ОБЩИНА ГЪРМЕН

ОБЩИНА ГЪРМЕН

Адрес: с. Гърмен, ул. Първа 35

Тел.: 07523/20 40; 07523/20 47;

Факс: 07523/31 79; 0751/6 10 62;

E-mail: oba_garmen@abv.bg

Web site: www.garmen.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Община Гърмен се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград. Общината има 16 населени места с общо население 16 921 жители.

Населението на община Гърмен към 09.02.2012 г. е 16 921 човека.
По села разпределението е следното:
1. Балдево – 202 човека
2. Горно Дряново – 1 074 човека
3. Гърмен – 2 036 човека
4. Дебрен – 2 503 човека
5. Долно Дряново – 1 307 човека
6.  Дъбница – 2 251 човека
7. Ковачевица – 50 човека
8. Крушево – 277 човека
9. Лещен – 7 човека
10.  Марчево – 157 човека
11. Огняново – 1 697 човека
12. Ореше – 305 човека
13. Осиково – 580 човека
14. Рибново – 2 934 човека
15. Скребатно – 296 човека
16. Хвостяне – 1 245 човека

ВОДИ

Водните ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностните са река Места и нейните родопски притоци Канина и Дъбнишка река (Върбица). Най-големи количества пресни подземни води се акумулират в речните пясъци и чакъли от ниските тераси на река Места и притоците й.
В долината на река Канина на около 1 км североизточно от село Огняново има 17 топли минерални извора. Температурата на водата обикновено варира от 35оС до 39.5оС. Общият дебит на находището е около 8 l/s. Почти всички извори са с аналогичен химичен състав – хидрокарбонатно-сулфатни, калциево-натриеви с минерализация от 0.23 до 0.28 g/l. Характерно за тези води е повишеното съдържание на флуор – от 3.5 до 4.5 mg/l.
Горският фонд заема 26 760 дка, или 69% от общата територия на общината. Той е сравнително богат – преобладават иглолистните гори (бор, смърч, бяла мура), но има находища и на широколистни, представени от бук и дъб.

ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ

Подземните природни богатства в общината са доста разнообразни. В геоложко отношение територията е изградена от слабо плиоценски утайки, препокрити от старокватернерни чакъли.
Основата е плоска, заета от тектонски обусловени разширения на долината на река Места и притоците й. Югозападните Родопи са изградени от предпалеозойския метаморфен комплекс, който е представен от двуслюдени и биотитови гнайси с прослойки от слюдени шисти и мрамори.
Разседна зона с посока северозапад при селата Гърмен и Марчево е оформила хорст от гнайси, чието продължение е мраморната скала при село Огняново. На север от село Огняново главният разсед има почти северна посока и се съединява с Рибновския разлом.
Вертикалните тектонски движения, продължили и през кватернера, способстват за натрупването на мощни речни наноси по река Места, а плиоценският кизелгурен хоризонт е разкъсан при Гърмен от три системни разседа, които се срещат и в гнайсовата подложка. Доказателство за активната неотектоника са честите земетресения в района, чиито огнища са наредени най-вече по главните разломни зони – Гоцеделчевската и Огняновско – Рибновската.
Голям интерес представляват гнайсите в землищата на селата Крушево и Долно Дряново, които са с много добри декоративни качества, с възможности за полиране и са издръжливи на атмосферните условия. Използват се за облицовка на сгради.

РЕЛЕФ

Релефът е планински и полупланински, който във високите части преминава в хълмист. Общината се намира на границата на два климатични пояса – умереноконтинентален, който преобладава, и преходносредиземноморски, който прониква от долината на река Места. Сезоните са ясно изразени – лятото е топло, а зимата – умерено студена. Почвообразуващата основа са гнайси, а в ниските части – делувиални материали. Преобладават слабоизлужени канелени горски почви, на места ерозирали. Край Места почвите са алувиално-наносни и алувиално-ливадни.

ИСТОРИЯ

В древността районът е населяван от различни племена и племенни групи. Най-трайни следи оставят траките, славяните и прабългарите. В поречието на Горна и Средна Места и по склоновете на Западните Родопи се настанява главно тракийското племе беси. Сведения за траките се срещат и в Омировата “Илиада”, където се дава описание на тракийския аристократ Резос. Свидетелства за богатия живот на траките по тези места са останките в множеството могили, пръснати из Гърменското поле. При направените последни проучвания на някои от тях са намерени фрагменти от атически съдове, особено в местността Драача над селото. Могилни некрополи има и в землищата на съседните села Блатска, Дебрен, Дъбница, Хвостяне. Интересни находки са открити при изграждането на сушилня за тютюн в село Дебрен – там, където е сега училището.
След продължителни борби между настъпващите римски воини и местните траки към 146 година Гоцеделчевският край е вече под римско владичество. В местността Драача римляните заварват тракийското селище Кейрпара. Недалеч от него император Траян (98-117) изгражда нов град и в чест на победата над даките в Добруджа го нарича Никополис ад Нестум (град на победата на Места). Градът е построен през 102-106 г. от н.е. на левия бряг на река Места и отстои на около 7.5 км от Гоце Делчев, където днес се намира квартал “Заграде”. Издигнат е вероятно върху останките на тракийско селище.
В Никополис са сечени монети по времето на императорите Комод (176-192), Септимий Север (193-211), Каракала (192-217) и Гета (209-212), убит от брат си Каракала. Намерени са монети с образа на Юлия Домна – жена на император Септимий Север и майка на Каракала и Гета.
Градът е разрушен в края на VІ век от славяните. Тук се заселва племето смоляни, което владеело местата чак до Централните Родопи. Славяните изграждат много селища. Занимават се със земеделие и скотовъдство – сеят просо, пшеница, лен, конопени и бобови растения, отглеждат едър и дребен рогат добитък и птици. Кланят се на много богове, но особено почитат Перун. Когато приемат християнската вяра, свързват култа към Перун с християнския светец Илия и създават много светилища в негова чест. Такова оброчно място се е запазило и до днес на изток от Гърмен, където всяка година се колят животни за курбан.

ИНФРАСТРУКТУРА

Пътна мрежа
На територията на община Гърмен третокласните пътища са с обща дължина 34 км:
Господинци – Балдево – Огняново – Гърмен – Дъбница – Хвостяне – Блатска
Гоце Делчев – Дъбница – Долно Дряново – Сатовча
Всички останали пътища са четвъртокласни с обща дължина 51 км.
Всички пътища са асфалтирани, но износени. Някои (като Гърмен – Ковачевица и Огняново – Рибново) са тесни и е наложително разширяването им. Транспортното обслужване се извършва от 4 малки частни фирми и “Динамо” АД – Гоце Делчев. Разкрити са общо 14 линии. Автобусите, микробусите и такситата на територията на общината задоволяват нуждите на населението от транспортни услуги.
ВиК
Полските села на общината се захранват с питейна вода от р. Туфча. Някои от селата – Гърмен и Дебрен, имат и допълнителни самостоятелни водоизточници. Огняново и Марчево се водоснабдяват с минерална вода от Огняновските бани, а с. Дъбница – с помпа от сондаж на река Места.
Планинските села имат собствени водоизточници, от които се водоснабдяват гравитачно с изключение на с. Осиково и с. Скребатно, където водоснабдяването е с помпи.
На територията на община Гърмен няма пречиствателни станции. Водоснабдяването с питейна вода е недостатъчно, особено през лятото, когато повечето села са на режим.
Канализационната мрежа е изградена във всички села. Частично изградена е в селата Скребатно, Рибново, Хвостяне, Долно Дряново, Ореше, Крушево, Лещен.
Цената на водата е 1.06лв./м3
Съобщения
Във всяко село има пощенска служба. АТЦ са общо 6 – в Рибново, Осиково, Гърмен, Дъбница, Долно и Горно Дряново.
В цялата община, с изключение на много малко места, има покритие на GSM. Тарифата на БТК е 0.07 лв. за импулс. Интернет-клуб има във всички по-големи села – Гърмен, Дебрен, Долно Дряново, Рибново.
Електроснабдяване
Общината се захранва с ел. енергия с електропроводи високо напрежение 20 kV от подстанция Гоце Делчев.
Във всички села са изградени мрежи с ниско напрежение 220 V.
Топлофикация и газификация
На територията на общината няма изградени съоръжения за топлофикация и газификация.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Мирото
Огняново се намира на 12 километра от Гоце Делчев и на 40 км. от Банско на територията на община Гърмен, сгушен между четири планини – Пирин, Родопите, Славянка и Стъргач. Село Огняново обхваща части от долината на река Места и от западните склонове на Дъбрашкия дял на Родопите. Благоприятният климат позволява целогодишен балнеотуризъм.  
Канинска екопътека
Канинската екопътека е създадена по проект “Нови алтернативи за поминък за общините Гърмен и Босилово, чрез развитие на устойчив туризъм и сътрудничество между община Гърмен и община Босилово” през 2006 година по програма “Опазване на околната среда, културното наследство и институционално сътрудничество на регионално / местно ниво – България – Македония BG: 2004/016-786.01.01.
Ковачевица
Село Ковачевица е единственият архитектурен резерват на територията на община Гърмен. Той включва църквата „Св. Никола”, килийно и светско училище, 112 жилищни сгради и 5 стопански постройки (хармани и плевни), като 56 от тях са реставрирани, а останалите са в различна степен на съхраненост.
Лещен
Село Лещен е един от най-привлекателните и автентични курорти за селски туризъм в България. Разположено върху южния склон на Западните Родопи на 200 км. от София, пред него се открива незабравима гледка към Пирин планина.    
Никополис ад Нестум
Никополис ад Нестум е един от трите града, основани на Балканския полуостров от римския император Траян в чест на победата му над даките през 106 г. от н. е., наречен е „Град на победата при Места” и е запомнен като Градът на Места (на латински Nikopolis ad Nestum).
Каменни глави
Култовият комплекс с каменни глави и долмени се намира на 5 км. от с. Долно Дряново по посока пътя за Сатовча и Доспат. Комплексът е открит от проф. Тодор Бояджиев към 2000 г. До 2006 г. професорът не дава гласност на находката си.
Синия вир
Синият вир се намира на 1 час път пеша, западно от с. Ковачевица в долината на река Канина /Кървава река/, където падащата с грохот вода е образувала огромни котли със синьо-зелен цвят. Водопадът е цяла каскада в коритото на реката, която в тази част е създала величествен пролом.
Кози камък
Природната забележителност “Козият камък” е уникално скално образувание с площ от около 300 кв. м в едноименната местност в землището на с. Ковачевица, на 14 км северно от селото. През 1976 г. местността е вписана в държавните регистри като “Природна забележителност” и е под закрила на закона за опазване.
Вековни чинари
Вековните чинари (Заградските чинари) се намират в дясно от пътя гр. Гоце Делчев – с. Марчево (община Гърмен) в Гоцеделчевската котловина, на 0,5 км. асфалтов път западно от с. Гърмен, в Заграде (понастоящем квартал на Гърмен). Заградските чинари са двете най-атрактивни вековни дървета в района.
Ризова дупка
Пещерата “Ризова дупка” е карстова пропаст с дълбочина 10-12 метра. В нея са изградени отвесни дървени стълби от двата отвора, съответно за спускане и изкачване, по които се стига до своеобразен коридор с дължина 15 метра и ширина 2 метра.
Каялийски скали
Каялийските скали („Скалите“) са защитени скални образования със статут на природна забележителност от 1984 г.  Разположени на 1600 м надморска височина сред вековна гора от бял бор и смърч, те заемат 8 ха площ и представляват уникален комплекс от огромни стърчащи скали и скални венци с височина до 70 м, изваяни в резултат на сферичното изветряне на гранита.
Тъмната гора
Тъмната гора е името на природен резерват, който се намира в Дъбрашки дял, в Западни Родопи. Резерватът е обявен със Заповед № 4811 от 10.10.1962 година на Главно управление на горите с цел опазването на вековните елови, букови и смърчови гори, които се намират на територията му.

Поддържан резерват Тъмната гора (площ 30.2 хa), обявен със заповед № 2811/10.10.1962 г. на ГУГ. Разположен е в Дъбрашкия дял на Западните Родопи при надморска височина 1500-1700 м, в землището на село Ковачевица. Създаден е да се запази част от вековната смесена гора – смърч, бук и ела.
Огняновски минерални бани (с. Огняново) – балнеоложки курорт с регионално значение. Лековитите минерални извори (17 на брой), модерният профилакториум и няколкото почивни станции дават богати възможности за отдих, профилактика и лечение.
Природни забележителности
Скални образувания Козият камък (0.6 ха ) и Черната скала в землището на село Ковачевица, обявени за забележителност със заповед № 1187/09.04.1976 г. на МГГП. Скалните образувания са с изходен пункт горско стопанство “Беслет”.
Дълбокият каньон на река Канина в местността Синия вир – на час и половина път пеша от с. Ковачевица.
Вековни чинари в село Гърмен, обявени със заповеди № 17 и № 961 от 08.06.1968 г., които са на възраст над 600 години.
Вековни бели тополи в с. Дъбница.
Пещерата Маноилова дупка край с. Осиково – най-дългата пещера в Дъбраш.
Исторически места
Кара таш (3.1 хa) – обявен със заповед № 357/09.02.1973 г. на МТТП.
Партизански мост (3.2 хa) – обявен със заповед № 3962/20.12.1973 г. на МГГП.

КОНТАКТИ

Общинска администрация с. Гърмен
с. Гърмен, ул. „Първа“ №35, ПК 2960
тел. 07523/20 40; 07523/20 47;
факс: 07523/31 79; 0751/6 10 62;
e-mail: obs_garmen@bitex.bg ; oba_garmen@abv.bg
официален сайт: www.garmen.bg

КМЕТ

Кмет на община Гърмен е госпожа Минка Капитанова.
За контакти:
GSM: 0882/966 785;
Централа: 07523/20 40; 07523/20 47;

Минка Капитанова е родена на 19.12.1972 г. в с. Дебрен, общ. Гърмен. През 1995 г. завършва ЮЗУ „Неофит Рилски” гр. Благоевград, специалност Начална училищна педагогика /НУП/, степен на образование – магистър. От 1995 г. работи в СОУ „Йордан Йовков” с. Рибново като начален учител. От 1997 г. до 2008 г. работи в ОУ „Св. Климент Охридски” с. Дебрен, общ. Гърмен като възпитател, учител и заместник-директор. От 2009 г. до 2011 г. работи като мл. специалист в Бизнес център с. Марчево, към община Гърмен. От месец януари 2012 г. до частичния избор за кмет на община Гърмен на 29.09.2013 г. е заместник кмет на общината.

Приемни дни:
Вторник: от 9:00 – 12:00ч. и от 13:00 – 15:00ч.