ОБЩИНА ХАРМАНЛИ

ОБЩИНА ХАРМАНЛИ

Адрес: гр. Харманли, пл. Възраждане 1

Тел.: 0373/82 015;

Факс:0373/82 525;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Харманли се намира в югоизточна България и съгласно разпоредбите на Закона на регионалното развитие в южен централен район за планиране. Последният се състои от областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора. От своя страна област Хасково включва 261 населени места разпределени на териториален принцип в 11 общини – Хасково, Димитровград, Симеоновград, Тополовград, Минерални бани, Харманли, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово и Ивайловград.
Община Харманли е разположена в централната част на областта /виж Фиг.1/ като на запад граничи с общините Хасково и Стамболово, на север с община Симеоновград, Тополовград и община Гълъбово /административна единица в рамките на област Стара Загора/, на изток с общините Любимец и Свиленград и на север с община Маджарово.
Като част от структурата на област Хасково, община Харманли се намира в т.нар. район за трансгранично сътрудничество с Република Гърция и Република Турция. Този факт играе съществена роля както за икономиката на общината, като и за нейното демографско и социално развитие.
Географското и геостратегическото разположение, климатът и релефът, както и традициите и бита на населението на община Харманли предопределят наличието на благоприятни условия и предпоставки за приоритетно развитие на отделни отрасли на икономиката като селско стопанство /в т.ч. растениевъдство и животновъдство/, търговия и промишленост /най – вече хранително – вкусова, текстилно – шивашка, мебелна и обувна/. Община Харманли е с територия от 694653 дка и заема пето място по размери на поземлените фондове в областта. С най – голяма територия в областта е община Ивайловград, следвана от общините Хасково (13,37%), Тополовград (12,85%) и Свиленград (12,66%). На последно място по заемана територия се нареждат общините Симеоновград и Минерални бани, заемащи респективно 4,03% и 3,88% от територията на областта.
Община Харманли разполага с 452197 дка земеделски земи, от които близо 73,6% обработваеми площи. За съжаление само 1/4 от обработваемите териториите на община Харманли представляват поливни площи или общо 80772 дка. Последните се формират основно от земите по поречията на двата най- големи притока на р.Марица на територията на община Харманли – р.Харманлийска и Бисерска река. Дялът на обработваемите площи на общината са под средните за областта с около 1,3%, а дялът на поливните площи надвишава средния за областта с 5,58%. С най – голям дял на земеделските територии в рамките на областта е община Димитровград /73,4%/, следвана от общините Свиленград /73%/ и Симеоновград /67%/, а с най – малък дял са общините Ивайловград и Маджарово /респективно 32% и 25,3%/.
На второ място в структурата на поземления фонд на общината са горските територии, които заемат 28,3% от нейната площ. С най – висок дял на горските територии в областта са общините Маджарово /66,18%/ и Ивайловград /63,8%/. Сравнително високият дял на горските територии създава условия за развитие на стопански сектори като лесовъдство, дърводобив и дървопреработване. Към момента обаче тези територии не се използват ефективно тъй като все още не е приключил процеса по възстановяване на собствеността върху горския фонд.
Населените места и другите урбанизирани територии заемат само 4,32% от територията на общината /или 29 981 дка/. Дялът на площите за добив на полезни изкопаеми 0,02%, водните течения и площи заемат 1,76% /или 12184 дка/, а териториите за транспортна инфраструктура едва 0,50%.
Изключително благоприятното географско и геостратегическо местоположение на община Харманли заедно с наличието на подобно разпределение на поземления фонд предопределят и основните стопански сектори развивани в общината.
Общинският център гр.Харманли заема най – голяма площ в рамките на територията на общината – 51355 дка или 7,39% от нея. Близо 45% от нея (23093 дка) представляват земеделски територии, 33,43% – горски територии и 17% урбанизирани територии. Общинският център е и населеното място с най – голям дал на застроените /урбанизирани/ територии. С висок дял на урбанизираните територии е и с.Иваново с 13,24% от общата му площ и 12,29% от всички урбанизиране територии в цялата община.
С най – голям дал на земеделските територии в рамките на община Харманли са с.Коларово /92,74%/, с.Поляново /88,74%/, с.Българин /78,17%/ и с.Овчарово /77,34%/. С най – малък дял на земеделските територии са с.Болярски извор /41,42%/ и с.Върбово с 42%. Последните две населени места от своя страна разполагат с най – голям дял горски фондове, респективно – 53,43% и 55,7%, а с най – малко горски територии са с.Коларово /3,14%/ и с.Поляново /7,46%/.
С най – много водни площи и течения са населените места в близост до реките в общината, а именно – гр.Харманли с 1758 дка, през който минава р.Харманлийска, и с.Рогозиново 1143 дка намиращо се в близост до р.Марица.

ПРИРОДА

РЕЛЕФ И КЛИМАТ
Община Харманли е разположена в централната част на Хасковска област и Източния Тракийско – Родопски район, който обхваща територията на юг от Стара планина – Казанлъшкото поле, Сърнена гора, Хасковско – старозагорското поле, Източните Родопи и достига държавната граница с Република Гърция и Република Турция. Релефът на Източния Тракийско – Родопски район е разнообразен и съдържа пет морфоструктурни единици. На север се намират южните склонове на Стара планина, които се спускат стръмно към Казанлъшкото поле. Сърнена гора е сравнително ниска и старозагорското поле, което има низинен характер и е богато на черноземни почви.
В териториално отношение община Харманли обхваща части от Горнотракийската низина, между полегатите южни склонове на Средна гора и стръмните северни склонове на Родопския масив. Южната граница на Тракийската низина е очертана със севернородопското подножие, по което тя плътно опира до северните части на Родопския масив между долния край на Момино-клисурския пролом ( на 300м. височина) и началото на Харманлийския пролом (на 80м. височина). Течението на р.Марица следва отблизо цялото протежение на тази граница, която разделя на две почни равни части територията на общината. През нея протичат и притоците на р.Марица, р.Харманлийска и р.Бисерска.
Поради разнообразния си релеф и вариращата надморска височина в Източния Тракийско – Родопски район, част от който е и община Харманли, съществуват големи климатични различия. Казанлъшкото поле и Хасковско – Старозагорското поле имат преходно – континентален климат, а най – южните части на Хасковското поле и поречието на р.Арда – континентално – средиземноморски климат. Климатът на територията на община Харманли е преходно – средиземноморски със значителен брой на слънчевите дни в годината.

ВОДИ
Водните ресурси на община Харманли се формират главно за сметка на оттока на р. Марица и нейните притоци – Харманлийска и Бисерска река. Този отток на посочените реки е неравномерен и зависи от сезона. Средно годишното количество на валежите за общината е между 550–600мм. (при средно за страната 650мм.).
С най-голямо позитивно значение за общината е р.Марица, която я пресича в посока северозапад-югоизток и я разполовява на две приблизително равни части. Водите й се използват за напояване, но в определени периоди има значими отклонения в минерализацията на водите (повишено количество нитрати и манган). Средният годишен отток на р.Марица при община Харманли е 100 м?/сек., дължината и в рамките на територията на общината е около 30 км. Основните й притоци са с ограничени водосбори и водни количества.
Река Харманлийска е основният приток на река Марица на територията на община Харманли. Тя е с дължина 91,9 км., като 1/3 от дължината й (долното течение) е в границите на общината. Средният годишен отток при Харманли е 6,48 м?/сек. В долното си течение, реката не се използва за напояване тъй като след с.Брягово, община Хасково тя навлиза в живописен пролом, който се определя като интересен курортно туристически потенциал за община Харманли.
Другият основен приток на р.Марица е Бисерска река, която води началото си от община Маджарово. Нейната дължина е 46,2 км. Средногодишният отток на реката при устието е 0,41 м?/сек.
На територията на общината са изградени и се използват над 70 микроязовири и водоеми, като част от тях са включени в обхвата на напоителните системи: “Сакар-Изворово”, “Бисер” и “Иваново”. От мрежата на микроязовирите могат да бъдат откроени следните по-големи:
“Голямата река” и “Кунжелева нива” на територията на с.Овчарово;
“Кифапя” и “Голям Турлук” на територията на с.Орешец;
“Кюмюрлука” – гр. Харманли, който освен за напояване се използва за риболов и база за отдих и др.
Друг източник на водно-ресурсният потенциал са подземните води, като те са акумулирани в речната тераса на р.Марица. Тяхното основно ползване е за нуждите на питейното и битовото водоснабдяване. Общото количество вода за питейни нужди, което се черпи главно чрез кладенци е над 170 л/сек., това е едно значимо количество което е благоприятен фактор за задоволяване нуждите от питейна вода на населението и икономиката.
Както беше подчертано и в предходното изложение при анализа на териториалните фондове само 24,28% от обработваемата и едва 17,86% от земеделската площ представляват поливни площи. Тяхното разположение е предимно по поречието на трите реки. Наличието на значителни запаси от водни ресурси не се използва ефективно поради слабо изградената и остаряла поливна инфраструктура.

ПОЧВИ
Почвите в източно Тракийско – Родопския район са разнообразни. В Казанлъшката котловина преобладават канелените горски почви. Почвите в ниските склонове на Сърнена гора и северните склонове на Източните Родопи са благоприятни за отглеждане на трайни насаждения и технически култури. По долините на реките Тунджа, Арда и Марица преобладават алувиално – ливадните почви, използвани най – често за отглеждане на зеленчуци и технически култури. В Източните Родопи преобладават предимно скелетни почви, бедни на хумус, но богати на калций, поради което там е засилено отглеждането на ориенталски сортове тютюн.
В Хасковския и Харманлийския район има предимно смолници, богати на хумус /около 5%/, които са благоприятни за отглеждането на памук и зърнени култури и алувиално – ливадни почви.

ФЛОРА И ФАУНА
Релефът и преходни – средиземноморския климат на общината определят голямото разнообразие на растителния и животински свят. Най- често срещаните дървесни видове са бял и черен бор, акация, орех, кедър, бреза, ясен. По долините на реките виреят върбата и тополата. В отрасъла селско стопанство – растениевъдство най- често отглежданите от населението култури са зеленчуци /като с най- голям дял са червения пипер и доматите/, бостани /дини и пъпеши/ и трайни насаждения /лозя/, зърнено хлебни и фуражни култури, технически култури /предимно ориенталски сортове тютюн/ и др.
На територията на общината могат да се видят някои защитени животински видове, като черен щъркел, египетски лешояд, късопръст ястреб, змия-гущер и др. Сектор животновъдство е развит най– вече чрез видове като – биволи, крави, прасета, овце, пчели и кокошки. В Харманлийски, както и в Хасковски, Свиленградски и Ивайловградски микрорайон бубарството е характерен животновъден отрасъл.
В Източния Тракийско – Родопски регион се отглеждат близо 17% от биволите и 15% от говедата в страната. Овцевъдството е най- силно развито в източните Родопи, като в района се отглеждат 9,4% от овцете и 10,6% от козите в България. Дела на птиците и 7,9% а на свинете около 4,5% като последните се отглеждат предимно в районите, където де отглеждат зърнени култури.

ИСТОРИЯ

Харманли е сравнително ново селище, възникнало около началото на XVI век и то първоначално като турско селище. В чертите на сегашното Харманли няма останки от стари селища, но в близките му покрайнини се откриват следи от късния неолит и средно-римската епоха. Около 1510 г. тук е бил построен солиден Керван Сарай, около който се заселило турско население, а в близост до него е бил построен държавен харман. По името на построения харман и селището било наименувано Харманли.
Първите писмени известия са твърде оскъдни и са взети най вече от записките и пътните бележки на европейските пътешественици.
Бурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 г., когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша, везир на империята. Към 1553 г. според пътеписите на Ханс Дерншвам вече живеят тук и българи. Започва бързо развитие на Харманли. През 1833 г. е открито килийно училище, през 1835 г. e построена църквата „Свети Атанасий“.
Освобождението на гр. Харманли от турско робство става на 17.01.1878 г., с кратък, но ожесточен бой с местните турски войскови части. След Освобождението се създават занаятчийски, обущарски, коларо-железарски и други работилници, както и акционерни дружества за изкупуване на тютюн.
Днешният административен център град Харманли възниква около 1510 г. край пътя, свързващ Азия с Европа. Оттогава датират първите писмени сведения за него. Те принадлежат на словенеца Бенедит Курипешич, пребивавал по тези места като преводач на посланическа мисия. Крайпътното местоположение на града е основание за твърдението на писателя Генчо Стоев: „Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него.“
На десния бряг на Харманлийска река (тогава Олудере) сръчни майстори построяват солиден кервансарай.
Предназначението на тази първа представителна сграда е да осигури подслон на пътници и коне, както и спокойното пътуване на търговски и икономически посланичества по големия държавен път Цариград – Белград. Тук намират закрила от постоянните разбойнически набези и бедните селяни от околните села – отначало сезонно, когато вършеят снопите си на държавния харман до кервансарая, а след това и целогодишно. По името на просторния султански харман селището е наречено Харманли.
Бурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 г., когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша везир на империята. Към 1553 г. според пътеписите на Ханс Дерншвам тук вече живеят и българи. Започва бързото развитие на града. През 1585 г. за улеснение на пътници, керванджии и харманджии по заповед на турския везир Сивюш паша е построен сводест мост над реката в обичайния за епохата арабски стил. Мраморният надпис на моста гласи: „Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка.“ Гърбавият мост е запазен почти непокътнат и до днес. По това време е изградена и историческата чешма на Извора на белоногата (Ак бълдър чешмеси), на половин час път от моста. Легендата за Гергана, обезсмъртена в прекрасната поема на Петко Р. Славейков, се преплита с друго предание, според което край този извор е загинал в борба с турците боляринът Вълкашин, бащата на легендарния Крали Марко. Макар и обект на краеведски спорове, дори да е само художествена измислица, чешмата е емблема на Харманли.
През 1833 г. е открито килийно училище.
Друг символ на волята за оцеляване на българската народност в годините на робството е старата църква „Св. Атанасий“. Храмът и иконостасът са построени през 1835 г. със средства и дарения на родолюбивото българско население от града и близките села. Преди да построят църквата, през 1833 г. ученолюбивите българи откриват училище в дюкяна на хаджи Лачо.
През 1834 г. българските общини са натоварени с някои административни, фискални и др. функции. Интерес представлява писаният правилник, наречен „Поучения към кметове, чорбаджии и кехаи“, който се явява предтеча на първия Закон за местното самоуправление.
В залеза на робството – през 1870 г., харманлийци основават своето читалище „Братолюбие“, преименувано в „Дружба“ през 1899 г. И днес то е средище на духовния живот в общината, пазител на възрожденските идеи, сцена за изява на творческите заложби на различни поколения.

НАСЕЛЕНИЕ

Анализът на числеността, структурата и динамиката на населението като фактор за развитие на община Харманли е направен по данни за периода 2001 – 2003 година. Изследвани са основни показатели като: брой и гъстота на населението; брой и динамика на населението по населени места в общината; структура на населението на възрастови групи; структура на населението на пол; новородени, умрели и естествен прираст на населението; механичен прираст на населението; сключени бракове и бракоразводи и др.
Гъстотата на населението представлява показател за средния брой хора населяващи единица територия /в случая 1 км./ и характеризира териториалната осигуреност на населението на общината като фактор за развитие на общината. Естествения прираст на населението за конкретна година е разликата между новородените бебета и починалите хора на територията на общината за същата година и е показателен за наличието или липсата на тенденция на застаряване на населението. Механичният прираст на население от своя страна представлява разликата между броя на заселилите се и броя на изселилите се хора от дадена община, и неговите стойности зависят основно от социално – икономическото състояние и перспективи на общината. Динамиката на населението е кумулативен показател и се определя като сума от естествения и механичния прираст на населението на общината за даден период от време.
По официални статистически данни за 2003 год. населението на община Харманли е 26712 души, от които 13077 мъже и 13635 жени. Общината е пета по заемана територия в рамките на областта и трета по брой на населението след общините Хасково (98.4 хил. души) и Димитровград (61.9 хил.души). Населението на общината представлява 9.89% от населението на Хасковска област, 1.38% от Южен централен район за планиране и 0.34% от населението на Република България.
Гъстотата на населението на община Харманли е 38 души на кв.км. и е близо два пъти по малка от средната за страната (70 души на кв.км.) и средната за Южен централен регион (71 души на кв.км) и с близо 10 души на кв.км. по – малка от следната за областта – 49 души на кв.км.
С най – малко площ на човек от населението разполагат община Хасково (със 7,5 дка на човек от населението), следвана от община Димитровград (с 9,2 дка/човек), а с най – много общините Ивайловград и Маджарово, респективно с 106,7 и 123,5 дка/човек. Един човек от община Харманли разполага със средно 26 дка площ. Анализът на динамиката на населението в общината по населени места показва изразена отрицателна тенденция в намаляване на населението както за периода 2001 – 2002 год. /намаляване на населението с 208 души/, така и за периода 2002 – 2003 год. или намаление с 321 души. Близо 40% от тази тенденция за периода 2001 – 2002 год. се дължи на намаляване на населението на общинския център гр.Харманли, докато за периода 2002 – 2003 год. този процент е повече от два пъти по- голям и достига 88%. Населените места с положителен прираст на населението за целия анализиран са с.Богомил, с.Върбово, с.Рогозиново и с.Шишманово. В общинският център гр.Харманли живеят повече от две трети от населението на общината или 72,3%, следван от с.Бисер с 3,44% от населението за 2003 год. и с.Славяново с 3,07%. Останалите населени места са с дял на населението под 1,5% от общото население на общината.
Представените в Таблица 6 данни за броя, структурата и динамиката на населението на община Харманли по населени места показват една основна характеристика на демографската структура на общината, а именно че е налице силна концентрация на населението в общинския център гр. Харманли и все още непреодоляна тенденция към обезлюдяване на периферията на общината. Този проблем е един от основните социално – демографски въпроси отчетени в действащата към момента стратегия за развитие на община Харманли, и който към момента все още не е решен. Единственият начин за решаване на проблема е прилагане на политика към стимулиране на развитие на частния бизнес в съответните населени места чрез различни данъчни и административни облекчения. Освен това през 2007 год. стартират два следприсъединителни европейски фонда, чиито финансов ресурс общината и бизнеса в региона могат да използва за повишаване на заетостта и качеството на живот в периферията на общината. Това са Европейският социален фонд и Европейският фонд за регионално развитие. Подробна информация за целите и приоритетите на двата фонда е изложена в частта “Финансови източници при изпълнение на Общинския план за развитие”. В Таблица 7 и на Графика 3 са представени числеността и структурата на населението по пол и възраст на община Харманли и всички останали общини в рамките на област Хасково. Направено е и сравнение със средната структура на населението за страната и Южен централен район по същите показатели.

ИКОНОМИКА

Стопанството на община Харманли се характеризира с ясна изразена аграрно – промишлена структура, в която превес имат селскостопанските дейности растениевъдство и животновъдство. През последните години значителни темпове на растеж има в редица промишлени сектори като хранително – вкусова, шивашка, мебелна и обувна промишленост, строителство и производство на строителни материали. С традиции в местната икономика е сектора на електропромишлеността. В сектор растениевъдството относително най- голям дял заемат зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство, отглеждането на бостани, зърнено – хлебни и технически култури. Животновъдството в региона е представено предимно чрез млекопроизводство и месопроизводство в секторите биволовъдство, говедовъдство и свиневъдство. Търговската дейност в общината се предопределя от нейното геостратегически положение и преминаването през територията й на редица важни и структуроопределящи национални и международни транспортни коридори. Поради тази причина най- силно са развити търговията с горива и петролни продукти, храни и дрехи, и в последните години поради близостта на общината до националната граница – търговия с автомобили. Услугите в община Харманли се характеризират със сравнително добро равнище на развитие. С най– голям дял са банковият и застрахователен сектор, след това информационните и комуникационните услуги, а най – слабо в общината са представени консултантските и бизнес услугите. С голям, но недобре развит потенциал в региона на община Харманли, е културният, селският и еко туризъм.