ОБЩИНА ХАСКОВО
ОБЩИНА ХАСКОВО
Адрес: гр. Хасково, пл. „Общински“ №1
Тел.: 038/603 300;
Факс:038/664 110;
E-mail:kmet@haskovo.bg
Web site:www.haskovo.bg
ЗА ОБЩИНАТА
Община Хасково е административен, икономически и културен център на региона. Има развита съвременна техническа и социална инфраструктура, високо качество на живот на жителите и съхранена околна среда. Разположена е в централната част 
В община Хасково съществуват много благоприятни климатични условия за развитие на зеленчукопроизводството и овощарството. Традиционно отглеждана техническа култура е тютюна. Налице са и благоприятни климатични условия за създаването на лозови масиви и развитие на винопроизводството. Промишлеността в общината е многоотраслова, като се наблюдава специализацията в сферата на производството на машини за хранително-вкусовата и млекопреработващата промишленост, шивашкото и трикотажното производство, хлебопроизводството, месопреработвателната и млечната промишленост, отоплителни и битови уреди. Традиционен подотрасъл е консервната промишленост.
Регионът на Хасково се радва на благоприятен климат, удобен транспорт и е естествен център на културни събития. Хасково е известен като един от най-чистите и благоустроени градове в страната. В екологичната програма на града се вписват много значими проекти, свързани с управлението на отпадъците, мониторинг на въздуха и водите, управлението на околната среда и екологично защитените местности.
КЛИМАТ И РЕЛЕФ
Южното географско положение на Хасково и близостта му до Бяло море, от което го отделят сравнително ниските склонове на Източните Родопи, както и лесното проникване на по-топъл въздух по долината на р. Марица, обуславят преходен климат между континенталното влияние от север и средиземноморското от юг. Средногодишната температура на Източнородопското предпланинско стъпало е 12,6°С. Зимата е мека и къса, лятото – дълго и горещо. Селските стопани недолюбват фьона през февруари, защото ранното затопляне подмамва ранноцъфтящите бадеми, кайсии, череши и др.
Територията около Хасково има типичен хълмист релеф. Като северно продължение на Източните Родопи географите справедливо я наричат Източнородопско предпланинско стъпало или Хасковска хълмиста област. Нейна западна рамка е височината Мечковец (860 м н.в.). Но височината е не по-малко важна за жителите на Хасково, защото е изворна област.
Поради активната вулканична дейност, бушувала през терциера, в прилежащия към Хасково район има залежи на оловно-цинкови и други цветни метали.
ИСТОРИЯ
Най-старите поселения на територията на Хасково и неговите околности датират още от новокаменната епоха (около V хил.пр.н.е.). Благоприятното географско разположение и условия за живот способстват за ранното им и непрекъснато развитие. Намерените каменни оръдия на труда, десетките идоли и амулети, нанизи от огърлици, различни глинени изделия и др. от VІ до ІІІ хил. пр. Хр. са пряко доказателство за живота тук на различни 
племена.
Древнотракийският период в историята на Хасково и неговия район от І хил. пр. Хр. до ІV в. след Хр. се характеризира с непрестанното развитие, а многобройните археологически находки говорят, че тук живее тракийското племе асти. Вероятно районът е бил земеделски със силно развитие на лозарството. За това говорят откритите оръдия на труда от онова време, многобройните шарапани, запазени из целия район и досега, както и по-късните тракийки светилища, посветени на Дионис. И разкопките на крепостта “Хисаря” доказват съществуването на активен стопански живот и висока материална култура. Намерените сребърни и златни находки от могилните погребения в района, монетите на гръцките градове-полиси, многобройната керамика, дават представа както за състоянието на тракийското производство, така и за връзките с Егейския свят.
Късна античност и Средновековие
От средата на VІ в. по долината на река Марица започват своите набези към Тракия и Беломорското крайбрежие славянски отряди. Скоро след това нахлуват и прабългарите. От последната четвърт на VІ в. и началото на VІІ в. се наблюдава процес на масова славянска колонизация във вътрешността на Тракия. Важен момент от историята на Хасково е заселването от славяните на квартал “Хисаря” към края на VІІІ в.
В пределите на българската държава Хасковският край влиза в самото начало на ІХ в. Изграденото средновековно селище в местността “Хисаря” заема средищно място в системата от крепости в района, които играят определена роля в отстояването границите на новата българска държава. По времето на Симеон Велики значението на селището нараства и се налага издигането на втора крепостна стена. Така селището се оформя с външен и вътрешен град, по подобие на другите градове на средновековна България.
В края на Х и началото на ХІ в. Хасковската крепост – свидетел на множество битки и кървави сражения се намира в упадък. Тя е една от онези твърдини, които първи изпитат ударите на възродилата се през царуването на византийския император Василий ІІ Българоубиец византийска експанзия. След покоряването на България от Византия, още в края на Х в., условията за развитието на града се променят. Селището изгубва не само своя търговски и занаятчийски, но и своя военен характер. То добива по-скоро аграрен облик. Населението се измества от другата страна на реката. Там го заварват по-късно османските завоеватели.
Едно от най-забележителните събития в българската история от времето на Втората българска държава през ХІІІ в., свързано с Хасково и района му е прочутата Клокотнишка битка от 1230 г. Тогава войските на легендарния 
владетел и български цар Иван Асен ІІ разбиват многобройната войска на византийския деспот Теодор Комнин.
От ХІІ до края на ХІV в. старата крепост в местността Хисаря и стария град са превърнати в некропол. Богатите находки в него са доказателство, че в този период средновековното хасковско селище отново се оживява.
Османско владичество
Хасковският край е от онези български покрайнини на юг от Балкана, които първи изпитват ужаса на разорителните нашествия на османлиите през 30–40-те години на ХVІ в. С превземането на Одрин през 1369 г. и особено след битката при Черномен през 1371 г. османците здраво укрепват своите позиции в Източна и Северна Тракия. За българското население от Хасковския край настава най-тежкото време. В стремежа си за запазване на българската воля и дух зачестяват дръзките набези на хайдушките дружини, раждат се легендите за славни хайдути като Ангел войвода, Кралю войвода и др.
По своето местоположение и природни условия средновековно Хасково допада на завоевателите. Една голяма част от тях се заселва тук трайно. Хасково и районът му са включени административно в Чирменския санджак. Българското средновековно селище започва да се разраства на север от местността “Ямача”, слиза в равнината и постепенно заема през годините местата от двата бряга на реката, около днешната градска градина и кварталите около много по-късно построените църкви “Св. Богородица” и “Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Другата част, с мюсюлманското население, се обособява около днешния център на града, където се намира и първата построена на Балканите през 1395 г. Меджид джамия.
Османските завоеватели обявяват средновековното хасковско селище Марса за хас, откъдето постепенно се формира и името, което градът носи и до днес. Хасовете са крупни феодални владения, които са раздавани като владения на османската управляваща върхушка. Според сведение от 1526 г. Хасково е четвъртият по доходност хас от седемте града на Чирменския санджак. Постепенно в града приижда население от околните села и Родопите и се формират нови български махали. Наред с отглеждането на редица селскостопански култури, се развива и занаятчийството. Възниква необходимостта от градско тържище. През 1513 г. пазарът в Хасково е напълно оформен и е включен в рамките на имперските закони. През следващите столетия пазарът на Хасково се разраства и става стимулиращ фактор за развитието на пазара в с. Узунджово, който се превръща в един от най-големите панаири на империята.
Възраждане
През първата половина на ХІХ в. в съответствие с нарастващата стопанска и социална тежест на Хасково в живота на Европейска Турция, градът се утвърждава като средище на търговско-занаятчийска дейност. Под влияние на широкия пазар се развиват много занаяти: кожарството, праматарството, златарството, коюмджийството, обущарството, абаджийството, кюркчийството, дюлгерството, симитчийството, бахчеванджийството, бакърджийството, мутафчийството и др. Наред с развитието на занаятите се наблюдава и засилена търговска дейност. За подема й освен Узунджовският панаир спомагат и построеното в края на ХVІІІ в. с калдъръм шосе, и водния път по река Марица, по който в пристанището Енос пристигат стоки и от Хасково. Укрепват старите връзки на хасковските търговци с Пловдив и Одрин. Търговията на Хасково през Възраждането е от голямо значение за социално-икономическото развитие на града и той се издига като важно звено и неделима част от българското национално стопанство. Оформят се цели занаятчийски и търговски улици, където се настаняват над 200 работилници и търговски кантори. Занаятчиите, обединени в еснафи, се изявяват като ръководители на обществения и просветен живот.
Това замогване води до подем във всички сфери. Онзи духовен пламък в нашата история, наречен Възраждане, закипява и в Хасково. През 1857 г. Хасково се открива телеграфна и пощенска станция. Подобрява се водоснабдяването. Строят се нови обществени и църковни сгради. През 1837 г. е построена църквата “Св. Богородица”, през 1861 г. църквата “Свети свети Архангели Михаил и Гавраил”, през 1865 г. “Св. св. Кирил и Методий”, училища и улици. Започват да се строят големи къщи във възрожденски стил – израз на имотното замогване на редица хасковски фамилии, но и на чувството на хасковци за хармония и красота.
Освобождение
Обявената Руско-турска война през 1877-78 г. извиква радост у българите в града, но и голяма трагедия. Те са на пътя не само на освободителната армия, но и на отстъпващата. Османските пълчища потапят в кръв много хасковски села, изтъкнатите родолюбци от града и района са избити или заточени. Почти цялото мюсюлманско население напуска града.
Освобождението на града от руската армия става на 19 януари 1878 г. Частите на ген. Гурко и на ген. Скобелев-син оцелелите хасковци посрещат изключително възторжено. Камбаните на “Света Богородица” бият. По пътя за с. Клокотница тръгват българи с хляб и сол, начело със свещениците с хоругви и икони, за да посрещнат частите на ген. Гурко. “Българите идваха към всеки, протягаха ръце и прегръщаха нашите войници, за да ги целуват – пише в дневника си руски офицер. Навсякъде се чуваше добре дошли. Влизането в града беше най-тържествено. Чувствуваше се, че не напразно сме дошли от толкова далече и че сме извършили добро дело. Българите тук са някак особени. Те са необикновено живи, деятелни, по-различни откъдето и да било другаде.” На другата сутрин, те посрещат и частите на ген. Скобелев-син. А като са на пътя оттук минават и ген. Скобелев-баща, после и ген. Карцов, и легендарния ген. Гурко. Хасковци го настаняват в красива възрожденска къща на днешната ул. Ген. Гурко”. Реставрирана, тя е символ на признателността на хасковци към освободителите.
Нова история
След Освобождението, Берлинският договор разпокъсва България. Хасково и района му са включени в границите на Източна Румелия. От пролетта на 1879 г. руските власти предават управлението на града в ръцете на българската администрация. Извършва се един небивал по своите размери аграрен преврат. По свой път тръгва земеделието, един от основните отрасли на стопанството в района. Бързото пропадане на занаятите след Освобождението създава благоприятни условия за развитието на фабричната индустрия в града. Изграждат се първите индустриални предприятия, установяват се нови търговски отношения и пазари. Най-голям дял в индустрията на града по размера на вложения капитал, по броя на заетите работници и по годишно производство заема тютюневият отрасъл. През 1900 г. града има 15 000 жители, които живеят в 3 215 домакинства.
Настъпилата в средата на 20-те години стабилизация в страната, дава възможност за благоприятно развитие на града. Съживяват се търговията, селското стопанство, индустрията. В района на Хасково се увеличава площта, засята с тютюн, слънчоглед и памук. Започва и модернизация на селското стопанство. Построяват се нови предприятия, свързани с хранителната и тютюневата промишлености.
Икономическото оживление в страната след 1935 г. помага да се реши един от най-сериозните проблеми на града – водоснабдяването. От началото на 20-те години започва и постепенното електрифициране на града. Изграждат се и се поддържат улици, пътища, мостове, канализацията и водоснабдяването, коригира се коритото на реката, изгражда се градската градина, площади, озеленяването на града върви активно. През тези години е изградена кланицата, халите, общинският дом, съдебната палата, театъра, десетки тютюневи складове, училища, болница и др.
Политическите и стопански промени в страната след 9 септември 1944 г. и края на Втората световна война променят изцяло стопанското развитие. С извършването на национализацията на всички стопански предприятия, тяхната икономическа политика вече се организира от държавата. Като основна задача се определя възстановяването и развитието на народното стопанство, създаването на необходимите предпоставки за неговото индустриализиране и механизиране. В селското стопанство се пристъпва към колективизация на земята и създаване на машинно-тракторни станции. Едно от най-крупните предприятия на преработващата промишленост в Хасково е ДП “Тютюнева промишленост”, което обединява съществуващите 50 тютюневи 
склада в целия Хасковски окръг. Значително окрупняване е извършено и в текстилното производство. Един от центровете на коприненото производство става завод “Свила”, а на памукопреработвателната промишленост – “Жеко Димитров”. През 60-те и 70-те години в резултат на усилената индустриализация, в Хасково са създадени едри промишлени предприятия като машиностроителните заводи “Млада гвардия” и “Христо Смирненски”, Завода за химическо машиностроене, цигарена фабрика “Тракия”, завод за шивашки услуги “Мир” и др. Индустриализацията на града е свързана с неговото увеличаване, с развитието на градското строителство и благоустрояване. Започват да се създават нови квартали и улици, зелени площи, училища, поликлиники, хлебозавод, културни институти, магазини и др. В резултат на промените от 1989 г. много от старите машиностроителни заводи са преминали към ново, модерно технологично производство, други са прекратили своето съществуване. Създадени са нови предприятия и обединения, които със своето производство завладяват не само местния, но и световния пазар.
Днес Хасково е модерно благоустроен град с нова инфраструктура и съвременен облик. Черпейки от дълбоките се исторически корени и красиви български традиции, Хасково е гордо стъпило на хилядолетния път. С лице, обърнато към Европа и със самочувствие и оптимизъм, устремени към бъдещето.
ТУРИЗЪМ
Туризмът е още една атрактивна страна от живота в Хасково. Градът привлича туристи със своите забележителности и местоположение. Запазеното етнографско наследство и уникалното съчетание на природни и културни ресурси допълват възможностите за туризъм, които регионът на Хасково предлага на неговите гости.
Благоприятното географско разположение, богатото културно-историческо наследство и динамичните темпове на развитие превръщат Хасково в успешно развиваща се туристическа дестинация. Признание за това са 
многобройните награди от национални и международни туристически изложения, както и успешно развиваните в различни направления партньорства с градове от Англия, Австрия, Испания, Португалия, Гърция, Турция, Русия, САЩ и много други. Специфичната архитектура е една от атракциите на общината. Съхранени са много от улиците в ориенталски стил, което навява спомени за живота от миналия век.
В града има много старинни къщи и обществени сгради, обявени за паметници на културата, в архитектурата на които се съчетават местните традиции със заемки и влияния от други градове, дори от други държави. Тук, сред изваяните еркери, стрехи, прозорци, колони и алафранги се пази неповторимия дух на хасковската история
Туристическият информационен център на Хасково предлага на неговите гости подробна информация за интересуващите ги възможности за почивка и развлечение – музеи и исторически паметници, природни забележителности, културни и спортни прояви, хотели, заведения за забавления и хранене.
Ако случаят ви доведе в Хасково като гост на културно или спортно събитие, бизнес посещение или просто като турист, има къде и с какво да осмислите свободното си време. Туризмът придобива все по-голямо значение за града и е отрасъл с големи перспективи за развитие
Своите гости Хасково посреща с гостоприемни хотели и ресторанти, предлагащи отлични условия за отдих и почивка. Тук можете да намерите комфорт и добро обслужване в хотели с четири, три и две звезди. В Хасково може и вкусно да се похапне. В града и околностите има широка мрежа от ресторанти, кафенета, коктейл-барове, сладкарници и нощни клубове. Особено привлекателни са заведенията в старата част на града и тези, които са разположени сред зелената прохлада на красивите крайградски паркове.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
– Шишмановата къща
Възрожденските къщи на Хасково впечатляват с оригиналната си архитектура, прекрасните дърворезби и красивата декоративна украса. Искрящо бялата красота на Шишмановата къща е от средата на XIX в. Симетрична, на два етажа, с издаден напред правоъгълен кьошк, носен от три дървени колони – едно изящество, което впечатлява. Еркерно наддадените фасади, всяка с по три прозореца, са изключително красиви.
– Монумента
Монумент „Пресвета Богородица“ е вписан в „Книгата на рекордите Гинес“ като най-високия в света. Построен е с почит и любов към Божията майка, закрилница на град Хасково. Открит е през септември 2003г. Изработен е от полимер-бетон и тежи 80 тона. Висок е 32 метра. Автори: Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. През 2004г. в основата му е изграден параклис „Рождество Богородично“. Иконописът е дело на Тодор Мирчев.
– Камбанарията
Открита е през 2010г. в непосредствена близост до Монумент „Пресвета Богородица“. Със своите близо 30 метра височина тя предлага прекрасна панорамна гледка към града и околности. Оформени са три площадки, до които се достига по спираловидни стълби. Под купола на камбанарията са разположени 8 камбани, чието общо тегло надвишава 1 тон. Проектанти на камбанарията: арх.Нина Танчева, инж.Тончо Тончев и колектив.
– Музей на тракийското изкуство
Изграден е край с.Александрово със средства на Японското правителство. Окрит е през месец май 2009 г. от Техни Императорски Височества Принц и Принцеса Акишино. Музеят, с обща площ от 834 кв.м., е разположен до откритата в близост от д-р Георги Китов уникална тракийска гробница от IV в.Пр.Хр. Едната част от сградата е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата. В другата част е обособен научно-
изследователски център.
– Александровската гробница
През декември 2000г. в могила край с.Александрово, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, прави едно от най-значимите открития в българската археология. Прониквайки през направен от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница от IV в.пр.Хр. с невероятно добре запазени стенописи. В единия от тях се вижда изображение на мъж и надпис, разчетен като „Кодзимасес Хрестос“. Според тълкуванието това е художника, изрисувал гробницата.
Гробницата в с.Александрово се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити до сега. Уникална обаче я правят нейните стенописи. Те са изпълнени неочаквано реалистично, имат изключителна научна и художествена и стойност, и въздействат по неподражаем начин. Живописта обхваща изцяло кръглата и правоъгълната камери и малка част от коридора. Представени са ловни, бойни сюжети и сцени от погребално угощение.Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера. Особено впечатляващ е поясът с изображения на ловни сцени. Със значима научна стойност са изображенията на конниците. Те са облечени с ризи, носят панталони или са с голи крака и имат обуща, наподобяващи познатите от етнографията „опинци“. Впечатляващи са фигурите на конете и детайлно представената амуниция, което обогатява представите за тракийското въоръжение.Най-добре запазеният фигурален фриз представя сцени от царски лов. Изобразените 4 конника яздят различни по цвят коне – сив, жълт, бял и червен. Тримата препускат наляво и само конникът с червения кон – надясно. Стремежът на художника да подчертае точно тази фигура личи и от факта, че само върху неговия кон наметката е от леопардова кожа – свидетелство за по-висок статус. Приема се, че това е изображението на погребания в гробницата владетел.
– Музей на тракийското изкуство
Централно място в музея заема копието на гробницата. Реставраторите са възпроизвели в детайли оригиналното съоръжение. Прецизно, в мащаб 1:1, са пресъздадени елементите на архитектурата и стенописите в гробницата. Копието дава една наистина вълнуваща възможност на посетителите да се докоснат до този забележителен символ на тракийското изкуство.
Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата от периода на късножелязната епоха ( VІ – І в. пр. Хр.). Могат да бъдат видяни най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица.Освен копието на уникалната Александровска гробница, която кандидатства за паметник на ЮНЕСКО, в Музея на тракийското изкуство е представено и златно съкровище, датирано около 4500 – 4000 г. пр.Хр. Накитите, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото открито до настоящия момент обработено злато в Европа.
Постоянната експозиция в Музея дава информация за гробницата в контекста на тракийската култура от периода на нейния разцвет V – ІІ в пр. Хр. Посетителите могат да проследят историята на нейното откриване и проучване, да се запознаят с интерпретацията на стенописите.
– ц.“Успение Богородично“
Храмът в с.Узунджово е най-голямата селска църква в България. Построена е около 1500 година. През 1593г. е разрушена и на нейно място е издигната турска джамия. Автентичният облик на тази архитектура е запазен и до
днес. През 1906г. сградата е преотстъпена от Посолството на Турция на България и започва преустройството й в християнски храм. През същата година е изграден олтара и част от орнаментите, характерни за православието.Новият иконостас на християнския храм е дело на Уста Дарин Божков. Впечатлява с изяществото на дърворезбата и невероятната си красота. С височина при кръста 9 метра и ширина 14 метра, той е уникален и с това, че в него е резбована за първи път глаголичната молитва.
През 2007г. е извършен основен ремонт и реставрация на църквата. Подновена е медната обшивка на покрива и са позлатени кръстовете. Изчистени са стените отвън и отвътре и сега много ясно се вижда красотата на каменния зид. Извършена е пластична декорация на фасадата. Реставрирани са стенописите на купола и запазените икони. Изработени наново са липсващите икони.
– Кирковото училище
Строена през 1882г. сградата впечатлява с богатата стенописна и пластична украса на главната фасада и вътрешните пространства. Четириколонният портик и стълбищният парапет придават особена тържественост на сградата. Днес там се помещава Музеят на Хасковските будители, дали принос в националната съкровищница на музиката, литературата, театъра, изобразителното изкуство.
– Хасковските будители
Откритата през октомври 2006г. експозиция “Хасковските будители” представя именити личности от Хасково, които са били в центъра на обществения и културен живот на града – Хаджи Иванчо Минчев, Теофана Златарова, Местор Марков, Петър Берковски, Стойчо и Кица Марчеви, Александър Паскалев, проф. д-р Асен 
Златаров, Аспарух Лешников, Димитър Иванов-Лицо, проф. Недялка Симеонова, Александър Танев, Вяра Делчева и други.
Експозицията проследява традициите в просветния, обществен и културен живот на хасковци от епохата на Възраждането и третата българска държава. Представено е развитието на културните процеси в Хасково. Oтразен е в документи, спомени, лични вещи и фотографии живота и приноса на признати дейци, работили за развитието и съхранението на духовността в града.
– Цигулката на Н.Симеонова
Именитата българска цигуларка и музикален педагог Недялка Симеонова е родена през 1901г. в Хасково. Изключителното й дарование я отвежда на сцената още на 11-годишна възраст. Усъвършенства своето изкуство в Германия и САЩ, концертира в много страни на света. След установяването си в България, от 1946г. до края на живота си, е професор по цигулка в Българска държавна консерватория.
– Паскалевата къща
Издигната е в средата на XIX в. от богатия хасковски търговец чорбаджи Паскал, баща на известния през 20–30-те години на XX в. книгоиздател Александър Паскалев. Пред очите ни е истински архитектурен шедьовър – с необикновения полукръгъл кьошк на горния етаж, чудесното разпределение на помещенията, прекрасните дърворезби по таваните.
Двуетажна и асиметрична, къщата представя домашната уредба на заможните хасковски семейства от следосвобожденската епоха. Музейната експозиция разкрива съкровища от бита на хасковчани след Освобождението. Смайва смесицата на предмети от селския, градския и европейския бит по онова време. На долния етаж впечатлява кухнята – с оджак и взидан до него в стената долап, миндер, полици, а в средата – бакърена синия.Странно е усещането, което провокират вътрешните прозорци в къщата: смесица от 
любопитство, естетическа наслада, сигурност, изненада. Стаите са застлани с хасковски килими и черги. Те са удивителни с ивиците си в различни багри и композиции, в които хасковлийката е втъкала тънкия си усет към красивото и естетичното
– Театъра
Началото на театрална дейност в Хасково се поставя през 1879-1882г. oт Антон Попов, изиграл сериозна роля не само в театралната история на Хасково, но и в историята на националния ни театър. Професионална театрална дейност в Хасково съществува от 1921г., а сградата на театъра е построена през далечната 1926г. Носи името на един от най-добрите български актьори Иван Димов, който е бил актьор и режисьор в града. Сградата на театъра е изцяло обновена през 2004г.С името на хасковския театър е свързано творчеството на много видни български театрални дейци – Г.Стаматов, В.Делчева, Ив.Кондов, Г.Черкелов, Ив.Добчев, Г.Налбантов, Зл.Тодева, Ив.Чаушев и много други. Днес в театъра работят едни от най-изявените творци в сферата на кукления и драматичен театър. Красив щрих в театралния живот на града са Театралните празници през юни.
– Слънчевия часовник
Слънчевите часовници са най-старите известни устройства за измерване на времето. И те най-добре измерват времето, защото „… за тях работи слънцето, а никой по-добре от него не знае времето“. Този в Хасково е построен през 2005г. Проектиран е от скулптура Тодор Тодоров. Това красиво творение, синтезирало в себе си изкуство и наука, скулптора и астрономия, се посещава с изключителен интерес.
КОНТАКТИ
Хасково 6300, пл.“Общински“ №1
Телефон: (038) 603 300;
Факс: (038) 664 110;
Ел. поща: kmet@haskovo.bg
Работно време:
От понеделник до петък
8.30 – 17.30 часа
Деловодство
Тел.: (038) 603 319;
Сигнали
Тел.: (038) 603 481;
Дежурни
Тел.: (038) 664 166;
КМЕТ
Добри Беливанов
Кмет на община Хасково
Община Хасково пл.“Общински“1 Хасково 6300
Тел.: 038/60 3300
E-mail: kmet@haskovo.bg
Роден на 13 август, 1946 г. в Хасково.
Завършил е инженерна специалност в МЕИ Варна и икономическа – в УНСС. Трудовият му стаж е изцяло в Хасково. Бил е заместник кмет на града в периодите 1991-1995 г. и 1999-2001 г., от 2001-а до 2007 г. е главен секретар на Областна администрация Хасково, а от септември 2014 г. до октомври 2015 г. областен управител на област Хасково.
Кмет на Община Хасково от 6 ноември 2015 година.
Владее руски език.
Майстор е на спорта по шахмат.
