ОБЩИНА КРЕСНА

ОБЩИНА КРЕСНА

Адрес: град Кресна, ул. Македония 98

Моб. Тел.: 0889/848 383;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Кресна се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград. Общината има седем населени места, от които един град (гр. Кресна) и шест села: Влахи, Горна Брезница, Долна Градешница, Сливница, Стара Кресна и Ощава. Общото население е 6062 жители. Община Кресна (344 кв. км) се намира в Югозападна България и заема важно транспортно-географско положение. Оттук минава най-краткият път от столицата за съседна Гърция – първокласното международно шосе Е-79 и жп линията София-Кулата-Атина. Град Кресна (3879 ж.) е главен административен център на общината и отстои на 144 км южно от София.

ПРИРОДА

РЕЛЕФ
Долината на Средна Струма разделя територията на общината на две части – Пиринска и Малешевска. Територията на община Кресна представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински, обхващайки части от Среднострумската долина с живописния Кресненски пролом, Малешевска планина с първенеца Ильов връх (1803 м.н.в.) и Северен Пирин с най високия си връх Вихрен (на границата с община Банско). Забележителни форми на релефа са живописният Кресненски пролом на р. Струма, надиплените пясъчни сипеи Мело, причудливата каменна гора край с. Влахи, красиво изваяният скален комплекс Орлите, мраморният алпийски гребен Кончето – гордостта на Пирин, Синанишкия, Георгийския, Влахинския и Невързумския циркуси. От естествените водоеми изключителна туристическа атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера, известни още като “Кристалните очи на Пирин”.
КЛИМАТ
Поречието на р. Струма, което в границите на община Кресна обхваща долината на Струма и Кресненското поле като част от Санданско-Петричката котловина, се характеризира с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по р. Струма чак до Кресненския пролом. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна (средната януарска температура е +2,4С); пролетта започва още от началото на м. март; лятото е сухо и горещо (средна юлска температура +24,7С), а през юли и август максималните температури достигат до 40-42С; есента е дълга и топла. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. – една от най високите стойности за страната и се доближава до някои известни курорти по Далматинското крайбрежие (напр. Макарска Ривиера – 2450 часа). Валежите са средно 700 мм/год. и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновено нахлуват по долината на р. Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър. С увеличаване на надморската височина в Малешевска планина и особено в Пирин средиземноморското влияние постепенно отслабва като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято, дълга и сурова зима с ниски температури и голяма облачност, обилни снеговалежи, силни ветрове и интензивно слънчево греене през ясните дни. В пояса над 2000 м н.в. в Пирин средната годишна температура е 3,4С с минимални температури, достигащи до -25С; валежите са около 1150 мм/год.; снежната покривка през зимните месеци има до 3 м височина и се задържа около 7-8 месеца/год.; често явление са мъглите, силните стихийни бури, има опасност от лавини. Планински климатичен курорт с местно значение е местността Върбите (Синаница) в Пирин планина (18км изток/югоизточно от Кресна). Изградени са туристически дом “Синаница”, горски дом, ученически лагер, няколко ведомствени почивни станции и множество частни вили; изходен пункт за за Сини връх със Синанишките езера и мест. Пещерата, откъдето туристически пътеки водят из целия парк “Пирин”.
ВОДИ
Главната артерия е река Струма, която северно от Кресна образува красив пролом, носещ името на града. Тя има три леви притока, извиращи от Пирин – реките Ощавска, Влахинска и Градешка, и пет десни, събиращи водите си от Малешевска планина – реките Дивилска, Брезнишка, Моравска, Ганийца и Сливнишка. На територията на общината са изградени 18 изкуствени водоема средно с обем от 5000-25000 куб.м вода, от които само 4 са зарибени. От естествените водоеми изключителна атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера.
Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 4 основни находища – между гр. Кресна и с. Долна Градешница, между с. Стара Кресна и с. Ощава, при селата Горна Брезница и Влахи, като най разработени до този момент са Градешките извори.
Градешки минерални извори
Балнеоложки курорт с местно значение; 5 минерални извора с температура на водата от 20 до 68 градуса; водите са бистри без мирис и приятни за пиене; физико-химичен състав: хипертермални, хидрокарбонатни, сулфатно натриеви, силициеви и флуорни. Подходящи за лечение на опорно-двигателния апарат, дихателната система, нервната система, стомашно-чревния тракт, и др.
Ощавски минерални бани
Балнеоложки курорт с местно значение; 5 минерални извора с температура на водата от 38?С до 65С; водите са бистри, без мирис и приятни за пиене; физико-химичен състав: хипертермални, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви и флуорни, слабо радиоактивни. Подходящи са за лечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдови, възпалителни-гинекологични и кожни болести. При хладкия извор има изградена баня с две закрити калолечебници.
Влахински минерален извор (Влашка чешма)
Студен минерален извор (3 км западно от с. Влахи); водата е каптирана и се характеризира като хидрокарбонатна и сулфатно-натриева, слабо минерализирана; легенда разказва, че Градешките минерални извори някога са бликали тук, но са били осквернени от турците и пресъхнали.
Брезнишки минерални извори
Каптирани два минерални извора с температура на водата 36С-38С и дебит 2,6 л/сек; има чешма в центъра на селото. Подходяща за лечение при белодробни, костно-ставни и кожни заболявания; на хълма на селото в двора на манастира “Св. Пророк Илия” има стара римска чешма с лековита вода, свидетелстваща за използването на минералните води в Горна Брезница още от древността.

ИСТОРИЯ

Античен град край Кресна
Простира се на десния бряг на Струма, на позаравнена местност, близо до последните къщи на квартал Моравска. Следите му се откриват в протежение на около 2 км. В посока север-юг по брега на Струма и около 300 м. В посока изток-запад от брега на Струма към източните подножия на Малешевска планина. Това е една позаравнена тераса, прорязана от стеснените долини на реките Моравска и Мостецка. Редуват се обработваеми земи с необработваеми. Античното селище напомня за себе си с останки, откриващи се под формата на стари зидове, строителни материали, съдове, монети и други паметници, някои от които излизат при обработка на почвата, а други – на самата повърхност. Изобилието им потвърждава някогашния разцвет на селището, довел до материално и духовно замогване.
По сведения на местни жители земите тук са били обработвани и по време на робството, като тогава са се числяли като имоти на християнско–турското село Брезница. Първите научни светлинки за съществуването на античното поселение идват от акад. Д. Дечев. Той съобщава в труда си за открито тук светилище на Бендида- Артемида „Кулът на Артемида в Средна Струма”. В изследването са описани намерени тук няколко оброчни плочи на богинята. При направата на пътища, военни фортификационни съоръжения, различни строителства и при обработка на почвата над културния пласт, който на места се открива до 1 м дълбочина, са нанесени разрушения. Повечето от камъните на някогашните постройки са използвани вторично в строеж на нови къщи или при изграждане на огради на имоти, или просто са събрани на купчини, за да не пречат при работа. На много места са открити единични и групови гробове, всички ориентирани на изток. В тях обикновено се намират останки от кости и почти никакви веществени материали от погребални церемонии. В един гроб, намиращ се на ската близо до пътя, по левия бряг на р. Моравска, са открити обгорели пръстен (малък, вероятно на момиче) и клинчета, с които е бил закован ковчегът. В гроба е имало въглени и пепел, което свидетелства и за пожар. В западната част на селото, в подножието на хълма Люти връх, пък са открити при направа на път 5 гроба, стоящи един до друг. Те са покрити с обикновени каменни плочи, без странично укрепване. Освен останки от кости, друго не е открито. Всички тези гробове вероятно са от времето на ранното християнство, чиито корени в Среднострумието се търсят още през I в. след Христа, когато в гр. Филипи (намирал се на 130 км югозападно от Кресна) Апостол Павел основал християнската община и към IV в. античният град край Кресна вече е бил християнски център с епископство, за което свидетелстват и останки от три открити тук антични черкви.
При направа на военни окопи през 1950 г. околните височини в северозападната част на селището, войници изкопават голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита е и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище са открити два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан, като разкритата част на зидовете е имала широчина 70 см.
Какво е представлявал градът в годините на разцвета му?
Ако се доверим на въображението си и като се имат предвид откритите досега останки от него, то може да си представим широки улици, покрити с каменни плочници по които са трополили с копитата си охранени коне на римски и други конници. Обществени и частни сгради са красили широк площад и улици, а пазарът е предлагал стоки чак от Египет и други страни на Средиземноморието.
Много богато в селището се представят във фрагменти строителната и съдова керамика, които са в различни размери и форми. Те удивляват с техниката на изработка и изпичане. Откриват се още хромели, монети, сечени от Филип II Македонски, сина му Александър Велики и римски императори. Тежести за станове водят до предложението, че е било развито тъкачеството. Срещат се различни съдове (паници, чаши), питоси с вместимост 200-300 л. Преобладава керамиката с червен и сив цвят, но се срещат и междинни нюанси. Много от фрагментите носят следи от пожар. Строителната керамика е представена най-вече от извити керемиди- ибрици и широки плоски керемиди- тегули. Интерес буди намирането на глинени лули, които са добре обработени. Предполага се, че са били използвани за пушене на опиващи вещества, тъй като в тези години тютюнът все още е бил в Америка, а може би са използвани и от местни магове при техните тайнствени обреди.
При изкопни работи през 1950г. е открит и детски мраморен саркофаг, чието устие е пригодено за поставяне на капак. На двете тесни страни има симетрично разположени гнезда на скобите, с които е бил захванат капакът. Саркофагът е с дължина 55 см., ширина- 42 см, дълбочина 25см и дебелина на стените при устието 10 см. Отличава се с прецизна изработка. По средата на четирите ъгъла вплита 4 глави на овни.
На лицевата част има и 4 четирилистни детелини, а на задната- 2 винетки. По украсата си саркофагът се доближава до саркофази, открити в античното селище под Сандански, както и в музея на Ватикана и Рим. Специалистите отнасят времето на изработката и използването му към II- III в. след Христа.
Интересен паметник е открит в леглото на Струма, впоследствие затлачен от реката. Намерен е от н.с. Йордан Илиев през 1956г. (тогава Илиев е студент на СУ „Кл. Охридски”). Паметникът е надгробен, с гръцки надпис, разчетен от проф. Борис Геров. Той съобщава, че е издигнат в памет на римски ветеран и съпругата му от техните синове, които били опциони (длъжност до центуриона в римската армия). Първият от синовете служил в първи италиански легион, намирал се на лагер в град Нове край Свищов, а вторият е бил в окупационния корпус в Африка.
През 1992г. селището край Кресна открива още една страница от миналото си. При прокарване на път в западната му част булдозер изравя на повърхността много фрагментирана керамика, на места- пепел, строителни материали, останки от хоросан. В бигора се открива и гробище. Проучванията от Историческия музей в Благоевград успяват да открият и останки от постройка, вероятно от римска вила, която е имала и канализационна уредба. Намерени са монети, глинени съдове. Интересното е, че тези съдове (по данни на работилите тук сътрудници на музея) са излъчвали някаква радиация. В полуразрушения питос е открито и съхранявано в него зърно, което е кръгло и почерняло. Интерес будят и намирани тук фибули, оброчни плочки на Бендида. Предание от стари времена уверява, че селището се е наричало в по-ново време и по време на първите години на робството Дюкяните. Споменава се и името Бела, което може да се свърже с пясъчните сипеи Мело. Твърде е възможно да е и античният град Калипол. А защо да не е Александропол- първият град, построен от Александър Велики- чието име носят над 60 града в различни части на света?!? Известно е, че Александропол е изграден след победа на Александър над възстанали тракийци, когато баща му е бил зает с поход на юг в Гърция.
В античното селище край Кресна са открити останки от 3 антични черкви. Районът на селището е обявен за паметник с културно-историческо значение- едно добро дело на Националния институт за паметниците на културата- София, и вече е под закрилата на Закона за опазване на паметниците на културата.

ТУРИЗЪМ

Туристическо дружество „Синаница 2000“ гр.Кресна е регистрирано през март 2000 г. с цел развиване на туризъм и спорт на територията на община Кресна и в чужбина.

Дружеството продължава традициите на създаденото през 1970 г. в гр.Кресна туристическо дружество „Синаница“.
ТД „Синаница 2000“ стопанисва хижа „Синаница“, разположена на 2200 м. надморска височина, на брега на Синанишкото езеро. Сградата е масивна, двуетажна, построена през 1979г. Хижата създава условия за предприемане на преходи през всички сезони към югозападния дял на Северен Пирин. Заобикалящите я от югозапад върхове „Синаница“ и „Момин връх“ предлагат условия и за алпинизъм. Капацитетът на хижата е 50 легла в пет спални помещения и 20 места в палатки през лятото. Има туристическа кухня, обширна столова, водоснабдена и електрифицирана, оборудвана е с баня и топла вода. През лятото се осъществява радиовръзка с гр.Кресна, хижа „Каменица“ и хижа „Яне Сандански“. До хижа „Синаница“ от гр.Кресна може да се стигне за 9 часа – 6 часа по шосе (24 км) и 3 часа по добре очертана горска пътека по левия бряг на Синанишка река.

КОНТАКТИ

Връзки с обществеността 0889/848 383;

Общински съвет 07433 87-88;
Дежурен ОбС 07433 87-78;
Факс 07433 87-30;
Секретар 07433 88-87;
Служба ГРАО 07433 88-78;
Отдел МДТ 07433 87-19;
Отдел Европроекти 07433 87-76;
Отдел ТСУ 074990270;
Главен счетоводител 074990651;

Кметство с. Сливница 07433 87-72;
Кметство с. Горна Брезница 07433 87-71;
Кметство с. Долна Градешница 07433 87-73;
Кметство с. Ощава 07433 87-75;
Кметство с. Стара Кресна 07433 87-74;

ЦДГ „Здраве“ 07433 81-18;
Целодневна детска ясла 07433 87-31;