123 СОУ “СТЕФАН СТАМБОЛОВ”- град София

123 СОУ “СТЕФАН СТАМБОЛОВ”- град София

Адрес: гр. София, жк Красна поляна, ул. Братин дол №26

Тел.: 02/920 30 23; 02/920 30 45;

ЗА НАС

На 15.09.1986 е открита новата сграда на 123-то средно политехническо училище и това в неговата първа учебна година. Сградата е построена по искане на живеещите в квартала по проект на архитект Пенчев, изпълнител е „Софстрой“ ц директор К. Димитров технически ръководители са Светослав Петров и Иван Тимчев.
Учебната година започва с учителски колектив от 54 предподаватели. Директор е Тодорка Златкова, а заместник-директор – Трайко Клисурски. Формирани са единадесет паралелки от първи до трети клас с целодневно обучение, шестнадесет паралелки от четвърти до седми клас и две паралелки девети клас. Записани са общо 962-ма ученици.
Още след първата учебна година районът отчита големите постижения на училището и го сочи за пример.
Сред първите учители са: Петър Хераков, Огнян Цоков, Лидия Попова, Адриана Ставрева, Лорита Иванова, Николета Бояджиева, Катя Скендерова, Емилия Иванова, Звездомира Делчева, Радка Младенова, Невена Средкова, Анелия Славейкова и Елка Георгиева. През следващата учебна година към колектива се присъединяват Рангел Станков, Методий Върбанов, Гинка Танева и Огнян Миланов.
През пролетта 1989г. на посещение в училището идва министърът на просветата Илчо Димитров. Преподавателите от училището и гостите обсъждат въпроси свързани с образованието в България. През октомври същата година в училището гостуват ученици и учители от 78-мо училище град Киев.
Следващата 1990/1991 учебна година учителският колектив се попълва от нови млади преподаватели и специалисти: Тина Велева, Мариета Петлешкова, Радмила Кирилова, Катя Миланова, Надка Стефанов и Ива Станиславова. За същата учебна година амбициозното ръководство и учителският колектив получават разрешение да стартират две паралелки подготвителен клас по английски език по учебен план на езиковите гимназии.
Във връзка с обучението по икономика на учениците от горен курс на посещение пристига Проф. Хескел от град Синсинати, САЩ. През октомври 1991г. той изнася лекции пред учениците и специалисти учители.

ИСТОРИЯ

Стефан Стамболов е роден на 12 февруари (31 януари стар стил) 1854 в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов – Книговезеца, отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунито. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Духовната семинария в Одеса (1870–1872), но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери. През 1873 за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния. Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет на 2-3 септември 1874. През есента е изпратен от БРЦК в България. На следващата година се връща в Букурещ, където издава обща стихосбирка със своя съратник Христо Ботев („Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“). Стамболов участва в Общото събрание на БРЦК на 24 август 1875, на което се взима решение за въстание в България. Той е изпратен за апостол в Старозагорския революционен окръг, където е сред ръководителите на Старозагорското въстание. След неуспеха на Старозагорското въстание Стамболов отново заминава за Румъния. На 13 октомври 1875 участва в събранието на БРЦК в Гюргево, взело решение за организиране на общо въстание през пролетта на следващата година. Той е определен за главен апостол на Търновския революционен окръг. Ръководи събранието в Горна Оряховица на 6-7 май 1876, на което трябва да се определи дата за начало на въстанието в окръга. След разгрома на Априлското въстание, успява да избяга в Румъния, където участва в ръководството на Българското централно благотворително общество (БЦБО) и издава основания от Ботев вестник „Нова България“. Политическа дейност: Още по времето на Учредителното събрание (1879) Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия. Той е народен представител във II (1880-1881), III (1882-1883), IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VII (1893-1894) и VIII (1894-1895) Обикновено Народно събрание. Подпредседател е на II (1881) и IV (1884) Обикновено Народно събрание и председател на IV Обикновено Народно събрание (1884-1886). Като председател на парламента той е първото официално лице в Княжество България, подкрепило преврата в Пловдив, довел до осъществяването на Съединението през 1885. След детронирането на княз Александър I през 1886 той се обявява решително срещу преврата и организира отстраняването на неговите организатори. След абдикацията на княз Александър I Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет (7 септември 1886 — 7 юли 1887). Той свиква III Велико Народно събрание (1886-1887), въпреки настояванията на Русия, която отказва да признае избора на княз Фердинанд I. След избора на княз, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия (1887 – 1894). След законното потушаване на проруските военни метежи в Русе и Силистра през 1887 и се противопоставя решително на част от опозицията, която, подобно на руското правителство, отказва да признае легитимността на княз Фердинанд I. Някои нейни представители заминават в чужбина, а други са осъдени и пратени в затвора. Княз Фердинанд, търсейки дипломатическата подкрепа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през 1894. На 6 /18 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от известни македонстващи наемници, ръководени от Наум Тюфекчиев, агент на Турските служби за сигурност.