ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ

ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ

Адрес: гр. Белослав, ул.“Цар Симеон Велики“ 23

Тел.: 05112/25 54;

Факс: 05112/22 14;

ЗА ОБЩИНА

Община Белослав се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна. Общината има 4 населени места с общо население 11 023 жители (01.02.11 г.).
Населени места в община Белослав:
– Белослав;
– Езерово;
– Разделна;
– Страшимирово.
Град Белослав се намира на 19 км западно от Варна. По Брутен вътрешен продукт на човек през 2001г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България.
Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, и тя има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ “Варна”, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви.
Близостта до голям административен и стопански център – град Варна и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес.
Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят:
– Производство на Електроенергия – „ТЕЦ ВАРНА“АД
– Кораборемонт – „МТГ-Варна“АД
– Воден транспорт – Ферибот /пътнически и за МПС/
– „Фериботен комплекс“АД, „Белфери“ ЕООД
– Строителство – „Транстрой-Варна“ АД
– Производство на стъкларски изделия – „ИНХОМ“ ООД
– Търговия с метални отпадъци – „ТРАНСИНС ИНДЪСТРИ“ АД
– Производство на оборудване за Енергетиката – „ЕНЕРГОРЕМОНТ ВАРНА“ АД, Военноморска ремонтна база – община Белослав.

ИСТОРИЯ

Белославският регион е бил населен още от древността. Белослав е централното селище на общината, която е изцяло разположена от двете страни на Варненското и Белославското езеро. Според някои исторически данни селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево. През ХVІ век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към ХVІІІ век от името е останало само Гебедже. Селото е преименувано на Белево с вишочайши доклад 3662 от 07.04.1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г. Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20.10.1981 г. Празникът на града се чества на 26 октомври /Димитровден/.
Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността „Побити камъни”, където са открити най-старите археологически находки. От тогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот. През енеолитната и бронзовата епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища, пръснати край двата бряга. Първото наколно селище е открито през 1923 г. край село Страшимирово и е познато в науката с името „Страшимирово –І”. Днес вече са установени местата на 10 наколни селища и се счита, че районът е бил гъсто населен за времето си.
Околността на Белослав била населена сравнително плътно от тракийско население, за чието присъствие говорят намерените археологически материали и останки от няколко тракийски селища.
Римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 г. от н.е. Белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 г. те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през VІІ век.
Белославските земи са били заселени от славяни-севери много преди идването на прабългарите. Северите, които обитавали сегашните Белославски земи, посрещнали прабългарите, влезли в контакт с тях и станали едни от първите основатели на новата държава. Присъствието на прабългарите се доказва от три некропола и четири селища, открити досега от археолозите. Смята се, че прабългарските селища в този район са били много повече, но тяхното местонахождение все още не е известно.
По време на византийското владичество по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи. При тези условия градът-крепост Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 г. и вероятно към 1187 г. влезли в пределите на Втората българска държава, когато Петрич станал административен център и седалище на местен феодал. Към неговата територия спадали и белославските земи. Южно от сегашния Белослав е имало няколко малки селца-махалички от по 10-15 къщи, които просъществували и в началния период на османското робство, обозначени със сборното име „Махала Крушево”.
През втората половина на ХІV век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство. След завладяването на българските земи, османотурската администрация пристъпила и към преименоване на много български села с турски имена. На Крушево било дадено османо-турското име Гебеджи Богазъ, по-късно е отпаднало частичката „богазъ” и е останало само Гебедже, с което е познато по-нататък в историята.
През 40-те години на ХІХ век се забелязва икономическо съживяване на района. На 6 октомври 1862 г. е открито първото светско училище тук. Първоначално то се е помещавало в частна къща. През 1865 г. е построена и първата българска църква. От 1866 г. в църковния двор, дарен от двама местни жители, започва строеж на училищна сграда. Школото е разполагало с две класни стаи и една за учителя. Било изградено от камък и здрав дъбов материал, а на стряхата били поставени двете църковни камбани. Старата църква и Поповото училище били разрушени в средата на 30-те години на ХХ век. Стената на училището е запазена като част от зида около църковния двор на действащия днес храм “Св. Димитър Солунски”.
По време на руско-турската освободителна война в Гебедже съществувал нелегален комитет, който събирал и доставял необходимите сведения за русите. В село Гебедже турската власт окончателно престанала да съществува с настъплението на 71-и пехотен Белевски полк, който влязъл с два батальона на 13.08.1878 г. в селото. На 17 август към тях се присъединил и трети батальон. По тази начин за Гебедже дошло освобождението.
На 18.08.1878 г. Белевският полк заминал за Варна. Преди заминаването си русите поставили на височината „Чуката”, намираща се североизточно от селото голям дървен кръст, за да служи като спомен за пребиваването на 71-и Белевски полк в Гебедже, а на същото място днес над града се извисява паметника „Кръста”. Така след 1878 година селото е кръстено на името на освободителите от разквартирувания тук руски Белевски полк.
Населението на Белослав не е еднородно. Коренното местно население е изселено още в началото на 19 век. Съществуват обаче теории на местни краеведи, които твърдят, че не всички хора са били изселени тогава. Тезата е, че няколко рода са останали скрити в горите около града. През 30 те години на 19 век от Бесарабия пристигат братята Сава и Янаки Костадинови, чието семейството се е изселило в Бесарабия в края на 18 век. След тях в старо Гебедже пристигат и други семейства от Бесарабия. През втората половина на 19 век тук се заселват хора, чиито корени се разпростират навсякъде из земите, където има българи. Преселници пристигат на няколко вълни и от Тракия през 1903- 1913г. Вече през 20 век, когато стъкларската индустрия се развива, от околните села започва масово заселване в Белослав.

ИНФРАСТРУКТУРА

Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на Белославското и част от Варненското езера, като граничи с общините Варна, Аврен, Девня и Аксаково. Общината има сравнително добре развита транспортна инфраструктура, което благоприятства икономическото и социалното развитие на общината.
Община Белослав тангира на главен път Е-70 /А-2 Варна – София, който има важно значение за повишаване на транспортната достъпност на общината и възможностите за икономическо развитие, чрез привличане на нов бизнес и стимулиране на стопанската активност на предприемачите. През общинската територия преминават третокласни асфалтирани пътища: Варна-Езерово-Белослав-Девня и Варна-Константиново-Белослав-Разделна. По тях функционират автобусни линии, които осигуряват на всички селища връзка с Варна.
В град Белослав, село Езерово и село Разделна има железопътни гари на централната железопътна линия Варна-София. Изградената инфраструктура в гарите предоставя възможности за пътнически превози и товарни превози.
Инфраструктурата за воден транспорт включва Пристанище на ТЕЦ “Варна” (с капацитет едно корабно място), Пристанище на фериботен комплекс “Варна – Иличовск”(с капацитет две корабни места) и Фериботен комплекс „Белослав” за транспорт на автомобили през канала между Белославското и Варненското езеро, който свързва двете части на града през плавателния канал. Ферибот „Белослав“ и помощен кораб „Белла“ са собственост на община Белослав. Чрез пристанищата се осигурява възможност за транспорт на стоки до страните от черноморския регион, което подобрява в значителна степен транспортната достъпност на общината и нейната привлекателност за бизнеса.
Достъпът до въздушен транспорт е свързан с близостта на общината с Летище Варна – едно от трите български летища, на които се изпълняват пътнически и товарни полети.
Концентрацията на транспортни артерии и транспортната достъпност създава предпоставки за активно стопанско развитие и повишава атрактивността на общината пред външния бизнес.
Водоснабдителната инфраструктура е добре изградена, като всички населени места на територията на общината са централно водоснабдени и няма селища с режимно водоподаване. В общината не съществуват проблеми с водоснабдяването, както с питейна, така и с условна чиста вода за промишлени нужди. На територията на общината функционира ГПСОВ Белослав, в която се извършва третиране на битовите отпадни води в селищата с изградена канализация. Крупните индустриални предприятия имат изградени локални пречиствателни станции за пречистване на отпадъчните води от производството.
Всички населени места на територията на община Белослав са обхванати в системата за организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Изградени са две депа за твърди битови отпадъци. За депониране на производствени отпадъци функционират специализирани депа – сгуроотвал на ТЕЦ Варна, депо на „Белопал“ АД и събирателна площадка на територията на Керамична фабрика.
Община Белослав се обслужва от регионалната телефонна мрежа с главна АТЦ Варна, като всички населени места са включени в системата за автоматично телефонно избиране. Достъпът до интернет се осъществява посредством наети линии на “БТК” АД и мрежа, изградена от кабелните оператори.
Всички населени места на територията на община Белослав са електроснабдени, като електроснабдителната мрежа е сравнително добре изградена. Електропреносната мрежа е комбинирана, от която ниско напрежение (съответно 92 км. въздушна и 43 км. кабелна мрежа) и средно напрежение (съответно 75 км. и 5 км.).
Експлоатацията на възобновими енергийни източници и подобряване ефективното използване на енергията ще има положително въздействие за намаляване замърсяването на атмосферния въздух, което е ключов екологичен проблем в общината. Налични са условия за изграждане на малки вятърни електроцентрали и газифициране на обществени, индустриални и жилищни сгради.

ИКОНОМИКА

По Брутен вътрешен продукт на човек през 2001 г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България. Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, и тя има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ “Варна”, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви.
Близостта до голям административен и стопански център – град Варна и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес.
Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят:
– Производство на Електроенергия – „ТЕЦ ВАРНА“АД
– Кораборемонт – „МТГ-Варна“АД
– Воден транспорт – Ферибот /пътнически и за МПС/
– „Фериботен комплекс“АД, „Белфери“ ЕООД
– Строителство – „Транстрой-Варна“ АД
– Производство на стъкларски изделия – „ИНХОМ“ ООД
– Търговия с метални отпадъци – „ТРАНСИНС ИНДЪСТРИ“ АД
– Производство на оборудване за Енергетиката – „ЕНЕРГОРЕМОНТ ВАРНА“ АД, Военноморска ремонтна база – община Белослав.

КУЛТУРА

На територията на Община Белослав развиват своята дейност четири народни читалища – НЧ “Съзнание” гр. Белослав, НЧ “Добруджа” с. Разделна, НЧ “Пробуда” с. Страшимирово, НЧ “Искра” с . Езерово, които са се превърнали в хранилища на българските традиции, бит и култура. Читалищата разполагат с библиотеки с богат бибилиотечен фонд, който се обновява ежегодно.
Към НЧ “Съзнание” работят самодейни състави – Женски народен хор “Станка Митева”, Фолклорна група “Българка”, Група за автентичен фолклор “Тракийка”, Грепа за стари градски песни “Пей сърце”, детски танцов състав, детска музикална школа и др.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Защитена местност„Ятата”
На 2 км източно от централната част на Белослав се намира защитената местност „Ятата”, примамлива за орнитолози и екотуристи. Мястото представлява мозайка от разнообразни местообитания на птици, като най-характерни са заблатените територии, разделени от дига на две-сладководна и соленоводна. Малка долина с тревна и храстова растителност, неголеми скални венци и изоставена пясъчна кариера допълват разнообразието от местообитания.
По данни на Българското дружество за защита на птиците на територията на защитената местност са установени 208 вида птици. Тук гнездят 178 вида редки и застрашени видове птици. 51 от тях са включени в Червената книга на България. От срещащите се тук видове 89 са от европейско природозащитно значение. Като световнозастрашени са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно между 20 и 62 вида според различните категории. По време на миграция могат да се наблюдават три световно застрашени вида – малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан /Pelecanus crispus/, белооката потапница /Aythya nyroca/, както и блестящият ибис /Plegadis falcinellus/ и бялата лопатарка /Platalea leucorodia/.

Диви кактуси цъфтят край Белослав през юни
От края на месец май до средата на юни жителите и гостите на Белослав могат да видят изключително красиво и рядко срещано в България явление – цъфтежа на диви кактуси край града. Растенията са от рода „Опунция” и цъфтят с яркожълти цветове. Въпреки че не са типични за страната ни, те растат на цели масиви по южните склонове на Белослав, само на метри от последните къщи и близо до гробището.
Смята се, че кактусите са пренесени в Белослав преди години и са се разпространили сами, намирайки подходяща песъчлива и камениста почва край града и благоприятен климат. Топлолюбивитерастения, които са покрили целия склон, са зимоустойчиви и оцеляват и при температури от минус 20 градуса. Опунциите са характерни за цяла Америка, където е тяхната родина. Според учените подобни колонии от диви кактуси като белославските, има още само на няколко места в България-в Кресненското дефиле и на Змийския остров край Созопол.

Природният феномен „Побити камъни“
В района от Страшимирово до Белослав има отделни пръснати групи от природния феномен „Побити камъни”, които са част от известната „каменна гора” между Варна и Девня. Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. На юг тя достига до Белославското езеро, на север до склоновете на Варненското плато. Природните образувания представляват части от малката варненска пясъчно – чакълена пустиня, което е уникален феномен. Някои от тези варовико – пясъчни образувания достигат близо 6 метра височина. Възникнали преди 50 000 0,00 г. вследствие на ерозионни процеси живописните каменни форми, разположени на площ от около 240 хектара на териториятана общините Варна, Белослав и Девня, са обект с важно международно значение, предложен за вписване в световния списък за уникални геоложки образования на ЮНЕСКО. Наред с уникалните каменни образувания тук могат да се видят редки декоративни храсти и дървета. Отделни скални образувания от „Побитите камъни” се издигат и на южната страна на Белославския бряг.

Петрич кале
Над село Разделна се намират останки от късноантичната и средновековна крепост Петрич кале. Тя е била издигната през V-VІ век, по късно разрушена и изградена отново през ХІ-ХІІ век. По време на последниякръстоносен поход на обединените християнски армии под предводителството на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело, Варненчик, на 7 ноември 1444 г. крепостта е превзета и разрушена. Намира се на около километър от жп гара Разделна, но в територията на съседната община Аврен. Скалите в близост до крепостта предлагат отлични условия за алпинизъм и затова често са посещавани от любители на скално катерене.