ОБЩИНА ТЕТЕВЕН

ОБЩИНА ТЕТЕВЕН

Адрес: гр. Тетевен, пл.“Сава Младенов“ 9

Тел.: 0678/522 00;

Факс:0678/525 88;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Тетевен е разположена в Ловешка област – Северозападен район за планиране. Общината граничи с 10 общини от Ловешка, Софийска и Пловдивска област. Това са общините Ябланица, Луковит, Угърчин и Троян от Ловешка област; Карлово от Пловдивска област и Антон, Пирдоп, Златица, Етрополе и Правец от Софийска област. Макар и да граничи пряко с общините Карлово, Антон, Златица и Пирдоп, практически с тези общини не съществуват преки транспортни връзки и няма възможност за непосредствен обмен на пътуващи хора и стоки. Традиционни и добре развити са връзките и обменът с общините Правец, Ябланица, Угърчин и Троян. През тези общини се осъществяват връзките с областния център Ловеч, столицата и важни републикански транспортни артерии като автомагистрала “Хемус” и първокласния път Е772.Територията на общината е 696 975 дка или около 697 кв. км., което представлява 16,86 % от територията на Ловешка област (4 132 кв. км.)
По територия тя е на трето място в областта след община Ловеч – 946 км. и община Троян – 892 км. Тя е по-голяма по територия от средния показател за площта на българската община – 424 км. По население община Тетевен е по-малка от средната българска община. В резултат на миграцията и отрицателния прираст населението на общината е най-малко на брой през последните 15 години – 23 237. Тя е и сравнително рядко населена. По данни на НСИ за периода от 2000 година насам в рамките на цялата страна се наблюдава спад на населението. Тази тенденция е валидна както за Ловешка област като цяло, за всички нейни общини и в частност за Тетевенска община. Относително еднакъв е процентът на намаление на населението в общините на Ловешка област като варира между 8.5% и 9.4%. За община Тетевен този процент е 9.5.
Община Тетевен включва 13 населени места. Административен център е град Тетевен. Останалите населени места са селата Бабинци, Български Извор, Васильово, Галата, Глогово, Гложене, Голям Извор, Градежница, Дивчово, Малка Желязна, Рибарица и Черни Вит. Териториално населението на тетевенска община е неравномерно разпределено. Около 89% от него живее в северната половина на общината, където са съсредоточени по-големите села и град Тетевен. Общината е с ниска степен на урбанизация.
Тетевен е град с традиции в духовната култура.
За ден на Тетевен е обявен 1 ноември – Това е деня, в който Тетевен се освобождава от османско иго през 1877 година.
По-значими прояви, на които Тетевен е домакин, са:
– Международен шахматен фестивал
– Ежегодният Общински събор на народното творчество в Черни Вит, дало началото на Пътуващ фолклорен празник в границите “От Тимок до Вита” със смяна на домакинството и запазване правото на инициатора да продължи.
– Ежегодна промишлена изложба “Произведено в Тетевен” 24-25 май

ИСТОРИЯ

Едно идване в Тетевен не е достатъчно, за да го разбереш и обикнеш.
Красив и загадъчен, тайнствен и бурлив, при всяка следваща среща ще разкрива пред вас нова прелест, ще напомня за минали дни, ще обещава неподозирани изживявания.
Приютен в пазвите на Балкана, далеч от главните пътища, за Тетевен е трудно да се определи времето на заселването му.
Случайно открити паметници свидетелстват, че този край е обитаван от най-древни времена. Вековните гори, пълноводните реки са осигурявали храна, а пещерите, които са в изобилие в региона, са служели за жилище на най-ранния обитател. Доказателство за това, са находките в пещерите Моровица, Байовица, Драганчовица.
За живота на траките тук мълчаливи свидетели са многобройните надгробни могили, разположени по разклоненията на Васильовската планина и Тетевенския Балкан и по поречието на р. Вит и притоците й. По косвени сведения може да се установи, че живеещите тук траки са от племето на сердите. Но кой може да каже така ли е било? Едно със сигурност може да се твърди, че траките-планинци са имали еднаква, с останалите траки, обществена уредба, бит, погребални обичаи, вярвания.
Нумизматични находки показват, че тук е имало и римско селище. Бронзовите и сребърни сестерции от римските императори Траян и Комод, на императори от II – IV век не са единствените свидетели на римското господство. По високите части на планините могат да се открият следи от римски пътища, стражеви наблюдателници, над реките са останали римски мостове.
Отишли си и римляните. На тяхно място дошли славяни и прабългари. Названия на крепости, махали и местности свидетелстват за участието на Тетевенския край в живота на българската държава.
Черна лавина – фанатизирана и свирепа – залива българските земи. Започва летописа на робството. Малкото балканско селище Тетювене не се дава. Четири султана подновяват фермана с привилегиите на тетевенци.
16 и 17 век са период на благоденствие и разцвет на Тетевен. Градът се е разраснал, но къщите са били толкова близо една до друга, че по покривите можело да се мине от единия до другия край на града. Развили се 27 занаята. Тетевенските търговци стигали до Азия на Изток и до Виена на Запад. В града имало 60 хаджии. Наричали го „Алтън Тетевен“ – Златен Тетевен.
Произведенията на тетевенските майстори са на пазарите на Османската империя до Узунджово, Цариград и Солун, а на запад – Австрия и Германия. Търговските тефтери свидетелстват пък за мащабите на производство и търговия. Шестдесет хаджии извежда селището по пътя на светите места. Хиляди са поклонниците на Манастира „Зограф“, Рилския манастир. Три метоха разгръщат своята мисионерска дейност. Дотогава, когато се слага и водораздела в развитието на селището – опожаряването му от кърджалиите през 1801 година. Защото след бастисването на Калофер, Копривщица, Арбанаси, идва ред и на Тетевен. При това не открито, защото откритите набези не успяват, а с измама успяват да влязат в Тетевен и да изпълнят своето пъклено дело през „месец март на лето 1801-во“.
И трябва да минат няколко десетилетия, за да може отчасти да възстанови името и възможностите си, като птицата феникс да изникне от пепелта, за да пренесе на много други места в пределите и извън пределите на Османската империя жива плът от Тетевен – Кула, Велики Извор, Зайчар, Крайова, Слатина, Букурещ,Оряхово, Бяла Слатина, Русе, Плевен. Колко много селища, в които може да се каже, че Тетевен продължава да пулсира.
Но бедна би била илюстрацията на стореното, ако отсъстват личностите, сътворили всичко това. И ако нерядко авторите остават анонимни, било съблюдавайки определен канон, било от скромност, то други оставят своите имена със стореното, защото то се оказва стойностно и непреходно. Твърде малко са примерите, които могат да се посочат като автори на образците от резбарската и иконописна школа, защото е малко и останалото след погрома, но направеното вън от Тетевен свидетелства и за мащабите на мислене.

НАСЕЛЕНИ МЕСТА

Град Тетевен е административен център на Община Тетевен. Разположен е на 70 км. югозападно от областния център Ловеч и на 220 км. югозападно от центъра на Северен централен планов регион Видин и на 120 км. от столицата на РБ София. Обща територия: 697 км., което представлява 16,86% от територията на Ловешка област и я поставя на трето място в областта след община Ловеч с 946 кв. км. и община Троян с 892 кв. км. Тя е по-голяма по територия от средния показател за площта на българската община – 424 кв. км. По население община Тетевен е по-малка от средната българска община, която има около 31 000 души. Общината е на трето място в областта и по население, отново след Ловеч и Троян. Гъстотата на населението е 35.6 човека на кв.км., двойно по-ниска от средната гъстота за страната – 70.28 човека на кв.км. Населението на общината е около 25 000 души, а на гр. Тетевен – около 12 000 души.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Йорговата къща – архитектурен паметник на културата от национално значение, строена през ХVІІІ век. Един от обектите, наред с Манастирската църква „Свети Илия“ съхранили своята цялостност, след опожаряването на селището от кърджалиите през 1801 година. Обектът е съхранил дърворезбените тавани, мусандрите и всичко, характерно за тетевенската архитектура.

Бобевска къща – образец на тетевенската архитектура – паметник на културата от национално значение. Обектът има точна датировка, отбелязана на един от диреците – годината 1852. Тук се среща функционалност и изящество – /мусандрите/ – /вградените гардероби/, дърворезбата, кьошковете – кътовете за отдих и пр. Къщата е собственост на наследниците на голямата фамилия Бобевски. Тази фамилия има своите личности в лицето на х. Никола х. Стоянов Бобевски – заместник- председател на Дружество по набиране на доброволци за Руско – турската война от 1877 година в Слатина /Румъния/, Иван Хаджиниколов Бобевски – опълченец, заместник-кмет на София и Заместник-председател на Опълченското поборническо дружество, както и издател /редактор/ на неговото издание – в. „Юнак“, Любомир Бобевски – поет, осъден като морален подбудител след Първата световна война, автор на маршовете „О, Добруджански край!“ и „Съюзници – разбойници“, ръководителят на Хор „Гусла“ – Валентин Бобевски и др.

Къща – музей „Васил Левски“ – с. Голям Извор – паметник на културата от национално значение.
Подредена експозиция на Първия окръжен център в Българско. Експозицията е уредена през 1972 години, като част от честванията, посветени на 100-годишнината от основания от Васил Левски Първи окръжен център в Българско. В близост до къщата – музей, по повод 170 – годишнината от рождението на Апостола, през 2007 година беше открит възпоменателен знак, посветен на паметта на Голямоизворските заточеници в Диар Бекир след обира на турската хазна при Арабаконак.

Гложенски манастир „Свети Георги Победоносец“
Един от най-интересните старопланински манастири е Гложенският манастир. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е кацнал на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни скатове и отвесни скали. Ако се вярва на местното поверие, старото име на Гложене било Чирен пазар и селото се е намирало на около един километър от днешното село – на левия бряг на Вит. Сегашното село според поверието е основано от киевския княз Глож, който получил това място от цар Иван Асен II. Тук князът построил малка крепост и манастир, посветен на Св. Преображение.
Изглежда, че манастирът е просъществувал до идването на турците или което е по-вероятно – до XVII в., когато е потурчено околното население. По всичко личи, че в началото на XVIII в. бил изграден нов манастир – „Св. Георги Победоносец“. За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на високата, мъчнодостъпна скална тераса. Първоначалната манастирска църква пострадала значително по време на двата силни земетръса през 1904 и 1913 година. Според описанията на П. Мутафчиев тя се е състояла от малък наос и пристроен към него притвор. Поради разиграната площ на скалната площадка наосът и притворът имали твърде неправилни очертания. Градежът е от местни камъни, споени с хоросан. По-голям интерес представлява наосът, който всъщност съставлява първоначалната църква. По-особено значение има оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша, издълбана в дебелината на източния край на дъговидната стена. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. диаконни ниши, отварящи се в дясната част на източната стена на църквите. Така, както е оформена – като ниска дълбока дупка, в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските диаконикони, но това съвсем не означава, че тя има действителните качества на диаконна ниша.
Именно присъствието на въпросната ниша е безспорно доказателство за датирането на църквата, а чрез нея и на манастира през XVII-XVIII в., а не както се отнася нейното изграждане през XII в., когато на терасата въобще не е имало манастир. От времето на изграждане на манастира днес може да се види само тунелът, т. нар. „Просечник“, изсечен в скалата, през който единствено може да се достигне до терасата. Оттогава са и останките на една малка четвъртите сграда с неправилни очертания, определяна като кула. Преди разрушаването й от земетръсите през 1904 и 1913 г. тя е била частично запазена, което позволява да се види, че нищо в нея не издава особеностите на висока кула. Монашеските жилища, разположени в масивна двуетажна сграда, с дълбоки зимници от към спадащите скатове, са построени през 1858 г. навярно на мястото на по-стари, разрушени жилищни сгради. Сегашната църква е построена през 1931 година. В старата църква имало интересен дърворезбован иконостас, пренесен впоследствие в новата.
Голяма просветна дейност манастирското братство развива в края на XVIII и началото на XIX век. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски. Манастирът се слави още и с храмовата си икона „Св. Георги Победоносец“, която според сказанието е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра.
Гложенският манастир също е средище на революционна дейност. Един от игумените му – Хаджи Евтимий Симеонов от Сопот е доверен човек на Васил Левски, който винаги намира приют в манастира.

Църква „Св. Всех Святих“
Църква „Св. Всех Святих“ е паметник на културата. Началото на нейното построяване може да се отнесе към 1830-34 година, а нейното освещаване се извършва през 1846 година. Построена е върху подпорната стена на мястото на стара църква, съществувала до опожаряването на Тетевен. Църквата се характеризира със своята монументалност, за разлика на други църква от това време, които са вкопани в терена представлява изключение от всички църкви, строени през периода, в който България е под турско владичество. Църквата впечатлява изключително силно със своя външен вид и размери – 31.1 метра дължина, 14 метра широчина и стени дебели приблизително 1.5 метра. Иконите са дело на различни майстори, в т. ч. и на Станислав Доспевски.Новият дърборезбен иконостас е дело на резбаря Петър Кънчев и е изработен през 30-те години на миналия век. Църковните куполи са издигнати през1895 година от инж. Трифонов. Тогава се премахнати и вътрешните заграждения, отделящи мъжкото от женското отделения. Църковните камбани са отлети в Москва през 1875 година. Тези камбани огласяват радостта на Освобождението на 1-ви ноември и една от тях не издържа радостта и получава своята пукнатина. Това е църквата, в която и Апостолът на свободата Васил Левски изпълнява своето „Достойно есть!“ през 1870 година.Църквата „Вс.Всех Святих“ се намира в централната част на град Тетевен.

Манастир „Свети Илия“
В потаен дол в подножието на вр. Остреч е разположен Тетевенския манастир „Св. Илия“. Манастирът е строен преди падането на България под турско робство. Предание разказва, че цар Иван Шишман е дарил на манастира дървен кръст обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Най-ранният документ в Манастира е от 1600 година от йеромонах Василий (живял и работил там). В негови бележки пише „…в Илински манастирь близь се Тетевене и преписал трабник великий с Номоканона на Иван Постника“. Други източници показват, че манастирът е от XIV век. През 1705 г. граматик Станьо от Тетовене е писал икони в манастира. В него имало действащо духовно училище.
Съхранени са сборници от XVI в. (XVII в.), съдържащи молитви, заклинания, мъдрости, поучения и летописи. През 1799 година Софроний Врачански намира закрила на два пъти от кърджалийските нашествия.
През 1801 година когато кърджалиите изпепеляват град Тетевен, манастирът „Св. Илия“ оцелял по чудо.
Манастирската църква е с интересна архитектура. Стените на олтара са полукръгли (конхи), очертаващи трилистник. Други две конхи очертават задната част. Църквата е двукуполна и е покрита с плочи. Строителството е на два етапа. Първият триабсидна с един купол, която през 1869 година е разрушена и достроена с две задни конхи и втори купол. Стенописите са сериозно повредени. Запазени са интересни икони. Най-старата икона от 1776 година е на Св. Архангел Михаил (53х80см.). В долния десен ъгъл се чете: „попПав.1776г.“. Иконата е рисувана на дъска и е резбована. Съществува икона и на Св. Илия. От по-късно време е другата икона на Св. Архангел Михаил (53х72см.), която е рисувана от иконописеца Ненчо х.Найденов от Троян (20 септември 1861 г.). Тя е подарена от Георги Братанов. Иконата „Успение на Света Богородица“ е дело на Самоковския зограф Иван Д. Доспевски (син на Станислав Доспевски) (1874г).
Иконите са вградени в Иконостаса, който е от две части, (по-стара и по-нова). Орнаментите са със сюжет от растителния свят, а авторите са от прочутата Тревненска резбарска школа.
Неговата уникалност се състои във факта, че разваленият контракт по неговото последно изписване, дава възможност да се видят отделните етапи на стенописване – факт, който не може да се срещне не само в България, на Балканите, че дори и в Европа.

Пещери
– Съева дупка
– Моровица
– Байовица
– Драганчовица
– Рушова пещера (край с. Градежница)
Музеи
– Тетевенски исторически музей
– Бобевска къща-музей
– Хаджииванова къща-музей
– Йоргова къща-музей

КМЕТ

Д-р Мадлена Бояджиева
Дата на раждане: 27.03.1962г.
Професия: Лекар
Образование:
Магистър по медицина, специалност неврология
Магистър по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“
Професионален опит:
Декември 2003г. – ноември 2011г. – Управител на МБАЛ–Тетевен
От ноември 2011г. до декември 2014г. – Председател на Общински съвет – Тетевен
От декември 2014г. до ноември 2015г. – Областен управител на област Ловеч
Отличия:
2007г. – удостоена с почетен знак на Българския лекарски съюз за принос в областта на медицината
2011г. – удостоена с почетен знак на Българския лекарски съюз за управител на най-успешно развиващата се Общинска болница
2016г. – удостоена с наградата „Кмет на годината“ в категория „Природа за бъдещите поколения“, раздел „Средна община“, от нациналния конкурс „Кмет на годината 2016“
Други:
Владее френски и руски език
Омъжена, с един син