ОБЩИНА ПЕЩЕРА

ОБЩИНА ПЕЩЕРА

Адрес: гр. Пещера, ул.“Дойранска епопея“ №17

Тел.: 0350/6 22 01;

Факс:0350/6 41 65;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Пещера (17 472 ха) е разположена в Западнородопската част на Осоговско-Родопската зона. В нея попадат части от Бесапарските, Къркарските и Баташките ридове, между които е врязана долината на Стара река и нейните притоци. Град Пещера (н.в. 450 м) се намира в предпланината, на границата с Горнотракийската низина.
По дефилето на река „Стара река“ минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат и язовирите „Батак“, „Беглика“, „Широка поляна“, „Доспат“.
На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината – с.Радилово и с.Капитан Димитриево.
Град Пещера се намира на 20 км. от Пазарджик, 40 км от Пловдив и на 125 км от София.
На 16 км от Пещера се намира летовище „Свети Константин“, известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир „Батак“ – за летен плаж и риболов.
Преобладаващите типове почви в общината са канелено-горски и алувиално-ливадни, което благоприятства развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, тютюнопроизводството и животновъдството.
От общата територия на Община – Пещера около 40% е заета с гори, което се отразява благоприятно върху екологията и способствува за развитието на дърводобива, дървопреработването и ловния туризъм.

ПРИРОДА

КЛИМАТ

Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 м.
Средната годишна температура е 12.6 С. Валежите са сравнително добри – от 670 до 680 л/кв.м. годишно.
ВОДИ
На територията на общината съществуват осем гравитачни извора с минимален дебит 20 1/8 и максимален дебит 42 1/8, сондажни кладенци с дебит 30 1/8 и един карстов извор с дебит 12 – 30 1/8.
Водните ресурси в Община – Пещера са достатъчни за 100% водоснабдяване на населението, което е осъществено.

ПОЧВИ

Преобладаващите типове почви в общината са канелено-горски и алувиално-ливадни, което благоприятства развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, тютюнопроизводството и животновъдството.
От общата територия на Община Пещера около 40% е заета с гори, което се отразява благоприятно върху екологията и способствува за развитието на дърводобива, дървопреработването и ловния туризъм.

ИСТОРИЯ

Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на македонци, римляни и византийци.
Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на ІV век пр.н.е. Най-трайно е взаимодействието по-късно на трите етноса: траки, прабългари и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура – кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдаръмени пътища, мостове, останки от крепостите: „Киево кале“ „Перун“, „Тъмра“, „Св. Никола“, „Св. Петка“ и др. Няколко са предположенията за името на Пещера, но надделява това от пещерите в околностите.
Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви „Св.Димитър“, „Св.Петка“ и „Св.Богородица“ в гр.Пещера, „Св.Марина“ в Пловдив, „Св.Богородица“ в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.
Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848г., а читалището „Надежда“ – през 1873г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров – учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.
В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути от Пещера – Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко.
В Национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров.
В Опълчението участвуват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов.
Пещера е освободена в Руско-турската освободителна война на 06.01.1878г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава VІІІ-ма рота на к-н Сафонов от 123-ти Козловски полк.

КУЛТУРА

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 година, а читалище „Надежда“ – през 1873 година. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров – учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.
– Църквата „Св. Димитър“
Църквата „Св. Димитър“ е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 – 1831 година. Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: „Богородица Одигитрия“, определена като изпълнена през 17-18 век, „Велик архангелски събор“ – датирана от 1830 година, „Св. Димитър“ – датирана от 19 век. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции „Богородица ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци.
На територията на общината развиват дейност три читалища, един Дом на културата и картинна галерия „Проф.В.Стайков“.
Община – Пещера дава на България един капитал от талантливи политици, общественици, учени в ново и най-ново време. Това са 5 министри – Георги Кьосеиванов – министър председател, Михаил Такев – министър на вътрешните работи, Георги Теохаров – министър на просвещението и правосъдието, Григор Чешмеджиев – министър на социалните грижи и Никола Стоилов – министър на земеделието.
От Пещерската община тръгват към върховете на науката и културата: един академик, 24 професори, 10 доцента, трима ректори на ВУЗ, един декан и двама зам.декани.
Прославят името на България учени като: акад.Веселин Хаджиниколов – историк, проф.Янко Тодоров – мастит учен в античната история, проф.Димитьр Пасков – лекар – фармаколог, откривател на „Нивалина“, проф.Димитьр Ранев – известен хирург, проф.Веселин Стайков – художник, световно известен график, проф.Никола Хаджиев – спортист – спортна гимнастика, проф.Людмил Стайков – изтъкнат кинорежисьор, доц.Димитър Пунев – актьор и режисьор, актрисата Катя Чукова, Румен Григоров – един от ветераните на българската кинематография и др.

ТУРИЗЪМ

Едно малко кътче от земният рай наречен България е община Пещера, простираща се от изток на запад в полите на Родопите на надморска височина от 450 до 1350 метра. В този загадъчен край безспорно ви очакват загадъчни преживявания. Общината граничи на север и северозапад с община Пазарджик, на запад – с община Ракитово, на юг и югозапад – с община Батак, на изток – с община Брацигово. Разстоянието до София е 140 км, а до Пловдив – 45 км.
На територията й уникално са се съчетали климат, природните феномени, географското разположение, животинските видове, историческото наследство и природните забележителности.
Условията и климата на община Пещера са изключително благоприятни за климатолечение, възстановяване, зимни спортове, екотуризъм, лов и риболов, спелеология.
Антропогенни ресурси
В културните пластове в околностите на Пещера са намерени остатъци от хилядолетна култура: кюпове, саркофази, фрагменти от керамика, строителни материали, монети, накити, култови предмети, пътища, мостове, крепости и др. Правени са проучвания и разкопки на няколко обекта:
– Крепостта “Св. Петка”- разположена на едноименен хълм.
– Селищна могила “Банята”- намираща се на 1,5 км. западно от с. К. Димитриево в община Пещера.
– Тракийските крепости: “Киево кале”, “Перун”, “Тъмбра”, “Св. Никола”, “Гагово дере” в района на Пещера са разкрити за проучване през 1973г.
Интерес представляват намерените и проучени находки в пещера “Снежанка”. В една от залите са разкрити археологически останки от живота на тракийското племе беси – бронзова игла, глинени съдове, съдове за вода украсени с врязани линии, датирани от бронзовата епоха.
Архитектурни обекти
В града ни има 40 архитектурни обекта, обявени от НИПКИ и Министерството на културата за архитектурни паметници с местно значение.
През 2002г., храма “Св. Димитър” – строен в периода от 1825г. до 1831г. е утвърден за архитектурен паметник на културата от национално значение – признание за Пещерската архитектурно-строителна школа.
Забележителен архитектурен, възрожденски паметник е и Часовниковата кула построена между 1650 и 1710г. Тя е втората по възраст в България, след кулата на “Сахат тепе” в Пловдив и построяването й е свързано с нуждите на еснафа и необходимостта от отчитане времето на занаятчийските и търговски заведения.
Църкви и параклиси
Далеч, назад в древността, при възникване на селището, то се състои от десет махали, възникнали около езическите оброчища, станали след покръстването на траките през 196г. християнски параклиси. Това са: ”Св. Марена”, “Св. Атанас”, “Св. Неделя”, “Св. Никола”, “Св. Спас”, “Св. Димитър”, “Св. Петка”, “Св. Варвара”, “Св. Георги”, “Св. Елена и Константин”. Те обслужват и славяни и българи, за да достигнат до наши дни. Подлагани са на разрушения и пожари от поробители, за да бъдат възстановени по-късно.Във Възрожденска Пещера издигат ръст църквите: “Св. Петка”- изградена около 1710г., според намерения от Ст. Захариев антимис, изгорял при пожара на църквата през 1902г. и възстановена след това; “Св. Димитър”- строена на мястото на малка дървена църква в периода 1825-1831г.; Храмът “Св. Богородица” строен през 1864-1865г.
През последните години благодарение на грижите на Общината и църковните настоятелства в енориите на отделните църкви се разгръща дарителството на граждани, бизнесмени и фирми. Със събраните средства са отремонтирани параклисите: “Св. Георги”/1999г./, “Св. Спас” /1999г./, “Св. Елена и Константин”, “Св. Илия”, “Св. Варвара” /2000г./, и “Св. Неделя” /2002г./
В града има две джамии.
Пещери
– Пещера „Снежанка“ е наречена подземен дворец и е една от седемте най-големи благоустроени пещери в България. Открита е на 3 януари 1961г. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името и на основание фигурите напомнящи вълшебната приказка и снежнобяла красота на залите. Тя е дълга 220 м и заема площ 3130 кв.м. и има над 600 000 сталактити.
Намира се на 5 км. югозападно от гр. Пещера в местността Лилова скала на левия бряг на Новомахаленска река, на 380 м. над речното легло. Има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голямата зала, Каменната гора. Включена е в 100-те национални туристически обекти на страната. По своята пищност и красота в туристическата анкета е поставена сред 4-те чудесни български пещери – „Магурата“, „Леденика“ и „Съева дупка“. През 1979г. е обявена за природна забележителност годишно посещавана от около 10 000 души.
– Пещера“Юбилейна“ се намира на 600 м. надморска височина. Дължината й е около 1000 м. Открита е на 12 февруари 1974г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.
Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че „Човекът от бронзовата епоха е познавал „Снежанка“ и „Юбилейна“ и в тях е търсил подслон, сигурност и вода“.
Резервати
– Резерват “Купена”
Обявен през 1961г. за биосферен, със световно значение, намиращ се под закрилата на ЮНЕСКО. В него има дендрариум за производство на фиданки от различни дървесни видове – сребрист смърч, секвоя, различни видове ели, златен кипарис, метасеквоя, американски ясен, около 10 вида защитени птици и др.
– Резерват “Сокола”
Обявен през 1973г. и обхваща площ от 127.2 хектара. Намира се на 8 км. западно от Пещера и на юг от летовището “Св. Константин”. В него също има много дървесни видове и растения. Богат е на разнообразен дивеч. От “Соколската скала”, намираща се в резервата се вижда като на длан град Пещера, а при хубаво време погледа стига до античния Пловдив.