ОБЩИНА КОСТИНБРОД
ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Адрес: гр. Костинброд, ул. Охрид 1
Тел.: 0721/68 722; 0721/68 723;
Факс: 0721/68 777;
E-mail: kostinbrod.bg@gmail.com
Web site: www.kostinbrod.bg
ЗА ОБЩИНАТА
Благоприятното териториалното разположение и значението на община Костинброд се определя от нейната близост до град София (отстояние 14 км.), кръстопътното й положение (силното влияние на трите европейски транспортни коридори, два от които на територията на общината) и сравнително добрата и нормално 
функционираща традиционна икономика.
Община Костинброд е разположена на северозапад от София, в непосредствена близост до столицата. На югоизток граничи със Столичната община, на юг – с общ. Божурище, на запад – с общини Сливница и Драгоман, на северозапад – с община Годеч и на североизток – с община Своге. Транспортно-географското положение на общината е изключително благоприятно, поради преминаване през територията й на европейския транспортен коридор (ТК) № 10 (Калотина-София) и връзка с ТК № 8 (Гюешево-София-Пловдив-Бургас-Варна), представени от пътна и жп инфраструктура, както и на ТК № 4 (Видин-София-Кулата и София-Свиленград). Транспортната инфраструктура е благоприятна предпоставка за взаимовръзките на общината със съседните общини.
Релефът на общината в северната част е планински, силно разчленен. Включва части от Мала планина – дял от Западна Стара планина. Най-високата точка е около 1155 м. (северно от с.Чибаовци). В южната част на общината релефът е равнинно-хълмист. Средната надморска височина на Софийското поле е 550 m.
Климатът на общината е умереноконтинентален. Средната годишна температура в гр. Костинброд е 9,9º С, средногодишните валежи – 600 mm.
През територията на общината протичат реките: Блато, Сливнишка и Беличка. От Мала планина извират няколко малки притоци на р. Искър, най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси.
В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в множество понори и дават началото на много карстови извори. На територията на общината има множество пещери, най-голямата от които е “Голямата темнота”, дълга около 1 100 метра.
Общата площ на общ.Костинброд (254,4 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), в Югозападния район за планиране (390,5 хил.дка) и в Софийска област (321,0 хил.дка). Гъстотата на населението е 69,7 д/км2 – близка до средната за страната (70,7), но малко по-ниска.
ИСТОРИЯ
По своя говор, облекло и обичаи жителите на община Костинброд се числят към шопите.
Трудно е да се определи кога и откъде са дошли първите поселници в Костинброд. За името на града съществуват много легенди и предания. Според едно от тях, около средата на 13 век това е малко селище, 
което при възкачването на Константин Асен Тих на българския престол в 1257 г. било наречено на негово име. Друг исторически извор отправя началото на селището още по-назад във времето, твърдейки, че Иван Асен II в една своя грамота пожелал в хубавото село Костинброд и околностите му да се съгради манастир.
За щастие съществува и един сигурен ориентир – това е известната Мрачка грамота, дадена от цар Иван Александър през 1347 г. на Ореховския манастир “Св. Никола”, намиращ се в местността Мраката край с. Извор – Радомирско. В нея след като се говори за с. Белица, разположено от двете страни на р. Белица, десен приток на р. Блато, се споменава с. Костинброд като граница на имотите, които се дават на манастира. Грамотата се пази в Хилендарския манастир, а препис от нея намираме в труда на Йордан Иванов “Български старини из Македония”.
В турски документи от 1445 г. се сочи, че по това време Костинброд влиза в тимара /временно феодално владение/ на Ракабдар Мехмед, преминал у него от Балабан Килари, имащ 37 домакинства, отделно 3 вдовици и 5 неженени. Пак там се посочват имената на селищата Маслово и Шияковци, разположени в непосредствена близост с Костинброд. Знае се, че дори за известно време Костинброд е бил административен център на няколко селища.
През Възраждането костинбродчани са известни като трудолюбиви земеделци и скотовъдци. Разположено на важния път от София към Лом и Видин селището се замогва и разширява. Будно е българското съзнание на населението. Безспорно роля за това има близкият манстир “Св. Архангел Михаил” в с. Шияковци, както и “Школото” открито доста години преди Освобождението.
В борбите за просвета и правдини костинбродчани отново се представят достойно. В шияковския манастир, където през 1872г. Васил Левски създава революционен комитет, който наред със софийския, е бил един от най-важните в района.
Благоприятното разположение и стопанското и икономическо развитие след Освобождението броят на домакинствата нараства сериозно и към 1920 г. в Костинброд живеят 237 семейства или 1185 души. Построената в селището през 1912г. туткална и сапунена фабрика „Чилов” дава поминък на много хора. Към 1940 г. жителите на Костинброд са около 4000 души.
В търсене на препитание мнозина слизат от балканските села, заселват се в Костинброд и работят в софийски фабрики. Решително увеличение на населението се наблюдава след септември 1944 г. във връзка с променените условия на живот. Тогава израстват химическите заводи “Георги Димитров”, Птицекомбинатът и Фуражният завод – комбинат за биоконцентратни смески. От стотици работници се нуждаят и научно-изследователските институти по: животновъдство, растениевъдство, Институтът за борба с болестите по растенията и др.
С указ № 1942/4.XI.1974 г. на Държавния съвет Костинброд е обявен за град, а селата Маслово и Шияковци под името Обединение са присъединени към селището като негов квартал. В ДВ бр. 102/30. XII.1974 г. е обявено че Костинброд става административен център на селищнта система вкючваща 14 населени места, от които по-големи са Петърч и Драговищица.
СЕЛСКО СТОПАНСТВО
Поземлените ресурси са основен фактор за развитието на земеделието на територията на общината.
Земеделските територии са с обща площ 163616 дка (към 31.12.2000 г.) и съставляват 64,3 % от общата територия. Според вида на собствеността земеделските земи се разпределят както следва: 47,3 % частна собственост, 25,7 % – държавна, 18,3 % – общинска. Характерен за територията на общината е сравнително високият относителен дял на земите държавна собственост. Размерът на обработваемата земя е 87 407 дка, което съставлява 34,4 % от общата площ. Относителният дял на нивите е 43,5 процента от земеделските земи, на естествените ливади – 9,1 % и на трайните насаждения – 0,8 %.Около 64,8 % от обработваемата земя и 74,2 % от общия размер на нивите в общината са в землищата на град Костинброд и селата: Петърч, Опицвет и Голяновци, т.е. – в частта от плодородното софийско поле, където съществуват най-благоприятните условия за развитие на интензивно селско стопанство. В този район са изградени поливни площи, голяма част от които не се използват, но са годни за възстановяване.
Северно от тези землища полупланинският характер на територията определя нарастващия относителен дял на мерите и пасищата и съответно намаляващия на обработваемата земя. При средно за общината 39,2 % от земеделските земи, мерите и пасищата в землищата на Безден, Бучин проход, Градец, Дреново, Дръмша, Понор, Царичина и Чибаовци представляват над 50 % от земеделските земи.
В землищата на Бучин проход, Дръмша и Царичина тревните площи (мери и пасища и естествени ливади) представляват над 80 % от земеделските земи.
При тези различия в природните условия са се наложили и различията в използване на ресурсите – интензивно земеделие и животновъдство в равнинната част от територията и екстензивно в планинските части – предимно пасищно животновъдство и производство на сено от естествени ливади.
ИКОНОМИКА
Целта на проведения анализ е да се формулират приоритетите и да се конкретизират мерките, които общината в партньорство с местните бизнес-структури трябва да предприеме, за да се стимулира растежа и реализирането на
икономическия й потенциал, като основен двигател за развитие и просперитет във всички останали области на обществения живот.Водещ отрасъл в общинската икономика е хранително вкусовата промишленост, която е и най-старият отрасъл на територията на общината. От фирмите в отрасъла, интерес представляват Завода за безалкохолни напитки и натурални сокове Кока-Кола ХБКБ (фирмата е сред първите 100 фирми по максимална величина на приходите от продажби в страната); “Олинеза” и “Партньори” АД, специализирана в производството на майонези, сосове, лютеници и др. Заетите във фирмите са над 350; Предприятие за производство на птиче месо, яйца и колбаси “Джиев”; “Нива”Ад – производство на растителни масла и производи; “Нова Бразилия”- производство на кафе; “INTERION” – производство на течен шоколад. Нов крупен производител е и “Кенар”, които ползва терени на хладилната база “Солекс” и др. “Витапрот” АД е специализирана за производство на висококачествени фуражи. През 2006 г. се отскри фабрика за производство на сладоледени изделия „Джимис”.
Характерно за развитието на фирмите от хранително вкусовата промишленост е наличието на близък пазар, какъвто е град София.
Хартиено – целулозната и полиграфическа промишленост са нови сектори за общината, но бързо се налагат като водещи. Фирма “Санитекс” произвежда всички видове санитарно-хигиенни материали с помощта на най-съвременни технологии. Заетите във фирмата са 100. Мултипринт ООД се занимава с полиграфическа дейност и вече е утвърдена на пазара фирма. Персоналът на фирмата надхвърля 100 души. Друга фирма от типа “средна” е “Екоела”ООД, специализирана в производство на дамска конфекция.
Останалите фирми са по-малки и са от отраслите електротехническа промишленост, транспорт, мебелна и други дейности. Тук може да се отбележат ПООП специализирана в производството на контакти, АМЦ „Метал” за производство на изделия за строителство, селското стопанство и бита, “Емайлхим” АД за производство на лакови покрития и огнезащитни бои, “Красимир Бончев” ЕТ оборудване, мебели материали и др.
В териториален аспект пет от фирмите са със седалище в с. Петърч, четири в Голяновци, а в с. Дръмша сезонно действа пункт за изкупуване и обработка на гъби и билки. Всички останали фирми са в общинския център.
На територията на общината услугите са добре развити. Търговската дейност се осъществява от над 250 търговски обекта за хранителни стоки и заведения за обществено хранене.
На територията на общината има два научни института, пряко ангажирани в областта на селското стопанство и една станция към института по овощарство – Кюстендил. Те са с големи традиции, значителен потенциал и възможности за оказване на конкретна специализирана помощ и са важен резерв за едно бъдещо включване в икономическата сфера, главно за подпомагане на местното развитие.
Близостта до София, сравнително добрата инфраструктура, относително ниските цени на земите и ефективно действащата общинска администрация привлича инвеститори, които търсят подходящи терени за развитие на производствени мощности.
Финансовите институции са представени от клонове на ТБ “Биохим”, ДСК, Експрес банк, Райфайзен банк и ОББ. За общината е важно да се подчертае, че данъчните постъпления от фирмите, функциониращи на територията на общината, 75 % от всички данъчни постъпления се падат на предприятията от материалната сфера. Приходите от дейността на стопански субекти на един жител е 10 пъти по-висока от средната за областта и е показател за съществуващата добра стопанска активност.
КУЛТУРА
НЧ ”Ив. Вазов” е най-голямото читалище на територията на град Костинброд. Учредено е през 1947г., а се помещава в построената през 1973г. сграда, намираща се на градския площад. Разполага с 38 000 тома, най-голямата библиотека на територията на общината. През годините развива сериозна художествена самодейност. Много от съставите му са носители на медали и отличия на национални фестивали и са участници на международни сцени. В настоящия момент читалището е популярно най-вече с любителския театър
„Съвремие”, който също е носител на многобройни награди. През 2007г. читалището сключи договор с организация, която предлага обучение по български и английски език, математика, танци и др. Желаещите да тренират бойни спортове също имат възможност да направят това в читалището.НЧ ”Св. Св. Кирил и Методий” основано на 14 април 1920 г., се намира в І район на гр. Костинброд. То се явява наследник на създаденото през 1890г. културно просветно дружество „Орачъ”. Сградата на читалището е строена съвместно със сградата на ІОУ” В. Левски” през 1936г. Читалищната библиотека разполага с книжен фонд наброяващ 15 800 тома, който непрекъснато се обновява. През годините са съществували вокални състави, мандолинен оркестър, вокално-инструментална група и фото клуб. В настоящия мамент работи вокална група „Петруни” и състав за народни и модерни танци „Бонита”. НЧ” Св. Св. Кирил и Методий” е единственото читалище, което със собствени средства подмени дограмата и закупи модерна компютърна и видео – техника за библиотеката и школите.
НЧ ”Заря” е основано през 1925 г. и е разположено в ІІІ Район на града. Сградата, в която се помещава е построена през 1949 г. Читалището разполага с 12 700т. литература, която по проекти на Министерство на културата и със собствени средства непрекъснато се обновява. Към читалището е сформирана група за автентичен фолклор, която разнася славата на читалището в пределите на България.
В общината функционират 9 читалища с 15 работещи в тях. Размерът на субсидията е крайно недостатъчен и осигурява трудно само заплати, осигуровки и консумативи, а за културно-просветна дейност средства не достигат. Ето защо, основната ни цел бе да не допуснем спиране на тяхната дейност. Осигурени бяха повече от 180 000 лева допълнителни средства за дофинансиране, ремонти и оборудване. Бяха обновени сградите на читалищата „Иван Вазов”, „Заря” в гр. Костинброд, на читалището в село Петърч, сградите на читалищата в някои от селата в общината. Често бяха подпомагани изявите на различни школи към читалищата, както и организираните с тяхно съдействие празници – Тодоров ден от НЧ ”Св.Кирил и Методий”, Лазаров ден от НЧ ”Заря”, програма за празниците в с. Петърч и др., участието на самодейния театър към НЧ”Иван Вазов” на фестивали. От общинския бюджет се финансираха прослушванията и участията на танцовите и певчески школи в концерти и голям брой фестивали в цялата страна. Радостно е, че нашите самодейци, децата в различните състави и ансамбли представят достойно общината ни и завоюват редовно призови места. Спазваме традициите и през м.май организираме изяви на всички състави към читалища, училища или частни такива, на талантливи деца и младежи в областта на изобразителните изкуства, музиката, поезията, спорта. По традиция всяка година осигуряваме дарение на стотици томове литература на по-големите библиотеки в читалищата и училищата.
Един от най-значимите проекти е приемането на Наредбата за символиката на община Костинброд в средата на 2004г., която е основополагащ документ за създаване на идентичност, собствен облик и единна общност. Изработи се герб, знаме и се определи дата за празника на града 17 септември. На тази дата през 1974г. Костинброд е обявен за град. Датата съвпада с един от най-светлите християнски празници Вяра, Надежда, Любов и майка им София. От 2004г. администрацията традиционно организира празници на община Костинброд в периода 5 – 17 септември, в които освен външните изпълнители се изявяват и местни творци. Важен момент в празниците на общината с учредените награди: почетен гражданин на града, за заслуги към общината, почетен знак, учител и ученик на годината. Кметът награждава дейци на спорта, образованието, културата, НПО и бизнесът, които имат принос в развитието на общината и през годината са постигнали изключителни постижения в своите области.
Възстановиха майските празници на културата, в които администрацията дава възможност за изява на местни художници, музиканти, поети, талантливи деца и младежи. Изявяват се и всички школи към местните читалища, училища и частни такива в концерт посветен на Деня на славянската писменост и българската култура – 24 май. В рамките на месеца на културата се реализира съвместна инициатива на общината и училищата, която представлява преглед на ученическо театрално изкуство. Разходите се делят по равно между двете организации. Основният замисъл на прегледа е да се ангажира свободното време на учениците и техните преподаватели да получат допълнително възнаграждение. Организират се и конкурси за детска рисунка, поезия, есе и рецитаторски умения, които са през същия месец.
Положена бе и традиция в тържественото отбелязване на националните празници и важни дати за българската история и култура. През 2007г. за първи път са изработиха и връчиха медальони за родените през предходната година деца в общината.
Със средства от МРРБ се разработва още един важен проект, свързан с цялостния ремонта и преоборудване на НЧ”Ив. Вазов” и превръщането му в съвременен културен център с киносалон, театрален салон, изложбена, презентационна и камерни зали, библиотека и др.
Община Костинброд организира конкурс за коледни и новогодишни картички, в който вземат участие и местни фирми. Спечелилите конкурса картички се отпечатват със средства на участващите организации и се използват по предназначение, а учениците се награждават от общината. Спечелилите картини от конкурса за детска рисунка през майските празници се отпечатват на общинския календар.
Важно е да се отбележи, че в годините на прехода се промени отношението към културата. Основната задача стояща пред нас бе да създадем традиция и да възвърнем интереса съм тази сфера. Изключително трудна задача, но основна и за в бъдеще. За напред изброените проекти ще се обогатяват и разширяват обхвата си (Регионален и Национален). Ще се търсят местни и чужди партньорства, за да се търсят възможности за финансиране от структурните фондове, както и партньорства с бизнеса и най-вече с местната общност.
ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ
Късноримската резиденция край гр. Костинброд е единен архитектурен комплекс, чиито компоненти са групирани в четири крила около обширен перистален с близка до трапец форма. Архитектурният комплекс на резиденцията е най-значителният сред известните синхронни и сродни по предназначение комплекси от
днешната българска територия. Той е един от най-големите резиденциални комплекси, известни от територията на римската империя изобщо. Дължината му, т.е. разстоянието между външните фасади на западното и източното крило, възлиза на около 141м., а максималната му ширина (север юг) е не по-малка от 110м. общата площ със сигурност надхвърля 10 дка и може би достига до към 14/15 дка. Площта само на оградения с портници вътрешен двор достига близо 5 дка.Късноримската резиденция край Костинброд е била извънградска резиденция. Трябва да се изтъкне още, че самата тя е била ядро на значителен вилен комплекс и център на значително имение. От вилния комплекс са изследвани още останките на едно кръгло по план съоръжение с пилонна конструкция, което достига до 32м. в диаметър и което условно е означено в отчетите като обект „Ротонда”. Отстои на около 100 м. южно от архитектурния комплекс на резиденцията с предполагаеми представителни, мемориални или култови функции. Останки от други постройки и съоръжения не са проучвани чрез разкопки, данните от теренните обходи в околността и сведения от местни информатори позволява локализирането на поне още четири особени звена на вилния комплекс на късноримската резиденция.
Двата археологически обекта са декларирани от НИПК за паметници на културата с национално значение с декларационно писмо №4805/15.09.1986г. на основание чл.12 от Закона за паметниците на културата и музеите.
Описание на разкритите останки от резиденцията
Източното крило на резиденцията е в най-напреднал стадий на проучване. При разкопките до 1990г. са разкрити изцяло или частично повечето от помещенията в северния и централен сектор. То включва две редици помещения, ориентирани север-юг, разделени на три блока от по четири помещения. Те са разположени симетрично спрямо две разделителни помещения, ориентирани изток-запад, които чрез входове са свързани с източния портник на перистала и с големия вътрешен двор на комплекса. Вътрешните размери на разпределителните помещения са 15,90 на 5,50м. Вътрешните размери на помещенията от северния блок и на двете северни помещения в централния блок са 9,80 на 7,50м. При двете южни помещения на централния блоки двете северни от южния блок вътрешните размери са 9,60 на 7,50м. При двете южни помещения в южния блок съответните размери са 8,50 на 7,50м. Помещенията в северната половина на източното крило са с полихромни подови мозайки с геометричен орнамент.
През 1992г. при изследване то на североизточния ъгъл на ранновизантийската крепост се откриха останки от съоръжение принадлежащо на резиденцията. През 1994г. при външния ъгъл на крепостта е разкрита твърде интересна и сложна като план постройка.
Функционална характеристика на източното крило
Групираните в блокове помещения на източното крило следва да се интерпретират като жилищни помещения. С оглед на конкретното предназначение на помещенията в това крило се разграничават ясно две части: северна и южна. Помещенията в северната половина на крилото са с полихромни подови мозайки. Някои от тях имат
подово отопление. Споменатите помещения са притежавали цветни стенописи. След реконструкцията северната половина на източното крило е добила по-внушителен обем и е запазила представителен характер.Информацията за северното крило на архитектурния комплекс на резиденцията е резултат предимно от проучванията през 1990/94г. Само по себе си изследването на северното крило е в начален етап, но въпреки това може да се твърди, че именно то е най-представителната част на късноримската резиденция. Северното крило се очертава като най-сложната по план и устройство част от резиденцията. Залата в източния сектор на северното крило е с правоъгълна форма ориентирана, север-юг откъм перисталния двор и с полукръгла апсида на север. Вътрешната дължина на залата, мерена по надлъжната и ос е 25.50м., вътрешната ширина е към 15м., а вътрешния диаметър на апсидата е 9м. Стените на залата са били покрити с цветни фрески, а над суспензурата на хипокауса е била положена цветна мозайка. Съхранената част от мозайката е разкрита в близост до входа през първите години на разкопките. Проучването на залата през 1992/94 е ограничено съзнателно до повърхностно разкритие и проследяване на нейните стени. На 7,5 м. от залата е разположено помещение с локализирани до момента югоизточния и североизточния му ъгъл, както и отделни участъци от неговите стени. Съоръжението е с размери 24/30м. През 1993/94 в западния сектор на северното крило е локализирана зала. Проучването и е също в начален етап. До сега е установен североизточния ъгъл и е разкрит повърхностно един участък от северната и стена с дължина над 21м. Преди известно време при строителни работи случайно е открита полихромна подова мозайка, като твърде вероятно мозайката да е от същото това помещение. 1992/94 г. при сондаж в северозападния ъгъл са разкрити останките на две помещения от късноримската резиденция. Северното крило е най-представителната и част. Резиденцията е един от най-значимите и най-луксозни образци на късноримската жилищна архитектура изобщо. От изследваните помещения в северозоподния ъгъл на резиденцията и от функциите и може да се твърди, че в този ъгъл на резиденцията се разполага банската част.
Западното крило на резиденцията е с най-малка дължина. То е в съвсем начален етап на проучване. През 1991г. бяха очертани частично две помещения в южния му край. Разбираемо, е че изясняването на плана на западното крило е задача за бъдещи проучвания, но все пак днес може да се посочи, че в южния си край то е устроено подобно на източното крило на резиденцията. За по-пълната функционална характеристика на западното крило, както и уточняването на неговия план, остават задачи за бъдещи проучвания.
Южното крило през 80-те години при проследяването на южната крепостна стена на ранновизантийската крепост е установено, че в същата са преизползвани останки от южното крило на по-ранния комплекс, включитилно от стената, която е ограничавала южния портник на перистала. През 1991/93г. при границата между централния и западния център на южното крило са локализирани и изследвани входни съоръжения с важно значение за комуникациите на и в резиденцията.
Проучванията през 1991/93г. доказаха отсъствието на помещения в южното крило на резиденцията. Наред със съответния портник на перистала и фасадната стена тук се издига още един външен портник. В южното крило са устроени официалните и входове. Голямата ширина на портала му е указание за повече отвори с отделни врати. Подобно входно оформление има при някои от най-представителните образци на римската и късноримската архитектура. При интерпретацията на южното крило следва да си отчита и заслугата на т.нар. Ротонда – монументално, кръгло в план съоръжение, разположено върху издигнат терен на около 100м. южно от резиденцията.
Пострезиденциално село
Останки от пострезиденциалното село са установени още през първите години на проучванията, но тогава не са разпознати като такива при общата характеристика и периодизация на обекта. Преизползването на останките на ранните помещения и зали на по-ранната резиденция нямат нищо общо с първоначалните им функции. Сред тях са устроени селски домакинства без индивидуални дворни пространства. Сходно обитаване е регистрирано сред останките на редица други вилни комплекси от днешната територия на България между края на ІVв. и началото на VІ в. В изследваните постройки от пострезиденциалното село при гр. Костинброд засега не са открити монети или други точно датирани находки. Наличието в съответните пластове на немалко количество глазирана керамика е указание, че опожаряването на това село е преди края на Vв. С намирането и на два скелета в североизточния сектор на обекта може да се констатира, че опожаряването на селото не е случаен инцидент, а е следствие на вражеско нападение.
Ранновизантийско укрепено селище
През първите години на разкопките се изследвани северният участък от източната стена и прилежащия сектор от защитената площ на укрепеното селище. През 80-те години е разкрит южният участък от източната крепостна стена и е проследена южната крепостна стена. Разкрити са югоизточната и югозападната ъглови кули.
Изследвани са и няколко синхронни постройки долепени до вътрешното лице на източната крепостна стена. През следващите години е разкрит североизточният ъгъл на крепостта и са проследени участъци от северната и западната стена. Разкрита е портата, изследвани са нови кули и крепостни стълбища. Планът на крепостта в общи линии е изяснен. Сега вече се установи безспорно, че укрепената селищна структура е отделен период на обекта в местността Градището край днешен Костинброд, спрямо късноримската резиденция. Планът на крепостта е с неправилна многоъгълна форма. Източната, западната и южната стени дублира трасетата на съответните вътрешни фасади на по-ранната резиденция. Поради това южната стена не е съвсем по права линия.защитената от крепостта площ възлиза на 8,5 дка. Крепостта има три ъглови кули – югоизточна, югозападна и северозападна. Североизточния ъгъл също е бил под протекцията на кула, но тя не е в самия ъгъл и има полукръгла форма (преизползвани по-ранни останки от полукръглата апсида). Единствената или поне главна порта е в централния сектор на северната крепостна стена. Тя е била защитена с правоъгълна надврата кула. Известни засега постройки са покрай крепостните стени. Вътрешните сектори на защитената площ не са изследвани.Антична пътна станция Скретиска и римски път са декларирани от НИПК за паметници на културата от национално значение с декларационно писмо №4665/6 от 10.08.1987г. на основание чл.12 от Закона за паметниците на културата и музеите.
Локализирането на първата спирка западно от Сердика по античния трансбалкански диагонален път бе факт още преди започване на същинското археологическо проучване. Общата площ на станцията не надхвърля 5/6дка., като в близост до нея е разчистен участък от трасето на пътя с ширина 7м. Планът на сградата и находките от нея доказват нейното предназначение (страноприемница с конюшня). Тази близост, по аналогия с римските и късноримските пътни станции при по-значителни селища, вече предполага името Скретиска и за резиденцията.
Идентификация на резиденцията:
– Късноримска резиденция без по-ранен предшественик;
– Това е най-значителната извънградска резиденция в провинцията Dacia Mediterranea;
– Това е най-големият сред познатите перистални жилищни комплекси от античността на Балканите изобщо;
– Изграждането на резиденцията обуславя появата на близката пътна станция;
– Резиденцията е в близост до Сердика, столицата на провинция Dacia Mediterranea;
– Началната дата на резиденцията съвпада с продължителните престои на Константин Велики в близката Сердика;
– Може да се приеме, че тя възниква като императорска резиденция (от сведения в провинцията не е имало влиятелни частни лица, които да са евентуални кандидати за собственици на резиденцията.
Разкопките в местността Градището край град Костинброд не са приключили Проучванията през 1990/94г. доказват наличието на ред нови и важни звена в структурата на резиденцията, които съставят по-цялостна представа за нейния план и датировка, от края на второто десетилетие на ІV в. докъм средата на Vв. Тук функционира голяма вила-резиденция център на подобаващо поземлено имение. Основният архитектурен комплекс на вилата, т.е. същинската резиденция е един от най–впечатляващите образци на представителната късноримска жилищна архитектура с всички присъщи за последната компоненти – голяма зала за аудиенции, специална трапезария с усложнен план, многобройни жилищни помещения, банска част, огромен двор с портици и градина, монументални входове и др. Съответстваща на размерите и е и нейната украса. Общата площ на подовите и мозайки вероятно надхвърля 1000кв.м., а общата дължина на портиците и е повече от 400м.
Регистрираните по-късни преустройства не са променили съществено облика и функционалната характеристика на резиденцията. Непосредствена причина за нейното изоставяне, предшествано от мощен пожар, са хунските нашествия от 40-те години на Vв.
Съоръженията на сравнително скромната по размери крепост на Кратискара се вписват напълно в
ранновизантийската фортификационна практика. Изследваните до сега постройки покрай крепостните и стени също намират паралели като градеж и функции сред сродните синхронни центрове. Кратискара е бил локален административен център в градската територия на Сердика. Животът в Кратискара е прекъснат вероятно при славянските нашествия към Тракия и Гърция в края на 70-те началото на 80-те години но VІв.По мнение на специалисти археологическите останки и особено на тези от късноримската резиденция са с изключителна експозиционна стойност. Запазеното от резиденция Скретиска е паметник на европейското и световно наследство, който след експонирането си без съмнение ще влезе в най-престижните туристически гидове.
ХРАМ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
Цял един век църквата “Св. Св. Кирил и Методий“ стои като знак за живата вяра и високата духовност на костинбродчани, оцеляла и запазена въпреки повратите на времето. Вярата не може да се заличи, видимите знаци на тази вяра не могат да бъдат забравени. От началото на 90-те години на миналия век, та досега,храмът е ремонтиран и постоянно се обновява.
По размерите си: (дължина 20 м, ширина 12 м, височина 10 м), нашият храм е най-големият в селищата, намиращи се непосредствено до София. Данните, взети от регистъра на Софийската Св. Митрополия сочат, че основният камък на храма е положен през 1905 г., а на 24 май 1907г. тогавашният Софийски митрополит Партений освещава новопостроения Божи дом. Краткият срок на изграждане говори ясно за твърдата и жива вяра на нашите достойни предци.
МАНАСТИР “СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ”
Сведенията за създаването на Шияковския манастир “Св. Архангел Михаил” се губят във времето. Съществуват различни легенди за възникването му, като най-известната от тях го свързва с времето на цар Иван Шишман, а друга твърди, че съществува още от византийско време. Въпреки неуточнения му произход се знае, че е съществувал по време на османското владичество.. През 1870 – 71 година за негов игумен е личният приятел на Левски от легията на Раковски Генадий Ихтимански. По негова инициатива през 1871 г. в манастира пристига Левски, където с няколко души слагат началото на Тайния революционен комитет в Костинброд.
През 1929 година по предложение на костинбродчанина Свилен Здравков полуразрушената сграда на манастира е изоставена и е построена сега съществуващата сграда на 4-5 м в южна посока.
В последните години местното население полага изключителни грижи за съхраняването и обновяването на манастира.
Картата на старините не би била пълна, ако не се споменат двата параклиса, останали също от незапомнени времена и скътали ценни данни за нашето минало. Единият от тях се намира в местността “Пасището “, източно от Шияковци, а другият е в местността Балван и е известен под името “Св. Петър”, а сред населението – “Църквето”.
През 2003г. в град Костинброд се откри нов храм, в който жителите на кв. Маслово вградиха своя стремеж за чистота и духовност. Храмът “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” е построен на мястото на старата църква с доброволните дарения на местното население, отзивчивостта на местния бизнес и ентусиазма на Георги Георгиев, Арменка Игова, Димитър Гълъбов, Красимир Евлогиев и много други граждани.
По отношение опазването и съхранението на историческата памет, на културно-историческото наследство също бе направено не малко. През периода бяха отделени повече от 20 000 лева за подпомагане на църковните храмове в общината. Изработен и монтиран е паметник на загиналите наши съграждани при тежката производствена авария в бившите ДХЗ ”Георги Димитров” на 18 юни 1968 година. Тази година общината финансира изработването и монтирането на паметна плоча в Шияковския манастир, свързан с името и делото на Васил Левски в територията на общината. На централния градски площад с участието на НГЧ се откри и освети паметник, посветен на всички загинали за свободата на България във войните от 1876 до 1945 година. Работи се усилено за възобновяване на археологическите проучвания, реставрация и консервация на късно римската резиденция, намираща се в гр. Костинброд, местността “Градище”. Тече процедура по прехвърляне собствеността на земята и придобиването и от общината. Положителен е фактът а, че успяхме да осигурим целево финансиране от Министерство на регионалното развитие и в момента се изготвят работни проекти за възобновяване работата по резиденцията.
КОНТАКТИ
Приемно време с граждани:
Кмет на общината:
Вторник – 9.00 – 16.00ч.
Четвъртък – 9.00 – 16.00ч.
След предварително записан час
Телефон за предварително уговаряне за приемния ден на кмета на Община Костинброд: 0721/68 701;
Общинска администрация:
Вторник и четвъртък – 8.00 – 12.00ч. и 13.00 – 17.00ч.
Център за информация и услуги на гражданите:
От понеделник до петък – 8.00 – 17.00ч.
Тел: 0721/68 722; 0721/68 723;
Fax: 0721/68 777;
E-mail: kostinbrod.bg@gmail.com
КМЕТ
Кмет на Община Костинброд е господин Трайко Младенов.
Приемно време:
ВТОРНИК ОТ 09.00 ДО 16.00ч.
ЧЕТВЪРТЪК ОТ 09.00 ДО 16.00ч.
СЛЕД ПРЕДВАРИТЕЛНО УГОВОРЕН ЧАС
