ОБЩИНА САПАРЕВА БАНЯ

ОБЩИНА САПАРЕВА БАНЯ

Адрес: гр. Сапарева баня, ул. Германея 1

Тел.: 0707/233 78; 0701/419 13;

Факс: 0707/234 80;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Сапарева баня е разположена в Югозападна България на 750 м надморска височина, непосредствено под северните склонове на величествената Рила планина и заема североизточната част на Кюстендилска област, като граничи с общините Рила и Дупница. Общата територия е 180,8 кв. км, с население 9 хил. жители и включва пет селища: град Сапарева баня, селата Сапарево, Овчарци, Ресилово и курорта Паничище в най-красивата едноименна местност в Рила.
Освен с природните си забележителности Сапарева баня е прочута и със своите минерални извори. В града Сапарева баня извира най-горещата минерална вода в Европа 103 °С. Тук се намира и единственият по рода си на Балканския полуостров гейзер – забележителен природен феномен.
Транспортните връзки и географското разположение на общината са много благоприятни за развитието на туризма. Центърът на общината – град Сапарева баня, се намира на 60 км от областния град Кюстендил и на 90 км от столицата на България София, само на 15 км източно от град Дупница. До Сапарева баня и курорта Паничище се достига най-удобно по международното шосе Е-79.
В природния ландшафт на община Сапарева баня преобладаващ е планинският релеф, където се открояват стръмните склонове на Кабулския дял на Северозападна Рила с дълбоко врязаните долини на реките Джерман и Горица, както и циркусите на Седемте рилски езера.
Околностите предлагат редица маршрути за излети и екскурзии. В близост до курорта Паничище, разположен в северозападната част на Рила, се намира най-ниското и безотточно езеро на Рила, което също е природен феномен.
Паничище е изходен пункт на туристически маршрути към най-високата планина на Балканския полуостров – Рила. Особено интересна природна забележителност в района на общината е Овчарският водопад на река Горица. В района на Сапарева баня минава и европейският туристически маршрут Е-4. Цялата територия на общината попада в зоната на влияние на процесите на трансгранично сътрудничество с Република Гърция и Република Македония.
Община Сапарева баня предлага на вниманието на българските и чуждестранните инвеститори и потребители на природни ресурси, на любителите на природни забележителности и на чиста екологична среда богати възможности и избор в областта на отдиха и туризма, балнеотуризма, планинския, културния туризъм, екотуризма и зимните спортове.
Една трета от общината е включена в национален парк „Рила“.

ИСТОРИЯ

Най-старото известно име на града Германея, който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, е останало от времето на траките и е било свързано, както установяват езиковедите, с намиращите се тук горещи минерални извори. Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея“ означавало „гореща вода“. Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците.
При археологически разкопки в района на Сапарева баня са открити много паметници от тракийската древност, които свидетелстват, че траките са оценили рано лечебните качества на бликащите тук минерални води и са ги използвали за лечебни цели.
Тракийското име на селището оцелява непроменено много векове. През III в. Германея е известна вече като град и става един от важните центрове на провинцията Вътрешна Дакия.
Османски период Още в началото на османското господство Германея, някогашният главен град на Средиземноморска Дакия, а през 1153 г. познат като „Великолепен град“, е превърнат в най-обикновено село от ориенталски тип. Подобно на византийците, около топлите минерални извори и студената вода се настаняват завоевателите. Местното население е изтласкано в безводния дол, където е сегашното Сапарево, което може би тогава получава името Българино. Районът е превърнат в селскостопански с направление овцевъдство, което обслужва нуждите на турската армия и градското турско население. За това говорят и сведенията в Джелепкешанския тефтер (дефтер) от 1576 г., в който кадията на Пазарджик Джафер сочи над двадесет души джелепкешани (овцевъди) от селото с име Чипарова (Сапарево). През първата половина на ХVІІ век Хаджи калфа говори за село Сярово. Несъмнено това име идва от серните минерални извори.
По-конкретни са сведенията за селището от пътеписите на Евлия Челеби през 1662 г., когато той преминава през тези места от Дупница за Самоковско. В сведенията на Евлия Челеби то носи името Сипарова и е „Нахия с 300 къщи на мюсюлмани и християни.“ Демографските промени в района, с притока на нови заселници, водят до нов икономически и политически подем. За първи път в Дупнишко, в село Сапарево се създава еснафско взаимоспомагателно сдружение, а през 1864 г. и първото мелиоративно съоръжение в България – Сапаревската вада, дълга 14 км., чрез която се прехвърлят част от водите на река Черни Искър към Сапарево и Сапаревското поле. През същата година се построява и най-голямата черква за времето в Горно поле – Света Богородица. До учредяването на княжество България Сапарево и Баня са се водили като едно село, а след това Баня е преименувано в село Горна баня. До 1943 година името на селото е Горна баня.
Със заповед № 168 на МС от 22 януари 1943 г. селото е преименувано в Сапарева баня. С Указ на МС № 317 от 13.12.1955 г. село Гюргево се присъединява към Сапарева баня. Интерес представлява старото име на Гюргево – село Мацакурово, което срещаме още в Джелепкешанския дефтер (тефтер) от 1576 г.: „Богдан Ерин от махала Мацакур“. Има различни тълкувания за значението на името. Най-достоверното според нас е това на проф. Йордан Заимов, към когото се обърнахме. Името означава наводнявано място, като в основата стои изчезналата старобългарска дума мацок, която означава мочур, наводнявано място от дъжд или от топене на снегове. Преименуването на селището от Мацакурово на Гюргево – на името на черквата на селото „Св. Георги“, става с Указ № 38 на народното събрание от 31.01.1894 г. С Указ № 2932 от 27 септември 1983 г. на ДС, се създава Сапаревобанска селищна система.

КЛИМАТ

Община Сапарева баня обхваща част от северозападния дял на Рила, южните склонове на Верила и част от котловината Долно поле. Релефът е разнообразен, включва равнинна част в котловината, част от долината на река Джерман, високи и стръмни склонове в Рила и ниски и заоблени върхове по Верила. Надморската височина варира от 600 до 2600 м, което е предпоставка за разнообразния физикогеографски облик с характерна флора и фауна.
Климатът е преходно-континентален. Състоянието на околната среда е много добро, което се дължи и на факта, че тук няма развита дейност за добив и преработка на рудни и нерудни изкопаеми. Няма също изградена промишленост, която с производствената си дейност да замърсява въздуха, водите и почвата. Това определя територията на община Сапарева баня като изключително чист в екологично отношение район и много подходящ за планински туризъм, летен и зимен отдих, с добра база и за упражняване на различни видове зимни спортове.

ФЛОРА И ФАУНА

Географските, почвено-климатичните дадености, водните ресурси, свежият въздух и екологично чистата природна среда са създали уникално съчетание от благоприятни фактори за развитието на характерната за територията на общината флора и фауна.
В горските площи преобладаващ е процентът на иглолистните гори. Доминират смърчът, елата, белият и черният бор, но има и дъб, и бук. Уникални за високопланинския район са клековите гори и сибирската хвойна под Рилските езера, както и бялата мура в резервата „Скакавица“. На територията на горскостопанския участък „Сапарева баня“ попада част от Народния парк „Рила“, където се намират резерватът „Скакавица“ и Седемте рилски езера, курортната местност Паничище и много природни забележителности.
За планинските участъци са характерни редки растителни видове, защитени от закона и включени в Червената книга на България и на Европа: рилско подрумче, жълта тиква, рилски ревен, златиста кандилка, българско омайниче, рилска иглика, кръглолистна росянка и др.
Фауната на територията на общината е изключително богата на бозайници, влечуги, птици, земноводни и водонаселяващи видове. Срещат се редки и защитени животни – балканска дива коза, вълк, мечка, златка, смок, алпийски тритон, скален орел, скалолазка, чучулига. Езерните и речните води се обитават от различни видове риби, включително планинска пъстърва.

НАСЕЛЕНИЕ

Местоположението на община Сапарева баня до голяма степен определя малкия брой населени места и тяхното разположение в близост до общинския център. В общината има 4 населени места. Най-голямото е общинският център Сапарева баня с население 3 814 жители. Общият брой на населението е 7 540 жители за цялата община. Този брой остава относително стабилен през последните години, което прави общината едно от малкото изключения на фона на общо за страната отрицателни демографски показатели.
Специфично за общината е относително равномерното разпределение на жителите в отделните населени места. Няма населени места с под 100 или под 500 жители. Населението и на трите населени места извън общинския център е над 1000 жители, което предполага развита социална инфраструктура, гарантирано здравно обслужване поради компактността и концентрация на учебни заведения, които да отговарят на нуждите на всички възрастови групи учащи се.Етническият състав на населението е подчинен на една от най-опростените формули, необичайни за територията на България като цяло – 95 % българи, 5 % роми. Общината има свои виждания и програма за интеграция на ромското население, като си поставя ясни цели и параметри за постигането им в основните направления – образование и професионално обучение, здравеопазване и здравна култура, трудова заетост, жизнен стандарт, идентификация и представяне на самобитната култура на ромското малцинство.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– Гейзерът-фонтан
Една от забележителностите на Сапарева баня. През 1957 г. при хидрологични проучвания на 73 м дълбочина сондата достига до разседна пукнатина между котловината и планината и дава ход на намиращи се под високо налягане и температура над 102 °С гореща вода и пари. Под силния напор горещият воден стълб изскача периодично над повърхността на височина 18м.
Водният стълб е обвит с воал от пара и се разпръсква на хиляди ослепителни водни капки. Водата, която изхвърля гейзерът в Сапарева баня, е най-горещата в Европа, с няколко градуса повече от италианските Софиони и Джуржитела.
– Седемте рилски езера
Никой географ не е успял още да преброи точно всички рилски езера – постоянните, изпълнени с кристална изворна вода, и временните, които се появяват само през лятото, родени от топящите се снегове, но броят им никога не е определян на по-малко от 160. Гордостта на планината е групата от седем езера, разположени в най-високата част на територията на община Сапарева баня, наречена Седемте рилски езера.
Те са група ледникови езера, стъпаловидно разположени в най-високата част от територията на общината в един от най-големите рилски циркуси. Седем капки от сълзите на слънцето пленяват с чара и неповторимостта си. Мястото е едно от най-вълшебните в България. Това се дължи не само на красивите гледки, който представляват тези естествени водни картини пълни с чистота и светлина, но и заради магическата енергия, която сякаш трепти във въздуха на планината.
Надморската им височина варира от 2095 м. до 2535 м. Циркусът на Седемте Рилски езера на изток е заграден от връх Харамията, на юг от стръмния и скалист склон и билото на Раздела и Отовишкия връх, на запад от височините на езерото Бъбрека и от източния склон на Сухия чал. Циркусът е отворен на север и се отводнява от р. Джерман. И седемте езера са разположени в отделни циркусни стъпала.
От горе надолу езерата носят следните имена: Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното езеро. Водите на езерата се оттичат едно в друго и дават началото на р. Джерман.
Езеро Сълзата е на надморска височина 2535 м. Езерото е малко като размер – има площ 7 декара и дълбочина 4.5 м. То е бистро като сълза и при ясно време водата му е прозрачна до най-голяма дълбочина.
Езеро Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – 37.5 м. Площта му е 68 декара, а надморската му височина – 2440 м. Името на езерото се дължи на наситено синия му цвят и характерната овална форма. Погледнато от Отовишки връх, от въздуха или на сателитна снимка, езерото наподобява очен ирис. При ясно време цветът му е особено наситен поради отражението на небето, а при облачно време изглежда по-опалесцентно. От езеро Окото е възможно да се изкачим до езеро Сълзата или директно до Отовишки връх по маркирани пътеки.
Езеро Бъбрека е емблематично за Рила планина и България. Като такова го определя бъбрековидната му форма – изглежда точно като бъбрек. Разположено е на надморска височина 2282 м. и е дълбоко 28 м. Площта на езерото е 85 декара. Това е второто по големина и дълбочина езеро от групата на Седемте Рилски езера. Бреговете на езерото са стръмни и скалисти, особено от западната и северозападната страна. Прави впечатление, че около бреговете има ивица от по-плитки води, а в средата е максималната дълбочина – тъмна зона с форма като очертанията на езерото.
От езеро Бъбрека до езеро Окото пътят е около 20 минути. Излиза се на малка тераса и ако завиете наляво, след около 25 минути ще достигнете до Сълзата. През зимата пътят е изключително опасен, тъй като се заледява често. Тогава и най-малката грешна стъпка води до падане с непредвидими последици. Ако завиете вдясно, ще трябва да вървите около 40 минути, преди да достигнете Отовишки връх. След изкачване на един по-стръмен участък се върви през обширно равно поле и след това следва 15 минутно изкачване директно към върха. Пътят заобикаля цялото езеро и постепенно се изкачва все по-високо – откриват се неповторими гледки.
Езерото Бъбрека има ключово местоположение, тъй като при северния му бряг се отклонява пътека по билото на Сухия чал за х. Скакавица и пътеката за х. Седемте езера, х. Рилски езера и х. Ловна. Тя преминава покрай другите езера – Близнака, Трилистника и Рибното с възможност за отклонение за посещение и на Долното езеро. Тристическата обиколна на езерата изисква повечко време.
Езеро Близнака е разположено на 2243 м. надморска височина, има площ от 91 декара и дълбочина до 27 м. Към средата си езерото се стеснява и през безводни години почти се разделя на две по-малки езера, откъдето произхожда и името му.
Езерото Трилистника е разположено на надморска височина 2216 м. площта му е 26 декара, а максималната дълбочина – 6.5 метра. Има неправилна форма. На места бреговите му очертания се губят в разлети потоци.
Рибното езеро е разположено на надморска височина 2184 м. и е най-плиткото, с дълбочина около 2.5 м. Площта му е 35 декара. Бреговете му са тревисти, а дъното тинесто, обрасло с растителност. На северния му бряг се намира хижа „Седемте езера“.
Долното езеро е на надморска височина 2095 м. и събира водите на всички останали езера. Площта му е 59 декара, а дълбочината му – 11 м. Характеризира се с ниски и затревени брегове. От него води началото си река Джерман, която по-надолу по пътя си събира и водите на р. Скакавица. Река Джерман е приток на река Струма.
На всяко от Седемте Рилски езера е монтирана информационна табела с всички характеристики за езерото и правила за поведение в защитената територия. Информационна табела с данни за целия циркус на Седемте Рилски езера е монтирана и на туристическата пътека водеща за езерата.
– Рилската обител на Бялото братство
Седемте рилски езера са средище и сакрално място за духовно общение с природата на Бялото братство – последователите на окултното учение на Петър Дънов, наричан от тях Учителя. Всяка година на 19 август от цял свят се събират в района на Седемте рилски езера, за да отбележат своя празник. Облечени в бяло, пеят, танцуват, посрещат и изпращат слънцето под величествените върхове на Рила.
Българинът Петър Дънов – Учителя на Бялото братство, е създател на това учение, което намира много последователи в САЩ, България, Франция и други страни. През 1878 г. той заминава за Америка, учи богословие и следва теология в Ню Джърси, а след това следва в Богословския факултет в Бостънския университет.
Първата екскурзия на Бялото братство до Седемте рилски езера става през 1929 г.
Учителя и петдесет негови последователи минават през Сапарева баня и стигат до езерата, за да останат завинаги запленени от красотата и чистотата на природата и да станат поклонници на този вълшебен кът. Десетилетия наред те ще идват всяка година на 19 август, за да извършат своите загадъчни обреди при изгрева на слънцето, изпълнявайки и ритуални танци под звуците на оркестър от цигулки и китари.
Цели 70 години след първото посещение при Седемте рилски езера, през 1998 г. се изкачват да посрещнат изгрева на слънцето и да изиграят своята Паневритмия 3200 облечени в бяло дъновисти.
Всяка скала, всяка поляна и всеки връх тук имат своето място в живота и обредите на Бялото братство и свое ново, дадено от тях име, в което е вложена дълбока символика.
– Резерват Скакавица
Резерват „Скакавица“ е великолепна местност по долината на река Джерман, в която се намират редки растения, вековни гори, природни феномени – водопади и др., и богата на дивеч – сърни, мечки, диви кози, глигани. На 28 март 1968 г. е обявена за резерват. Той обхваща местността Скакавица и Мала Скакавица от местността Зелени Преслап до водопада Скакавица, а на югозапад стига до високопланинското пасбище в района на изворите на р. Горица.
Разположен изцяло във високата част на Джерманската долина в Рила, резерватът има и сега непроменена природна среда, защото там не е разрешена каквато и да е стопанска дейност, която би нарушила естествения характер на природата.
– Културен туризъм
Богатата хилядолетна история на Сапарева баня и на поселищния живот на територията на общината благоприятства развитието на културния туризъм. Интерес представляват археологическите находки в местността Кременик, от които може да се добие представа за развитието на цивилизацията през VI хил. пр. Хр.
Археологическите разкопки и подредените в музейна експозиция материали от тях показват приемствеността на поселищния живот през различните епохи от ранния неолит, през бронзовата и желязната епоха – до късното Средновековие. Горещите минерални извори са създали предпоставка за подем на селището през римския период. И днес могат да бъдат видени останките от римските бани и от крепостните стени на римския град. Забележителност в центъра на Сапарева баня е средновековната църква, строена през XIII в. В експозицията на археологическия резерват е показана красива средновековна подова мозайка от раннохристиянска църква.
Интересни за посещения са и запазените възрожденски църкви „Св. Георги“ от 1853 г., „Св. Йоан Богослов“, манастирчето „Св. Стефан“ и действащият женски метох. Етносбирка „Сапарева баня“ показва предмети, дрехи, оръдия на труда и други от бита и културата на предците ни. Културен маршрут по проект „Кюстендилски регион – кръстопът на осемхилядолетна история и култура“, обхващащ културно-историческите паметници на територията на област Кюстендил, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската общност и правителството на Република България.
Къщата на д-р Маринов е своеобразен музей на дърворезбата. Тук могат да се видят художествено изработени предмети от ковано желязо, каменни мозайки, оригинални мебели, събирани в продължение на много години, и др.
– Изворът Света вода
Света Вода е старо оброчище намиращо се на границата между Рила планина и равнината на Горно Поле. Възникнал в следствие на разседна пукнатина образувана между планината и котловината. Намиращ се в южния край на Сапарева баня и постъпите на планината особено през турско робство е било идеално място за светилище свързано с местните вярвания за лечебните качества на водата извираща от него.
Представлява извор с непостоянен дебит на вода точно под голяма скала. До ноември 1957 водата от Света Вода е извирала постоянно, но като са направени първите сондажи и се пускат минералните извори водата в Света Вода пресъхва.
Това говори, че двата извора минералния и този на Света Вода може би имат връзка въпреки, че водата от извора на Света Вода да не е с еднакъв по състав, химични свойства и температура вода с тази от минералните извори.
Водата от Света Вода не спира завинаги, през определени години тя пак потича и спира. Предполага се, че това се дължи на подпочвени води и снеготопенето. Така през по-дъждовните и снеговити години и особено в пролетно време тя извира отново. Местните хора са изградили вярване, че водата от извора е лековита и за това всеки, който посети извора трябва да си измие лицето и да остави пари за здраве. Точна датировка за това как и кога е създадено като светилище извора на Света Вода няма.
Предполага се, че някъде по времето на турското робство, когато местното християнско население не е имало църкви се е изградила традицията да се ходи на Света Вода и да се прави молебен за здраве. Преди години хората от Сапарева баня са посещавали Света Вода на „Умни петък“ няколко дни преди Великден и са завързвали конец от дрехите си за здраве, като тази традиция продължава и сега – който отиде на Света Вода трябва да остави пари и да завърже конец от дрехите си на дръвчетата около извора за здраве.
Днес представлява предимно туристическа атракция – с непостоянното извиране на вода и с преданията за лечебните свойства на тази вода. Добра отправна точка е за туристическите маршрути в тази част на Рила планина.

КОНТАКТИ

Общинска администрация Сапарева баня
гр. Сапарева баня 2650
ул. Германея No1

Работно време /в сила от 04.11.2016г./:
Понеделник – Петък
08:15 часа -17:00 часа
Обедна почивка 12:00 часа -12:45 часа

Работно време на Фронт офис:
08:15- 17:00ч.

Моб. Тел.: 0886/188 388;

Тел.: (0707)2 33 78; (0701)4 19 13;
факс: (0707)2 34 80;

E-mail: sap_oba@abv.bg

Пресцентър Община Сапарева баня
Имейл: sap.banq.pr@gmail.com

КМЕТ

Кмет на община Сепарева Баня е господин Калин Георгиев Гелев.

Информация:
Роден на 20 март 1964 година в град Сапарева баня. Дълги години ръководи успешно собствен бизнес в сферата на транспорта. Бил е общински съветник в ОбС – Сапарева баня в периода 2011 – 2015 г. Полага клетва и встъпва в длъжност като кмет на Община Сапарева баня на 6 ноември 2015г.

Образование:
Началното си и основно образование завършва в ОУ „Христо Ботев“ – град Сапарева баня.
През периода 1979 – 1982 г. учи в СПТУ по Автотранспорт – град Дупница.

Семейно положение: Семеен.

Приемно време: Сряда от 10:00 часа до 12:30 часа