетки и други предмети говорят за древната история на този край. Открити са бронзова монета от времето на Филип Македонски, керамични съдове, изваяни през ІV-ІІІ в.пр.н.е., римска монета от времето на Марк Антоний, монети, сечени от римския император Константин Велики, и други. През ІІІ век от новата ера тервелският край е включен в провинция Мала Скития, с главен град Томи (сега Констанца).
През VІІІ-Х век както в тервелския край, така и в цяла Добруджа разцъфтяват старобългарските селища от VІІІ-Х век, а именно: Кладенци, Гуслар, Проф. Златарски, Орляк, Поп Груево, Сърнец и град Тервел. За крепостите при селата Войниково, Балик и Оногур е установено, че в тях животът продължава и по-късно.
Любопитно е да се знае, че село Кладенци се намира в центъра между крепостта Дръстър (Силистра) и първата българска столица Плиска. Много находки, които са открити в тази крепост, показват, че тя е била важен укрепителен, защитен и християнски център. Там са открити две църкви характерни за Първото българско царство. В една от тях са открити уникални фрагменти от белоглинената керамично-пластична украса, известни само от втората столица Преслав. Открита е и една оловна икона, върху лицевата страна на която е изобразен Св. Георги като млад войн с доспехи, копие и щит; в краката си притиска змей, в чието тяло е забито копие. На обратната страна е изобразен разцъфнал кръст.
Първи сведения за Тервел като селище намираме в турски документи от 1673 г. В тях за първи път се среща името Куртбунар. На 26 юли 1882 г. селището става околийски център, подчинен на Силистренски окръг. След 1879 г. в Тервел се заселват семейства от други райони – предимно бежанци от Одринско, преселници от Троянско, Сливенско, Севлиевско, Хасковско.
Първият български управител на Куртбунар е дядо Кръстьо Попов (Опълченеца). Непосредствено след Освобождението са дошли чиновници, адвокати, съдии, а много по-късно и първият лекар – д-р Иван Газурков. За първи път в Тервел излиза в.”Добруджа” през 1901-1903 г. под редакцията на учителя Атанас Петров. През 1903 г. излиза в.”Известие” с администратор Георги Маджаров. На 13 февруари 1893 г. в.”Прогрес” съобщава, че в село Куртбунар е създадено читалище „Развитие”.
На 27 юни 1942 г. Куртбунар е преименуван на Тервел. През 1947 г. селището е електрифицирано, а през 1952 г. – водоснабдено. На 30 януари 1960 г. с указ № 38 на Народното събрание село Тервел е обявено за град.
До наши дни Тервел и тервелският край са преминали през бурите на 4 хилядолетия.
Античната крепост край с. Балик, античната и средновековна крепост “Калето” край с. Войниково, ранно-средновековната крепост “Скалата” край с. Кладенци, 360 тракийски некропола, Скалните манастири край с. Оногур, с. Балик и с. Брестница и още редица недвижими паметници на културата са само част от археологическото богатство на община Тервел. Наред с недвижимите паметници, традициите и духът на миналите поколения се съхраняват в богата археологическа експозиция и пъстроцветна етнографска сбирка в Историческия музей в град Тервел.

ПРИРОДА

Суха река
Суха река впечатлява с високите си скалисти брегове и красиви варовикови скални венци, по-големи и по-малки горски масиви. Местността е запазила и до днес част от някогашната флора и фауна. Всеки посетител, тръгвайки от Добрич на североизток, може да види дълбокия и широк дол на пресушената река, където са се приютили разнообразни видове растения и животни.
Суха река се намира на около 1.5 км южно от село Изгрев. Преди около 100 години, реката е била пълноводна. След изсичане на голяма част от околните гори, реката започва да пресъхва в средата и само при топенето на снеговете или при поройни дъждове се събира вода. Сега Суха река е суходолие, т.е. пресъхнала и отдалеч наподобява каньон. Само изкуствено завирените участъци до селата Коларци, Оногур и Ефрейтор Бакалово напомнят за миналото на реката.
Ширината на долината е 150-200 м, а дължината – приблизително 240 км, като на българска земя тя е около 125 км.

РАСТИТЕЛНОСТ
Растителността на Суха река по степния си характер наподобява резерват Калиакра. При тревистите съобщества преобладават сухолюбивите и калциеволюбивите видове.
Най-обширни са горските масиви в района на с. Ефрейтор Бакалово и по склоновете на двата бряга на реката край селата Коларци, Оногур, Балик, Пчелник, Зимница, Кайнарджа. При тях се срещат видовете на дъба – цер, благун и, по-рядко, дръжкоцветен дъб. Срещат се и полски ясен, полски бряст, сребролистна липа, дива круша, ябълка, а, на места, и насаждения от салкъм и топола. През пролетта разцъфтяват лисичина, синчец, горско кукувиче грозде и момкова сълза. По-късно се появяват няколко вида теменуги, червен божур, тревиста перуника, жълтурче, кокошка и лютикова съсънка.
С напредване на календарното време настъпва цъфтежът и на други видове. Обширните ливади около селата Капитан Димитрово и Коритен се изпъстрят с цветовете на македонското червеноглавче, австрийски лен и риган. През първата половина на лятото ливадите приютяват и по-рядко срещани видове като брокова лепка, диво татарско зеле, пъстра перуника, гигантски карамфил, ледебуров миск. Така съхранените през вековете късчета дива степ придават специфичност на района и са рядкост за равнинната екосистема.

ЖИВОТНИ
Скритите в Добруджанската равнина долове, скални и горски участъци на Суха река са дали убежище на диви животни – дребни и едри бозайници, земноводни, влечуги. В горските участъци се срещат катерици, обикновен и лешников сънливец, благороден елен, сърна и дива свиня. Счита се, че могат да бъдат намерени също къртица, таралеж (защитен вид), обикновен сънливец, сляпо куче и редкия за България вид – скачаща степна мишка. Тук от отколешни времена са намирали и все още намират подслон стада благородни елени, сърни, диви прасета, зайци, но най-богат е птичият свят.

ПТИЦИ
Суходолието приютява много и различни видове птици. Тук те намират подходящи места за гнездене и хранене. Ориентацията на Суха река в посока север-юг я прави удобен коридор не само за миграция, но и за разселване в северна посока на видовете с южно разпространение – червенокръста лястовица, червеноглава сврачка, испанско врабче и други.
Сравнително голямо е разпространението на грабливи птици. Скалните корници са предпочитано място за гнездене на белоопашатия мишелов, керкенеза и бухала. По поречието гнездят малкият креслив орел, орелът змияр, черната каня, осоядът, големият, малкият и късопръстестият ястреби, соколът орко, вечерната ветрушка и обикновеният мишелов. Тези видове използват пасищата и откритите пространства по ръба на каньона за ловуване.
Горските масиви са добро убежище за кълвачите. От всичките 10 вида, срещащи се в България, в Суха река гнездят 8. Особено характерен е средният пъстър кълвач.

ПРИЛЕПИ
Пещерите и подземните образувания във вътрешността на Добруджа, долините на Суха и Хърсовска река, заедно с техните притоци, са дали убежище на значителен брой прилепи. Прилепите са една от най-широко представените групи бозайници в българската фауна. Броят на установените до момента у нас видове е 30, което представлява една трета от всички бозайници в страната.
В Суха река са намерени само единични екземпляри подковонос, както и малък подковонос и трицветен нощник – и трите вида са в списъка на световно застрашените видове.

НАСЕЛЕНИЕ

Селищната мрежа на общината съдържа 25 села и 1 град. Град Тервел (6 966 жители) попада в категорията “много малки градове”. В групата на селата влизат 3 от категорията ”средни” (1 000 до 2 000 жители), 12 “малки” (250-1000 жители) и 10 “много малки села” (до 250 жители). Средната селищна гъстота (4,5 селища на 100 км2), e близка до тази за страната (около 5). Средното отстояние между населените места е 5,2 км, което е добра предпоставка за формиране и функциониране на единна жизнена териториална-селищна среда. Освен функционален, градът е и пространствен център. Като цяло, селищната мрежа може да се определи като мозаечно-дисперсно разположена в територията. Условно може да се определят две зони на насищане на населените места: градска и аграрна. Градската зона обхваща 1 населено място (гр. Тервел) с население 38,2 % от общото. Аграрната зона обхваща останалите 25 населени места с население 61,8 % от общото.
По степен на урбанизация, общината е на последно място в областта със 38,2 % градско население (на първо е община Добрич град) и е значително под средната стойност за страната – 70 %. Останалата демографска маса (61,8 %) е разпределена в сравнително равномерна мрежа от села. Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертано самозадоволяващ се производствен характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнената кариера на младите хора. Промишлените и обслужващите функции са съсредоточени изключително в града. Структурата на първичния социален сервиз е почти огледален образ на категориите селища и възрастовия профил на населението им. Само в 10 от общо 25 села има функциониращи училища. Лекарските практики в селата са само 7. Центърът обаче, компенсира с пълен набор от добре развити услуги на селищно, общинско и надобщинско ниво (здравеопазване). Демографска структура Населението на община Тервел наброява 18 226 души (2004 г.), което съставлява 8,8 % от населението на област Добрич и се включва към средните по население общини в областта. В демографското развитие на община Тервел се очертават 4 периода: нарастване на населението до средата на миналия век, дължащо се главно на естествено възпроизводство; постепенно леко намаление до 80-те години на ХХ в. поради снижение на естествения прираст и механичен отлив; рязко намаление за периода между преброяванията на населението 1985-1992 г. в резултат предимно на външна миграция; стабилизиране на населението от началото на настоящия век с незначителни изменения. Центърът на общината – град Тервел – се характеризира с нарастване на населението до 1992 г. и постепенно намаление през последните 10 г., като към края на 2004 г. населението на града наброява 6 966 души. Селското население на общината е с непрекъсната тенденция на намаление за периода 1956-2004 г., като най-голям е интензитетът на намаление през 1985-1992 г., формиран от външната миграция. Отрицателният прираст е характерен за всички села на общината. За периода след 2000 г. е регистрирано нарастване на населението в 4 села (Орляк, Безмер, Балик и Каблешково), като прирастът е по-голям в селата Орляк и Безмер, докато в останалите две села той е минимален. След 2000 г. тенденциите в демографското развитие на община Тервел са в посока на много слабо намаление, прирастът е отрицателен, но близък до “нулев”.
Измененията в броя на населението на общината са свързани с възрастовата структура. Разпределението на населението на община Тервел по възрастови групи е по-благоприятно в сравнение със средните стойности на показателя за областта, района и страната, обусловено от възрастовия състав както на градското, така и на селското население. За периода 2001-2004 г. се очертава постепенно намаление на броя и дела на младите хора под 15 г. Контингентите от 15 до 64 г. се запазват като абсолютен брой, но нарастват като относителен дял от общото население. Възрастните хора на 65 и повече години запазват относителния си дял, но леко намаляват като абсолютен брой. Съотношението между мъжете и жените показва минимален превес на мъжете – на 100 мъже се падат 99 жени (средно за област Добрич – 104, за Р България – 106). Ситуацията за селското население на общината е аналогична – на 100 мъже се падат 98 жени, докато при градското население в общия му брой съотношението между мъжете и жените е изравнено (на 100 мъже се падат 100 жени). За периода 2001-2004 г. не са настъпили съществени изменения в тази демографска структура. Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние върху динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2004 г. в община Тервел са родени 189 деца. За годините след 2000 г. броят на родените е в границите 190 – 210 деца. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 д. от населението) през 2004 г. е 10,3 ‰ – над средния за областта (9,3 ‰) и за страната (9,0 ‰). Тенденцията в развитието на раждаемостта на населението на община Тервел показва неголеми изменения, като за периода 2001-2004 г. тя е в диапазона 9,7-10,4 ‰. Смъртността е с по-високи от раждаемостта стойности. През 2004 г. умрелите лица в общината са 236 или 12,8 на 1000 д. от населението. През последните 4 години общата смъртност е в границите 12,4 – 14,8 ‰. Детската смъртност за периода е над средната за областта и страната. Естественият прираст на населението е отрицателен, но с по-ниски стойности в сравнение със средните за страната. За 2001-2004 г. коефициентът на естествен прираст за община Тервел е в диапазона от –2,6 ‰ (към 2004 г.) до –4,5 ‰ (към 2003 г.). През 2004 г. в общината са осъществени 226 заселвания и 330 изселвания. Механичният прираст е отрицателен (-104 д.). В сравнение с предходните години механичното движение на населението е с намаляващ интензитет. За периода след 2000 г. минимален положителен прираст е регистриран само през 2002 г., като не се отразява върху общия механичен прираст на община Тервел, който е с отрицателна стойност. Важна характеристика на населението е образователното равнище. За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше специалист (полувисше) и средно образование в общината, което е характерно също за областта, района и страната. Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица се отнася и за трите съставящи групата компоненти (висше, висше специалист и средно образование), като тя е по-силно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – град Тервел.
Разпределението на населението на община Тервел по етнически групи по данни от преброяванията показва, че от българската етническа група се е самоопределило 45,8 % от общото население на общината (2001 г.), от турската етническа група – 40,7 %, от ромската – 12,9 %. За периода 1992-2001 г. се наблюдава абсолютно намаление на общото население, в т.ч. и по отделни етноси с изключение на ромския, където е регистрирано нарастване както в абсолютен брой, така също в относителен дял. Основни вероизповедания са християнското и мюсюлманското.

ИКОНОМИКА

Селското стопанство
Селското стопанство съставлява най-важният дял на икономиката на общината. Районът е един от големите производители на селскостопанска продукция в страната. Природните условия са изключително благоприятни за развитието на растениевъдство – за отглеждане на зърнени, технически и фуражни култури. Застъпени са и двата подотрасъла на селското стопанство – растениевъдство и животновъдство.

Растениевъдство
Земеделските земи в общината 416 103 дка и представляват 71,7 % от общата площ. В структурата на земеделските територии преобладават обработваемите земи. Те представляват 82 % от земеделските територии в общината, като този показател за страната е 76 %. По начин на ползване, обработваемите земя са основно ниви – 82 % относителен дял, трайни насаждения – 13 %, земи по чл. 4 от ЗСПЗЗ – 4,2 % и с малки относителни дялове ливади и разсадници. Необработваемите земи в земеделските територии са предимно мери и пасища: гори и полезащитни пояси, полски пътища и непригодни земи. Земеделската земя е основно частна собственост и се стопанисва от 10 земеделски кооперации в тежко икономическо състояние, арендатори и частни стопани. Голяма част от арендаторите са външни за общината фирми и не допринасят за приходите й. По-стабилни са преработващите структури – мелници, фуражни цехове, месопреработващи цехове, мандри, по-голяма част от които също са външни фирми. Селското стопанство е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. Независимо от значителното намаляване на произведената продукцията през 90-те години на миналия век, отрасълът си остава основен източник на доходи за голяма част от населението на общината. Благоприятните агро-климатични и релефни условия са утвърдили производството на зърнени, зърненофуражни и маслодайни култури. Открояват се три култури – пшеница, царевица за зърно и слънчоглед. Те заемат 77 % от обработваемата земя в общината. В последните години се наблюдава на тенденция за изграждане на масиви с етерично-маслени култури, които за изцяло нови за общината – култивирана шипка, маточина, салвия, лайка и други. Отглеждът се също кореандър, соя, боб, тикви и други технически култури. В общината се засилва интересът на земеделските производители към отглеждане на култивирани билки и създаване на овощни градини – ябълки, сливи, кайсии. Наличието на съхранена природна среда и екологично чистият район са предпоставка за развитие на екологично чисто земеделие.

Животновъдство
Богатата фуражна база, традициите в отглеждането на едър и дребен рогат добитък са били предпоставка за добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те години са унищожени всички племенни стада и е ликвидирана материално-техническата база. В момента животновъдството е съсредоточено в частния сектор. Основен отрасъл от животновъдството е говедовъдството. То е изцяло съсредоточено в частния сектор, където е преобладаващ броят на дребните ферми с по 1-3 броя крави и много малко средните ферми 5-10 броя крави. Големи ферми няма. През последните години се наблюдава намаление на броя на говедата и на кравите, както и на птиците. Увеличават се животните в овцевъдството и зайцевъдството. На територията на общината има 4300 пчелни семейства в началото на 2005 г., а произведеното количество мед е 82 тона. Интересът към този сектор се засилва от страна на жителите на общината. В община Тервел няма предприятие за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, както и предприятие за преработка на восък и производство на восъчни основи, което затруднява контрола върху качеството на меда. Животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. Продукцията се затваря в кръговете на натуралната микроикономика. Животновъдството е далеч от оптималния си капацитет, доказван преди 1989 г. Научното обслужване на аграрния сектор е незадоволително. На територията на общината няма изградено научно звено. Единственото звено с подобен капацитет е Добружанският земеделски институт по отглеждане на пшеница, който се намира на територията на община Генерал Тошево. Що се отнася до инкубаторите за аграрни специалисти, общината не разполага с Професионална гимназия по земеделие. Секторът не разполага с мрежа от продуктивни организации, защитаващи интересите на производителите.

Стопански сектор
Промишлеността е традиционен отрасъл за община Тервел, който след бурното си развитие през втората половина на миналия век изпитва затруднения при преструктурирането си в съвременните условия (закриване на производства). Въпреки това през 2003 г. промишлеността допринася с около 35 % към нетните приходи на общината и ангажира 38 % от наетите лица работещи в 9 % от предприятията (вкл. двете най-големи фирми в общината). През последните 2-3 години се забелязва увеличаване на приходите за сметка на наетите, което говори за увеличена производителност на труда в производствата. Всичко това показва голямото значение на промишлеността за местната икономика, което я превръща в структуроопределящ отрасъл и за в бъдеще. Основните подсектори на преработващата промишленост в община Тервел са химическата и текстилната промишленост, което се обуславя от традициите в миналото, вложените инвестиции и трудовите навици на населението. В тези два подсектора се формират над 90 % от нетните приходи и се ангажират около 95 % от наетите лица в промишлеността. Това автоматично ги превръща в стълбове на местната промишленост, но от друга страна ограничава възможностите за развитие и диверсификация на промишления комплекс, като ги обвързва със състоянието на пазарната конюнктура в тези производства. От останалите производства с по-голямо значение е хранително-вкусовата промишленост, въпреки че не се използват пълноценно възможностите за нейното развитие (затваряне на цикъла). Добри ресурси за развитие има дърводобивната и дървопреработваща промишленост заедно със строителството, което би спомогнало за ангажиране на част от мъжките трудови ресурси.
През последните години в икономиката на общината се забелязва тенденция на увеличаване стойностите на основните икономически показатели. Общата сума на регистрираните приходи от продажба в община Тервел през 2003 г. е 51 324 хил. лева, което е с 24 % повече спрямо 2001 г. и с 14 % повече в сравнение с 2002 г. Голямо предизвикателство за общината е превръщането на тази тенденция в трайно явление.

Развитие на МСП
През последните години броят на новорегистрираните фирми е сравнително голям, но въпреки това общият брой на активните стопански субекти, които оперират в общината е крайно недостатъчен – 122 през 2003 г. Въпреки увеличението с близо 70 % спрямо 2001 г., гъстотата на фирмите в общината е едва 6,6 на 1000 при 31,6 за България. Равнището на предлаганите бизнес услуги в общината също е крайно незадоволително. Към края на 2006 г. на територията на община Тервел няма изградени структури в подкрепа на бизнеса. Броят на заетите в МСП е значително по-малък от средния за страната, тъй като значението на двете големи предприятия в общината (Пластхим и Дека) е все още твърде голямо (над 50 %) за местната икономическа заетост. Въпреки това най-висок е делът на микро предприятията (85 %), следван от малките фирми, които са 12 % и така съвкупният им дял е над 97 %. Общият брой обаче, е твърде малък – около 120 фирми.

КМЕТ

ИНЖ. ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
Роден на 06.02.1955 г. в гр.Тервел. Завършва висше образование във ВХТИ София , специалност “Технология на химичните влакна”.
Кариерата му е посветена на завършената в университета специалност, която практикува в страната и чужбина (Русия и Германия). В България работи в българо-гръцко дружество и дълги години управлява “Пластхим-Т” АД в град Тервел.
Кмет на община Тервел мандат 1995-1999 г. и мандат 2003-2007 г.
Владее руски език и ползва немски език.