ОБЩИНА ИВАНОВО

ОБЩИНА ИВАНОВО

Адрес: с. Иваново , ул. „Олимпийска“ 75

Тел.: 08116/22 53; 08116/27 15

Факс:08116/22 53;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Иваново има площ около 495 454 дка /над 17% от област Русе/. По този показател тя е сред средно големите общини.
Административният център на Общината – с. Иваново, е разположен върху равнинен терен с привидно еднообразен релеф на височина около 270 м над морското равнище. Застрояването му започва с построяването на ж.п. линията Горна Оряховица-Русе през 1895 г. Намира се на 5 км от старото селище и река Русенски Лом.

РЕЛЕФ

Релефът на общината е преобладаващо низинен и равнинно-хълмист, което благоприятства земеделието и не създава проблеми при изграждане на техническата инфраструктура. Заема част от Източната Дунавска равнина.
Средната надморска височина е от 60 м., като варира от 16.4 м. на брега на р. Дунав северно от с. Пиргово до 276.3. м югоизточно от с. Табачка. Около 65 % от територията на общината е с наклон над 3 градуса, което благоприятства развитието на селското стопанство и не е пречка за транспортната дейност.
Въпреки малката надморска височина са налице ареали с полупланински облик и висока пейзажна атрактивност (Поломието).

КЛИМАТ

Климатът е умереноконтинентален. Лятото е сухо и горещо. Средната годишна температура е около 12о, средната юлска 20-22о, а средната януарска – от 0 до – 3о. Средногодишното количество на валежите е 550-650 мм.
Най-значим хидроресурс за общината са водите на река Дунав. Речната мрежа е сравнително гъста. Реките Русенски, Бели, Мали и Черни Лом имат ограничено стопанско използване, което е силно повлияно от особеностите на климата и карстовата основа . Режимът им е дъждовно-снежен. Текат в каньоновидни долини, Тяхното всичане е моделирало различни форми които имат неповторима атрактивна гледка и представляват съществен туристически ресурс за общината. Общата дължина на реките е 47 км, а площта на водосборните басейни 16 хил. кв. м. Заливните тераси на реките имат потенциал от подпочвени води.

ПРИРОДА

Растителност и животински свят. Община Иваново попада в Източна Дунавска равнина, в която преобладава степната растителна формация. Природните условия са предопределили образуването на три вегетационни растителни типа. Върху алувиално-ливадните почви с високо ниво на подпочвени води и по-влажен микроклимат край р. Дунав са разпространени влаголюбиви растителни видове – върба, бяла, черна и канадска топола др.
Горите са с площ 43 602 дка, което е 11% от общата територия. Основните дървесни видове са чер, летен, зимен дъб; акация, липа, орех, топола, бряст, келев габър и др. Храстите са представени от смрадлика, глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др., а от тревистите растения – житни треви, кувило, коприва, кокиче, минзухар, синчец, бръшлян и др.
Представенни са и земеделски култури.

НАСЕЛЕНИЕ

Община Иваново е от V-ти функционален тип и се състои от 13 населени места с 10951 жители( към м. февруари 2006 г.)
В етническата структура на населението на общината преобладават българите(83,5 %), следвани от турците(9,4 %), ромите(5,9 %) и други националности(1,2 %) основно татари в с.Тръстеник.
Населението на общината се характеризира с големия процент възрастни хора и ниската раждаемост.
Постепенната миграция на младите хора към областния център гр. Русе и чужбина, създава предпоставки за обезлюдяване и закриване на основни училища.
Социална политика
Социалната политика на общината е насочена главно към участието по програмите на Министерството на труда и социалната политика с цел осигуряване на заетост на безработните лица.
Друг важен аспект е осигуряване на социални услуги на социално слаби, болни и самотноживеещи стари хора, като за тази цел функционира общински домашен социален патронаж с четири филиала: Иваново, Пиргово, Щръклево и Тръстеник.
Ежегодно, с оглед намаляване на безработицата и осигуряване на заетост в общополезни дейности, Община Иваново кандидатства по НП-СПОЗ.
За 2008 г. общината реализира проект на стойност 49 401 лв. във всички населени места с общ брой разкрити работни места – 27.
По проект на стойност 23 980 лв. „Асистенти на хора с увреждания“ през 2008 г. са разкрити 10 работни места.
През 2008 г. е реализиран проект ”Ремонт на сграда на ДСП-Щръклево”, на стойност 36 213 лв.
От 01.11.2008 г. (до 31.03.2009 г.) стартира проект ”Зимна трапеза” за социално слаби и възрастни граждани на стойност 16 380 лв

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Големият каньон в дунавската равнина, скални манастири и черкви
От най-величествения и най-известния Големия Каньон на Колорадо, до малко известните, като Железни врата на Дунав, всички атрактивни каньони и ждрела са в планински и полупланински територии. За разлика от тях Каньонът на Русенски Лом е каньон в равнината – с многобройни меандри, със стръмни и отвесни варовикови откоси и скални венци, надупчени от множество пещери и скални ниши. Това преди всичко е истински оазис на дивата природа и неслучайно значителна част от Каньоните на Русенски Лом и притоците и Черни, Бели и Малки Лом са включени в Природния парк „Русенски Лом“.
Комплексът от средновековни черкви, параклиси и монашески килии, издълбани в скалите, са били отшелническа колония и книжовно средище и заедно със стенописите са един от най-значителните културни паметници на Балканите – включени са в Списъка на ЮНЕСКО за световно природно и Културно наследство.

Църквата “Св.Богородица”
Църквата “Св.Богородица” е част от големия скален манастир “Св. Архангел Михаил”, който се намера на 22км югозападно от от гр.Русе. През XIII и XIV век той е известен духовен и книжовен център, който се развива с покровителството на българските царе и патриарси. Запазените и до днес стенописи в шест църкви и параклиси са основание манастирът да бъде включен от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. Църквата “Св. Богородица” е създадена и изписана с фрески с финансовата подкрепа на цар Иван Александър. Тя се намира на 38 метра височина над нивото на пътя и има следните размери: 16м – дължина, 4м – ширина, 2,15м – височина. Състои се от две помещения и долепен до тях голям параклис. В околните скали има останки от монашески килии.
Стенописите в църквата са най-значимото запазено запазено достижение на българското средновековно изкуство през XIV в. Сътворени са от неизвестни майстори с големи творчески възможности. Разположените по стените и тавана композиции покозват сцени от живото на Йоан Кръстител и от Страстната седмица на Исус Христос. Тяхното подреждане разкрива силното влияние на исихазма върху православното църква през този период. В притвора са изобразени ктиторските портрети на цар Иван Александър и неговата съпруга царица Теодора. Срещу тях в цял ръст са изобразени отделни светци. В параклиса са изобразени сцени от живота на раннохристиянските сирийски отшелници.

Скалният манастир край село Иваново
Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Професор Милко Бичев съобщава, че началото на комплекса вероятно е поставено през ХІІ век, когато търновският патриарх Йоаким І изсякъл тук църква в скалите. Цар Иван Асен ІІ посетил високопоставения отшелник и може би финансирал основаването на голям манастир, който носел името на св. Архангел Михаил. Не е известно колко време е просъществувал манастирът. В своя апогей той е наброявал 41 скални храма и общо около 102 помещения.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).
Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Ивановските кални храмове се отличават с редица уникални решения, които им отреждат място в световната култура. В това отношение е показателна живописта в така наречената Църква. Тя се отличава с оригинална иконография. За разлика от традиционните православни храмове, всички стени на храма са покрити с фрески, подобно на килим. Усеща се влечение към принципите на изписване на скалните църкви в Кападокия от зората на християнството. Иконографията на фреските в Църквата намекват за влияние на исихазма, който през ХІV век е официализиран във Византия и в България.
Изключителният познавач на византийската живопис – професор Андрей Грабар, открива неповторими елементи в константинополската иконография на Църквата, които имат аналог единствено в изработения около 985 година Менологий на византийския император Василий ІІ, който се съхранява в Библиотека Ватикана в Рим.

Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Първи траките заселват мястото през ХІІ-VІ пр. Р. Хр. Мощната крепост вероятно е била издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Червен е бил една от най-значимите крепост в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България. По нейн образец е възстановена Балдуиновата кула във Велико Търново.
За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия. В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на Средец, Ловеч, Дръстър и Овеч. Разкрити са основите на 11 църкви, сред които и болярска, които по своята архитектура напомнят несебърските храмове от ХІІІ-ХІV век.
В околностите на Червен са се намирали три големи манастира – Голям Рай манастир, Малък Рай манастир и манастир Кошута. От тях са оцелели отделни скални църкви. В някои от които са оцелели уникални средновековни фрески. Най-ценните се намират в скален храм в местността Москов дол.
Червен е завладян при османското нашествие през 1388 година, но продължил да бъде център на административната система, която османската администрация наследила от Второто българско царство.

Природен парк Русенски Лом.
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом. Територията е защитена от 1970 година, когато е обявена за Природен парк.
Теренът е оформен преди 120 милиона години, когато през геологическия период Долна Креда на дъното на Сарматско море са се утаили варовици. Преди 40 милиона години, когато от дъното на Сарматско море се издига Алпийско-хималайската система, част от която е и Стара планина. След последния ледников период карстовата основа е била покрита с льос. Поради огромния натиск в хоризонталните пластове са се образували пукнатини. Преди 5-7 милиона години, когато водата се е оттеглила, по тези пукнатини потекли река Дунав и нейните притоци. Река Русенски Лом е на осмо място в страната по дължина и на десето по водосборна площ. Скалите съдържат много останки от някогашното море – амонити, белемнити, миди, охлюви и др.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Те се появяват от израстъци на дървета, които са били отсечени. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка. Тук се средиземноморските и южни растения се срещат с много северни и степни видове. От 800 растителни вида са защитени 35.
По долната тераса на реката са пръснати ливади. Те са обитавани предимно от бозайници и птици. На границата между реката и ливадите се намира галерийна гора, съставена тополи, върби, бряст, мекиш и др. дървета. Дивите животни преминават по ливадите по специални пътеки, наречени вървища за водопой.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и др.
От 67 вида бозайници, 30 са защитени. Могат да се наблюдават няколко семейства диви котки, прилепи, сърни, елени, диви свине, вълци, чакали и др. Във водоемите се размножават различни видове земноводни. Влечугите са представени от шипобедрената и шипоопашатата костенурка, горския гущер, медянка, пепелянка. Цикади, паяци, карпатски скорпиони, сколопендри, горски скакалци, охлюви, бръмбари, пеперуди и др. попълват фонда на безгръбначните.

СЕЛ. СТОПАНСТВО

Основен отрасъл в общината е земеделието. В него е заето голяма част от трудоспособното население.
Около 80% (396 363 дка) от територията на общината е земеделска, а заедно с горите, относителният дял е около 94%. Това, съчетано с климатичните и почвени условия, благоприятства развитието на земеделието. Общината е известна като производител на зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица; технически култури – слънчоглед, цвекло. Общината е известна с винените си лозя и производството на лозопосадъчен материал (пепиниерство), с овощарство – вишни и праскови, а в недалечното минало и ябълки.
Относителният дял на произвежданата продукция е: 83% зърнени култури, 13% технически култури, 2% фуражни култури, 2% лозя и овощни градини.
– В структурата на собствеността на земята преобладава частната – над 62%. Общинската земя е около 20%, а държавната – 15%.
– Общинският поземлен фонд 2005 г. е 4812 г. и Остатъчния фонд е 5087 дка, о които: ниви – 7070 дка, трайни насаждения /овощни градини и лозя/ – 2748 дка, други земи – 1322 дка и др.
– Наличието на много добра фуражна база позволява да се развива животновъдство – свиневъдство, говедовъдство и птицевъдство.
– Наличието на водни площи около р. Дунав (с.о. Стълпище- Рибно стопанство) позволява развитието на промишлено рибовъдство.
– Наличието на чиста и защитена територия – на пчеларство.
– Горското стопанство е представено от 14% горски терени. Наличието на дървесна маса позволява развитието на дърводобива. В Пророден парк “Русенски Лом” се намира Ловно стопанство.
На територията на Общината има 10 земеделски кооперации и 8 потребителски. Земеделските кооперации стопанисват повече от 96% от обработваемата земя. Има регистрирани 79 земеделски производители, които обработват 96% от обработваемата земя, 4% се обработва от частни лица, около 0.03% – не се обработва.
Второ място заема животновъдството – на територията на общината се отглеждат 51 650 бр. птици; 892 бр. говеда; 3494 бр. кози; 7952 бр. овце.

КМЕТ

ГЕОРГИ МИЛАНОВ
Роден на 05.11.1973 г. Завършил е Земеделски колеж- гр. Пловдив, специалност „Аграрна икономика” и Русенския университет, специалност „Маркетинг”.
Работил е като търговски представител от 1996 до 2001 г.
От 2003 до 2007 г е бил горски стражар в Държавно Ловно Стопанство ”ДУНАВ” гр.Русе.
От 2007 г. до 2011 г. е кмет на с. Щръклево.
От 2011 г. е кмет на община Иваново.