ОБЩИНА ЯБЛАНИЦА

ОБЩИНА ЯБЛАНИЦА

Адрес: гр. Ябланица, пл. „Възраждане“ № 3

Тел.: 06991/21 26;

Факс:06991/22 12;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Ябланица се намира се в Северната част на Предбалкана и отстои на 85 км от София. Общинският център гр. Ябланица е разположен непосредствено до магистрала “Хемус”. Той е транспортен възел в следните направления: София – Варна, София – Русе, Тетевен – Враца, София – Габрово и др.
С Постановление на Министерски съвет от 27.VІІ.1969 г. Ябланица е обявена за град, а от 1979 г. за община. Тя е част от Ловешка област, има площ от 276 кв. км и се намира на 70 км от Областния център. Община Ябланица покрива 4.9 % от територията на Ловешка област и заема седмо място по големина в сравнение с другите седем общини от областта. Тя граничи с общините: Луковит, Правец, Роман и Тетевен.
Общината се състои от 9 населени места: гр. Ябланица, с. Златна Панега, с. Брестница, с. Добревци, с. Орешене, с. Батулци, с. Малък Извор, с. Брестница и с. Дъбравата. Населението на общината наброява 6830 души.
Община Ябланица се намира на 400 м надморска височина. Общината е разположена в средната подобласт на Предбалкана. От запад тя е ограничена от долините на река Бебраш, Малък Искър и Искър, а на запад се простира до долината на Стара река. Тази част от Предбалкана се отличава с добре изразен в широк обхват хълмист и нископланински релеф, над който доминират планините в горното течение на р. Вит. Релефът е пресечен, полупланински. Отличава се с карстови форми и богато растително и животинско разнообразие.
Тук варовиковите скали скали са в изобилие. Съществуват залежи на мрамор и скали, способстващи за производството на цимент в с. Златна Панега.

ИСТОРИЯ

Далечното предание за идването на техните прадеди по тези места се пази в паметта и сърцата на местните хора. Преданията и легендите се предават от поколение на поколение и се помнят, защото те съхраняват историческата памет и са извор на родолюбие и синовна признателност към паметта на нашите предци.
Селището е с вековна история, чиито корени се губят в тежките години на робството – 15 век. Археологически разкопки свидетелствуват, че първи форми на живот са съществували още в старокаменната епоха. През 1430 година турските власти изготвили списъци на всички селища в поробена България. Някои от тези документи се пазят и до днес в Ориенталския отдел на държавната библиотека „Кирил и Методий“ в София. Туркологът Руси Стойков превежда намереното и в книжка шеста на сп. „Исторически преглед“ от 1959г. излиза статията „Нови сведения за миналото на българските селища през 15-16 век“. Там са записани селищата Гложани, Добревци, Абланица, Видрар и др. Ябланица е съществувала като селище още преди идването на турците и то с началната буква А, защото името идва от старогръцката дума „Аблан“, което значи високи тополи /трепетлики/.
При археологически разкопки и проучвания археологът Рафаел Попов е установил, че по тези места човекът се е появил още през късния палеолит. На различни места в землището на Ябланица са намерени следи от каменно-медната епоха /1900-900г.пр.н.е./.
Наличието на надгробни тракийски могили и намерените археологически останки в местностите „Мечите“, „Велювец“, „Селището“, „Еленишки дол“, „Кленака“ и „Липово“ свидетелствуват, че това са древни селища, населявани още от траките.
През 1930 г. в село Малък Извор са открити сребърни монети от периода на римското владичество.
В демографско отношение повестта на този край е стара. Откритите археологически находки в землището на Ябланица са веществено доказателство, че тук винаги е имало живот, от най-древните, праисторически времена до наши дни. Поради средищното си местоположение Ябланица е било винаги важен кръстопът на район, населяван от смели и свободолюбиви балканджии, населяващи района включващ близките села и махали.

Легенда за възникване на Ябланица като населено място.
След опостушаването на Русия от татарите княз Глож е приет от Иван Асен II в България. С височайша грамота царят определя обширна област в подножието на Балкана под връх Вежен за вечно владение на княз Глож и неговите люде. Тези земи са им предоставени, за да се заселят там, да обработват нивите, да ловуват в горите, да използват реката и нейните притоци срещу задължението да служат и помагат на царя и неговата войска. Потомците на княз Глож и людете му харесват гостоприемната земя, радват се на нейните природните богатства и красоти. Първоначално те са посрещнати войнствено от местното население, тъй като се възприемат като нашественици, настанили се принудително върху земите на гордите планинци. Новопристигналите се заселили по поречието на р.Вит и често влизали в разпри с местните люде. Легендата разказва, че Княз Глож залюбил тайно местна планинка и от тази тайна любов се родила дъщеря им Яблан. Князът безумно обичал рожбата на своята тайна любов, но не можел да признае официално бащинството си, защото това щяло да се посрещне зле от неговите и от местните хора. Пораснала дъщерята Яблан и станала чудно хубава девойка. Тя се отличавала с кръшен тополов стан и омаята на зрял ябълков плод, притежавала гордостта и дързостта на планинците, красотата на горските цветя и волята на планинските птици. Тази девойка разтопила сърцето на сина на най-близкия приятел на Княза с който били като побратими. Любовта между двамата нямала бъдеще. Всички им се противопоставили и им пречели да се срещат, никой не допускал, че Яблан е дъщеря на Княза, а и Княза се страхувал да признае пред всички своята дъщеря. Младите намирали начин да се срещат тайно, въпреки забраните, макар да знаели, че техните родове няма да се съгласят да се оженят. Но любовта им бил толкова силна, че те решили да се опълчат срещу неприязънта, насадена между местното население и новозаселените и да бъдат заедно макар и в смъртта. Ето защо през един хубав пролетен ден, те застанали на скалата, намираща се над село Гложене, силно преплели ръцете си и решени да скочат се затичали към бездната. За щастие един от войниците на Княза, който също бил влюбен в смуглата девойка, ги бил проследил и когато влюбените поискали да полетят в небитието силно притиснати един към друг, той се хвърлил и с риск на живота си ги спасил.
Изплашени за живота на любимите си чеда двамата велможи преклонили глава пред голямата любов и решили да дадат благословията си за тяхната женитба. Местните хора, които боготворяли хубостта на девойката и нейната смела постъпка, се присъединили към бащините благословии и всички заедно вдигнали нечувано по тези места сватбено тържество. За да заздрави връзката с местните хора и за да осигури по-добър живот на младото семейство Княз Глож им предоставил част от земите, намиращи се в подножието на Планината „Драгоица“. Младото семейство се заселило на тази земя, основавайки ново селище, наречено Абланица, на името на девойката Яблан, дръзнала да се противопостави на родовата омраза, защитавайки своята любов и право на щастие. Този смесен брак поставя основите на разбирателството между русите и местните планинци. Така постепенно хората на княз Глож пускат корени и завинаги остават да живеят по тези земи, които ги приютяват, хранят и закрилят. Те вече не враждуват с местното население, а се възприемат като сродници, чиито наследници живеят и се трудят заедно. Наследниците на двамата влюбени са запазили сърцатостта и красотата на родителите си, свободолюбието, гордостта и трудолюбието на своите предци.

ИСТОРИЯ

Любителското творчество: Духов оркестър, Танцова формация „Ябланска огърлица“, Театрален състав, Вокална група за стари градки песни.
Християнски и национални празници. По традиция се организират Национални балове, Коледни тържества, Коледуване по домовете, Бабин ден, Заговезни, Първа пролет и др. Традиционните местни панаири се организират със съдействието на читалищата.
На територията на гр. Ябланица като неправителствени организации работят “Клуб “ДОКЛЕ е МЛАДОСТ” и Клуб “БУДИТЕЛ”, които обхващат една съществена част от населението в пенсионна възраст. Клуб “БУДИТЕЛ” е съставен преди всичко от учители пенсионери. Тези организации заемат важно място в обществения живот на града.
Културно – исторически паметници и забележителности:
– В с. Малък Извор – има открити тракийски могили. От могилата, която е била пред училището са изровени делва и остатъци от други керамични съдове. При варницата е открита обработена кост от елен, а на други места – хромели, камени сечива и други. Дълго са личали следите на стария римски път “ Улпия – Сердика “, който е свързвал Ловеч със София. Друг път, вероятно през римското владичество е вървял високо по билото в посока към крепостта Чертиград. Дори следи от некрополи / старо гробище / са открити в местности Пряслопа и Валога.
– Музеят на Васил Левски – с. Батулци е свързан с революционно освободителното движение в региона. През втората половина на 1871г. Левски идва в Батулци и полага основите на местния революционен комитет. В къщата на Георги Диков-Кекевето, се събират Велю Нинов, Найден Кръстев и Стоян Панов, след като целуват кръста от кама и пищов, дават обет и клетва за вярна служба на делото.
– Музейната сбирка при читалище “Наука”- град Ябланица е подредена по периодика и обхваща различни исторически моменти, характеризиращи историческото развитие на местния край от дълбока древност до наши дни:
         – Меозойска ера – първи прояви на живот в района на ябланско са открити преди меозойската ера. Намерени са вкаменелости, кости, оръдия на труда, остриета и др.
         – Новокаменна-каменномедна епоха – 6500-2750 г. пр. н.е. – от този период музейната сбирка разполага с експонати, които са предимно предмети от камък, примитивни оръдия на труда, ловни оръжия, каменни върхове на стрели, копия и др.
           – Бронзова епоха – 2750-1200 г. пр. н. е. – от този период музейната сбирка разполага с брадви, чукове и предмети от бронз.
        – Траки – III-II век преди Христа – музейната сбирка разполага с богат арсенал от експонати характеризиращи живота на траките по нашите земи през този период. Предметите от последните разкопки на тракийски могили от ябланско са експонирани в музейната сбирка и представят, погребение на знатен войн /могилата при Боаза/. Могилата “Баба Ралчовица” под местността “Зъбъ” – светилище и погребение. Могилата “Буцата”, която разкрива местни погребения и глинени съдове, сред които особено ценна е глинена детска играчка “Конче”. Други експонати, като фибули, обеци и бронзови пръстени, брадви, чукове, стрели, копия носят допълнителна информация за живота на траките по местните земи.
         – Бит, етнография, фолклор – този раздел е изключително богат. В него са разположени експонати от бита, занаятчийски предмети и предмети представляващи начина на живот на местното население. Тук ще видите и местни народни носии, които спадат към ченодрешковците, характерни за Северна България. Събрани обичаи и легенди разказващи ни за душевността на българина-балканджия.
          – Култура – този раздел най-вече показва развитието на читалищното дело в Ябланско, любовта на местните граждани към просвета и култура.
            – Войните – този етап от историята на България засяга и местния край. Най-паметните страници в историята на Ябланския край несъмнено са събитията свързани с Руско-турската освободителна война. С важното си кръстопътно значение Ябланица спомага за блокадата на Плевен. Също така Ябланско дава много жертви в Балканска, Междусъюзническа и Втора световна война.
          – Партийни движения – Ябланският край е описан, със силно развито земеделско движение. Явно характера на местния живот, предимно земеделски стопани, определя и партийните пристрастия. Не липсват и други политически сили, като социалдемократи, комунисти, социалисти и др.
         – Кооперативни движения и икономика – кооперативните движения са силно изразени в множеството кооперации на занаятчии, земеделци, търговци и др. В музейното сбирка е отразено и икономическото развитие на селището и предприятията, които създават местната икономика

ИНФРАСТРУКТУРА

Водоснабдяване и канализация
Общината разполага с достатъчен наличен воден ресурс за битови и промишлени нужди. Водопреносната мрежа е изградена във всички населени места на общината, водоподаването е нормално и няма режим.
През периода 2008-2010г. към различни финансиращи програми са изпълнени проекти за реконструкция на външна и вътрешна водопроводна мрежа в селата Орешене, Брестница, Добревци, Батулци и Ябланица с обща дължина над 17500л.м. водопровод, като със средства от общинския бюджет са изпълнени над 3000л.м.
За периода 2010-2011г. се очаква да бъдат подменени още над 5000л.м.
Водоснабдяването на селищата от община Ябланица се осъществява от :
– Водоснабдителна група “Златна Панега-Западен клон“ – обхваща селата Златна Панега, Добревци, Дъбравата, Орешене и Батулци;
– Водоснабдителна група “Гложене“, чрез помпена станция “Видрите“ – обхваща гр.Ябланица, с. Брестница, с. Малък извор.
– Местни водоизточници – с.Добревци, с.Батулци, с. Дъбравата, с.Орешене, и с. Голяма Брестница, с. Малък извор
Канализационната мрежа в гр. Ябланица е изградена 90 %. Тя обаче не е в общ колектор, а се зауства в р. “Ябланска“ директно или чрез септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води и заустване на отпадните води в преминаващите през града дерета, които ги отвеждат директно в реката.
За предотвратяване на замърсяванията Общинското ръководство разработи идеен проект за изграждане на Пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор. Като дължината на колектора е 4200м. и ще бъде изграден по коритото на р. Ябланска. Проекта получи финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013”, като периода за изпълнение на дейностите и реализация на проекта е до средата на 2011г.
Канализационна мрежа не е изградена в селата на община Ябланица, които попадът в групата под 2000 жители.

Електроснабдяване
Електроенергийната система на община Ябланица е добре развита. Захранването с ел. енергия се извършва от Пост станция Златна Панега /110 х 20 х 6 КW/, която се захранва от Северен енергиен пръстен и в резерв от Пост станция Тетевен /110 х 20 КW/, която се свърза през гр. Етрополе с Южен енергиен пръстен.
Като цяло електроснабдяването на територията на община Ябланица обхваща силно развита електроенергийна мрежа включваща:
– мрежи ниско напрежение – 172,530 км.
– мрежи средно напрежение – 98,939 км.
– кабели средно напрежение – 5,493 км.
– кабели ниско напрежение – 46,150 км
Общият брой на трафопостовете възлизат на 84 бр.

Комуникации – телефонизация и достъп до интернет
Постигната е цялостна телефонизация на населените места и добри комуникационни връзки (мобилно покритие, добри телефонни връзки, приемане на радио и телевизионни сигнали и др.).
В Община Ябланица е изградена цифрова телефонна централа, обхваща всички населени места.
Покритие имат и трите мобилни оператора, като M-tel и Globul имат изградени базови станции на територията на общината.
Наличие lAN-връзка за Интернет, като основния начин на доставка е чрез наземен кабел и мобилна връзка.
В момента се изгражда регионален оптичен пръстен Луковит- Правец с отклонение за град Тетевен.
Доставката на интернет се извършва от доставчиците – „Атлатис” ООД гр. Ботевград, „ЕТА” гр. Червен бряг, ЕТ „Юлиян Петров” гр. Правец и трите мобилни оператора
Интернет достъп има в почти всички села на територията на Общината, с изключение на с. Батулци и с. Дъбравата.

ОКОЛНА СРЕДА

Хълмистият терен има надморска височина от 300 до 937 м. На 400 м е разположен гр. Ябланица, а най-високата точка е на планината Драгоица, която е с височина – 937 м. Това разнообразие на ландшафта, характерно за Предбалкана се е отразило върху развитието на населените места и е определило до голяма степен поминъка на местното население. Стопански използваните земи са разположени на по–ниските места и заоблените възвишения, там където ерозията е по–слаба.
По–значителни възвишения тук са Драгойца, Ябланското бърдо и Лисец. На югоизток Ябланското бърдо образува три разклонения, разделени едно от друго с почти успоредни, без отточни карстови понижения при махалите “Гераня“, “Нановица” и “Върпей”. Карстът в този район е един от най–типичните за България. По повърхността му има множество овали, валози, пещери и пропасти. Най–голяма е пропастта “Бездънният пчелин” /40 х 25м/. Този карстов релеф особено вредно се отразява на растениевъдството, поради невъзможността за задържане вода на
От северозапад се издига Драгойца, чиито склонове са бронирани от титонски тип варовик. На северозапад се издига Батулската антиклинала, която е ориентирана в посока запад–изток. Изградена е от титонски варовици и неокомски мергели по периферията. В югозоподна посока се оформя синклинално понижение, по което минава шосето за гр. София. След това започва Гложенската антиклинала, от северното бедро на която се издига Лисец. Теренът е изграден от малмски варовици. В този дял варовиците са много по-слабо засегнати от карстификацията.
Карстовият релеф заема значителна част от територията на общината и оказва влияние върху повърхностния отток. Земеделските площи разположени върху карстов терен имат непостоянен режим на овлажнение в почвения слой. Селищата в карстовите райони имат затруднения при изграждането но водоснабдителна мрежа поради липсата на повърхностни водоизточници с относително постоянен дибит. Карстовите форми и особено наличието на много пещери са предпоставка за развитието на познавателния туризъм.
Карстовият характер на района не позволява образуването на повърхностнотечащи води. Падналите дъждовни води проникват дълбоко в почвата. Единствената малка рекичка, която тече през самото селище Ябланица и влива водите си в р. Златна Панега е р. Ябланска /Каленик/. Нейните малки притоци Дълбошки дол, Леска, Късата долчина – носят минимални количества вода и това я прави неизползваема за стопански нужди. От западните склонове на Драгоица към р. Манаселска протичат също такива малки притоци.
Извън територията на община Ябланица от изток тече река Вит, а от запад р. Малък Искър. Поради окарстения релеф към р. Вит няма притоци. От периферните части на Ябланското землище към р. Малък Искър се спускат малки притоци, които също нямат стопанско значение.
Заетите водни площи са в размер на 2417 дка. С най–голямо стопанско значение е извора “Глава Панега”. Водните запаси на този извор имат голям икономически ефект не само за община Ябланица, а и за съседните общини, включени във водоснабдителната група “Златна Панега“.
На територията на общината има 9 микроязовира в отделните населени места заемащи площ от 570 дка. Съответните язовири са зарибени и способстват за развитието на спортния риболов.
Птичето разнообразие на територията на община Ябланица и околностите до момента не са били обект на специални проучвания. Градът се намира сравнително близко до Искърския пролом, който представлява “…удобен екологичен улей, през който преминават прелетните пътища на много видове птици, за които ветровити плата и върхове на Стара планина представляват трудно преодолима преграда.” /Симеонов, 1967г./. Тук могат да се срещнат:
– малък гмурец – наблюдавани единични екземпляри
– голям корморан – наблюдавани по–често в яз. Добревци
– малък воден бик – наблюдаван в периода 1995-1998 г.
– сива чапла – често наблюдавана
– черен щъркел – през 2000г. бяха открити две гнезда – едното на стената на пропастна пещера /с дълбочина 40м/, а другото – на скалния венец “Зъба“ на Драгоица /на около 700м н.вм./. Първото гнездо има вид на доста старо и вероятно е било използвано дълго време преди това. Гнездото на Драгоица със сигурност е от същата година. На 09. 04. 2000г е забелязан един черен щъркел. През следващата година там няма вече гнездо. Гнездото в пропастната пещера североизточно от града е разположено на скрито и спокойно място, въпреки че до него минава пътя за гр.Тетевен. През 2000 г. там успешно бяха отгледани 4 малки, а през 2001 – 2.
Срещат се сравнително често: бял щъркел, зеленоглава патица, лятно бълне, осояд, орел змияр, през 2000г беше забелязана една двойка в Липово, тръстиков блатар, голям ястреб, ливаден блатар, малък ястреб, обикновен мишелов, сокол скитник, яребица, пъдпъдък, малка пъструшка, обикновена калугерица, домашен гълъб, гугутка, папуняк, лястовица, врана, гарван
Костни риби – речен кефал, лин, шаран, обикновена кротушка, слънчена рибка, костур и др.
Земноводни – обикновен тритон, жълтокоремна бумка, зелена крастава жаба, голяма водна жаба, горска дългокрака жаба и др.
Влечуги – шипобедрена костенурка, стенен гущер, зелен гущер, слепок, обикновена водна змия, сива водна змия, смок мишкар, медянка, голям стрелец, пепелянка /11 вида/.
Бозайници – таралеж, къртица, див заек, катерица, лалугер, горски сънливец, полска мишка, домашна мишка, сив плъх, черен плъх, белка, невестулка, черен пор, язовец, видра, лисица, дива котка, дива свиня, сърна /45 вида/.
На територията на общината са установени доста видове гъби. От особен стопански интерес са ядливите видове като: бронзовата, дъбовата, обикновената манатарки, пачия крак, орешка и др.
Територията на общината е богата на лечебни растения и билки. През 2002 г. е приета Програма за лечебните растения, като бе направено проучване на видовия състав и количествата на диворастящите лечебни растения (плодове и билки) за земите стопанисвани от Общината. Това са диворастящи билки и други лечебни растения, доста от които имат ресурсно значение.

КМЕТ

Инж. Иван Райков Цаков е роден на 3 Януари 1948г.

Завършва висше образование през 1974г. специалност електроинженер.
Работи 30 години в циментовия завод „Златна Панега” като енергетик, главен енергетик, зам. директор по техническите въпроси и последните 13 години е изпълнителен директор на АД „Златна Панега”.
През 2005 и 2006г. е представител на германската фирма „Хаиделберг цимент” в Украйна, отговаряйки за два циментови завода.
Женен, има син и дъщеря