ОБЩИНА ШАБЛА
ОБЩИНА ШАБЛА
Адрес: гр. Шабла, ул. Равно поле 35
Тел.: 05743/41 45;
Факс:05743/42 04;
E-mail: obshtina@ob-shabla.org
Web site: www.shabla.info
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Община Шабла се намира в Североизточна България и е разположена в Южна Добруджа с административен областен център гр. Добрич
На изток община Шабла граничи с Черно море, на запад с Община Генерал Тошево, на север с Република Румъния, и на юг – с Община Каварна
Структура – 1 град и 15 села град Шабла и селата Божаново, Ваклино, Горичане, Горун, Граничар, Дуранкулак, Езерец, Захари Стояново, Крапец, Пролез, Смин, Стаевци, Твърдица, Тюленово, Черноморци
Население – 5774 души към месец януари 2008 г
ОБЛАСТ ДОБРИЧ
Площ – 4 711 кв. км.
4.24 % от територията на България
Структура – 6 града и 209 села
ОБЩИНА ШАБЛА
Площ – 325 кв. км.
0.29 % от територията на България
6.9 % от територията на област Добрич
ИСТОРИЯ
ПРАИСТОРИЧЕСКИ СЕЛИЩА ШАБЛА І И ШАБЛА ІІ – Проучени през 1974 г. от екипа на проф . д-р Хенриета Тодорова в местността “ Новите лозя “ – източно от града . Съществували – края на VІ – началото на V хилядолетие преди Христа .
Топонимът Шабла се появява за пръв път в официален писмен документ от 1573 г. и за разлика от много други селищни наименования не е променен и до сега .
Хипотези за произхода на името Шабла
– според легенда , на морския бряг близо до днешния фар е имало имение , притежание на Айше Абла , т.е. на леля Айше . Поради върлуване на чума къщите на имението били преместени навътре от морето и получили наименование името на собственицата , от което отпаднала първата сричка
– селището е получило наименованието си от дивия киселец – лапада , чиито листа са като саби . От името сабля се е получило името на селището .
– произлиза от тракийското или латинското саблум , сабула . “ С “ от началото на думата преминава в “ Ш “ . На латински това наименование означава пясъци .
Възникнало , като чисто турско селище , през ХVІ век в средата на ХІХ век , то е най – голямото българско село в района с кмет – българин .
С българския облик на селото се обяснява и дейното му участие в борбите за самостоятелна българска църква , просвета и национална свобода . Първата българска черква в селото е построена през 1853 година , заедно с килийно училище .
Шабленецът Никола Алексов е записан в личното тефтерче на Христо Ботев при сформиране на четата му .
След освобождението на България през 1878 година Шабла става общински център .
Димитър Анастасов от Шабла печели златен медал от Първото българско земеделско – промишлено изложение в Пловдив през 1892 година .
През 1900 година района е център на селските бунтове срещу десятъка .
През 1913 година по Букурещкия мирен договор Добруджа е предадена на Румъния . Връща се в пределите на България през 1940 година . През същата година в общината са настанени хиляди преселници от Северна Добруджа .
Жители на Шабла участват в двете фази на Отечествената война .
На 27 август 1969 година Шабла е обявен за град .
НАСЕЛЕНИЕ
Населението на община Шабла наброява 5620 души към месец септември 2009 г. и тя е една от най-малките в Добричка област.
Тенденцията в демографското развитие на общината е в посока на намаление на населението още от средата на 50-те години на 20 в., която продължава и понастоящем. Центърът на общината – град Шабла се характеризира с нарастване на населението до 1985 г., последвано от период на намаление (1985-2000 г.) и стабилизиране след този период на около 4 хил.д.
Селското население на общината е с непрекъсната тенденция на намаление за периода 1956-2008 г. През 
последните години се наблюдава забавяне на интензитета на отрицателният прираст. Всички села в общината са с отрицателен прираст на населението.
В град Шабла е съсредоточено 69 % (3895 д.) от населението на общината. През последните години измененията в броя на населението на града са несъществени. Селското население е съсредоточено в 15 села, които по броя на населението си са много малки (до 200 жители) и малки (от 200 до 1000 жители). В малките села – Дуранкулак и Крапец, е съсредоточено 40 % от селското население на общината. В останалите 13 много малки селища с население до 200 д., (от които 8 бр. са с население до 100 д.) живеят общо 1027 д. или 60 % от селското население. Кметствата в общината са четири: Дуранкулак, Крапец, Ваклино и Граничар.
Измененията в броя на населението на общината са свързани с възрастовата структура. Разпределението на населението на община Шабла по възрастови групи е по-неблагоприятно в сравнение със средните стойности на показателя за областта, района и страната. Очертава се постепенно намаление на броят и делът на младите хора под 15 г. Контингентите от 15 до 64 г. намаляват като абсолютен брой но запазват относителния си дял от общото население. Възрастните хора на 65 и повече години нарастват като относителен дял, но намаляват като абсолютен брой. По населени места се очертават някои различия във възрастовия състав на населението. Град Шабла е с влошена възрастова структура, но процесът на застаряване на населението не така задълбочен, както при селското население. Делът на лицата в град Шабла във възрастовата група 15-64 г., която е основен източник на работна сила е близък, но малко под средната стойност за областта и страната. Делът на възрастните хора в гр. Шабла е по-висок от стойността на показателя за страната и областта. Селското население на общината е силно застаряло, т.е. всяко трето лице. В селищата с население до 100 д. структурата на населението се състои основно от възрастни хора и контингенти от 15 до 64 г. Тази структура е повлияна от неблагоприятните демографски процеси – миграция и отрицателно естествено възпроизводство.
Структурата на населението по пол на община Шабла е взаимосвързана с възрастовата структура. Съотношението между мъжете и жените показва превес на жените – на 100 мъже се падат 106 жени (средно за област Добрич – 104, за Р България – 106). Ситуацията за градското и селското население на общината също се характеризира с превес на жените, съответно 105 и 108 жени на 100 мъже. 
Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 д. от населението) е под средния за областта и страната. Смъртността е с по-високи от раждаемостта стойности. През последните 5 години общата смъртност е в границите 15,7-20.0 ‰, а детската смъртност за периода е “нулева”, т.е. няма регистрирани умирания на деца до 1 г. възраст. Естественият прираст на населението е отрицателен.
Демографските процеси в общината са неблагоприятни по отношение на неговото възпроизводство. Формираните структури и протичащите демографски процеси оказват влияние както върху настоящата ситуация, така също и върху развитието на населението в перспектива.
Разпределението на населението на общ. Шабла по етническа група по данни от преброяванията показва, че от българската етническа група се е самоопределило 92,1% от общото население на общината (2001 г.), от турската етническа група – 0,6%, от ромската – 5,1%. Наблюдава се абсолютно намаление на общото население, в т.ч. и по отделни етноси с изключение на ромския, където е регистрирано неголямо нарастване като абсолютен брой и относителен дял. Основно вероизповедание е източно-православното християнство, което обхваща 98% от общото население на общината.
Тенденциите в демографското развитие на община Шабла през последните 5 години са: постепенно намаление на населението, по-слабо изразено след 2000 г., колебливост в механичния прираст, отрицателен естествен прираст, влошаване на възрастовата структура, повишаване на образователното равнище на населението на общината.
Основните приоритети в демографското развитие на общината следва да бъдат насочени към стабилизиране и запазване на населението, ограничаване неблагоприятните тенденции в демографските процеси, предимно в естественото възпроизводство.
ТУРИЗЪМ
Бреговата ивица на общината представлява съчетание от пясъчни плажове на север и скални образувания на юг от нос Шабла – най-източната точка на България.
Дължината на морският й бряг е около 40 км, но кумулативните брегове са с обща дължина 13,4 км.
Морските плажове обхващат 22 % от всички плажове по българското Черноморско крайбрежие.
От север на юг се редуват обширни пясъчни ивици с площ съответно:
• Дуранкулашки /65 000 кв.м/;
• Крапецки – север /91 000 кв.м./;
• Крапецки – юг /50 000 кв.м/;
• Шабленски плаж /112 000 кв.м/.
Плажните ивици на общината са съставени от ситен, зърнест пясък и натрошени мидени черупки. Заедно с все още запазените пясъчни дюни и термалните минерални извори, плажните ивици привличат много български и чуждестранни туристи.
Характерно за общината е наличието на солено езеро-лагуна “Шабленската Тузла”с уникална по своя състав лечебна кал /около 230 000 тона/.
Трите сладководни езера–Шабленско-Езерецкото и Дуранкулашкото притежават голямо разнообразие от рядко срещащи се видове флора и фауна.
Природата на общината е екологично съхранена с дълбочина до 15 км в посока от морето към сушата. Водещо място в отрасъла заема морският ваканционен туризъм, чието организирано начало е поставено преди 40 години.
Към септември 2012 година община Шабла разполага с 1 247 легла, които се намират в 84 броя категоризирани средства за подслон и места за настаняване в съответствие с изискванията на Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения.
Разпределението на средствата за подслон и местата за настаняване е следното:
• според местонахождението си:
* в Шабла, освен хотела намиращ се в центъра на града целогодишно приемат гости 6 къщи, а през летният сезон легла за почивка се предлагат още в 9 обекта категоризирани като самостоятелни стаи;
* в селищно образувание “Кария” /край нос Шабла/, целогодишно се приемат гости в 2 самостоятелни стаи;
* в къмпинг “Добруджа“, който се намира само на 6 км от Шабла сезонно работят 12 места за настаняване /бунгала/. Неотдавна отвори врати напълно реконструирана сграда като хотел категоризиран с една звезда. Други 2 обекта приемат туристи през всички сезони на годината;
* с. Горун е първото населено място при влизане в общината, в посока от гр.Каварна. Тук може да отседнете в къща с типичната архитектура за Добруджанския край;
* в с.Езерец може да избирате измежду три къщи. Всяка от тях приятно ще ви изненада с обзавеждане, осигуряващо спокойна почивка недалеч от морето и Езерецкото езеро;
* в с.Тюленово сезонно работят вече седем броя места за настаняване – семеен хотел- 1бр, къщи – 2бр и самостоятелни стаи – 4бр;
* в с.Крапец гостите на общината и туристите имат най-голям избор в зависимост от предпочитанията си. От три – звезден хотел и къщи до самостоятелни стаи, разположени както на самият морски бряг, така и в тихи и спокойни улички. Категоризирани са : хотел- 2бр, вила – 1бр, семеен хотел- 1бр, къщи – 11бр, самостоятелни стаи – 18бр.
* къмпинг “Космос” край с.Дуранкулак е категоризиран с една звезда – предлага 20 места за разполагане на каравани и палатки. В него целогодишно приема гости една почивна станция, а през лятото леглата се предлагат и в бунгала разположени на самият морски бряг;
* около Дуранкулашкото езеро целогодишно приемат гости четири броя места за настаняване – самостоятелни стаи и къщи.
* пътуващите за Република Румъния могат да отпочинат и да се запознаят със забележителностите на крайграничното българско село Дуранкулак. Тук вече приемат гости първите две къщи, обгърнати от ухаещи цветя и храсти.
Според определената категория, съгласно Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене:
• с една звезда са категоризирани 30 броя средства за подслон и места за настаняване;
• с две звезди са общо 38 броя;
• с три звезди – са 16 броя.
• с Разпределение на леглата по населени места:
– гр.Шабла – 212 легла
– къмпинг “Добруджа” край Шабла – 369 легла
– селищно образувание “Кария” – нос Шабла – 12 легла
– с.Горун – 6 легла
– с.Тюленово – 80 легла
– с.Езерец – 66 легла
– с.Крапец – 319 легла
– с.Дуранкулак – 15 легла
– край Дуранкулашкото езеро – 44 легла
– къмпинг “Космос” край с.Дуранкулак – 124 легла
В голяма част от средствата за подслон и местата за настаняване, собствениците предлагат по-добри условия за почивка в сравнение с предвидените за съответната категория минимални изисквания.
Във всички населени места на общината има разкрити заведения за хранене и развлечения. Сред тях преобладаващи са от типа за бързо хранене /снек-бар и бистро/ и питейните заведения /кафе-аперитив и пивница/. В ресторантите с национална кухня /механа и гостилница/ може да вкусите от рибената чорба, пълнените червени чушки и домашна баница приготвени по стари шабленски рецепти.
Общият брой на местата за сядане в заведенията за хранене и развлечение е 1780.
Уникалните скални образувания по брега на с.Тюленово са изключително удобни за съчетаване на традиционния морски ваканционен туризъм със специфични му форми – подводен, яхтен и скален туризъм.
Разнообразието на флората и фауната в защитените местности – Шабленското и Дуранкулашкото езера благоприятстват развитието на екологичния туризъм.
В община Шабла са открити множество археологически паметници, включително най-старата каменна архитектура в континентална Европа на Големия остров край Дуранкулашкото езеро.
Природните забележителности и богатото културно-историческо наследство на общината, установено чрез археологически разкопки, проучвателна и събирателна дейност са в основата за развитие на познавателния и културно-историческия туризъм.
В Зеления образователен център /открит през месец април 2011 г./ се предлагат изключително разнообразни услуги. Центърът работи за повишаване знанията на туристите относно значението на влажните зони. Услугите, които предлага в тази сфера са свързани главно с: провеждане на зелени училище; провеждане на еднодневни/полудневни посещения на деца и ученици от района, включващи лекции, интерактивни игри и презентации; информационни кампании за влажните зони; организиране на конференции, семинари и кръгли маси за обсъждане на проблемите на защитените зони и тяхното опазване; организиране на конкурси по различни теми, свързани с влажните зони и тяхното богато биологично разнообразие и други.
Община Шабла предлага най-важното за една почивка СЛЪНЦЕ, СПОКОЙСТВИЕ И ТИШИНА.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Защитена местност “Дуранкулашко езеро” /4465,4 дка/ е разположена в най-североизточната част на България, на около 6 км от Българо-Румънската граница и на 15 км северно от град Шабла.
Обявена е със Заповед № 123/21.02.1980 г. на Комитета по опазване на природната среда. За нея има разработен план за управление, утвърден от МОСВ през 2002 г. Езерото е включено в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение. Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International – Орнитологично важните места в Европа, под наименование „Дуранкулашко езеро“. Територията е част от Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008800.
Защитената местност заедно с прилежащи земеделски земи и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименованиe “Дуранкулашко езеро” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Дуранкулак” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.
Дуранкулашкото езеро представлява плитък, закрит лиман, заемащ прибрежните ниски части на дълбоките суходолия /реките Ваклинска, с. Било – с. Смин и с. Граничар – с. Дуранкулак/. Формирало се е в началото на холоцена /преди около 10 000 години/, когато настъпва период на епирогенно понижение и нахлуване на морска вода в речните долини. В резултат на това се оформят заливи, откъснати по-късно от морето чрез пясъчна коса и превърнати в езеро. В приустиевите части на суходолията са образувани лъчеобразни врязвания на езерото в сушата, по-характерни от които са Ваклински ръкав, Дуранкулашки ръкав, Южна опашка. Най-голямото разширение на езерото е в северна посока. Нарича се Карталийско /Орлово/ блато и по естествен път е отделено от езерото с тясна, почти изцяло обрасла с водолюбива растителност плитчина. Друго характерно разширение на езерото, чието образуване също не е свързано с “удавянето” на суходолия, е Югоизточно блато. Отделено е от езерото с тясна пясъчна коса, част от която се залива при високи водни стоежи. В югозападната част на езерото се намират два острова – “Голямата ада” с надморска височина 12.4 м и “Малката ада” с надморска височина 4.3 м. Те са позитивни палеорелефни форми, запазили останки от най-стария некропол по нашите земи.
Дуранкулашко езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида ендемични, редки и застрашени от изчезване растения и животни. То е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип по Западното Черноморие. В Дуранкулашкото езеро и прилежащите му територии са установени 244 вида птици, от които 67 са включени в Червената книга на България /1985/. От срещащите се птици 123 са видове с европейско природозащитно значение.
Езерото е едно от петте най-важни в страната места за гнезденето на малкия воден бик, морския дъждосвирец и черночелата сврачка. Макар и в по-малки количества в езерото гнездят още световнозастрашената белоока потапница, както и някои други редки и застрашени от изчезване видове птици като големия воден бик и кафявокрилия огърличник.
Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica и в близост до Дунавската делта, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по Българското Черноморие. Особено многобройни са Щъркелоподобните, Гъскоподобните, и Дъждосвирцоподобните птици. Използва се като място за почивка по време на прелет от розовия пеликан, малкия корморан, както и единични екземпляри голям креслив орел. В по-малки количества, както през зимата, така и по време на миграция са отбелязани тръноопашатата потапница и къдроглавият пеликан.
Дуранкулашкото езеро е място от световно значение за водолюбивите птици през зимата, главно поради големите струпвания на гъски. Заедно с голямата белочела гъска, тук в значителни количества зимува червеногушата гъска, като почти цялата й световна популация през януари и февруари пребивава в Дуранкулашкото и Шабленското езера, което ги прави едни от най-значимите влажни зони в света. Сред многобройните ята е отбелязана и малката белочела гъска. Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на зеленоглава патица през зимата.
Езерото се обитава от 17 вида риби, като 4 от тях са световно застрашени видове, включени в Червената книга на България – кавакзко попче, триигла бодливка и др. Дуранкулашкото езеро е единственото съвременно находище на дивия шаран в България, доказано по научен път.
Други представители на фауната, включени в Червената книга са балканската чесновница и видрата.
На територията на езерото се срещат редки и застрашени от изчезване растения като българския лен, който е балкански ендемит.
ЗМ „ШАБЛЕНСКО ЕЗЕРО”
Защитена местност “Шабленско езеро” /5 312.4 дка/ е разположена в най-североизточната част на България, на около 18 км от Българо-Румънската граница и на 3-5 км североизточно от гр. Шабла.
Обявена е със Заповед No ДВ-31/24.01.1995 г. на Министерство на околната среда и водите. За нея има 
разработен план за управление, който е утвърден от МОСВ през 2004 г. Част от ЗМ без обрарботваемите земи, с площ от 4037.4 дка, е включена в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение, под наименование „Шабленско езеро“. Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International – Орнитологично важните места в Европа, под наименование „Шабленски езерен комплекс“. Територията е част от Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008700.
Защитената местност заедно с прилежащи земеделски земи, езеро «Шабленска тузла» и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименованиe “Шабленски езерен комплекс” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Шабла – Езерец” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.
ЗМ “Шабленско езеро” е влажна зона, включваща два крайбрежни лимана – Шабленско езеро и Езерецко езеро, свързани помежду си с канал, прилежащи пясъчни дюни, тревни съобщества, горско-дървесни и храстови насаждения и обработваеми земеделски земи. Те представляват закрити лимани, заемащи прибрежните ниски части на дълбоки суходолия /реките Шабленска и Езерецка/. На практика езерата са едно цяло, свързани помежду си с плитчина, която е постоянно залята, дори и при минимални водни стоежи в двата водоема, на фронт от около 300-400 м. В днешно време тази плитчина е плътно обрасла с тръстикови масиви, през които е прокопан канал, с дължина 250 м, широк 4-5 м и дълбок около 1.5 м.
Шабленско–Езерецко езеро е сред най-значимите влажни зони на България. То е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип по Западното Черноморие. На територията на Шабленския езерен компекс са установени 247 вида птици, от които 69 са включени в Червената книга на България /1985/. От срещащите се птици 137 са видове с европейско природозащитно значение.
В комплекса гнездят два световнозастрашени вида – белооката потапница и ливадния дърдавец. В значителни количества се рамножават редица други редки и застрашени от изчезване птици като морския дъждосвирец и черночелата сврачка.
Езерният комплекс е важна миграционна станция за Щъркелоподобните, Гъскоподобните и Дъждосвирцоподобните птици. През есенно-зимния сезон тук се наблюдават редица световнозастрашени видове като къдроглавия пеликан, малкия корморан, белооката, тръноопашататa потапница и големия креслив орел.
Компексът има стратегическо значение за червеногушата гъска през зимата, като заедно с Дуранкулашкото езеро приема почти цялата й световна популация. През този сезон тук се наблюдават също големи концентрации на голямата белочела гъска и единични екземпляри малка белочела гъска. Този факт определя мястото като едно от най-важните зимовища на тези видове гъски в света. Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на поен лебед и зеленоглава патица през зимата.
В Шабленското езеро се срещат 23 вида риби, като 7 са включени в Червената книга на България. Тук е единственото находище дългоопашато попче.
Установени са и други редки и застрашени представители на фауната – балканската чесновница и видрата.
На територията на езерото се срещат около 10 вида редки и застрашени растения, включени в червената книга на България като понтийския пелин и др. На места покрай тръстиката има неголеми групи от бяла водна лилия и жълта водна роза.
ШАБЛЕНСКА ТУЗЛА
Шабленска тузла е естествена бракична лагуна с открита водна площ 24.4 ха. Водоемът е отделен от морето с широка около 80 м. пясъчна коса, като тук се намират най-високите дюни по северното българско Черноморие. Представлява солено езеро, формирано основно от просмукването на солени морски води под пясъчните дюни. Средната му дълбочина е 0.6 м, средната му соленост е 0.004.
Шабленска тузла е изключително важен обект в природозащитно отношение. Влажната зона е част от Шабленския езерен компекс, включен в списъка на BirdLife International – Орнитологично важните места /ОВМ/ в Европа и Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008700. Езеро “Шабленска тузла” заедно със ЗМ “Шабленско езеро”, прилежащите земеделски земи и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименования “Шабленски езерен комплекс” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Шабла – Езерец” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.
Произходът и екологичната характеристика на тузлата показват, че това малко езеро е уникална крайбрежна екосистема с изключително богат растителен и животински свят.
Разположени на един от двата първостепенни водни пътища в Европа, тузлата и прилежащите й територии дават убежище на 198 вида птици /около 50 % от орнитофауната на България/, отбелязани през всички сезони.
Като гнездящи са установени 41 вида. От тях по-важни са белоока потапница, бял ангъч, кафявоглава потапница, кокилобегач, саблеклюн, морски дъждосвирец, вечерна ветрушка, индийско шаварче, дебелоклюна чучулига.
Това е един от най-важните водоеми по северното българско Черноморие, където спират за почивка при миграцията си големи ята от дъждосвирцови птици – общо 28 вида, образуващи струпвания от стотици индивиди. През територията на тузлата мигрират 16 вида чайки и рибарки, които понякога достигат до няколко хиляди екземпляра. 7 вида чаплови птици използват водоема за почивка, а миграционните канали на 27 вида пойни птици преминават ежегодно през територията на обекта. В комплекса могат да се наблюдават представители и на световнозастрашения малък корморан.
За гъскоподобните птици Шабленска тузла има основно значение както през миграционния период, така и през зимния. 25 вида водоплаващи са отбелязани на територията на тузлата, като особено важни са представителите на 3 световно застрашени вида – тръноопашата потапница – до 3 екземпляра, белоока потапница – до 88 екземпляра, червеногуша гъска – до 7300 екземпляра. За белооката потапница тузлата е водоемът с най-високи концентрации по северното Черноморие през миграциите.
През зимните месеци немият лебед образува струпвания до 300 екземпляра, с което тузлата се оформя като едно от най-важните зимовища на този вид в България.
Въпреки малките си размери, Шабленска тузла ежегодно приема през пролетните, есенните и зимните месеци концентрации от над 20 000 водоплаващи птици. Численостите на немия лебед, голямата белочела гъска и червеногушата гъска покриват праговите концентрации на Рамсарската конвенция.
Освен за птиците тази малка по площ влажна зона има подчертана роля и за опазването на други ценни представители на фауната, каквито са сирийската чесновница и видрата.
Значимостта на обекта в консервационно значение се допълва от някои специфични растителни съобщества и установените 13 вида редки и застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на България.
Във водния баланс на Шабленското солено езеро участват както морски, така и пресни подземни води от сарматските варовици, чието ниво тук излиза на повърхността. В продължение на хилядолетия водната флора и фауна са допринесли за формирането на лечебна кал с уникални качества. Голямата ерозионна податливост на западния бряг обезпечава калището с необходимите количества финозърнест глинест материал. Запасите от лечебна кал възлизат на около 200 000 тона.
ТЮЛЕНОВО
Скалистите брегове северно и южно от с. Тюленово, заедно с прилежащата степ и морска акватория, представляват части от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, под наименование “Калиакра” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Комплекс Калиакра” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/. На север зоната започва от н. Шабла, продължава към н. Калиакра в община Каварна и стига до община Балчик. Съставлява се от много видове 
местообитания – широколистни гори, степи и сухи карстови пасища, морски клифове и скалисти брегове, морски заливи и характерни крайбрежни морски съобщества.
Бреговата ивица се характеризира с отвесни скални масиви на височина от 5-6 м. до 40-50 м, с пещери и скални ниши. Тя е клифова с общо направление север-юг/юг-запад.
Брегът при с. Тюленово предствлява комплекс от рифове, стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, неблагоустроени пещери и подводни или частично подводни морски пещери. В подводната част на клифовите скали се развиват главно литофилни бентосни съобщества, доминирани от морски водорасли. Растителността на крайморските скали, които се мокрят от солените пръски на прибоя, е богата на специфични, включително и ендемични видове и има висока консервационна стойност.
Пещерите са разнообразни. Особенна ценност представляват тези, които са в зоната на прибоя.
На север от Тюленово, в скалния бряг, са разположени няколко пещерни колонии. Най-големите пещери от Калъчкьойската колония са “Овчата пещера” и “Пробитата пещера”. В “Стълбената пещера” се влиза по 11 всечени в стената стълби. Тя е лесно достъпна, но част от нея е срутена.
Южно от Тюленово се намират множество пещери, разположени в скалите, повечето високо над брега, достъпни чрез хлъзгави пътеки, или по вода. В пещерата ”Халкана” са намерени 16 казана, изкуствено вкопани в пода. Пещерата “Мечата маара” е разположена на самото море. Висока е 4 м и е дълга 126 м. Морето навлиза в нея и в дъното и се образува пясъчен плаж. Кубето й е правоъгълно. Достъпна е единствено откъм морето.
Понто-Сарматските степи представляват местообитанието с най-голяма природозащитна стойност край Тюленово. В тревните съобщества доминират житни треви, сред които има места с по-малко растителност, главно лишеи и мъхове. Защитен вид е теснолистият божур.
Районът около Тюленово е част от орнитологично важно място «Калиакра» – единственото в България, където са съхранени остатъци от Добруджанската степ. 237 са установените видове птици, като за 96 се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по Закона за билогичното разнообразие. Мястото се обитава от характерни степни видове – сивоок дъждосвирец, късопръста и дебелоклюна чучулига, 4 вида каменарчета, розов скорец. Скалистите морски брегове служат за местообитание на единствената в България колония на средния корморан. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов, обикновената ветрушка, сокола орко, късопръстия ястреб, бухала и др.
Изключително е значението на територията по време на миграция, тъй като е разположена на втория по големина прелетен път в Европа – Via pontica. Над района всяка есен от август до октомври преминават значителни количества реещи се птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3 000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар, ловен сокол и царски орел. Над 60% от птиците летят на височина до 150 м. Поради силните ветрове, често мигриращите птици – основно щъркели и блатари – кацат и през деня, а грабливите птици се задържат, за да ловуват. Щъркелови ята редовно нощуват в земите между Каварна и Тюленово. За да избегнат морето по пътя си на юг, в района спират за почивка и хранене и многобройни ята прелетни пойни птици, пъдпъдъци и световно застрашения ливаден дърдавец. Над 50 000 пойни птици са регистрирани по време на есенна миграция само през светлата част на деня.
В района зимуват значителни количества водолюбиви птици, основно гъски, които се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и се хранят в нивите във вътрешността. Макар и в малки количества, редовно се среща и световно застрашената червеногуша гъска.
КМЕТ
Мариян Александров Жечев
Тел. 05743 41 45; E-mail: mayor@ob-shabla.org ; obshtina@ob-shabla.org ;
Роден на 19.10.1974 г в гр. Каварна.
Средно образование: СОУ “ Асен Златаров” гр. Шабла -1992 г. – Общообразователен профил
Висше образование: СА “Д.А.Ценов” гр. Свищов -1999 г. – Специалност “Счетоводство и контрол”
Трудов стаж
Община Шабла – Гл. специалист “Приходи” – юни 1999 – януари 2000 г. ;
Община Шабла – Главен счетоводител – януари 2000 – февруари 2004;
“ИВНЕНС” ЕООД – гр. Русе – оперативен ръководител – декември 2004 – февруари 2008;
Община Шабла – заместник-кмет “Финанси” – февруари 2008 – 2015;
С Решение № 121- МИ от 01 ноември 2015 г. на ОИК е избран за кмет на община Шабла
Женен, с едно дете
