ОБЩИНА АПРИЛЦИ

ОБЩИНА АПРИЛЦИ

Адрес:гр. Априлци, ул. „Васил Левски“ № 109

Тел.: 06958/22 22;

Факс:06958/22 85;

E-mail: apriltsi1976@abv.bg

Web site: www.apriltsi.acstre.com

ЗА ОБЩИНАТА

Община Априлци се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Ловеч. Общината има 4 населени места с общо население 3 338 жители.
Климатът е умерен към планински – с продължителна есен, значително по – прохладно лято и мека зима – до края на март. Поради затворения характер на котловината рядко духат бурни ветрове, а зиме не се образуват снежни преспи. Рядко падат мъгли, преобладават слънчевите дни, въздухът е свеж, богат да кислород.
В прохладните гористи склонове на планината се срещат най-често бук и габър, явор, шестил, брекина, череша, лиственица, дугласка, бял и черен бор. В горите живеят вълк, лисица, кафява мечка, дива котка, сърна, заек, белка, златка, таралеж, различни видове змии и гущери. Високо в небето над Априлци се вият ястреби и соколи, а край къщите гнездят щъркели и лястовици. В пенливите води на реките Видинска и Острешка плуват пъстърва, мряна, кефал, скобар и сивен.
От Априлци лесно се стига да Национален парк “Централен Балкан”, чиято граница минава през територията на общината. Един от деветте резервата на Парка – биосферният резерват “Северен Джендем” е сред атракциите на района. Непосредствено над градчето се извисяват върховете “Ботев” (2376 м.), “Марагидик”, “Острец”, “Букова могила”. Ценителите на природата пристигат тук, за да се наслаждават на дивната хубост на планината – царство на орли, диви кози, редки растения.
Разнообразният релеф на Централен Балкан с разликата в надморските височини до 1800 м., осигурява многообразие от местообитания, превърнали го в съкровищница на животинския свят.
Резерват “Северен Джендем” – е най-високо разположеният резерват в Национален парк “Централен Балкан”, опазващ изключително дива, непристъпна и красива част от Стара планина около изворите на река Видима. “Северен Джендем” обхваща северните отвесни склонове на връх Ботев. Непристъпни скални пояси, къси и стръмни вододели, върхове с обратни наклони, скални мостове, зъбери, пропасти, множество водопади и обширни тревисти заравнености свидетелстват за уникални геологични процеси. Почти 2/3 от резервата са покрити със стръмни вековни гори. Той опазва субалпийски скални и горски местообитания. Характерни са вековните букови и буково – елови гори. Редки и застрашени от изчезване видове са оцелели само в тази естествена крепост и никъде другаде в България. Запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка, както и едиствено в света находище на урумово плюскавиче. Връзката с другия резерват – “Джендема”, го прави част от обширна “обетована земя” – убежище на дивата коза, мечката, вълка, благородния елен, сърната, скалния орел, сокола – скитник и скалолазката.
Наричат резервата Джендем (ад), но той и околностите му са събрали божествената красота на природата във водопада “Райското пръскало”, местността “Рая”, “Видинското пръскало…” Наблизо е и хижа “Рай”. 

ИСТОРИЯ

Новоселската котловина /600 м. н. в./ е разположена в северните гънки на Стара планина, по поречието на реките Острешка и Видима.
Далеч назад през вековете тук са обитавали траки и римляни. Само в западната част на Новоселската котловина доскоро са намерени 15 селищни могили. При разкопаването на 2 от тях в местността “Чуклата” са открити погребения. По сивата тракийска керамика, открита в тях, археолозите отнасят погребенията към ІV – ІІІ в. пр. н.е. Предполага се, че по горното поречие на реките Росица и Видима са живели траки от племето трибали, които добивали злато при изворите на Семова река под връх “Жълтец”.
По време на римското владичество през Новоселската котловина минавал важен път, свързващ провинциите Мизия и Тракия. За защитата му римляните издигат крепости на връх Голям Острец и Русалийски проход. Този път се отделя при Никополис ад Иструм (с. Никюп, Търновско) от главния римски път, който свързвал Нове (Свищов) и Филипополис (Пловдив) и се отправял по долината на реките Росица и Видима към крепостта при днешното севлиевско село Градница. Оттам през Боаза навлизал в Новоселската котловина и чрез Русалийския проход до долината на р. “Тъжа” слизал в Тракия. Днес този път не се използва, но е прекрасна възможност за пешехони преходи.
Началото на днешното селище дават бежанци от Търновския край след падането на България под османско робство. От тогава носят названията си местности като “Болярското” и “Царево лозе”. По – късно, през ХVІІІ в. нова вълна българи от севлиевско, търновско и дори от южната част на страната бягат към планината заради кърджалийските набези. Още по време на робството водите на реките са ползвани за каране на много воденици, тепавици и стружни (дъскорезници). Това определя първото име на селището Тахтаджикьой – Дъскарско село. Преданието разказва, че разбойници нападнали селото – опожарили го и избили по-голямата част от населението. Тия, които успели да се укрият в планината, след време се завърнали. Възстановили селището и го нарекле Еникьой – Ново село.
През епохата на Възраждането благодарение на доброто си географско положение Ново село се издига като занаятчийско – търговски и културно – просветен център на котловината и съседните села. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. се развиват много занаяти – дърводелство, грънчарство, кожарство, тепавичарство, терзийство, бакърджийство, златарство, марангозчийство (резбарство), кираджийство.
Тук още през 1812г. е открито килийно училище и църква, а от 1850г. има и светско училище. Икономическият подем и свободолюбивият дух на балканджиите правят Ново село един от центровете на Априлското въстание. През 1872г. Левски организира таен революционен комитет. През април 1976г. единствено Новоселската котловина възстава срещу поробителя. Цели девет дни тържествува свободата в този край, но местните я заплащат с много кръв и изпепелени 722 сгради. Загива и дошлият на помощ с Габровската чета войвода Цанко Дюстабанов. Голяма част от оцелялото население се изселва. През 1976г. в чест на 100 – годишнината от Априлското въстание четирите села – Ново село, Видима, Острец и Зла река се обединяват в град Априлци. Все повече нараства значението на Априлци, като привлекателен планински курорт.

ТУРИЗЪМ

Екотуризъм – екопътеки
Маршрут „Мануилите – интервю с членестоноги“
Благодарихте ли на членестоногите днес? Такъв въпрос ще стресне всеки. Защо трябва да обръщаме внимание на бръмбарите, паяците или бързо преминаващите през стаите ни многоножки?
Маршрутът „Интервю с членестоноги“ ще Ви разкаже за тези животни и заедно ще им благодарим, че ги има.
Ще разберете защо днес живеем в ерата на насекомите и кои са другите животни, които трябва да почитаме. Като близки приятели. Много от вашите Защо? ще отпаднат бързо. Когато се запознаете по-отблизо с тях.
Маршрут „Свети Илия разказва и предсказва“
Маршрутът „Свети Илия разказва и предсказва“ ще Ви поведе по стъпките на древните българи, ще ви свърже с техните поверия и старания за подобряване начина на живот, ще ви разкрие истините за често срещащи се природни явления, както и ще ви подготви за изненадите, които те крият. Следвайте маршрута и ще се запознаете с първите на­родни метереолози и техните уреди за предсказване. Кратката разходка, която ви предлагаме, е изпълнена с игри и изненади, подготвени от вашите водачи.
Маршрут „По пътя на балканджиите“
Маршрутът „По пътя на балканджиите“ преминава през Парков участък „Стоките“ на Национален парк „Централен Балкан“. Той представя темата за балканджиите и връзката им с планината. Пътеката започва при водослива на Турски дол с Пръскалска река на около 840 м надморска височина и по Турски рът се изкачва до 1 372 м. Преходът е с обща дължина около 9,5 км и продължава около 6 часа.
Маркираната пътека ви отвежда в една от най-интересните защитени територии в България, запознава ви с Национален парк Централен Балкан. От край време наричат тези земи люлка на българщината и хранилище за националната ни култура. Маршрутът „По пътя на балканджиите“ следва стъпките на тези горди планинци – балканджиите, разказва за техните селища и особеностите на балканджийския начин на живот, за техния бит и култура.
От най-високото място на прехода-поляната на Турски рът, пред вас се открива една от най-красивите панорами в Централен Балкан, Тук ще научите факти и митове за върховете пред вас и околните местности, свързани с легендите за Крали Марко.
Живял юнакът на връх Ботев (Юмрукчал). Над Юмрушките стени на Малкия Юмрук бил Марковия престол. Крали Марко имал ниви на равните места на Юмрукчал и Дюз Чал, орал и сеел Жито на тях. Жънел узрялото Жито, връзвал го на едри снопи и ги струпвал на Малкия Кръстец и Големия Кръстец да съхнат. Изсъхналите снопи кладял на Големия Купен и Малкия Купен. Вършеел Житото си на Морковите Хармани югозападно в подножието на връх Амбарица, на който пък трупал овършаното Жито. Вкаменили се снопите, вкаменило се Житото, струпано на огромен куп и така се появили върховете, изправили се пред нас.
Маршрут „Водните дупки“
Маршрутът „Водните дупки“ преминава през Парков участък „Стоките“ на Национален парк „Централен Балкан“. Той представя изключителната природа и биологично разнообра­зие на тази част от Средна Стара планина. Има обща дължина около 7,5 км и преходът по него продължава близо 6.00 часа.
Маршрутът предлага разходка в Национален парк „Централен Балкан“ и един от неговите девет строги резервата – „Северен Джендем“. Това е най-високо разположеният резерват в парка и съхранява уникален растителен и животински свят. Маркираната пътека води през вековни букови гори, Край атрактивни и редки растения и сред тях-два изключително интересни вида: тис – рядък защитен вид, включен в Червената Книга на България и родопски силивряк – балкански ендемит, защитен вид, включен в Червената книга на България и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.
Основен акцент на интерпретатибния маршрут е една от най-важните за прилепите пещери в България Водните дупки. Ще научите повече за пещерите и за тайните на живота в тях. Ще се уверите, че въпреки хилядолетните вярвания, прилепите не са „вампири и кръвопийци“, а един от най-важните елементи на Живите екосистеми.
Маршрут „Следотърсачи в природата“
От маршрута „Следотърсачи в природата“ ще разберете, че следите в природата са всички понякога много малки и слабо забележими доказателства за съществуването на живот около нас, за взаимоотношенията между живите същества и тяхната връзка с неживата природа.
По време на движение по пътеката ние ще обърнем повече внимание на стъпките на бозайниците. Всичко, което може да ни даде информация за природата около нас и човешката намеса в нея, ще бъде внима­телно проследено. Благодарение на табелите и во­дачите ще се почувствате като следовател по пъ­тя на важни разкрития, а седлото ще Ви върне пове­че от хилядолетие назад във времето при първите българи, които от височината на своя кон бавно са напредвали по пътя си в завладяване на нови тери­тории, разчитайки най-важните за тях следи в при­родата.
Екопътека „Видимско пръскало“
Екопътека „Видимско пръскало“ е разположена южно от квартал Видима на гр. Априлци. Изгра­дена е от Дирекцията на Национален парк Централен Балкан като опознавателен туристи­чески маршрут, който запознава с парка и един от неговите резервати – Северен Джендем, Началото е от ВЕЦ Видима, трасето върви успоредно на река Пръскалска, минава през веков­на букова гора и отвежда до скални стени, от които се спуска 80-метровият водопад Видим­ско пръскало.
По маршрута се предлага интерпретативна програма, представяща животни, растения, гори, пасища и води в парка, както и акценти от местната история. Обособена е „Зелена класна стая“ за запознаване на децата с обитателите на парка. Посетителската инфраструктура осигурява безопасно пребиваване – маршрутът е обозначен на терена, направени са.5 дървени моста над река Пръскалска и две погледни площадки – към реката и към Видимското пръскало.

КМЕТ

Кмет на община Априлци е Д-р МЛАДЕН МАКСИМОВ ПЕЛОВ.

Информация:
Роден на 29.07.1971 година в гр. Троян.
Завършил средното си образование в ЕСПУ – гр. Априлци.
Магистър по ветеринарна медицина от Тракийски университет – гр. Стара Загора.
Председател на Общински съвет – Априлци /2003- 2005/.
Кмет на община Априлци /2007 – 2011/.
Общински съветник в мандат 2011 – 2015 година.
Избран за Кмет на община Априлци на 25.10.2015 година.
Семеен, с две деца – син и дъщеря.

За контакти:
Адрес: 5641 Априлци,
ул.”Васил Левски„ №109
Телефон: 06958/22-22;
факс: 06958/22-85;