ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД

ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД

Адрес: гр. Тополовград, пл. „ Освобождение” 1

Тел.: 0470/522 80; 

Факс:0470/541 57;

E-mail:  oba_top.grad@abv.bg

Web site: www.topolovgrad.net

ЗА ОБЩИНАТА

Общината Тополовград е позиционирана в югоизточната част на Република България. Административно е към окръг Хасково, като е разположена в неговата североизточна част. На север и изток граничи с окръг Ямбол /общини Елхово и Тунджа/, а на запад и северозапад с окръг Стара Загора /общини Раднево и Гълъбово/. На югоизток граничи с Република Турция. На юг граничи с общините Свиленград и Харманли, окръг Хасково. В района на общината влизат северните и източни склонове на Сакар планина и нейното подножие и долното течение на р. Тунджа.
Общината Тополовград е с благоприятно местоположение, което позволява развитие на икономика и селско стопанство.

 

ПРИРОДА

РЕЛЕФ
Релефът на общината е разнообразен и има нископланински и хълмист характер, с надморска височина от 100 до 300 м. Южната част е заета от склоновете на Сакар планина, а северната част е предимно хълмиста, с изключение на долините на реките Соколица, Синаповска и Тунджа на изток. Най-високата точка е връх Вишеград със своите 856 м надморска височина. Средният наклон на терена е 2,6%.

КЛИМАТ
Климатът е преходно-континентален със средиземноморско влияние, което обуславя сравнително меките зими и ранната пролет. Общината попада в северо-тунджанската и сакаро-дервенската средноморска област. Пролетта е ранна и започва от първата половина на месец март; есента е по-топла от пролетта, а лятото е сухо и горещо, като най-безводен месец е август. Зимата е с обилни снеговалежи и навявания като снежната покривка по северните склонове се задържа продължително. Средните годишни валежи са малки и в диапазон от 500 до 600 мм и са под средните за страната/672 мм/, като са неравномерно разпределени по сезони. Най-много са в началото на лятото, а през месеците август и септември често настъпват засушавания, което налага необходимостта от масово изкуствено напояване.
От ветровете преобладаващи са североизточните, които са с по-голяма средна скорост. Те са особено силни през студеното полугодие на годината.  С най-голяма честота се проявяват източните, северните, южните и северозападните ветрове. Характерен е южният вятър “Беломорец”, който духа по долината на река Тунджа. Средната годишна скорост на вятъра се колебае между 1,0 и 1,7 м/сек. Най-голяма е средната месечна скорост през зимата /м. март и м. април/ като достига до 1,7м/сек.

ВОДИ
Основна водна артерия на територията на общината е река Тунджа и притоците й–Устремска река, Синаповска река, както и р. Соколица в западната част на общината. Сезонната неравномерност в речния отток налага изграждане на водностопанска инфраструктура за неговото регулиране и рационално използване за напояване и водоснабдяване. Като цяло на територията на общината има изградени многобройни маломащабни водоеми за напояване и водопой на селскостопански животни. В района има около 260 микроязовира, но само някои от тях имат стопанско значение и се нуждаят от спешен ремонт на язовирните стени.

ПОЧВИ
На територията на общината са разпространени главно слабооподзолени канелени горски почви и канелени горски почви; слабоизлужени и излужени;  леки и средно песъкливо-глинести. Ограничени площи в речните тераси са заети от алувиално и делувиално-ливадни почви. Почвено-климатичните  условия и вертикалното разчленение на релефа са довели до развитието на слаба и средна степен на ерозия. Средногодишно плаващият наносен отток е до 150 т/кв.км. Почвената ерозия оказва неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство. Почвеното плодородие и продуктивността на основните земеделски култури намаляват с 10 до 45% при такива слабо и средноерозирали почви. Като цяло почвите на територията на общината са бедни и силно засегнати от водната и ветрова ерозия. Бедните почви определят характера на селскостопанските култури като основно са застъпени сухоустойчивите видове- главно тютюн. По-богати почви има по поречието на реките и там има условия за зеленчукопроизводство.

ФЛОРА И ФАУНА
В Сакар и долината на р. Тунджа е съхранено богато биоразнообразие. Много растителни и животински видове са защитени не само в национален, но също в европейски и световен мащаб. От общо 196 ресурсни вида растения в България, в този район са установени около 102 вида (бял и жълт равнец, медицинска ружа, пищелка, подрумниче, вълча ябълка, рани лист, синя жлъчка, чувен, хмел и др.). Естествената растителност е представена от благун, цер, космат дъб, габър, келяв габър и други.
Средната им възраст е 35 години и се намират в добро състояние. Част от горския фонд е съставен от изкуствено създадени иглолистни гори– предимно от бял и черен бор, кедър, както и широколистни гори от червен дъб, бреза, акация. Особено ценна е орнитофауната– 203 вида птици, от които 23 вида са застрашени от изчезване в Европа и 3 – в света. Тук е намерил едно от последните си убежища световно застрашеният царски орел-символът на Сакар. Специален интерес представляват и двата вида световно застрашени сухоземни костенурки (шипобедрена и шипоопашата), чиято численост в района е една от най-високите в България и Европа. Макар и рядко, в някои от водоемите може да се види и видра-световно застрашен вид, който обитава само най-чистите води. Специален интерес от фауната на района  представляват прилепите. Едни от известните прилепни убежища в страната са пещерата“Бозките” край с. Мрамор, населявана от дългокрили прилепи и пропастта “Сухата дрънчи дупка” между селата Устрем и Мрамор (дълбока около 100 м., с две зали в дъното). В с. Орлов дол все още се среща колонията на белия лешояд, а в с. Мрамор– черният щъркел. Биологичното разнообразие в Сакар планина и по долината на река Тунджа е благоприятно за развитие на туризма в района. Ресурс  за развитието на ловен туризъм представлява дивечовото богатство на Сакар планина. Особен интерес за чужденците– ценители, представляват трофеите от Сакарския елен. На следващ етап се предвижда в границите около Държавната дивечовъдна станция да се обособи и защитена територия.  Районът е беден на защитени природни територии. За защитени местности са обявени широколистната нискостеблена гора в землището на с. Устрем, гората в местността “Света Троица” и лонгозните гори по поречието на р. Тунджа.

ИСТОРИЯ

Районът на Сакар планина е населяван още от дълбока древност.
Нашият край е влизал в пределите на древните царства на траките одриси, на фригийците, на келтите, на Империята на Филип и Александър Македонски, на Римската империя и на Византия.
След образуването на Българската държава и по време на българските ханове Тервел, Кардам и Крум, района влиза в пределите на България. Но като граничен район между Византия и България често е бил подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под турско робство през 1373г. по времето на похода на Тимурташ бей към Ямболската крепост.
Първи сведения за Тополовград /Кавакли/, разположен на сегашното си място имаме още през XVI век, когато е бил Вакъф на султан Баязид II. След това се споменава в данъчните регистри все по-често като Кавъклъ Кавакли, Каваклий. През XVIII и XIX в постепенно Кавакли и района се оформят като важен зеленчукопроизводи- телен, лозарски, животновъден и занаятчийски район. В района се произвеждало в големи количества бамя, чесън, лук, зеле, с които се търгувало на пазарите в Одрин, Цариград, Солун и чак до Александрия, Румъния и Австрия. Известни били на далеч Каваклийската джиброва ракия и червените местни вина. Всяка седмица джелепи от Кавакли и Кириес карали едър и дребен добитък към пазарите на Цариград и Одрин. Каваклийци били известни като майстори терзии, бояджии, каменоделци, винари. В Кавакли и манастира се провеждали големи панаири, на които се събирали много хора и търговци от близо и далеч.
След Освобождението на България от Турско робство района попада в пределите на Източна Румения и Кавакли е определен за околийски център на 36 селища. Околията е била важен икономически район на областта, а след Съединението и на Княжество България. Кавакли е бил един от големите градове на княжеството с население над 7 хиляди жители.
През януари 1878г. градчето е освободено от настъпващите на юг руски войски, а през лятото на същата година, според Берлинския договор, влиза в пределите на автономната област Източна Румелия и става център на околия в Сливенския окръг.
При административното деление България, през 1901г. е закрита Каваклийска околия. В последствие Балканската и Европейската истории разтърсват нашия район. Заредили се война след война, които носят със себе си смърт, трудности и проблеми. И така се стига до началото на двадесетте години на 20 век когато започва преселението, когато се режели корените, българи напускали родния си край и тръгвали към неизвестното. След края на Първата световна война (1919г.) всички гърци се изселват от града и на тяхно място идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония.
Със Заповед № 3008 от 30 август 1934 г. Кавакли е преименуван на Тополовград и е включен в състава на Бургаска област.
През май 1945 г. Тополовград отново става център на околия, първоначално в състава на Ямболски окръг, а по-късно на Старозагорски. През 1959 г. околиите са премахнати и Тополовград е включен като център на община в Ямболски окръг.
С Указ № 2704 ДВ бр.67/28.08.1987г., община Тополовград преминава в границите на област Хасково.
На 24 май – деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Тополовград чества своя празник.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Театри
Към народното читалище функционира самодейна театрална трупа. От 2001 г. в Тополовград се провежда Балкански фестивал на самодейните театри. От 2007 г. вече е Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира. През 2010 г. се състои петнадесетото юбилейно издание на фестивала с участието на групи от Македония, Гърция, Молдова, Сърбия и Турция.
Музей
В града функционира етнографски музей. Експозицията му включва традиционни за региона женски дрехи и предмети от възрожденската епоха. Музейната сбирка разполага с над 6000 експоната. Музеят няма работно време и упътване към туристите.
Читалища
Най-голямото читалище в Община Тополовград е „Св. св. Кирил и Методий“. Съвместно с Министерство на културата и Община Тополовград организира Национален фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира, както и традиционен събор на народното творчество „Света Троица“, включен в Националния културен календар. Работи по два проекта по Програмата за развитие на ООН — „Дар от лозата“ и „Зелена академия“. Читалището разполага с библиотека с библиотечен фонд над 40 000 тома. В читалището работят художествените състави на: театър на комедията, мъжки камерен хор, състав за народни танци „Луди млади“, мажоретен състав, дамски хор, състав за естрадни танци, мъжка група за стари градски песни „Авролева“ и музикална школа с клас по пиано. Театърът на комедията и мъжката група за стари градски песни са носители на национални награди. Читалище „Св. св. Кирил и Методий“ разполага с изложбена зала, в която са представени над 350 творби на автори от Тополовград, страната и чужбина. Заедно с отдел „Култура“ организира празника на Тополовград, който се провежда на 24 май. Осъществява се културен обмен с градовете Лариса и Куфаля.
На територията на Община Тополовград функционират и още девет читалища. Като с най-разнообразна дейност са тези в Орешник, Радовец, Синапово, Орлов дол, Срем, Хлябово. Във всички от тях функционират читалищни библиотеки. Най-голямата е в село Устрем с над 20 000 библиотечни тома.
Храмове
Главният храм е църквата „Света Богородица“, строежът й е завършен в 1937г., стенописите й са забележителен образец на съвременното българско праваславно изкуство, първите са изпълнени тогава от предстоятеля на храма свещеноиконом Яни Попхристов, а в 1975 – 1981 цялата е освежена и зографисана от художниците Ангел Малев от София и Тома Анев от Тополовград.
Друг по-значим храм е старата българска църква „Свети Великомъченик Георги“ осветен на 22.05.2011 г., чието име носи днес околния квартал, наричан в миналото „Булгария махла“.
На около 15 км. от Тополовград, до село Устрем, се намира манастирът „Света Троица“. Предполага се, че манастирът е основан по време на Второто българско царство, а в началото на XV в. името му се среща в османски документи.
В близост до манастира „Света Троица“ има пещера, наричана Караколюва дупка. Смята се, че Индже войвода и Кара Кольо са помогнали и настояли за възстановяването на манастира в края на XVIII в. и началото на XIX в.
Православният храм Света Петка е разположен в живописната местност на 1км.североизточно от гр. Тополовград. Възстановявавето на Храм „Света Петка“ започва през 1999 г, след като в средата на XX век е разрушен до основи.
Други забележителности
– Сакар планина, връх Вишеград
– Палеокастро — колосален храм на Слънцето. Представлява забити ветрилообразно група скали в продължение на 1,5 км. По източните скали на тракийската крепост се намират над 150 релефни диска, които реализират соларния култ у траките.
– Долмени — биват едно-, дву- и трикамерни долмени. Най-известният е при село Хлябово, до който е изградена екопътека.
– Устремски манастир „Света Троица“
– „Благославящият Христос“
„Благославящият Христос“ – е първият каменен монументът на Божият син в България и четвърти сред по-известните в Света (след тези в Рио де Жанейро, Куско и Полша). Такава статуя е новост за православието, макар в католическите страни да е стара традиция. Направен е от бял врачански мрамор, висок е 3,10 м и тежи три тона, поставен е върху гранитен постамент от 80 см. Фигурата е завършена след 1 година работа на 30 януари 2011 и на 30 март е монтирана в центъра на града на пл. „България“ пред централната градска църква Света Богородица на старата автогара, където се разделят пътищата за Хасково, Стара Загора и Бургас. На 20 май 2011г. Сливенският митрополит Иоаникий освещава статуята на Спасителя, по негов съвет тя гледа на изток към центъра на Тополовград и Турция, но се вижда и от тези, които преминават покрай нея транзитно през града. Идеята и средствата в размер на 15 000 лв са на Мара Пулева, делова жена, която от години живее на запад и е бивша тополовградска ученичка, родом от село Голям манастир. Създаден е от местния скулптор Христо Дюлгеров и тукашния каменоделец Петко Янчев. На гърба на монумента са изсечени Десетте Божи заповеди.
– За Тополовград кинорежисьорът Михаил Мелтев създава в 2012 г. документалния филм „В ляво от пътя Лондон-Kалкута“.

ИКОНОМИКА

Тополовград се намира в слабо индустриално развит район. Поради граничното местоположение на Община Тополовград, през годините на социализма в града не бяха изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието (тютюнопроизводство, лозарство и др.), основен поминък на населението в миналото. В града се намира едно от тютюнопреработващите предприятия в структурата на „Булгартабак холдинг“ АД (наследник на съществувалата до края на 40-те години на XX век кооперация „Каваклийска яка“), приватизирано в края на 2004 г.
В Тополовград е централата на мина „Устрем“ (добив на цветни и редки метали), понастоящем ликвидирана. Ликвидирано е и производството на медицински инструменти в най-голямото в близкото минало в България предприятие за производство на медицински инструменти – Медикотехника.

КОНТАКТИ

Община Тополовград
гр. Тополовград 6560
обл. Хасково
пл. „ Освобождение” 1

ТЕЛЕФОНИ:
тел.: +359 0470 52 280;
факс: +359 0470 54 157;
e-mail: oba_ top.grad@abv.bg 

КМЕТ

БОЖИН ПЕТРОВ БОЖИНОВ
Роден на 22 октомври 1966г. в Тополовград. Завършва средно образование през 1984 година. От 2003г. до 2011г. работи в областта на млекопреработването във фирма „ Би Си Си Хандел”-гр. Елена. През септември 2011 година е издигнат за кандидат за кмет от „ Коалиция за възраждане на община Тополовград”. 

Галерия


Популярни бизнеси

ЕТИКОМ

ЕТИКОМ
Име
ЕТИКОМ
Област
област Благоевград
Адрес
гр. Петрич, ул. Рокфелер /Промишлена зона/

Жокер 61 ООД

Жокер 61 ООД
Име
Жокер 61 ООД
Област
област Търговище
Адрес
град Търговище, ул. 3-ти Март № 20
Address
7703
Телефон
Уеб сайт

СЧЕТОВОДНА КЪЩА МАНОЛОВА ООД

СЧЕТОВОДНА КЪЩА МАНОЛОВА ООД
Име
СЧЕТОВОДНА КЪЩА МАНОЛОВА ООД
Област
област София
Адрес
гр. София, бул. Шипченски проход 65, ет. 5, офис 7