РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ШУМЕН

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ШУМЕН

Адрес: гр. Шумен, бул. “Славянски” № 17

Тел.: 054/87 54 87 вътр. 23;

Моб.тел.: 0893/342 223; 0893/342 203;

ЗА НАС

Регионалният исторически музей е основан през 1857 година като училищна музейна сбирка от възрожденеца Сава Доброплодни – една от най-ранните в днешните български земи. Днес той е научен и културно-просветен институт с девет отдела и обособена научна група. Фондовете му съхраняват над 150 000 движими паметника на културата от халколита до наши дни, от които 15 000 са показани в осемте експозиционни зали.
Периодично се експонират и временни изложби. Музеят има и собствено издание – „Известия на исторически музей – Шумен“, библиотека с над 25 000 единици научна литература и периодични издания, реставрационно-консервационни ателиета. Извършва проучвания на територията на Шуменския регион.
Регионалният исторически музей в Шумен е част и от движението 100 национални туристически обекта, в чийто списък е поставен под № 94.

МУЗЕИ И РЕЗЕРВАТИ

– Регионален исторически музей
Родоначалник на музейното дело в Шумен е известният възрожденски учител Сава Доброплодни. През 1857 година, заедно със свои ученици, той провежда първата експедиция до руините на Велики Преслав, а със събраните материали е подредена малка сбирка в библиотеката на Мъжкото класно училище. Повишеният интерес към българската история в епохата на Националното възраждане има своето логично обяснение, както е логично, този интерес да се появи в район – център на Първото българско царство.
– НИАР „Плиска”
Средновековният град Плиска е разположен на площ от 23 хил. декара, което го прави един от най-големите средновековни градове в Европа. Създаден е от първия български владетел хан Аспарух. Повече от два века е столица на българската държава (681–893 г.). С Плиска са свързани имената на 18 български владетели, сред които Тервел (700-721), Крум (802-814), Омуртаг (814-831), Борис І Михаил (852-889). Почти в центъра на Плиска се издигат първите дървени постройки и така се обособява ханската резиденция. В различно време около нея възникват селища, защитени със земен вал и ров.
През 811 г. Плиска е превзета от византийския император Никифор Геник. При неговото оттегляне дървените постройки са опожарени. По-късно на тяхно място са издигнати масивни каменни сгради и високи крепостни стени. В първата половина на ІХ в. в Плиска се издигат представителен дворец, жилищен дворец, езически храмове и множество стопански постройки. Ханската резиденция е водоснабдена посредством сложна мрежа от водопроводи от глинени и оловни тръби, построени са на много бани.
– НИАР „Мадара”
Националният историко-археологически резерват “Мадара” е събрал в едно богата история, разнообразие от археологически паметници, красива природа и уникален скален релеф – Мадарски конник.
Тук са открити следи от култури на различни племена и народи населявали Мадара от V хилядолетие пр. Хр. до ХV век. Най-красивото място в Североизточна България е заселено от човека през каменно-медната епоха. Животът започва в пещерите около пълноводен извор. Археологическите проучвания на надгробни могили и светилища и откритите голям брой ценни археологически находки, свързват античния период на Мадара с тракийско население, обитавало тези земи от V в. пр. Хр. до ІV в. В римско време голямото поземлено имение (вила Рустика ІІ–V в.) и крепостта на Мадарското плато (просъществувала чак до ХV век), осигуряват препитание и сигурност.
– ИАР „Шуменска крепост”
Върху скалист хълм, на около 3 км западно от съвременния град Шумен, в м. Хисарлъка се издига Шуменската крепост. Защитена от три страни с непристъпни склонове и здрави стени, тя е близка по разположението си до късносредновековните български крепости в Търново, Червен, Ловеч. Важното й стратегическо положение, определя нейната водеща роля сред останалите укрепления на платото през всички исторически епохи. Редовните археологически проучвания, започнали през 1957 г. под ръководството на Вера Антонова и продължили близо 30 години, доказват съществуването на значително укрепено поселение още през тракийско време (V–II в. пр.Хр.). По-късно, през римската епоха (II–IV в.), укреплението се превръща в доминираща крепост на пътя Visantium – Odessus, а по времето на император Юстиниан І (V–VI в.) израства до бранеща подстъпите към Стара планина твърдина. След кратко прекъсване животът тук е възстановен и през ранното средновековие (VIII–X в.) укреплението отново добива своите стратегически функции.
Най-значимият период от историческото развитие на Шуменската крепост е късното средновековие (XII–XIV в.), когато тя се превръща в един от най-важните градски центрове на Второто българско царство, който според някои от последните проучвания, е имал функции близки до тези на столичните центрове. Това е времето, когато се налага изграждането на засилената фортификация на града, която включва външно укрепление, състоящо се от три крепостни стени и малко вътрешно укрепление − цитадела
– Къща-музей „Панайот Волов”
Това е домът, в който е израснал един от най-обаятелните герои на Българската национална революция − апостолът на Априлското въстание Панайот Волов.
През 1966 година домът на героя е реставриран и превърнат в музей. Днес той е най-старата запазена шуменска къща от края на ХVІІІ век.
С оригинални материали е пресъздадена обстановката, в която са преминали детските и младежки години на героя, роден през късната есен на 1850 година в будния тогава възрожденски град Шумен. Битовата експозиция разкрива условията на живот на голямото, бедно, но задружно семейство Волови. В къщата има три помещения – “Пещи”, “Къщи”,”Соба”. Кухнята (“Пещи”), все още пази всичко необходимо за приготвянето на хляба и вкусните гозби на стопанката. Сахани, гърнета и паници лежат по полиците във всекидневната стая (“Къщи”), а софрата с малките трикраки столчета около нея, някога е събирала цялото домочадие − майката Василка, бащата Вичо и техните седем деца – Стефания, Панайот, Вичка, Никола, Марин, Йордан и Димитър. Шарени черги, възглавници и снежнобели кенарени платна покриват навред “Соба”-та, в която се намира и работният кът на пословично ученолюбивия Панайот Волов. Подредени на масичка, тук още стоят неговите книги, свещника, мастилницата, красивата порцеланова кутия и Ботевите вестници „Знаме”
– Къща-музей „Добри Войников”
Масивна, обкована порта въвежда в двор, ограден с високи каменни стени, застлан с едър калдъръм, с високи чемшири, кладенец и цветна градина. Тук, в по-стара къща, през 1833 г. се ражда Добри Войников – виден български възрожденец, учител и автор на учебници, музикант, участник в Първия български оркестър от 1850 г., композитор, пръв български диригент и музикален критик, читалищен деец, драматург, театрал и автор на първата българска драма („Стоян войвода“). В двора се издига възрожденска двуетажна къща с широка дървена стряха и два реда прозорци. Строена е със средства на самия Войников през 1862 г. Като посланик от миналото, днес тя заема своеобразно място в историческото и архитектурно наследство на Шумен.
През 1976 г. този дом е превърнат в музей. С оригинални материали е възстановен интериорът на възрожденския дом, в който е израснал, живял и творил големият българин. Долната стая, с божигробския сандък, голямата икона и седефения божигробски кръст – спомен от баща му, потапя в атмосферата на родния дом.
– Къща-музей „Лайош Кошут”
През 1849 г., след трагичния завършек на Унгарската национална революция, в Шумен пристига голяма група емигранти – унгарци и поляци, начело с политическия водач Лайош Кошут. Настанени са в пехотинските казарми, а техният водач − в дома на шуменския чорбаджия хаджи Димитраки Хаджипанев.
Българинът, станал домакин на Кошут е заможен човек, търговец, но наред с това той участва в рано утвърденото в Шумен българско самоуправление и за известно време е кмет на българската община.
Къщата е богата, чорбаджийска. Строена е през 30-те години на ХІХ век, източно от оживената тогава чаршия “Араста”. Оригиналното фасадно оформление, двор на три нива, потънал в зеленина и ограден с високи зидове, богато украсените тавани, резбованите врати и долапи, както и удачното функционално разпределение я нареждат сред най-оригиналните паметници на възрожденската архитектура в Шумен
– Музеен комплекс „Панчо Владигеров”
На старата Арастянска улица (дн. ул. “Цар Освободител”) се намира единственият по рода си в България музеен комплекс посветен на музиката. Състои се от две относително самостоятелни музейни експозиции – къща-музей “П. Владигеров” и експозиция “Музикалното дело в Шумен”. Комплексът разполага със зала за временни изложби и камерна концертна зала.
Къщата, в която е направил първите си стъпки в музиката световноизвестният композитор Панчо Владигеров, сега е музей. Домът е на Александър и Павла Жекови. Именно тук шестгодишният Панчо взема първите си уроци по пиано при Павла Вайсман-Жекова.
– Гробничен комплекс с. Ивански
Траките приемат смъртта като част от живота, а почитта към мъртвите е основно морално и нравствено задължение. Затова те изпращат своите мъртви с подобаващи ритуали. Колкото по-високо стои починалия в родовата йерархия, толкова по-грандиозни са погребалните съоръжения и ритуали.
Земите на шуменския край, населявани от племето кробизи, в състава на гетския племенен съюз, и до днес пазят такива свидетелства. Повече от 600 могили, строени през различни исторически епохи, обособени в няколко центъра, са обект на научните търсения на поколения археолози. Най-големият от тези центрове се състои от около 150 могили и се намира по долината на р. Камчия, около селищата Ивански, Смядово, Янково.
– Късноантична крепост с. Войвода
Село Войвода се намира на 28 км североизточно от гр. Шумен по пътя за гр. Каолиново, на фона на величествена изкуствена могила. Върху нея е построено старо римско укрепление. На 1 км източно от селото, до северния склон на могилата, се издига внушителна крепостна стена с грамадни кули с диаметър 18.5 м. Градежът е с характерната за късната античност смесена зидария. Тухлите отвън са оцветени с червена боя, което прави градежа по-внушителен. Крепостта се датира от първата половина на IV в. до VI в. Tя е изградена във връзка със зачестилите варварски нашествия от север. От IV до V в. крепостта е опожарявана и сривана до основи от готи и хуни. Важното й значение налага нейното възстановяване и укрепване. Затова е изградена и втора крепостна стена – протейхизма, пред нея е издълбан дълбок ров.

КОЛЕКЦИИ

ИКОНИ И ЦЪРКОВНА УТВАР
Регионалният исторически музей в град Шумен съхранява богата колекция от икони, църковна утвар и богослужебни книги, комплектувана в продължение на повече от сто години. Хронологическите граници на тази колекция започват с цветните фрески от ІV в. украсявали византийската базилика край днешното с. Хан Крум (най-ранните християнски образи открити по българските земи), минават през иконите от Преславската рисувана керамика и стигат до творбите на едни от най-известните български зографи на ХІХ в. Част от тези експонати са придобити при археологически разкопки, други са собственост на шуменски фамилии предали ги в музейните фондове, трети са открити при комплексни експедиции или са спасени от унищожение поради лошо стопанисване. Най-голям дял в тази колекция (над 160 на брой) заемат възрожденските икони. Особено внимание сред тях заслужават иконите рисувани от двамата шуменски зографи – Никола Василев и Васил Хр. Беделев. За първият се знае, че е роден в Шумен през 1834 г. и е учил живопис в Македония и Гърция. Зографисвал е църкви в Шуменско, Варненско, Сливенско и в Добруджа. Голяма част от запазените до днес икони на зографа – царските икони “Св. Богородица с Младенеца”, ”Исус Христос”, “Св. Димитър”, “Св. Николай Чудотворец” т.н., трите негови автопортрета, както и личните му пособия за приготвяне на бои, са в Шуменската колекция. Васил Беделев работи през втората половина на ХІХ в. във Варненско и Шуменско. В колекцията се пазят неговите икони “Благовещение”, “Св. Богородица с Младенеца и Светии”, “Исус Христос и Светии”, “Св. Пантелеймон и Светии”. От запазените няколко икони, носещи подписа и на двамата е ясно, че за известно време Никола Василев и Васил Хр. Беделев работят заедно Уникална за иконописната традиция е иконата “Кръщение Господне”, рисувана върху лицевата част на череп от сом. Иконата е датирана в 1830 г. и е дело на тревненския зограф Костадин Витанов. Колекцията включва както подписани, така и неподписани икони. Върху подписаните се четат още имената на зограф Йонко поп Димитров, Анастас Зограф, хаджи Анагност и др. Три спасени от унищожаване проскинитария с тревненска дърворезба и икони на Н. Василев и хаджи Анагност; щампи от ХVІІІ и ХІХ век от Светогорските манастири “Ватопед” и “Св. Георги” и от Рилския манастир; примитиви от домашни иконостаси; руски икони с много богат обков и нагръдни иконки, донесени по българските земи от руските войски по време на войните им с турците са само част от богатата колекция.

КОЛЕКЦИЯ „МЕДНИ СЪДОВЕ”
Колекцията „Медни съдове”, притежание на Регионален исторически музей – Шумен, е една от най-богатите в България. В нея се включват различни видове предмети според предназначението им – за ежедневния бит и трудовата дейност, за църковни и религиозни ритуали, и според начина им на изработка – ръчни и фабрични. Колекцията обхваща хронологическите граници – от втората половина на ХVІІІ в. до началото на ХХ в. Най-старият датиран меден съд в етнографския фонд на музея е сахан, изработен за кожухарския еснаф през 1777 г. Голяма част от медните съдове са дело на едни от най-добрите шуменски майстори медникари – Бакалови, Медникарови, Коджабашеви, Банови и др. Особен интерес в колекцията представлява уникална медна стомна, с форма, характерна за грънчарството, изработена от Стефан Бакалов-баща през 1895 г. Според проучванията в България е известна само още една подобна стомна произведена по-рано от родопски майстор. Част от колекцията „Медни съдове” е експонирана в постоянната експозиция на Шуменския исторически музей. В пълния си вид сбирката е показвана във временни изложби в Шумен, Варна, Пловдив, Несебър, Бургас и др.

КОЛЕКЦИЯ „БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИОННИ КОСТЮМИ”
Колекцията „Български традиционни костюми”, притежание на Регионален исторически музей – Шумен е събирана в продължение на повече от 80 години. Началото на събирателската дейност е поставено от видния шуменски краевед и етнограф Васил Петров Добруджалиев. Тя включва автентични носии от различни етнографски области в България – Добруджанска, Северняшка, Шопска, Македонска, Тракийска. Музейните образци в колекцията са от периода ХІХ – началото на ХХ в. В постоянната експозиция на музея, може да се види традиционно мъжко и женско облекло от Шуменския край, в характерните му две разновидности – от Преславско-Смядовския край и от Провадийския сърт. В пълния си вид изложбата е представяна във временни изложби в Шумен, Трявна, НИХЗИ – Орешак, Каварна и др.

КОЛЕКЦИЯ „НУМИЗМАТИКА”
Регионалният исторически музей в град Шумен е сред малкото имащи обособен нумизматичен отдел. Това отделяне става още през 1902 г., когато е учредено Шуменското археологическо дружество. Още тогава неговият пръв уредник Рафаил Попов описва наличния инвентар в два отдела: Разни и Нумизматика. Официално отделът е обособен през 1978 г. и оттогава до днес колекцията, съхраняваща се в него заема водещо място в структурата на шуменския музей. Нумизматичната колекция днес наброява над 15 600 инвентарни единици (единични и колективни). Богатството на нумизматичния отдел се проявява в обособените вътре в него колекции от: екзагии, оловни пломби, фурета, златни монети, както и двете най-представителни – колекцията с печати и нумизматичните „Васил Хараланов” и „Ангел Радушев”.

КОЛЕКЦИЯ „СФРАГИСТИКА” – Печати
За начало на сфрагистичната колекция може да се приемат инвентираните от д-р Хараланов през 1932 г. два уникални сфрагистични паметника – бронзовата матрица на цар Петър І намерена в Плиска (1926 г.) и на цар Мичо Асен, произхождаща от Калето до село Могила, Шуменско (1932 г.). Шуменската колекция от печати, със своите близо 900 екз., заема водещо място в страната. В Шумен е акумулирано най-голямото количество печати на Средновековна България – 110 екземпляра. Единствено в шуменската колекция се съхраняват и 4 уникални бронзови матрици за восъчни отпечатъци. Три от тях принадлежат на българските царе Петър І, Мичо Асен, Йоан Александър, а четвъртата се свързва с каталанския благородник Бернар са Гуардия пребивавал в средновековния Шумен през първата половина на ХІV в. Освен моливдовули и бронзови матрици, колекцията съдържа и технологични материали съпътстващи процеса на подпечатване и скрепяване на кореспонденцията – оловни ядра, върху които са нанасяни отпечатъците от булотирионите и един бронзов калъп за тяхното отливане. Хронологическите рамки на шуменската колекция обхващат периода от V в. до ХІХ в. Най-голямо е количеството на византийските печати, следвано от българските, известно количество късноантични, западноевропейски търговски и османски пломби. Най-стойностните печати могат да бъдат видени в трезора на музея, зала “Съкровищница”, където са експонирани по един необичайно атрактивен начин. Сфрагистичната колекция на РИМ-Шумен бе публикувана през 2007 г. в „Catalogue of Medieval Seals at the Regional Historical Museum of Shumen. Shumen”.

КОЛЕКЦИЯ „Д-Р ВАСИЛ ХАРАЛАНОВ”
Регионалният исторически музей в град Шумен е сред малкото имащи обособен нумизматичен отдел. Това отделяне става още през 1902 г., когато е учредено Шуменското археологическо дружество. Още тогава неговият пръв уредник Рафаил Попов описва наличния инвентар в два отдела: Разни и Нумизматика. Официално отделът е обособен през 1978 г. и оттогава до днес колекцията, съхраняваща се в него заема водещо място в структурата на шуменския музей. Нумизматичната колекция днес наброява над 15 600 инвентарни единици (единични и колективни). Богатството на нумизматичния отдел се проявява в обособените вътре в него колекции от: екзагии, оловни пломби, фурета, златни монети, както и двете най-представителни – колекцията с печати и нумизматичните „Васил Хараланов” и „Ангел Радушев”.През 1971 г. най-големият български колекционер на монети – д-р Васил Хараланов дарява колекцията си на Историческия музей в своя роден град. Общият брой на дарените от него в Шуменския музей монети е 8320 екз. – както единични екземпляри, така и колективни находки или части от такива. Повечето монети са редки и с много добро качество – показатели, характеризиращи най-добрите колекции. След смъртта му в музея постъпиха още материали, дарени от неговите наследници – средновековни монети, археологически и етнографски материали, лични вещи. И днес с особено висока научна стойност си остават публикуваната от самия него бронзова матрица с изображение на двуглав орел от Шуменската крепост и златният пръстен-печат на Хриз. Едно от желанията на дарителя е колекцията да бъде изложена в Шуменския музей. Това стана през 1998 г., когато бе открита зала “Съкровищница”, в която е експонирана елитната част от колекция “Васил Хараланов”. През 2003 г. бе издаден и Каталог на монетите от зала “Съкровищница”, с което на практика тези монети бяха и публикувани. Пълната научна обработка и публикация на нумизматична колекция “Васил Хараланов” тепърва предстои. Монетите най-общо могат да бъдат класифицирани в няколко подгрупи: Антични (в т.ч. домонетни форми, Персия, Гърция, Тракия, Македония) – 1976 екз. Римски (републикански, императорски, провинциални) – 3607 екз. Средновековни (Византия, България, Сърбия, Османска империя-ХІV-ХV в.) – 260 екз. Западноевропейски (Европа, Азия, Русия, Турция) – 2098 екз.

НУМИЗМАТИЧНА КОЛЕКЦИЯ „АНГЕЛ РАДУШЕВ”
През 2002 г. шуменския музей получи щедро дарение. Един българин, произхождащ от стар шуменски род, притежаващ най-голямата колекция от български средновековни монети у нас дари част от нея. Регионалният исторически музей – Шумен получи в дар 150 медни и сребърни български монети, отсечени от средновековните ни владетели в периода ХІІ-ХІV в. Връзката на дарителя с град Шумен не е случайна – негов дядо е видният шуменец Радуш Симеонов – един от основателите на акционерно дружество „Шуменско пиво”. Направеното от Ангел Радушев дарение е ценно не само като дарителски жест, но е и с висока научна стойност. Сред 150 екземпляра има редки типове и варианти, от които до този момент има намерени едва по няколко екземпляра. Волята на дарителя бе, колекцията да бъде експонирана и достъпна за гражданите и гостите на Шумен. От момента на нейното дарение до днес тя е изложена и е част от трезора на музея – зала „Съкровищница”.