ОБЩИНА МЕЗДРА

ОБЩИНА МЕЗДРА

Адрес: гр. Мездра, ул. Христо Ботев 27

Телефон: 0910/920 16;   0910/921 16;

Факс: 0910/925 23;

E-mail: mezdra@mail.bg

Web site: www.mezdra.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Община Мездра е разположена върху територия от 519 114 дка и включва 28 населени места – в т. ч. гр. Мездра и 27 села. Най-голям процент от територията на общината заемат земеделските площи и горите, следвани от населените места. Релефът е полупланински, с преобладаващи сиви горски почви, подходящи за отглеждане на зърнено-фуражни култури и трайни насаждения.
Община Мездра е разположена на средна надморска височина от 270 м. Климатът е умереноконтинентален. Горският фонд на общината обхваща 195 001 дка, в т. ч 25 264 дка иглолистни и 21 136 дка широколистни гори. Отдалечените от големите пътни артерии села са разположени в екологично чисти планински и полупланински райони и притежават висок потенциал за развитие в сферата на екологичния и селски туризъм. Малките частни и кооперативни стопанства в тези населени места произвеждат незамърсена с химикали продукция – месо, мляко, вино, пчелен мед и др.

ИСТОРИЯ

Мездра – град роден от историята
– Преди Рим
Укрепено селище на мястото на крепостта „Калето“ има още от края на медно-каменната епоха /ІV хилядолетие пр. Хр./ Археологическите разкопки разкриват сложно съжителство между местните траки от племето ТРИБАЛИ и нашественици гали /племе СКОРДИСКИ/ и келти/племе БАСТАРНИ/ до І в, когато селището, заедно с цяла Мизия е завладяна от Рим.
Римска епоха За защита на един от глaвните пътища, свързващ провинциите Мизия и Тракия, минаващ през Искърското дефиле , римляните построяват ново укрепление на Калето. През ІІ-ІІІ в. До крепостта възниква град , а в околностите робовладелски имения. Селището е на границата между латино-говорящата на запад и гръцкоговорящата на изток части от Римската империя.
Византия В първите десетилетия след налагането на християнството през 313г. от Константин Велики , до с. Люти брод е построена епископска базилика, впечатляваща с размери- 28/16 м и украса, бележеща прехода от триизмерните скулптури към характерното за источното православие релефност на символиката/ агне, риби , гълъби и др./
– Средновековна България
Черепишкият манастир е един от най-забележителните християнски паметници в дефилето на река Искър. Разположен на самия бряг на реката, ограден от непристъпни величествени скали, манастирът в продължение на векове е играел ролята на средищен културен и духовен център в региона. Археологическите проучвания тук отнасят възникването на манастира към ХІV век. До наши дни е запазен манастирският устав (типник) от 1390-1396 година. Манастирът е съществувал и през ХV век като в различни документи от това време мястото се споменава като Черепец, Черапиш, Челбиш.
– Mездра след Освобождението от турско робство.
От 1878г. мездренчани започват да се преселват в местността „Селището“, като пръв тръгва кметът Данко Иванов. При първото преброяване на населението в Княжество България на 1.1.1881г. град Мездра има 86 жители. В тогавашния Врачански окръг то е едно от трите най-малки села. Въпреки че през 1887г. е построен мост над река Искър, който свързва движението от София и Орхание (Ботевград) към Враца, селцето остава все така малко и през 1888г. домакинствата са 17, а жителите 76. Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893г., когато започва строителството на ж.п. линията София-Роман. В продължение на 4 години по това трасе се струпват стотици работници, които полагат релси, строят тунели, мостове и гари, ремонтират пътища. На 20.ІІ.1897г. новата ж.п. линия се пуска в действие с водосвет, извършен от митрополит Константин, в присъствието на специално пристигналите с влак от София княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза и гостуващият по това време в страната сръбски крал Александър, както и министър-председателя д-р Константин Стоилов. В края на 20-те години на ХХ век от старото селище остава само името, всичко друго е ново и носи отпечатъка на века. Официално Мездра все още е село, но не с плетенарките и оборите, а с нови къщи, общински и държавни учреждения. И докато през 1900г. Мездра има 311 жители, през 1920г. те вече са 1015. В архитектурно отношение селото добива постепенно вид на малък съвременен град. Благодарение на възпитаници на престижни германски учебни заведения западноевропейският стил се налага в Мездра и мездренските села. На 31.VІІІ.1950г. с Указ 435 Мездра е обявена за град.

ПРИРОДА

РЕЛЕФ

Община Мездра се намира в Северозападна България около долината на река Искър. Административния център гр. Мездра е разположен в Мездренското котловинно разширение със средна надморска височина 270 м.Релефът е равнинно- хълмист иполупланински. Основните геоморфоложки структури са следните : -запад- Старопланинската сводесто-верижна система с планински верижен и блоково-разломен релеф с високо издигната инициална повърхнина и ерозионни врязвания -изток-хълмисто-ридов релеф в наложени миоценски понижения с фрагменти от плиоценски денудационни повърхнини -югоизток и юг- нископланински ридов релеф със слабо издигната инициална повърхнина. В района са застъпени и някои акумулационни типове релеф- алувиални и алувиално-пролувиални равнини с кватернерна възраст – речната тераса на р.Искър /източно от Люти брод / и тези на някои от нейните по-големи притоци.

КЛИМАТ

В климатично отношение общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната климатична област и се отнася към Предбалканския припланински климатичен район. Атмосферната циркулация е от антициклонален тип, свързана е с активен въздушен пренос и оказва прочистващо влияние. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1 С. Средномесечната амплитуда на въздуха е 9,3 С.Характерна особеност на термичния режим през зимата са честите и продължителни температурни инверсии. Средномесечната относителна влажност на въздуха е 72 %, с максимум през декември – 85 % и минимум през август – 59 %. Средногодишната сума на валежите е 811 мм. Средната височина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишния брой на дните със снежна покривка е под 50. По отношение на вятъра преобладава тихото време- 58 %. Преобладаващи са северозападните ветрове със средногодишна скорост 1,6 м /с. Късните пролетни слани и мразове в ниските части падат през третата десетдневка на април, а в по-високите части с пет-десет дни по-късно. Най- ранните есенни слани падат в началото на октомври /за по-ниските части/ и в края на септември /за по-високите части/.

ПОЧВИ

На територията на общината са разпространени следните почвени типове: сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална.Преобладаващ почвен тип е сивата горска почва, заемащ междинно място между излужените черноземи в равнинната част и кафявите горски почви в по-високите части на Стара планина. Покрай водното течение на р.Искър се срещат алувиални почви като резултат от дългогодишно отлагане на наносни материали. При тях няма формирани генетични хоризонти и количеството на хумуса и общия азот не се подчинява на общите закономерности. По отношение на механичния състав , преобладаващи са леко песъчливо-глинестите и средно песъчливо-глинестите почви. Като цяло механичния състав е благоприятен и осигурява добър водно-въздушен режим.

МИНЕРАЛИ

Териториите за полезни изкопаеми са около 1260 ха.Характерни за района са находищата на скално-облицовъчни материали -варовик /т.н. “ врачански камък „/ Наблюдават се следните скални разновидности : светлосиви до тъмнобежови варовици с кварц, петнисто-ивичести бежови до сиви варовици, относително чисти бежови варовици, едропетнисти варовици и кватернер. Продуктивният хоризонт се състои от относително чисти и условно петнисто- ивичести варовици. Варовиците съдържат манганови окиси и хидроокиси под формата на черни точици и петна до тънки къси прожилки. На територията на общината се добива суровина за производство на хидратна вар и има кариери за инертни материали. В продължение на десетки години са добивани и медни руди за нуждите на цветната металургия.

ВОДНИ РЕСУРСИ

Хидрографските и хидроложките условия по отношение на повърхностните води се характеризират със следните показатели: -гъстота на речната мрежа- 0,8 – 1 км/кв.км. -среден отток -много нисък модул на годишния повърхностен отток-5-7л/с/кв.км. -максимален отток-период на пълноводие – 4 месеца -минимален отток-период на маловодие- 2 месеца По-голяма е гъстотата на речната мрежа в Старопланинската верига, поради значителния наклон на склоновете, изградени от леко податливи на ерозия основни скали /водосборите на десните притоци на р.Искър, водещи началото си от Ръжана и водосборите на левите притоци на р.Искър, водещи началото си от Врачанската планина/. По- ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и хълмисто-ридови терени на предпланинската част, която се просича от следните по-големи реки – Моравешка, Крапешка, Типченишка , Боденска. Най-голямата река на територията на общината е река Искър. Тя е формирала най-големия у нас пролом – Искърския, където реката дълбоко дренира водоносните хоризонти на различни геоложки формации. Повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока. През лятото се наблюдава частично пресъхване на по-малките реки и дерета. Съгласно хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Севернобългарския хидрогеоложки район. В близост до р. Искър през пролетното пълноводие нивото на подземните води в алувиалните отложения достига до 0,5-1,5 м от терена, а през есенното маловодие- до 6-8 м. Ограждащите град Мездра планински масиви са силно окарстени, налице са карстови подземни води с дълбока циркулация. Не са установени термални води.

ФЛОРА И ФАУНА

Община Мездра по зоогеографско райониране попада в Северен регион, Старопланински район, където се включва територията на Предбалкана. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение и по-слабо – средиземноморско.Разнообразието на животинския свят е ограничено, като следствие от продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи. В планинската част се срещат сърна, елен, дива свиня, заек, а от птиците – представители на сем. Вранови, стърчиопашкови, овесаркови, гълъбови и др. По течението на р.Искър преминава прелетния път на водоплаващите и блатни птици. Според „Класификационна схема на типовете горски месторастения в България „, територията на общината попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България. Във вертикално отношение се се разграничават следните два пояса -Долен равнинно-хълмист и хълмисто- предпланински пояс на дъбовите гори и Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни. Растителността в първия пояс е представена от чисти и смесени благунови и церови формации със спътници от горун, габър, клен, мъждрян, бор, топола, акация, липа. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка , птиче грозде. Тревната растителност е представена от типичните за дъбовите гори видове: житни треви, острица, ягода, къпина, мащерка , коприва, жълт кантарион и др. Във втория пояс естествената растителност е представена от зимен дъб, бук, цер, сребролистна липа ,явор, габър, трепетлика. На бедни и ерозирани терени са залесени черен и бял бор, акация.

ГОРСКИ ФОНД

Горската територия /гори и горски площи/ в общината е с площ от около 21838 ха. Разпределението на горите по принадлежност е както следва: -държавни гори -17 623,8 ха -горски пасища-358,4 ха -гори,предоставени от горския фонд- 2597,2 ха -гори извън горския фонд- 1138,5 ха -изключени гори- 120,3 ха -общо-21838,2 ха ,в т.ч. 18510, 9 ха залесени площи Горите с държавно значение са разпределени в следните групи: гори със специално предназначение /защитни и рекреационни гори и територии, защитени природни територии и др. /, гори със стопанско предназначение и горски пасища. Средната възраст на гората е 31 години. Основните дървесни видове в дървопроизводствените площи са черен бор, бук, зимен дъб, благун, цер, келяв габър,бял бор, акация ,сребролистна липа. Около 70 % от залесените площи попадат в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори и подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори. Средния размер на годишното ползване от горите е около 150000 куб.м. стояща маса / с клони /, в която най-голям е делът на дървата, отпада и дребната строителна дървесина. От страничните ползвания от горите са застъпени паша на едър и дребен добитък, добив на листников фураж и сено, бране на горски плодове, липов цвят, гъби и др.

ЗАЩИТЕНИ ОБЕКТИ

1.Народен парк “ Врачански Балкан „, обявен със Заповед № 1449 /21.12.89 год. на КОПС – от територията на общината са включени около 5000 ха земи. 2.Природни забележителности -„Ритлите „-скално образувание в землището на с.Люти брод , площ 123,3 ха. Обявена със Заповед № 9733/27.05.68 год. на КГГП при МС. -„Новата пещера “ -с площ около нея 1 ха , в землището на Люти брод. Представлява зала с дълбочина 20 м с интересни варовикови образувания. Обявена със Заповед №2632 /21.06.62 год. на КГГП при МС. -„Говедарника „-скална височина с плитки пещери- ниши , в землището на с. Царевец и площ от 2,5 ха. Обявена със Заповед №1799/ 30.06.72 г. на МГОПС. 

От защитените растения, включени в Червената книга на България, на територията на общината се срещат златиста власатка, горска съсънка, ванерова симфианда, маслиноподобно бясно дърво, червена / кавказка / липа и др. От лечебните растения се срещат бял равнец, бъзак, див джоджен, див пелин, жълт кантарион, маточина, кукуряк, смрадлика и др. Защитените животински видове са ням лебед, речен орел, ястреб-кокошкар и египетски лешояд.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– Крепостта Калето
До града, на брега на р. Искър, върху останки от халколитната епоха, е открита античната и средновековна крепост “ Калето“. Многократно разрушавана и изграждана по време на Римската империя, Византия, Първото и Второто българско царство тя е защитавала естествената връзка между Южна и Северна България и прилежащия бряг. Добре запазените останки от крепостните стени и жилища са от края на ХІV век. Тук на едно място могат да бъдат видени началото и краят – времето, когато се е родила крепостта и времето, до което е доживяла.
– Искърският пролом
Природните и исторически забележителности, атрактивните и предизвикателни бели скали на величествения Искърски пролом предлагат богати възможности за културен туризъм, провеждане на туристически преходи, алпинизъм, пара- и делтапланеризъм, екстремни спортове. В границите на община Мездра са включени 27 села. В едно от тях, с.Люти брод, на западния бряг на течащата през него река Искър се издига природен феномен „Ритлите“ – уникални скални образувания. Те са във формата на три успоредни каменни стени наподобяващи ритли на кола. В древните времена са служили на римляните за блокиране на изхода на Искърското дефиле, а днес са обект на възхищение и биват покорявани от катерачи и алпинисти. В ляво от тях е историческият „Рашов дол“, където са убити десет Ботеви четници и където в малка гробница се съхранят костите на героичните българи. От „Рашoв дол“ през р.Искър се намира пътя на баба Илийца, минаващ през „Просечен камък“ и стигащ до Черепишкия манастир.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА МЕЗДРА
Адрес:
България 3100,
гр. Мездра,
ул.“Христо Ботев“ 27

Телефони за връзка:
Централа: 0910/92 016; 0910/92 116;
Факс: 0910/92 523;
е-mail: mezdra@mail.bg

КМЕТ

Кмет на община Мездра е Иван Аспарухов.