ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД
ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД
Адрес: гр. Ивайловград, ул. „Георги Димитров“ N49
Тел.: 03661/60 90; 03661/65 28;
Факс: 03661/60 22;
Моб. Тел.: 0885/504 010;
E-mail: oba_ivaylovgrad@abv.bg
Web site: www.ivaylovgrad.org
ЗА ОБЩИНАТА
Община Ивайловград е разположена в най-югоизточната част на Родопите. На изток и на юг граничи с Република Гърция, а нейни съседи на север и запад са общините Любимец, Маджарово и Крумовград. Климатът на района е преходно – средиземноморски. Територията на общината е 820 кв. км. и попада изцяло в Източно – Родопската физико – географска област.Надморската височина се движи от 70 до 700 м. Релефът на региона има добре изразен нискоридов и долинен характер.
ИСТОРИЯ
Разположена в югоизточната част на Родопа планина и на Република България, община Ивайловград обхваща северозападната
част от Долна Тракия. На тази благодатна земя с покоряващ пейзаж и гъсти гори, които се оглеждат в кристалните води на язовир Ивайловград, откриваме следите от процъфтяващите в древностите култури на траките и римляните, на средновековните Византия и България, на културата от времето на Отоманската империя, както и на възраждащата се през модерната епоха християнска куртура на местното занаятчийство и дребни земевладелци. Граничното географско положение – между два континента, между равнината и планината, както и сложната историческа съдба отреждат на този регион да бъде “гранично” място на различни култури, религии и етнотрадиции, чието взаимодействие тук е сътворило безценно културно богатство като послание за бъдещите поколения. Тук отлежава великолепно вино, приготвено от вълшебните плодове на Дионисий, чийто вкус е събрал слънцето и легендите на Тракия. Природата е запазена чиста и ненакърнена от човешката дейност.Ивайловград възниква в края на ХVІ в. в близост до разрушения средновековен български град и митрополистки център Лютица /днес кв.Лъджа/ под името Ортакьой, означаващо Средно село, наречен така вероятно поради средищното му местоположение на пътищата от Любимец през Димотика и Софлу за Александруполис /Дедеагач/ и от Смолян и Кърджали за Одрин. През ХІХв. до 1912г. градът е изявен духовен, културен и търговски център с около 2000 жители, чийто основен поминък е търговия, бакърджийство, калайджийство, бубарство, терзийство, яхнаджийство. След като получава независимостта си до 1923г. Ортакьой приема много бежанци от Мала Азия и Източна Тракия.
По време на османското присъствие и през епохата на българското Възраждане сведенията за района са оскъдни. В по-голямата си част те се отнасят за времето след Освобождението и изясняват икономическото, стопанското и политическото състояние на Одринския вилает и най-вече неговите важни средища Одрин, Димотика и Софлу. В тях се споменава и за Ортакьойската казаа като малка и незначителна област в обширния вилает. Поради междуособиците в Османската империя, кърджалийските набези и в търсене на по-добър поминък в края на ХVІІІв. и през ХІХв. започва масово изселване на българското население към Мала Азия.
След Руско-турската освободителна война, според решенията на Берлинския конгрес – 1878г., Ивайловградския край заедно с други райони от Беломорска Тракия и Македония, остават подвластни на Османската империя. Преселническите движения са към пределите на новоосвободена България. Към Северна Тракия и Добруджа се
отправят стотици български семейства.През лятото на 1913 г. в Гюмюрджинска област е образувано т.нар. Гюмюрджинско автономно управление с председател Хафъз Сали. Автономистите “ефективно” използват периода до възстановяването на българското административно управление в беломорските райони и на 29 юли 1913 г. пристигат в Ивайловград. През м. септември и октомври местното българско население е оставено на произвола на развилнелите се башибозуци, дезертьори от турската армия, гръцки и албанско шовинисти, водени от Иляз бей. Селата Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбишна са опожарени, а населението – 335 мъже, жени, деца и старци, са посечени. Унищожени са стотици къщи, църкви, училища, читалища. За този небивал геноцид проф. Любомир Милетич пише в книгата си “Разорението на тракийските българи”: “…всички са пострадали и то толкова много, че Ортакьойската околия може да се каже най – нещастна между пострадалите околии на Нова България”. И до днес тази книга се пази като особено скъпа реликва в тези селища, за да помнят идните поколения онези “мълчаливи
герои” и тяхната саможертва в името на свободата. Пълното обезбългаряване на Ивайловградския край е предотвратено след намесата на 28-ми пехотен полк и четите на прославените тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Славов. Разказите на преживели събитията българи, записани по-късно, разкриват съдбата на хилядите мирни жители, прогонени от родните места. След подписването на мирните договори започва бързо социално – икономическо и културно възраждане на Ивайловградския край. Създават се институциите, организациите, ведомствата и структурите на българската държавност. През октомври 1913 г. е открито първото българско училище в Ивайловград с 354 ученика, днешното СОУ “Христо Ботев”, а през 1914 г. – превратностите на времето, което и днес продължава да съхранява и популяризира българщината.През 1932 г. се ражда идеята за изграждане на паметник на загиналите от Ивайловградска околия през войните 1912 – 1913 г. и 1915-1918 г. Съставен е Инициативен комитет, който събира средства от дарения и организира тържественото откриване на връх Черни рид на 21 юни 1937г. Паметникът представлява 18 м. внушителен обелиск с барелеф – Орденът за храброст. В подножието му е построена костница на загиналите в боевете. И до днес този монумент, както и десетките паметни плочи в община Ивайловград, напомнят за страшната кървава драма, която преживява населението от този
край.През 1996 г. Инициативен комитет, с участието на председателя на СТДБ, председателите на тракийските дружества в Хасково, Кърджали и Ивайловград, Кмета на община Ивайловград, бизнесмени и видни общественици, събра средства от дарения и изгражда мемориален комплекс “Илиева нива” край с. Глумово, община Ивайловград, състоящ се от паметник на загиналите тракийски деца през 1913 г., параклис “Св. Петка” и тракийска чешма. Всяка година тук се провежда Национален младежки тракийски събор “Илиева нива”, в който участват хиляди тракийци и потомци на тракийски българи от цяла България.
През 1934 г. се извършва преименуване на новоприсъединените след Балканската война селища и Ортакьой получава името Ивайловград.
В най-ново време в Ивайловградския край постепенно започва да се изгражда местна икономика и да се развива селското стопанство и животновъдството. Градят се училища и читалищни сгради, които заемат своето място в духовния живот на региона. Изграждат се междуселищни пътища – необходимо условие за комуникативност, израстват промишлени предприятия. Настъпват дълбоки промени в селото, открит е и последният хидровъзел на каскада Арда – хидровъзел “Ивайловград”.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
– Антична вила „Армира“
– Крепостта „Лютица“
– яз. Ивайловград
– Природа
– Общински исторически музей
– Религиозни паметници от възраждането
– Голямата могила с. Свирачи
– Атеренски мост
– Тракийски долмени
– Предпоставки за развитието на туризма в общината
– Гробница с. Долно луково
КОНТАКТИ
Община Ивайловград
гр. Ивайловград 6570
ул. „България“ № 49
тел.: +359 3661 6090; +359 3661 6528;
мобилен: +359 885 504 010
факс: +359 3661 6022
E-mail: oba_ivaylovgrad@abv.bg
Дирекция ОСУТК: oba_ivaylovgrad_tsu@abv.bg
РАБОТНО ВРЕМЕ:
8.00 – 17.30 ч.
КМЕТ
Кмет на община Ивайловград е госпожа Диана Овчарова.
За контакти:
тел: 0887/596 476;
e-mail: kmet@ivaylovgrad.org
стая: 203
