ОБЩИНА СЛИВНИЦА

ОБЩИНА СЛИВНИЦА

Адрес: гр. Сливница, пл. „Съединение“ №1

Тел.: 0727/423 00;

Факс: 0727/443 77;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Сливница е разположена в западна България, на юг от Стара планина. Тя е четиринадесетата по големина община в област София.
През нея преминават важни транспортни артерии, енергийни и телекомуникационни системи. Важно значение за развитието на общината имат железопътната линия София – Белград и автомобилния път София – Драгоман – Димитровград – Белград, които са част от транспортен коридор №10. Транспортната система, играе изключително важна комуникационна роля при осъществяване на икономическите взаимоотношения, както с общините в югозападна България, така и с цялата страна.
Общината обхваща 13 населени места с обща площ 187,4 кв. км. Това са град Сливница и селата: Алдомировци, Бахалин, Братушково, Бърложница, Гургулят, Гълъбовци, Драготинци, Извор, Пищане, Повалиръж, Радуловци и Ракита. Град Сливница е център на общината. Намира се в северозападната част на Софийската котловина на 30 км от София и на 25 км от границата на Република България със Сърбия.

ПРИРОДА

Климатът е умереноконтинентален със средногодишни температури вариращи между 10 и 12 градуса и благоприятства за отглеждането на зърнени култури, фуражни култури и овощарство.
Релефът е с равнинно-хълмист характер като средната надморска височина е 716,6 м.
Общината е сравнително бедна на полезни изкопаеми. На територията й има находище на лигнитни въглища (с. Алдомировци). Лигнитните въглища са с ниско съдържание на сяра, което се отразява в по-малките количества серни окиси изхвърляни в атмосферата при тяхното горене.
Едно от най-големите находища в България на варовици е в община Сливница. В земните недра са открити и се експлоатират още глини, чакъли, пясъци, които намират голямо приложение в строителството.
В Сливнишкия район преобладават смолниците. В ниските планински стъпала на Градище, Бабин дел, Могила и Козяк са разпространени ливадно-канелените почви, а върху билните заравнености – кафяви и канелени горски почви.
Флората е сравнително разнообразна и богата. По високите планински ливади вирее букът. По планинските склонове има дъб, габър, клен, ясен, бор. Върху варовития терен виреят ценни билки като жълт и червен кантарион, лудо биле, подбела, сгорицвет, кукуряк. В Алдомировското блато се среща редкия растителен вид алдрованда.
Във фаунистично отношение целия край се характеризира с общоевропеиските животински видове – дива свиня, лисица, златка, заек, елен, сърна. Птичият свят е представен от ястреби мишелови, сойки, свраки, гарвани, пъдпъдъци, кукумявки, сови, бухали. В Алдомировското блато се срещат много редки видове водолюбиви птици – бойница, голям гмурец, малък гмурец, черноврат гмурец, дъждосвирец, бял щъркел, малка чайка и други.
Водните ресурси имат голямо битово и стопанско значение. По-голямата част от откритите водоизточници се използват за водоснабдяване, напояване, промишлени и битови нужди.

ИСТОРИЯ

Намерените в околността останки от неолитни селища, доказаните исторически паметници от траки, римляни, византийци и славяни, говорят за хилядолетен активен живот по тези земи. Древният път, минаващ оттук, е бил артерия за придвижване на етнически групи още през каменно-медния период, а по-късно един от главните пътища, свързващ Ориента със Средна Европа, т.нар. “диагонален път”. Първият официален римски път е построен по времето на Клавдий и Нерон. Най-ранните знаци, оставени от човек, ни връщат пет-шест хиляди години назад. Историческите находки в местността “Пеклюк” и село Гълъбовци са от каменно-медната епоха.
Находки от трако-римския период също не липсват. В местността “Сарай” е намерена каменна плоча с три образа и надпис, а в местността ”Гърлин въртоп” са разкрити останки от тракийско светилище /IV в. пр.н.е./ и ниши от тъй наречената тракийска медалитна култура. Първото историческо засвидетелствувано племе, което можем да свържем с района на Сливница, са трибалите. През 424 г. пр.н.е. трибалите успели да спрат одриската експанзия към Софийското и Нишкото поле – в битката изглежда загинал и царят на одрисите Ситалк. Трибалите запазили контрол над Софийското поле и по времето на Филип ІІ Македонски , Александър Велики и Лизимах. За целия период от края на ІV век пр. н. е. до І век пр. н. ера те успешно се справяли с последователния натиск на автариати, келти и скордиски.
След това на историческата сцена се появяват сердите – вероятно клон от трибалската племенна група . В римските итинерарии (пътеводители) са налице сведения за съществуването на антично селище – римската пътна станция Мелдия. Съществуват и данни, които очертават само донякъде принадлежността на региона към стратегията Сердика.
При Аспарухова България сегашните сливнишки земи са били византийски владения. Едва след превземането на София от войските на хан Крум /809 г./ тези територии са включени в пределите на България.
През тези над 1100 години земите около Сливница са запечатали събития от европейската история.Оттук минават кръстоносците при двата похода /1095-1096 г. и 1146-1147 г./.
Пътят, свързващ изтока и запада, става вървище на османските войски при завладяване на Балканския полуостров. Пак по този път през 1443 г., в похода си срещу османската империя, преминава полският крал Владислав Варненчик. От запазените останки е видно, че по това време селището се намира в м.”Сарай”, но бягайки от турците, жителите му се заселват при изворите на р.Блато.След време това селище бива разрушено и опожарено, като част от жителите му бягат и образуват с. Опицвет, а друга част – Сливница. Основателите на града избрали това място поради стратегическото му положение на стар римски път.
Именно по този път минавали османските пълчища, тръгвайки от София и често тук спирали за почивка-за хората и животните били необходими храна и подслон.Поради това османските управници били принудени да приемат, узаконят и поставят в своя услуга някои групи население, развивайки ги в категории като войнуци, дервентджии, доганаджии и др.
Войнуците, или войнеганите, били длъжни да отиват на война с османските войски като конници и да вземат участие в сраженията. Карали обоза и султанските коне или вървели пред войниците и настанявали лагерите в удобни места, с изобилни води и треви. Отивали ежегодно в Одрин и Цариград, като престоявали по шест месеца, за да събират и напластяват сеното от имперските ливади и пасбища. В замяна на това имали ред права и привилегии: били свободни, както мюсюлманите, не плащали всички данъци на империята и им се предоставяло известно количество земя, наречено “бащиния”, която се предавала на синовете. Всички тези привилегии за войнуците привлекли заселници от другите райони.Оттам идва и наименованието на най-старата махала – Войнишка.Тя пазела пътя през махалата Паланка, т.е. някогашното укрепено селище днес в центъра на града.По-късно то се сляло с Адамова махала. В селото била построена чешма, на която била поставена голяма халка за завързване на добитъка. Така произлязло старото турско име на града – Халкали или както го наричали Алкалия. Под това име бил известен градът през ХVII и ХVIII век. По-късно българите преименували селището със славянското име Сливница.
Съществуват няколко версии, свързани с това име. Една от тях е, че то идва от сливането на няколко села. Някои от местните хора, по предания на предците си, твърдят, че то идва от сливането на много заселници от различни места, а други-от сливането на две реки.
Но с най-голяма слава са облъхнати страниците от историята на Сливница след освобождението на България от Османско иго. Паметните септемврийски дни на 1885 г., когато народ и войска обявяват в Пловдив Съединението на България, трябваше да бъдат осветени през ноември същата година с кръвта на българските синове край Сливница.”Аз присъствах на славата на България” – пророчески изрича народният поет Иван Вазов по повод героизма на младата българска войска и местното население по време на Сръбско – българската война от 1885 г. Народният поет посещава Сливница на 11 ноември 1885 г. и пише:”Самата Сливница няма нищо особено или любопитно.Дрипаво село в една долчинка.” Но решаващите битки край Сливница допринесли това име да стане известно не само в цяла България, но чрез чуждите кореспонденти и по света.
Иван Вазов пише:”Сливница! Това име чудно звучеше сега на ушите ми. Преди няколко дена не бе известно никому в България; сега то беше в устата на всичките, и на селянина, и на бабичките; узнаха го дори и българските географи…Славата на крилете си го разнесе до края на света. Сега Сливница имаше всесветовна знаменитост. Като даде името си на една голяма и съдбоносна битка, тя спечели някакво обаяние и величие пред очите ни. Ето защо аз влязох в разкаляните й улици с едно натръпване, както кога влязаш в едно свещено място.”
Под преките впечатления от видяното по време на войната Вазов написва едно от най-хубавите си стихотворения – “Новото гробище над Сливница”

КУЛТУРА

Историческото наследство и прекрасната природа са оставили своя отпечатък върху културата, духа и традициите на сливничани. Културните институти в общината са с предимно местно значение като културните дейности са съсредоточени главно в читалищата. Изградените художествени самодейни състави осъществяват богата художествено-творческа дейност.
Културни институти в община Сливница
– Читалище “Съзнание” – гр. Сливница;
– Читалище “Светлина” – с. Алдомировци;
– Военен клуб – гр. Сливница;
– Музей на Първа пехотна софийска дивизия;
– Православен храм “Св. св. Кирил и Meтoдий” – гр. Сливница;
– Православен храм “Свети Спиридон” – с. Алдомировци;
– Православен храм “Свети пророк Илия” – с. Гургулят
– Православен храм “Свети пророк Илия” – с. Братушково;
– Православен храм “Света Петка” – с. Бърложница;
– Православен храм “Свето Возкресение Христово” – с. Драготинци;
– Параклис “Свети Георги” – гр. Сливница;
– Исторически паметници;
– Библиотеки.

ТУРИЗЪМ

От 20 години през м. ноември подофицерско дружество “Гургулят – потомци” провежда национален туристически поход-поклонение “По алеята на бъзсмъртието-Сливница 1885”. Целта на похода е участниците в него да минат по стъпките на героите, защитили достойно Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885г.
По всяко време на годината, не само през ноември, желаещите да се поклонят пред подвига на героите от най-славната победа в най-новата история на България, могат да следват следния маршрут: Обиколката може да започне на 5 км западно от гр. Сливница-от с. Алдомировци – от паметника на загиналите офицери и войници в боевете край селото през Сръбско-българската война от 1885г. Намира се в местността “Мрамор”. Построен е от останалите живи участници във войната от 7-ми Преславски полк. Изграждането му започва през 1889г., а откриването му става през 1891г. в присъствието на княз Фердинанд. Доскоро паметникът бе включен в 100-те национални обекта.
По обратния път от с. Алдомировци, в двора на бившите поделения, се издига паметник на петимата капитани-Атанас Бендерев, Коста Паница, Радко Димитриев, Олимпи Панов и Атанас Узунов. Паметникът е дело на арх. Стоилов и скулптора проф. Б. Гондов.
Пристигайки в гр. Сливница, обиколката може да започне от паметника-костница, който е построен през 1930г. и се намира до храма ”Св.Св.Кирил и Методий”. Върху източната му фасада е издълбан Георгиевски кръст за храброст, непосредствено под него, върху мраморна плоча – годината 1885. Южното и северното рамо на кръста са украсени с мраморни плочи, на които са издълбани годините 1912-1913 и 1915-1918. Върху западната фасада е поставен надпис: ”Построен от Министерството на войната в памет на загиналите 196 военнослужещи през войните за обединението на България”. На откриването на този паметник присъствува и ротмистър Бендерев.
На изток от паметника-костница, в двора на началното училището се намират паметниците на двама герои, загинали в решителните сражения край Сливница. Паметните плочи са под формата на пирамиди, увенчани най-отгоре с православен християнски кръст, а върху медни плочи в подножието им има надписи с имената на капитан Васил Данаджиев и подпоручик Иван Бобев.
Интерес за туриста би предизвикало и разглеждането на храм “Св.Св. Кирил и Методий”, който е в непосредствена близост. Храмът е най-старата сграда в града с голямо религиозно, историческо и културно значение. Строежът му е започнал през 1872г. Осветен е на 11 май 1879г. от тогавашния софийски митрополит Мелетий. Градежът е изцяло каменен зид, като на места надвишава дебелина 70см, площта е 250 кв.м. Прекъсван е във времето поради исторически причини. При избухването на Руско-Турската освободителна война строежът се мобилизира, а една година по-късно храмът е осветен. Дядо Пуне Колев, който е дарил земя за построяването на днешната ПГ по транспорт „Н.Й.Вапцаров“, е един от основните ктитори за построяването на храма. По време на Сръбско-Българската война храмът е превърнат в лазарет. Княз Александър Батенберг идва тук и награждава проявилите се бойци с орден – Кръст за храброст.
През 1935г. в центъра на гр. Сливница е издигнат гранитен монумент “Героите на Сливница”, в основата на който, на дълбочина 1,60м е поставена бутилка, в която се съхранява писмо със следния текст:” Днес, 10 ноември 1935–то лето, през мъдрото царуване на Борис III – цар на всички българи и нейно величество Йоанна – милостивата царица на българите, всред площада на покритото с вечна слава с. Сливница се положи основният камък за увековечаване паметта на безсмъртните покойници-паднали за величието на българското племе през войните 1885, 1912, 1913, 1915, 1918г.”. Паметникът е висок 20 метра, скулптурната група символизира духа, който притежава българският войник-един пада в боя, но другарят му облекчава неговите последни минути със своята братска любов, вдига пушката си високо с лице, обърнато към столицата, сякаш казва: ”Все пак победихме!” На западната страна на паметника е поставено оръдие, обърнато с дулото в посоката, откъдето е дошло нападението срещу Родината ни.От източната страна стои надпис с паметните думи на Вазов: ”Българио, за тебе те умряха”.
На 100 м от паметника се намира Военния клуб, в който всеки, изкушен от историята, може да посети музея на Първа пехотна софийска девизия.
Обиколката не спира до тук. На 12 км от Сливница, по пътя към гр. Брезник, се намира с. Гургулят. Край това село са се състояли едни от най-тежките сражения по време на войната. За увековечаване на героичния подвиг на българската войска и местното население, дружеството на запасните подофицери ”Гургулят” организира доброволно събиране на средства за строителство на храм-паметник. Строителството му започва през 1931. Храм-паметникът се строи много дълго и впоследствие е разрушен. По-късно, в чест на 100-годишнината от Съединението на България и Сръбско-българската война тук се изгражда Пантеон по проект на арх. Георги Стоилов.
Уморени от впечатления и емоции, туристите биха могли да отседнат в с. Гургулят в един прекрасен семеен хотел “Алексиевата къща”. Кокетният хотел разполага с всички съвременни удобства, но гостите му ще останат очаровани от местните традиционни специалитети, които предлага кухнята му.
За повече информация www.alexhause-bg.com
Отпочинали и заредени с желание за нови преживявания, може да се отправите на изток към местността “Пеклюк”, разположена на 30 минути път от хотел “Алексиевата къща”. Преданието разказва, че тук, при “Пеклюк”, се намирала крепост на болярина Кракра Пернишки и именно оттук отбивал атаките на византийските войски след падането на България под византийска власт. Сред иначе заоблените и тревисти била на Вискяр планина, се намира едно наистина алпийско място. Малката рекичка е издълбала величествено ждрело, което въпреки че е дълго само 60 м, впечатлява с отвесните си скали. По-внушителен е източният гребен, на който се издига връх Пеключки камък. Тук именно е била крепостта. Запазени са крепостни стени с височина до 1,20 м и дебелина до 1,50 м. В южното подножие на върха се намира пещерата Петлюка. От тесния й вход надолу води тясна галерия, която отвежда до друга, непроходима. Смята се, че някога се е стигало до малка подземна зала, имаща връзка с отбраната на крепостта.
На връщане от с. Гургулят пътят минава през с. Гълъбовци. Местните хора казват, че разположението му напомня на това на гр. Банкя и съдържанието на озон е от същия порядък. Дали това е причината или красивата природа и близостта до София, но тук са построени множество вили и крайградски къщи и броят на постоянно живеещите непрекъснато се увеличава.
Любителите на риболова също няма да бъдат разочаровани от възможностите, които предлагат местните язовири и водоеми – язовир”Сливница „ и „Братушково” и водоемите в с. Радуловци и с.Извор.
На територията на общината е разположен и един природен феномен – Алдомировското блато, в което расте блатно кокиче. Пътуващите по главния път София-Калотина си спомнят голямото блато в подножията на “Три уши”. Намира се на около 5 километра от град Сливница и на около 1 километър от жп. гара Алдомировци, близо до международния път Е80. Площта му е 129,40 хектара. Блатото пресъхва напълно през 1991 година, но от 2005 година отново започна да задържа вода. В района на блатото са разположени местностите Мека црев и Три уши, където през ноември 1885 година се водят кървави сражения от Сръбско-българската война. В непосредствена близост е разположен военен полигон „Сливница“. Блатото в близкото минало бе предпочитан обект за любителите на риболова от района и София, поради изключителните екземпляри щука, бял амур и шаран които имаше. Тук е и рекордът за уловен бял амур с въдица – 22,700 кг. от 1982 година. В Алдомировското блато гнездят или пребивават множество птици: Бойница (Ph. pugnax), голям гмурец (P. cristatus), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), дъждосвирец (Tr. totanus, Tr. glareola, Ch. dubius, L. limosa, V. vanellus), бял щъркел (C. ciconia), патица (A. strepera, A. penelope, A. platyrhynchos, A. clypeata, A. querquedula, A. ferina и A. nyroca), крещалец (R. aquaticus), малка чайка (Larus minutus), крайбрежен бекас (Limosa limosa), малка бяла чапла (Egretta garzetta), рядко се среща орел змияр (C. gallicus) и други.
Търсачите на силни усещания също биха намерили нещо за себе си в община Сливница – местното летище предлага възможност за практикуване на екстремни спортове.
В център на Сливницa се издига 8-етажният хотел „Красногорск”, който дълго време не функционира, но отскоро е с нов собственик и е в процес на ремонт.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
– Местност Петлюка и скалното светилище на Асклепий
Местността Петлюка се намира на около 2,5км южно от село Гълъбовци и около 1км източно от село Гургулят. Трите варовикови скали – Петлючки камик, Равни камик и Кривша са разположени в посока изток-запад и лежат приблизително на една линия. Дължината на скалното образувание е приблизително 500м. Река Петлюк се явява своеобразна ос на симетрия, разделяйки това скално образувание на две почти равни части – от едната страна е внушителния 30 метров Петлючки камик, а от другата – по-ниските и полегати Равни камик и Кривша. Дължината на ждрелото е около 50м, а максималната му височина е 30м.
На южната страна на Петлючки камик е издълбана малка пещера, която при входа си се нарича Гълъбарника, а при изхода си – Хайдушката пещера. Източно от изхода на пещерата в каменна стена, висока 4м и дълга повече от 20м, се намират повече от 30 бойници, разположени в 2 реда. В източната и североизточната част на Петлючки камик се намират основите на разрушени крепостни стени, четвъртити кули и щерна за вода с височина 6м. Съществуват теории, че крепостта се е използвала от Кракра Пернишки, а според други крепостта е от времето на Асен и Петър.
Другите две скали също заслужават внимание. Достигайки до върха се открива уникална гледка на целия район. Около трите скали са открити следи от селища от няколко епохи. В ниската част до реката има чешма с вода, за която местните хора казват, че е минерална и лековита. Заради тази вода се счита, че в района е имало светилище на древногръцкия бог-лечител Асклепий, син на Аполон и нимфата Коронида. Свидетелство за това са и намерените в региона на Сливница монети с неговия лик.
Изкачвайки се нагоре се достига до интересна пещера, на входа на която има залепени икони, осветени свещи и кибрит за палене. Явно мястото се почита по някакъв начин. Тук изпъква аналогията с пещерите-светилища, топоси на вяра, почитани в древността и античността. В пещерата не може да се влезе без подходяща екипировка, но според някои тя излиза от другата страна на скалата.
Местоположение и GPS данни
До местността Петлюка се достига най-лесно от село Гургулят или пеш по екопътека Гълъбовци-Петлюка-Гургулят*, като изходна точка за екопътеката е село Гълъбовци. *През пълноводния сезон екопътеката не е подходяща за достигане на местността Петлюка.

– Защитена местност „Алдомировско блато“
Защитена местност „Алдомировско блато“ е блато с карстов характер с площ 130 хектара, което се намира на територията на Община Сливница, на около 5 километра от град Сливница и на около 1 километър от жп. гара Алдомировци, съвсем близо до международен път Е80.
Обявено е за Защитена местност през 1989 г. като част от Защитена зона „Драгоман“. Обитава се от много редки видове растения и водолюбиви птици (бойница, голям гмурец, малък гмурец, черноврат гмурец, дъждосвирец, бял щъркел, малка чайка и други). Тук има и находище на блатно кокиче, което е известно с лечебните си свойства. Площта му е 129,40 хектара.
През 2012г. започват дейности за възстановяване на Защитена местност „Алдомировско блато“. Проектът е финансиран с пари от държавата и Европейския съюз. Крайната цел е развитие на природосъобразния туризъм. Основните дейности са свързани с възстановяване на ихтиофауната, като хранителна база на водолюбивите птици. Те включват заземяване на електрическите стълбове, кули за наблюдение на птиците, възстановяване на находищата на лалугери и на сухоземни костенурки.
През 2012 и 2013 години блатото пресъхва напълно, най-вероятно поради дупка/пукнатина, образувала се от сеизмична дейност. През 2013г. тази дупка е запълнена и ефектът се очаква да се види едва през 2014г.
Риболов
Залез на Алдомировското блатоМакар и защитена местност, риболовът в блатото е разрешен през периода, когато той не пречи на птиците, които гнездят, т.е. от август до февруари. Риболовът обаче трябва да става само от брега, без да се влиза с лодки навътре, където се нарушава спокойствието на редките видове птици. В миналото е било любимо място за отдих на софиянци и истински рай за рибарите от района. Именно тук е поставен рекордът за уловен бял амур с въдица – 22,700 кг. от 1982 година.

– Връх Мечи камък – първенец на Вискяр планина
Мечи камък (1077 м) е връх, първенец на Вискяр планина, която се намира в Западна България, част от Планско-Завалската планинска верига. Той е един от 40-те планински първенци на България (38-мо място).
Местоположение и GPS данни
Върхът е леснодостъпен и означен с триангулачeн знак. Покоряването му е възможно от няколко посоки. Най-лесният маршрут е от изток с начална точка близо до село Ракита (Туристически маршрут: Село Ракита – връх Мечи камък). В близост до върха има добре поддържана ловна хижа.

– Вековни дървета в община Сливница
Вековните дървета, най-често са самотни останки от величествените гори покривали в миналото нашите земи. Те са неми свидетели на героични събития от историята ни, а за много от тях съществуват легенди и предания. Винаги са се радвали на особена почит, а някои от тях дори са били обожествявани.
Вековните дървета съхраняват в себе си много тайни. Те ни дават информация за сухите и благодатните години, големи природни бедствия, нашествията на вредители и други природни условия за векове назад. Науката дендрохронология е една от методиките за датиране на археологически находки и древни предмети (включително и вековни дървета), основана върху изследвания на годишните пръстени на дървесината. Вековните дървета са важна част не само от природното, но и от културно-историческото ни наследство, което трябва да бъде съхранено.
На територията на община Сливница има 4 вековни дървета, вписани в държавния регистър на вековните дървета. Забранено е изкореняването, отсичането, кастренето, нараняване на стеблото и всякакви други действия, които биха довели до унищожаването, увреждането и влошаването на физиологическото състояние на защитените дървета. Нарушителите носят административно наказателна отговорност съгласно действащото законодателство на Република България.
Защитени вековни дървета в община Сливница
Цер в с. Бърложница, м. Суревище
Местоположение: с. Бърложница, м. Суревище
Защитено дърво: Цер (Quercus сerris L.)
Възраст: 100 години
Височина: 16 м
Обиколка на ствола: 4,1 м
Година на вписване в регистъра: 2010г.

ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ
– Пантеон в село Гургулят
Пантеонът в село Гургулят представлява огромен монумент, имащ формата на пресечена четириъгълна пирамида с внушителни размери: височина около 20 метра и ширина от всяка страна около 30-40 метра, включително стълбите от всички страни. В центъра на пирамидата има статуя на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените чеда. Построен е в памет на загиналите в битката при Гургулят, селяни, войници и офицери.
Пантеонът в село Гургулят се намира в местността „Църквище“, на едно възвишение, което се вижда още от пътя към селото и от което се разкрива живописна гледка.
Много допълнителна информация, видео и снимки можете да прочетете от статията Пантеон в село Гургулят в секция История на Община Сливница.

– Първи войнишки паметник – в село Алдомировци
Първият войнишки паметник се намира на височината Мрамора в село Алдомировци. Посветен е на войниците и офицерите от 7-ми преславски полк, отдали живота си за Съединението на България в боевете от Сръбско-българската война през 1885г. Паметникът е открит на 7 ноември 1891 година в присъствието на княз Фердинанд. Останал е в паметта на поколението като „Папанчевския паметник“.
Редом до българското знаме се вее и италианското, в памет на стотината италиански работници по ж.п. линията София-Драгоман, включили се с местните жени, деца и старци в копаенето на окопите по време на военните действия.
Много допълнителна информация и снимки можете да прочетете от статията Първи войнишки паметник – в село Алдомировци в секция „История“ на Slivnitsa.com.

– Монумент “Героите на Сливница”
Гранитният монумент “Героите на Сливница” се намира в самия център на град Сливница. Издигнат е през 1935 г. и има височина 20 метра.
Скулптурата от двама войници символизира духа на българския войник – един пада в боя, но другарят му облекчава неговите последни минути със своята братска любов, вдига пушката си високо, с лице обърнато към столицата София, сякаш казва: “Все пак победихме!”
На западната страна на паметника е поставено оръдие, обърнато с дулото в посоката, откъдето е дошло нападението срещу Родината ни през 1885г. (б.р. от Сърбия).

– Паметник на капитаните в Сливница
Паметникът на капитаните се намира в бившето поделение край град Сливница, вдясно на пътя гр.Сливница-с.Алдомировци. Издигнат е през 1985 година, по случай 100 години от победата на героичната българска армия в Сръбско-българската война през 1885 година. Представлява пет символични щика с бюстове на петимата капитани: Атанас Бендерев, Коста Паница, Радко Димитриев, Олимпи Панов и Атанас Узунов.

– Паметник-костница в Сливница
Паметникът-костница се намира до двора на православния храм „Св.св Кирил и Методий“ в град Сливница. Представлява каменен кръст с височина 4м, изграден от варовикови блокове и ориентиран в посока изток – запад. Кръстът е поставен върху двустъпален постамент с квадратна основа с размер 1,30 метра.
Паметникът увековечава паметта на загиналите 196 военнослужещи, починали от раните си извън бойното поле, през войните 1912-1913 и 1915-1918 години.

– Паметник на пътя Е80 – край град Сливница
Паметникът се намира на международен път Е80 край град Сливница. Построен е по идея на Фондация “Паметници на българската слава”, в памет на загиналите български офицери, подофицери и войници. Открит е на 7 ноември 2005г., по повод 120 години от Сръбско-българската война.
Този паметник с мирни щикове, които бдят над паметта на героите, напомня на българи и сърби никога повече в историята на двата народа да не се пролива братска кръв.

– Мемориал “Новото гробище над Сливница” в местността Длъгшан край гр. Сливница
Мемориалът „Новото гробище над Сливница“ в местността Длъгшан край гр. Сливница е кръст-паметник в памет на загиналите български и сръбски войници от Сръбско-българската война през 1885г. Той е открит и осветен на 1 юни 2010г., по повод 125 години от Сръбско-българската война.
Кръстът има височина 6 метра, а в близост до него има морена с мраморна плоча.

– Паметници на капитан Васил Данаджиев и подпоручик Иван Бобев
Паметниците на капитан Васил Данаджиев и подпоручик Иван Бобев се намират в двора на основното училище до православния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Представляват малки почетни паметници под формата на пирамиди, издялани от варовиков блок (пренесен от чуките на Три уши), отгоре с православни християнски кръстове.
Капитан Васил Данаджиев е български офицер и герой от Сръбско-българската война. През 1885г. е произведен в чин капитан и назначен за командир на 3-та батарея от 1-ви артилерийски полк. Взема участие в Боят при Цариброд (2 ноември), Боят при Драгоман (3 ноември) и в Сливнишкото отбранително сражение (5-7 ноември). Загива на 5 ноември 1885г. в разгара на боя (около 14.30ч.) за Преславския редут край село Алдомировци.
Подпоручик Иван Бобев е командир на рота от V пехотен Дунавски полк. До 6 ноември 1885г. е на десния фланг на сливнишката позиция. Загива геройски на 7 ноември 1885 година при атаката на височината Три уши.

– Бюст-паметник на Дядо Пуне
Бюст-паметникът на дядо Пуне се намира в двора на ПГ по транспорт “Никола Йонков Вапцаров”. Той е изграден в знак на признателност от неговите съселяни.
Повече информация можете да прочетете от статията Бюст-паметник на дядо Пуне в секция История на Община Сливница.

– Паметник на д-р Стефан Памукчиев
Паметникът на д-р Стефан Памукчиев, на възвишението Бабин дел край гр. Сливница, е изграден в памет на една от най-обаятелните личности, живяла и работила в Сливница.

– Паметна плоча в село Бърложница
Паметната плоча в Бърложница се намира в центъра на селото. Изградена е от местни жители в памет на загиналите бърложчани в Илинденско-Преображенското въстание и във войните, в които участва България за периода 1912-1945 година.

ИКОНОМИКА

Община Сливница развива смесен тип икономика, като основната дейност на фирмите е производство, търговия, лека промишленост и услуги. Индустрията в общината изпитва сериозни затруднения. Причините са от различен характер – остаряла инфраструктура, много малки чужди инвестиции, изоставане в прилагането на нови технологии и нови производства. Напоследък има оптимизъм за развитието на индустрията благодарение на създаването на множество малки и средни предприятия.
Списък на част от фирмите на територията на община Сливница:
Строителство: “Колор 93 – МС” ООД, “Калцит” ЕООД, “Плена България”, “Balkan Management Group” EAD (BMG), “Минерал 2000″ ЕООД, ЕТ “Васил Иванов”, “Строй Транс“ ООД, “БКС-Сливница” ООД, ЕТ “Григор Борисов”.
Автосервизи и автокъщи: “Moto-Pfohe” (“Мото-Пфое”), “Bulgarian Truck Service” (“Бългериън Трак Сървис”).
Лека промишленост: “Релина“ ЕООД, “Брил“ ООД, “Вега“ ООД, “Вегас ’93″ ООД, “Акула”, “Зарев 98″.
Услуги: “Мултимедиа БГ”.