МБАЛ ИВАН СКЕНДЕРОВ

МБАЛ ИВАН СКЕНДЕРОВ

Адрес: гр. Гоце Делчев, ул. Стара планина 54

Тел.: 0751/602 44; 0751/602 41;

Факс:0751/602 43;

E-mail:hosp_lis@mbox.contact.net

ЗА НАС

МБАЛ “ИВАН СКЕНДЕРОВ” ЕООД гр. Гоце Делчев е модерно здравно заведение, което предлага квалифицирана болнична диагностична, лечебна и рехабилитационна помощ на нуждаещите се от активно лечение.
Болницата разполага със 185 легла, разпределени в 11 отделения. За ефективността на лечението и възстановяването на пациентите работи и приемно-консултативен кабинет, медико-диагностична лаборатория и отделения без легла, обособени в диагностично-консултативен блок. Осигурена е модерна апаратура за прецизна диагностична и лечебна дейност.
Висококвалифицираният медицински персонал с вещина прилага обичайните и най-новите технологии в болничната дейност и успешно работи за по-доброто качество на живот на своите пациенти.
Пациентите се настаняват в удобни болнични стаи, всяка от тях с телевизор.
МБАЛ “Иван Скендеров” ЕООД работи по договор с Районната здравноосигурителна каса гр. Благоевград

ИСТОРИЯ

Първото болнично заведение със стационар в гр. Гоце Делчев е създадено през 1922 г. Разкрито е в съществуваща двуетажна паянтова сграда с 14 легла като държавна болница с 8 души персонал. Обслужвана е обикновено от един лекар с хирургическа насоченост, една медицинска сестра, една акушерка и аптекар. В болницата са извършвани апендектомии, херниотомии и други по-малки интервенции.Постепенно леглата нарастват до 30 през 1946 г. Болницата не е могла да задоволява нуждите на населението от стационарна мед. помощ, по-голяма част от болните са лекувани по домовете от частно практикуващи лекари, а мнозина получавали помощ от самозвани лечители, знахари и др. В този си вид болницата е просъществувала до 1948 г.Последните лекари, работещи в нея са д-р Сапунджиев, д-р Тасев, д-р Терзиев, които като хирурзи и ръководители са оставили дълбоки спомени сред населението. Освен това в града е имало противомаларийна станция и тубдиспансер.
Сега съществуващата болнична база е проектирана около 1940 г. с един основен блок от 2 етажа, а в близост до нея втори блок за противотуберкулозен диспансер със стационар също на 2 етажа. Строителството им е започнало през 1942 г. от предприемачи, но поради изчерпване на лимита строителството е прекратено на етап карабина. Дострояването на основната болнична сграда се извършва през 1946 г. и 1947 г. от околийския народен съвет. Откриването на болницата се извършва на 01.06.1948 г. 3а главен лекар на болницата е назначен д-р Александър Занешев, местен лекар с рентгенова насоченост. В болницата е предвидено да се разкрият около 100-120 легла. Едва през 1949 г. МНЗ изпраща в болницата специализирани кадри – д-р Любомир Станев-зав.ВО, д-р Александър Вампирски – зав. ХО, д-р Димитров – зав.АГО. През същата година постъпва на работа в болницата и д-р Асен Кюлев, бивш военен лекар специализирал УНГ болести в Германия. Така се сформират три основни отделения: ВО с 75 легла в т.ч. детски и инфекциозен сектор, ХО с 30 легла, Родилно отделение -20 легла, УНГ-15 легла, всичко 140 легла. Обикновено лекарите са работили сутрин от 8-13 часа, след което обслужват болните в частните си кабинети, откъдето най-често става приема на болните в стационара.
Поликлинично звено се оформя едва през 1952 г. в сутерена на болницата, където сега е кухнята, пералнята и парното на твърдо гориво.
През 1953 г. за главен лекар е назначен д-р Асен Кюлев. През същата година околийски народен съвет извършва довършителните работи на туб павилиона, който е открит през 1954 г. В туб павилиона се разкрива противотуберкулозно отделение с 50 легла – 20 за белодробна и 30 за костно-ставна туберкулоза. В същия павилион в отделен сектор се обособява инфекциозно отделение с 20 легла със зав. Д-р Бояджийски. Така през 1954 г. легловата база достига 200 легла. През 1954 г. за главен лекар е назначен д-р Любомир Станев, който едновременно по съвместителство е и зав. ВО. Същата година се оформя като самостоятелно звено и ДО с 20 легла. С всяка изминала година нараства броя на лекарите и средните кадри. В болницата намира прием население от 62 хиляди души, пръснато в 59 населени места. Районът е отдалечен от областния център и при тогавашните комуникации практически населението е обслужвано почти 100% от околийска болница, както тогава е наименувана. От 1953 г. поликлиниката е изнесена от сутерена в бившата сграда на старата болница, където се разкриват основните кабинети. Създава се и лаборатория с 1-2 лаборанти с ограничен периметър на изследвания. В края на 1958 г. главен лекар на болницата става д-р Благой Титянов. По това време пред ръководството на болницата стоят задачите за кадровото насищане на болницата, тяхната квалификация, изграждане на нова съвременна база на поликлиниката, разширяване базата на стационара и др. През 1961-62 г. се проектира план на поликлиниката, от здрав-проект, но отпуснатите средства се отклоняват от окръжен народен съвет за строеж на поликлиника в гр. Благоевград. Продължават усилията за нов по-съвременен план проектиран през 1966 г. и с целево отпуснати средства от 200 хил. лв. През 1967-68 г. се извършва строителството на сегашната сграда на поликлиниката, включително и парната централа в нея. За обзавеждането на поликлиниката са събрани средства от дарения на ТКЗС от района и от предприятията в града. Със собствени сили и средства на стопански начала е построена административната сграда с един етаж, което позволява да се увеличи легловата база на болницата с 240 легла. На стопански начала са построени работилници и гаражи за нарастващия брой линейки на звеното за БНМП.
С всяка изминала година населението на района нараства с около 1200 души, благодарение на високата раждаемост и достига през 70-те години на 75 хил. души. Това налага да се разширява базата на болницата, евентуално с издигане на етаж на основния корпус. Този замисъл се осъществява с проектиране и издигане на нов етаж през 1975 г., с което легловия фонд на болницата нараства на 310 легла. Успоредно с това се изгражда и втория етаж на административната сграда, както и построяването на зъботехническа лаборатория.
В началото на 80-те години достигнатия капацитет на легловия фонд от 310 легла се оказва крайно незадоволителен.
Използваемостта на легловия фонд се движи около 105-108%, при спазен среден престой на един болен и по-висок оборот на легло от средните за страната.
В болницата се лекуват средно до 10 000 болни годишно. Ето защо ръководството на болницата настоятелно изисква от МНЗ построяването на самостоятелен блок с приблизително 100-120 легла за задоволяване на потребностите на населението от стационарно мед. помощ. През 1980 г. става известно, че починалия в Германия /гр. Карлсруе/ български гражданин от гр. Гоце Делчев, Иван Скендеров приживе е споделил с близките си за построяване на болница с негови средства в родния му град. След неговата смърт наследниците му Александър Скендеров и сестра му Кипра Ракарова ръководени от висок морал и граждански дълг, чрез фонд 1300 България завещават на общинския градски съвет в гр. Гоце Делчев за построяване на болница сумата 5 млн. швейцарски франка, равняващи се на два и половина милиона долара. За около една година това дарение все не може да се види на лице, остава скрито. Оказва се, че под натиска академик Малеев с личното съдействие на проф.Чирков – тогава кардиохирург във Франкфурт, Германия дарението е пренасочено от дарителите за Медицинска академия за построяване на кардиологичен център, който впоследствие става кардиологична база на проф. Чирков. Протокола за пренасочването на дарението е подписан в Бон в сградата на българското посолство. По същото време по нареждане на акад. Малеев в болница Гоце Делчев, трябва да се разкрие първия хемодиализен център в районна болница за страната. Поставената задача пред ръководството на болницата за създаване на база за 2 апарата е изпълнена за 2 месеца, като се осигуряват места за 4 апарата и аварийно захранване с вода и ток. При откриването на хемодиализния център лично акад. Малеев и установения контакт с него дава възможност от дарените средства на Иван Скендеров да се отпуснат 500 000 долара за доставка на съвременна модерна апаратура за болницата, както и за проектиране на разширение и реконструкция на болницата. Така със средствата от дарението на Иван Скендеров за МА, чрез „Маймекс" по заявка беше доставена апаратура, лабораторна техника, пособия и инструментариум в т.ч. Рентгенов апарат от ф."Кох и Щердел" за 306 000 долара, кувьози за недонесени деца, Бебилок 1 и 2, дихателна апаратура, повече от 10 ЕКГ, видеозони и др.    През 1986 г. качеството на лечебно-диагностичната работа достига високо равнище. Успоредно с това, пред здрав-проект със средствата за проектиране от МА ускорено се изготвя проект за разширение и реконструкция на болницата, включващ три етапа:
– I-ви етап – построяване на хирургичен блок, операционен блок, станция за газово и нова станция за парно отопление с лимит 5 000 000 лв.
– II-ри     етап –     построяване     на    диагностичен   блок, нова административна сграда, нова кухня и трапезария, нова пералня, технически звена, гаражи и други.
– III-ти етап – реконструкция и модернизация на съществуваща база. През 1986 г. се извършва първа копка от акад. Малеев и отпочва ускорено строителство с разчет първия етап да завърши през 1989 г. и се предаде за експлоатация.
На 01.01.1988 г. за главен лекар е назначен д-р Иван Ласин. Към 1989 г. в болницата се осъществява интензификация на базата на структурни промени – създават се отделения по ортопедия и травматология, неврология, ОАРИЛ, нефрология с интензивни стаи за активно лечение. Увеличен е и броя на медицинските работници. В този период болницата се откроява с най-ниска детска смъртност в цялата страна. През м. август 1990 г. д-р Ласин става зав. Отделение СНМП. Главен лекар на болницата става д-р Божик Божиков до 1992 г.
След провеждане на конкурс, съгласно изискванията на МЗ, длъжността главен лекар заема д-р Любен Коков. През това време се изгражда втора операционна за АГО и ортопедия и травматология.
В периода 1996-1998 г. главен лекар на болницата е д-р Иван Бешин, а от месец февруари 1998 г. д-р Велизар Геранов. След д-р Геранов с конкурс е назначен д-р Феодор Фидошев.    От 1990 г. насам вече не става въпрос за продължаване на строителството или за повишаване качеството на медицинско обслужване, остава единствено въпроса за нейното оцеляване при съществуващия финансов дефицит.
В резултат на неколкократни преструктуирания на болничната леглова база, легловия фонд намалява на 185 легла, в т.ч. ВО – 38 легла, ХО 20 легла, АГО 46 легла, ДО 21 легла, ИО 12 легла, НО 15 легла, ОТО 10 легла, Нефрология с ЦХД 10 легла, УНГ-очен сектор 5 легла, ОАИЛ 8 легла.
Понастоящем с конкурс начело на болницата е назначена д-р Мария Радойкова

СТРУКТУРА

– СТАЦИОНАРЕН БЛОК
* Вътрешно отделение с кардиологичен сектор
* Неврологично отделение
* Хирургично отделение
* Ортопедо-травматологично отделение
* Акушеро-гинекологично отделение
* Отделение по анестезиология и интензивно лечение
* Инфекциозно отделение
* Детско отделение
* Нефрологично отделение с център по хемодиализа
* УНГ отделение с очен сектор
– ДИАГНОСТИЧНО – КОНСУЛТАТИВЕН БЛОК
* Приемно-консултативен кабинет
* Кабинет за съхранение на кръв и кръвни продукти
* Отделение образна диагностика
* Клинична лаборатория
* Микробиологична лаборатория
– БОЛНИЧНА АПТЕКА
– АДМИНИСТРАТИВНО – СТОПАНСКИ БЛОК

УСЛУГИ

Консултативно-диагностичен блок
– „Приемно-консултативен кабинет“
– „Кабинет за съхранение на кръв и кръвни продукти“
– „Клинична лаборатория“
– „Сектор образна диагностика“
– „Микробиологична лаборатория“
„Стационарен блок“
– „Вътрешно отделение“
– „Хирургично отделение“
– „Отделение УНГ“
– „Ортопедо-травматологично отделение“
– „Детско отделение“
– „Неврологично отделение“
– „ОАИЛ“
– „Акушеро-гинекологично отделение“
– „Отделение по нефрология с център по хемодиализа“
– „Инфекциозно отделение“