МБАЛ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“

МБАЛ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“

Адрес: гр. Сливен, ул. „Хр. Ботев“ 1

Тел.: 044/611 701; 044/611 700;

Факс:044/624 326;

ЗА НАС

През пролетта на 1879 г. се открива първата градска болница в гр.Сливен в базата на военния лазарет, който се закрива след заминаването на руските войски от България. Болницата функционира с 15 легла и се помещава в стара турска къща с ниски стаи и един коридор. За издръжката и управлението на болницата се грижи благотворителното дружество „Свети Пантелеймон“. През 1888 г. е направено предложение да бъде разширена в „губернска болница“ с 50 легла и е обявена за първокласна. Първият управител на болницата е д-р Георги Вълков Миркович, а окръжен лекар е д-р Начо Планински. Първата старша сестра е Елена Черкас – изпратена от Руския Червен кръст, да подготви жени от местното население за милосърдни сестри, които не само да я заместят след нейното заминаване в Русия, но и да обучават новопостъпващите.
В началото на м.август 1898 г. болницата е преместена в две нови сгради и разполага с аптека, операционна стая и амбулатория. Нараства постепенно и броят на лекуваните граждани – стационарно са лекувани 207 болни, а амбулаторно 1917. През 1893-1894 г. са доставени първите необходими хирургически инструменти, а първият лекар-хирург е д-р Калатинов. През м.октомври.1985 г. се обособяват две отделения – вътрешно и хирургично.
Много по-добри условия за работа се създават след изграждането на нова болница през 1903 г. – сегашната централна сграда на пневмо-фтизиатричната болница. В 1907 г. броят на лекуваните стационарно болни нараства на 1381, а броят на амбулаторно болните е 4611.
Периода 1923-1944 г. не бележи такова развитие в лечебната дейност на болницата, което да отговаря на растящите нужди на населението. По същото време функционират и частни добре уредени болници, превъзхождащи условията в държавните болнични заведения.
Съществено развитие и увеличаване на болничните легла в Сливенската болница се осъществява през 1930 г.. 100 са болничните легла. Персоналът се състои от 23 души, от които 4 лекари, 1 аптекар, 1 фелдшер, 2 медицински сестри и 15 болногледачки. През 1938 г. леглата нарастват на 120, а отделенията са вече 3 – вътрешно, хирургично с гинекология и отделение за гръдноболни. През този период в града ни възникват епидемии от коремен тиф, петнист тиф, тежки форми на малария, бяс, детски паралич, туберкулоза и др., завършващи с много смъртни случаи. Това е период, характеризиращ се с рязко снижение на жизненото равнище на населението.
В годините непосредствено преди 9.ІХ.1944г. болницата заема три сгради – един централен павилион, в който се помещава вътрешно и хирургично отделение, един павилион за заразно болни и един павилион за гръдно болни. Увеличен е отново броят на болничните легла на 150, разпределени в горните 4 отделения. Персоналът също се увеличава на 42 души, от които 6 лекари и 7 среден медицински персонал. По това време в болницата липсват лаборатория, рентген, а изследванията се извършват от самите лекари в съвсем ограничен обем, които се уповавали най-вече на своите познания и опит. Последователно през дългите години на съществуване на здравното заведение, са работили известните лекари д-р Марин Шишков, д-р Исак Израилов, д-р Нейчо Иванов, д-р Иван Станчев, д-р Крум Камбосев, д-р Иван Наумов, д-р Стефан Камбосев, д-р Васил Станев, д-р Тимев, д-р Касабов, д-р Пташников и др., които са спомогнали за развитието и утвърждаването на Сливенската болница.
През 1943 г. раждаемостта в гр.Сливен е 16,9%о, детската смъртност 130,5%о, обща смъртност – 14,3%.
През 1955 г. в гр.Сливен е построена нова сграда, в която е преместена и се помещава и днес болницата. В разстояние само на няколко години се разкриват акушеро-гинекологично, очно, ушно, кожно, неврологично и инфекциозно отделения. Изгражда се клинична лаборатория, рентгеново, физиотерапевтично и патологоанатомично отделения, оборудвани със съвременна апаратура, в които започват да работят млади, ентусиазирани специалисти.
Верни помощници на лекари са полувисшите и средни медицински работници. Колективът на тогавашната Окръжна болница има реални постижения в своята дейност, които са отразени в редица показатели, характеризиращи здравното състояние на населението в окръга. Раждаемостта през 1978 г. е 21,20%о, детската смъртност е снижена до 20,18%о. Въвеждат се много нови методи за изследване и лечение, подобрява се културата на медицинското обслужване и хигиенното състояние в болницата. Полагат се много усилия за повишаване квалификацията на младите лекари и полувисши медицински кадри. Поставя се началото на научна дейност в болницата.
Извършва се огромна работа по разширяване, реконструкция и модернизация на болничната база. През 1975 г. е построена нова, отговаряща на съвременните изисквания ІІІ-та поликлиника, и разширение на І-ва поликлиника. През 1979 г. се създава нова база за детско отделение с 85 легла, създава се второ ентероколитно кърмаческо отделение. Построена е надстройка на болницата за 140 легла. Реконструира се кухненският блок, патологоанатомичното отделение и целия приземен етаж на болницата. Подменена е старата парна инсталация и болницата е включена към централно топлофициране. Разширяват се филиалите за хронично болни в с.Боров дол и с.Блатец. Помещенията на болницата се обзавеждат с нова естетична и ергономична мебел.
Пред Окръжна болница-Сливен се очертава възходящ път на развитие. През тези години започва строителство на нов, на съвременно ниво болничен комплекс с 1200 легла, с 2 поликлиники – за деца и за възрастни, обзаведен с модерна апаратура и техника. Построява се нова детска и женска консултация в кв. „Пею Дачев“ на гр.Сливен. Завършен е Дом „Майка и дете“ с 240 легла. Разкрива се и ІІ-ра работническа поликлиника. Постоянно се въвежда в болницата съвременна, модерна медицинска апаратура. Увеличават се и се създават нови, тясно специализирани и интензивни сектори и кабинети. С бързи темпове се повишава квалификацията на висшите и полувисши медицински кадри.
Към 1979 г. работят 1396 души. От тях 231 лекари – 94 с призната специалност, 14 с две специалности и четирима кандидати на медицинските науки. Медицинските сестри достигат до 600, а останалите са помощен персонал. Обръща се внимание на диспансеризацията.
Създадени са към болницата перилен блок и стерилизационна, открито е отделение на Минералните бани с гастроентерологичен профил. Функционират филиалите в с.Блатец с кардиологичен профил, с.Ичера – ортопедичен профил и с.Боров дол – неврологичен профил.
Реални показатели през 1979 г. са следните: раждаемост 19,67%о, детска смъртност 17,15%о, обща смъртност 5,97%о. Естествен прираст 13%. В годините между 1982-1990 г. главен лекар е д-р Димитър Димитров – завеждащ очно отделение. През този период болницата се дооборудва със съвременна диагностична апаратура – ехограф и монитори за проследяване на тежко болни. Създават се интензивни сектори. Разкрива се ново Детско ентероколитно кърмаческо отделение, което през 1990 г. прераства в Детко инфекциозно отделение. Тогава главен лекар е д-р Васил Петкански. Започват трудните години на преходния период. В продължение на една година – 1991-1992 г. болницата се ръководи от Управителен съвет, избиран на Общо събрание. Негов председател е д-р Евгения Денчева.
През годините 1992-1995 г. настъпва разделяне на ръководните длъжности на Медицински директор и Икономически директор. След конкурс за Медицински директор на болницата е назначена д-р Емилия Консулова. Тогава се открива новата сграда на Първа поликлиника, която до този момент се помещава в бараки, намиращи се в двора на болницата.
От 1995 до 1997 г. болницата се ръководи от д-р Андон Василев. Това са най-трудните години от преходния период, когато икономическата криза се задълбочава и се въвежда валутен борд.
От 1998г. директор на болницата е д-р Николай Саров. Това е периода на подготовка на здравната реформа. При проведената през същата година акредитация в МЗ, леглата са фиксирани на 700. Работят 1322 души. От тях 280 висш медицински персонал, 21 висш немедицински персонал, полувисш медицински персонал 676 и друг персонал 344. Демографски показатели през същата година са раждаемост 10.83%о, детска смъртност 17.06%о и обща смъртност 14.05%о. Естествен прираст 3.22%0. Наблюдава се драстично увеличаване на показателя обща смъртност и същевременно намаляване на показателя естествен прираст вследствие на задълбочената икономическа криза в страната, водеща до рязко влошаване на жизнения стандарт на населението. Въпреки всичко целият персонал изпълнява своя дълг и дарява здраве и живот на своите съграждани. Същата година благодарение на общинското ръководство начело с г-н Янко Янков – кмет на гр.Сливен, е закупена най-съвременна апаратура за лапароскопска хирургия и анестезиологична техника за ОАРИЛ.
От м.юли 1999 г. до 2009 г. директор на болницата е д-р Методи Попстойков. Следват нови структурни промени във връзка с напредването на здравната реформа, а именно разделяне на поликлиниките от стационара, въвеждането на здравно-осигурителната система. Болницата става търговско дружество. Разкрито е консултативно отделение, а на Минералните бани – рехабилитационно отделение.
През 2001г. болницата получи акредитационна оценка „Много добра“ с четири звезди за срок от три години, за цялостната дейност на лечебното заведение, както и за възможностите, за обучение на студенти и специализанти.
През този период с навлизането на финансиране и от НЗОК в болницата са отделени средства за основен ремонт на Ортопедо – травматологичното отделение, Урологичното отделение, Кардиологичното отделение и Клинична лаборатория. Преместено бе отделение за лечение и рехабилитация на болни с психични заболявания. Частични ремонти са направени на Болнична аптека, Детското отделение и Акушеро -гинекологичното отделение и Неонатологично отделение. През 2003г. МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД болницата кандидатства и спечели проект за ремонт и реконструкция на фасадата на централния вход, операционния блок и Отделение по анестезиология и интензивно лечение. Финансирането на проекта е осигурено от Американското посолство. Ремонтът е приключен в края на 2004г.
Със собствени средства е закупено обзавеждане и апаратура за оборудване на ремонтираните отделения. Напредването на здравната реформа и утвърждаването на новите медицинските стандарти, както и нарастващите изисквания на населението за по – добро качество на медицинското обслужване, удовлетворяване на потребностите от стационарна медицинска дейност, и засилващата се конкуренция от други шест лечебни заведения в региона МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД се утвърди като водещо в медицинската дейност лечебно заведение в областта. Този стремеж е основен мотиватор за развитието и за в бъдеще на лечебното заведение.
През 2009 година за изпълнителен директор на болницата бе назначен д-р Йордан Котов, един от най-добрите специалисти по уши, нос и гърло в областта. Сред основните задачи пред новото ръководство бе повишаване нивото на качеството на здравните услуги в болницата, предприемане на мерки за запазване на персонала и строги санкции срещу евентуални корупционни практики. Новият директор и неговият екип получиха много добра оценка от Министерството на здравеопазването заради подобряването на финансовите показатели за болницата. Ръководството изготви и план-програма за преодоляване на последиците от икономическата криза.
От пролетта на 2010 година изпълнителен директор на болницата е д-р Васислав Петров. Той бе управител на Медицински център „Д-р Георги Вълков Миркович“, създаден с Учредителен акт на Съвета на директорите на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД.
Под негово ръководство се извършват редица промени, които водят до повишаване стабилността на болницата, подобряване условията на работа на персонала и обслужване на пациентите. Към момента МБАЛ „Д-р Иван Селимински“-Сливен е предпочитано лечебно заведение не само от Сливенска област, но и от Бургаска и Ямболска област. Тук работят около 800 човека, а леглата са 521. 2011 г. бе успешна за МБАЛ „Д-р Иван Селимински“-Сливен. Драстично са намалени просрочените задължения, заделени са средства за ремонти и закупуване на нова апаратура – два апарата за реанимация, респиратор и анестезиологичен апарат, нов апарат за хемодиализа, операционна лампа, която бе инсталирана в отропедичната операционна, 12 монитора, с които са дооборудвани някои отделения, закупен е и нов ехографски апарат. Направен е ремонт на бившата кино-зала, където са създадени отлични условия за отделението по неврохирургия, в което работят двама много добри специалисти. Въвеждането на стандартите в края на 2010 година доведе до откриване на ново вътрешно отделение и разделянето на пулмологично и нефрологично отделение в две отделни отделения. Болницата построи нова сграда за болните от туберкулоза. Средствата бяха отпуснати от Министерството на здравеопазването. Възстановено е отделението по лицево-челюстна хирургия, в което работят двама млади специалисти от Пловдив. Голям успех за болницата е одобреният проект за около 8 милиона лева, по който ще бъдат извършени ремонти на отделенията по ренгенология и лабораторията, както и саниране на цялата болнична сграда. Ще бъде доставена модерна рентгенова и лабораторна апаратура. Проектът е на стойност 7 839 365 лева и е по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавните лечебни и здравни заведения в градските конгломерации“, чийто бенефициент е Министерството на здравеопазването. Проектът на болницата се нарича „Осигуряване на ефективна здравна структура и модернизация на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“-Сливен“. Реализирането му ще улесни достъпа на пациенти, нуждаещи се от ранна диагностика на онкологичните заболявания и достъп до високоспециализирана помощ.

ОТДЕЛЕНИЯ

– Отделения в Диагностично-консултативен блок
1.Приемно-консултативни кабинети по профили
2.Медико-диагностична лаборатория за клинични изследвания
3.Отделение за образна диагностика
4.Отделение за образна диагностика
5.Отделение по функционална диагностика
6.Отделение по обща и клинична патология
7.Отделение по съдебна медицина
8.Болнична дезинфекция и стерилизация
9.Отделение по хемодиализа
10.Отделение по трансфузионна хематология
11.Отделение по спешна медицина
12.ТЕЛК
– Отделения в Стационарен блок
Лечебната дейност се осъществява в отделения по:
1.Отделение по вътрешни болести – 20 легла;
• Ревматологични -10
• Хематологични – 4
• Гастроентерологични – 6
2.Отделение по нефрология – 13 легла;
• Нефрологични – 13
3.Отделение по кардиология – 45 легла;
• Интензивни легла – 6
• Кардиологични – 39
4.Отделение по ендокринология – 16 легла;
• Ендокринологични – 16
5.Отделение по гастроентерология – 22 легла;
• Гастроентерологични – 22
6.Отделение по ранна рехабилитация и физиотерапия – 20 легла;
• Рехабилитационни легла за възрастни – 20
7.Отделение по инфекциозни болести – 32 легла;
• Легла за възрастни – 10
• Детски легла до 2 год. – 10
• Детски легла от 2 до 17 год.- 10
• Детски интензивни легла – 1
• Интензивни легла за възрастни – 1
8.Неврологично отделение – 24 легла;
• Интензивни легла – 6
• Изолационни легла за невроинфекции – 1
• Неврологични – 17
9.Отделение по психиатрия – 20 легла;
• Легла повишена сигурност – 2
• Легла за висока,средна и ниска зависимост – 18
10.Отделение по детски болести – 60 легла;
• Детски интензивни – 8
• Легла до 2 год. – 25
• Легла от 3 до 13 г.- 15
• Легла от 14 до 17 г. – 6
• Изолационни легла – 4
• Неврологични – 2
11.Неонатологично отделение – 37 легла;
• Звено здрави новородени – 17
• Звено специални грижи – 16
• Звено интензивни грижи – 4
12.Отделение по ортопедия и травматология – 20 легла;
• Ортопедия и травматология – 20
13. Отделение по ушно-носно-гърлени болести – 8 легла;
• Оториноларингологични – 8
14. Отделение по акушерство и гинекология – 32 легла;
• Гинекологични -5
• Патологична бременност – 5
• Интензивни легла- 2 родилни
• Интензивни легла -1 гинекологично
• Изолационни – 4
• Легла за родилки – 15
15.Отделение по офталмология – 5 легла;
• Офталмологични – 5
16. Хирургично отделение – 50 легла;
• Хирургични съдодови – 5
• Интензивни – 5
• Детски легла – 5
• Асептични – 18
• Септични – 17
17.Отделение по неврохирургия – 6 легла;
• Неврохирургични – 6
18. Отделение по анестезиология и интензивно лечение – 8 легла;
• Интензивни легла – 8
19.Урологично отделение – 10 легла.
• Урологични – 10
20.Отделение по пневмология и фтизиатрия – 48
• Пулмологични – 29
• Интензивен сектор – 4
• Фтизиатрични – 15
21.Отделение за долекуване и продължително лечение – 20 легла
• Долекуване и продължително лечение – 20