ОБЩИНА ХИСАРЯ

ОБЩИНА ХИСАРЯ

Адрес: град Хисаря, бул. ‘Генерал Гурко’ 14

Тел.: 0337/620 34; 0337/621 80;

Факс:0337/620 30;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Хисар е разположена в Горнотракийската низина, върху южните склонове на Средна гора. Преходът на Средна гора към Тракия е плавен, с общ наклон на юг.
Общината се намира в Южен централен район на България и е на 40 километра северно от Областния център град Пловдив.
Общата площ на община Хисаря е 549 кв.км, от които 206 кв.км. са горски фонд и 13 кв.км. населено място. Останалата площ е главно селскостопански фонд.
Средната надморска височина на района е 300 метра над морското равнище.
Транспортната обвързаност на Общината с националната мрежа се определя от близостта на автомагистрала “Тракия”, подбалканската автомагистрала и ЖП отклонението от линията Пловдив-Карлово. През териториалната единица преминават предимно пътища от ІІ, ІІІ и ІV клас, осъществяващи междуселищните връзки в общината и съседните общини – Карлово, Калояново, Стрелча и Съединение.
Релефът на района е формиран от южните слонове на Същинска Средна гора. Най-високите върхове в близост до Хисаря са в. Богдан /1 604 м / и в. Алексица /1 530 м/.
Същинска Средна гора, която заема най-високия дял на планината се отличава със заоблено и плоско било. Докато на север се спускат стръмни склонове, обрасли с гори, то южните са по-полегати и постепенно прехождат в Маришката низина.
Ядрото на Същинска Средна гора е изградено от средногорски гранит. Високометаморфната кристалинна серия на Средна гора е представена от гранитен батолит, вложен предимно в гнайси и амфиболити.
Сепонски варовици, мергелни вулканити представят кредата, която има много по-голямо разпространение по южните склонове на Средна гора.
Тракийската низина има разнороден строеж. Най-отдолу се откроява кристалинната основа, която е неравномерно потънала и покрита с по-млади наслаги.
На територията на Общината няма свлачища и срутища. Ерозията е застъпена частично сред южните склонове на Средна гора. Карст не се среща. Повсеместни детайлни проучвания за установяване на физико-механичните показатели на почвите не са извършвани.
Районът е беден на рудни, нерудни и инертни материали.

КЛИМАТ

Община Хисар попада в преходно-континенталната климатична област на България, обхващаща Горнотракийската низина, Подбалканските полета, котловинните полета по средното течение на р. Струма и най-източните части на Северна България, без Черноморското крайбрежие.
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в едни години има превес субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други – средноевропейският континентален климат.
Зимата е топла и мека. За това оказват влияние въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см.
Лятото е продължително и приятно. През месеците юли и август влажността е ниска, а ветровете са слаби.
Температура на въздуха
Средната годишна температура на въздуха е 11.5 градуса С.
Средна лятна температура 21.4 градуса С, а средна зимна температура 1.1 градуса С. Минималните януарски температури са -10 градуса С, -11 градуса С.
Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по-ниските части на низината.
Абсолютната максимална температура за гр. Хисаря е 39,6 градуса С.
Валежи
Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/кв м .
Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние.
Посока и скорост на вятъра
Преобладаващите ветрове са източните, със средна годишна скорост 1,1 м/сек. Силните и бурни ветрове са рядкост, като 80 % са със скорост от 0 до 1 м/сек, което е много благоприятно за зимния сезон.
Качество на въздуха в приземния слой от атмосферата
В района на община Хисар нивата на замърсяване на въздуха са под долните оценъчни прагове. Няма замърсители на l въздуха.
Транспортни връзки
Пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на община Хисаря са с дължина 63,4 км и включват: път II клас – П – 64 Пловдив – Карлово (в района на с. Михилци) с дължина 4 км и пътища III клас, с обща дължина 59,4 км. .

ВОДИ

Разпространение, количествена и медицинска оценки на хидроминералните ресурси
Минералните води от гр.Хисаря, с.Старо Железаре и с.Красново се използват за пиене и за лечението на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни, чернодробни заболявания, на опорно-двигателния апарат.
Хидроминералните ресурси на минералните извори в общината са 62.10 л./сек , а в качествено отношение са еднородни. Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води. Това са води с минерализация под 1 мг/л..
От изброените по-горе сондажи и каптажи общинска собственост е само находището в с. Старо Железаре, като същият е даден на концесия. Останалите са държавна собственост.
Водоизточниците са сондажни и каптажни.
Дълбочината на сондажите в гр. Хисаря е от 300 до 600 м., а в с. Красново е 160 м..
Дълбочината на каптажите в гр. Хисаря е от 4 до 32 м., а в с. Красново е 8 м..
По своите физико-химични качества разглежданите води са бистри, безцветни, с температура 45–52 0 С. Характеризират се като хидрокарбонатно-натриеви (алкални) минерални води.
Медицинска оценка на минералните води
Водите в Хисаря са слабо минерализирани –170 до 275 мг/л.. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий.
Използват се за питейно лечение на бъбречни и урологични , на чернодробно-жлъчни и стомашно-чревни заболявания.
Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно-двигателния апарат, на гинекологичните заболявания, обмяната на веществата и ендокринната система.
Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж “Момина баня”, на сондажи № 1 и № 5, дава възможност за провеждане на радонови инхалации.
Минералната вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л., хидрокарбонатно-сулфатно натриева, с 3 – 4 мг./л. флуор. Приложението на водата е за лечение на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, на вътрешните органи, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно – жлъчни, гинекологични и кожни заболявания.
Минералната вода от находището в с. Старо Железаре се използва само за пиене.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

На територията на Община Хисар има три защитени местности и една природна забележителност:

Защитената местност ” Дъбите”- “Конска поляна ”
Намира се в землището на с. Кръстевич , в близост до хижа “Бунтовна”.
Обявена е за защитена със Заповед №4526/17.11.1975г. на МГОПС с площ 294.7 ха., с цел да се запази характерен и забележителен ландшафт на местността, включващ вековни букови гори с голямо разнообразие на растителни и животински видове, ползваща се за отдих и туризъм.
Защитената местност е държавна собственост, охранява се и се стопанисва от ДЛ гр. Хисаря, под контрола на РИОСВ – Пловдив. Няма план за управление.

Защитена местност “Барикадите”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС, в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха. и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества.

Защитена местност “Чивира ”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисар и с. Каравелово, община Карлово.
Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества.

Природната забележителност ”Дванадесетте дръжкоцветни дъба”
Обявена е за такава със Заповед № 18/08.01.1981 г. на КОПС при МС. Намира се в местността “Гереня”, землището на с. Паничери, община Хисар. Площта на природната забележителност е 20 ха.. Частна собственост.
Съгласно изискванията на Закона за защитените територии природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г. се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.

Фауна и видове- обект на ловен туризъм
Фауната на общината е взаимосвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Според зоогеографското райониране община Хисар обхваща част от Предпланинския и Горнотракйиския район на Медитеранската подобласт при н.в./надморска височина/ от 200 до 1530 м..
Тук обитават евросибирски и централноевропейски видове от преходно-средиземноморския фаунистичен комплекс.
Типични представители на евросибирските видове в България са: Лин ( Tinca tinca ) и Каракуда (Carassius carassius) – от рибите, Саблеклюн (Recurvirostra avose t ta) – от птиците, Воден плъх (Arvicola terrestris) – от бозайниците, а от централноевропейските: Голям гребенест тритон ( Triturus cristatus ), Обикновен тритон (Triturus vulgaris), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata ), Обикновена чесновница (Pelobates fuscus), Дъждовник (Salamandra salamandra) – от земноводните, Медянка (Coronel a austriaca) – от влечугите, Златка (Martes martes), Дива европейска котка (Felis sylvestris), Лешников сънливец ( Muscardinus avellanarius )и Обикновен сънливец (Glis glis ) – от бозайниците.
Дъбовите горски формации в Средна гора създават подходящи
условия за развитие на дивечовите популации .

РЕЛЕФ

Районът на лесничейството обхваща средната част на Бургаско-Краищидската синклинала. Горите са разделени на няколко компактни комплекса, разположени по склоновете на Средна гора и малка част разкъсани горички в Горнотракийската низина.
По-голямата част от горските комплекси (82,3%) заемат южните склонове в източната част на Същинска Средна гора. Тя заема средищно положение спрямо другите два дяла и притежава по-внушителен планински облик. Има ясно очертано било с най-висок връх вр. „Богдан“ (1604,5 м н.в.), който се намира извън лесничейството. Билата са добре очертани, склоновете се спускат стръмно към врязаните в тях водни течения. Надморската височина варира от 350 до 1500 м.
Около 11,4% от площта на лесничейството – един компактен горски комплекс около с.Отец Паисиево – попада в югозападната част на Сърнена Средна гора. Този планински дял се простира източно от Същинска Средна гора и е значително по-нисък от нея. Главното било е заоблено и не надвишава 1000 м в района на лесничейството. Склоновете са полегати и постепенно прехождат в Горнотракийската низина. Надморските височини се движат от 300 до 800 м.
Горите от горския фонд, намиращи се в Горнотракийската низина, са на малки, разпокъсани комплекси и представляват около 6,3% от площта на лесничейството. Липсата на високи речни тераси и наличието на обширни алувиални наноси придават равнинен характер на областта, особено на Пазарджишко-Пловдивското поле, където е лесничейството. Равнинният характер на терена се нарушава само в северната част на низината в прехода към Средна гора, където са оформени ниските хълмове на Хисарските възвишения. Надморските височини слабо варират – 200-300 м.
Лесничейството има твърде разнообразен релеф – от равнинен, през хълмисто-ридов до ниско- и среднопланински във високите части на Същинска Средна гора.
Най-високата точка в района е вр. „Шилигарка“ (1577,0 м н.в.), който се намира извън горския фонд, а точно под него с надморска височина 1520 м е най-високата част от горския фонд. Равнинната част на лесничейството обхваща много широк район в южната му част със средна надморска височина 200 м. За конкретна най-ниска точка може да се определи подотдел 362-а с 198,9 м н.в. ..

ИСТОРИЯ

Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.
Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е в е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.
Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.
Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.
След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.
В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.
През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.
През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .
Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация
През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.
След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство
Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.
През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.
По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.
През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар- Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.
В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.
В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.
След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.
Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името ХИСАР.

ТУРИЗЪМ

Град Хисаря е туристическия център на общината. Известен с минералната си вода още от дълбока древност, градът предлагат много възможности за почивка, лечение и развлечения. В община Хисаря се развиват следните видове туризъм:
– балнеотуризъм – на базата на минералните извори в град Хисаря и село Красново са построени много балнеоцентрове и санаториуми. Провеждат се лечебни процедури при редица заболявания. В новите хотели се предлагат и спа-процедури за релакс и удоволствие – ароматерапия, таласотерапия, фитотерапия, класически и източни масажи, музикотерапия и други. Лечебният ефект на хисарската минерална вода е научно доказан.
– конгресен туризъм – в град Хисаря има много добри условия за конгреси, семинари и делови срещи. В големите хотели има оборудвани зали с модерна техника, предлагат се допълнителни услуги и високо качество на обслужването. Организират се съпътстващи спортни и развлекателни програми.
– еко- и пешеходен туризъм – около Хисаря и в селата, разположени в подножието на Средна гора има добри възможности за леки пешеходни преходи, наблюдения на птици, диви животни и защитени растителни видове в естествената им среда. Хижите са подходящи за еко-семинари и “горски училища”.
– селски туризъм – в малките села в подножието на Средна гора има стари къщи, запазени традиции и богата история. Анимационните програми на Информационния туристически център предлагат запознаване с бита и обичаите на местното население; изучаване на традиционни занаяти, народни танци и българска кухня; участие в домашните задължения на стопаните; дегустации на домашни вина.
– ловен туризъм – общината има идеални условия за лов и риболов – 4 ловни полета с разнообразен дивеч и десетки чисти и зарибени язовири. Ловното дружество разполага с техника и водачи.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Крепостна стена – най-добре запазената в Европа от епохата на късната античност / IV в./. Днес тя достига височина 11 метра, а най-голямата крепостна порта “Камилите” се извисява на 13 метра. Там през 1882 г. народният писател и поет Иван Вазов , възхищавайки се на прекрасната гледка, написва стихотворението “Отечество любезно” !
Античен амфитеатър – намира се в парк “ Момина сълза ” . Отлично запазена е полукръглата арена, сцена за представления, битки и игри през античността.
Базилики – В района на Хисаря са открити останките на 10 раннохристиянски
базилики. Те са показател за значението на града като развит християнски център в Тракия. През IV – VI в. Диоклецианопол е бил важно християнско средище – седалище на епископ.
Римски терми – Локализирани са останките на три римски бани. В парк “ Момина сълза” се намира голям римски балнеолечебен комплекс, запазен почти до покрив.
Римска гробница – разположена е на около 300 м югозападно от крепостната стена в естествения парк “ Славеев дол”. Най-голямата и най-интересната от всички, открити до сега в района на Хисаря. Впечатлява с красивата си подова мозайка, наподобяваща на пъстроцветен килим.
Императорска резиденция – разположена е също в парк “Момина сърза”. Внушителните останки на представителната сграда се извисяват на 6 м.
В Хисаря има три православни църкви, един католически храм и джамия.
Православният храм “Св. Пантелеймон”, който се намира в центъра на града е построен е през 1889 г. Патронът на храма –лечител от ранното християнство е покровител на гражданите и гостите на Хисаря. През периода 1999 – 2004 г. църквата е ремонтирана със средства на дарители и изписана отново отвън и отвътре. Фреските са дело на художника Мирослав Асенов от гр. Луковит.
Църквата “Успение Богородично” в кв. Момина баня е завършена през месец септември 1883 г. Обявена е за паметник на културата през 1975 г.
В двора на църквата е издигнат паметник на загиналите във войните в началото на 20 в.
Църквата “Св. Димитър” в кв. Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 г. Опожарявана е по време на Априлското въстание и отново съградена през 1882 г. На 16 юли 1982 г. е обявена за паметник на културата.. Подновена и зографисана е през 2004 година. Катедралният храм “Св. Св. Петър и Павел” в кв. Миромир е построен през 1882 г. от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов. През месец юни 2004 г. в храма е подредена етнографска експозиция, която показва бита на населението от района и писмени документи от историята на енорията.
Летният театър е построен в стила на античните амфитеатри. Намира се в красивия парк “Орфеев дол” и разполага с 1700 места. Открит е през 1960 г. и на сцената му са изнасяли концерти професионални състави и самодейци. Артисти, певци и хумористи са създавали настроение и са носили удоволствие на многобройната публика през годините.
Вила “Петрович” е построена от семейство Петрович през 1943 г. Подарена е на Съюза на българските писатели за творчески дом. Тук често са идвали Йордан Йовков, Дора Габе, Анна Кменова, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Любен Дилов, и много други известни български творци, написали голяма част от произведенията си в гр. Хисаря . Продължава да приема творци и туристи.
Водопийните павилиони на изворите “Момина сълза “ и “Момина баня” придават характерен колорит на града като водолечебен център.
Колонадата в центъра на града е построена през 1960 г. Върху свода над чешмата са изобразени осемте антични божества на здравето, а на колонадата – основните кристали на минералната вода.

КМЕТ

Кмет на общината е Инж. Пенка Димитрова Дойкова.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Община Хисар е разположена в Горнотракийската низина, върху южните склонове на Средна гора. Преходът на Средна гора към Тракия е плавен, с общ наклон на юг.
Общината се намира в Южен централен район на България и е на 40 километра северно от Областния център град Пловдив.
Общата площ на община Хисаря е 549 кв.км, от които 206 кв.км. са горски фонд и 13 кв.км. населено място. Останалата площ е главно селскостопански фонд.
Средната надморска височина на района е 300 метра над морското равнище.
Транспортната обвързаност на Общината с националната мрежа се определя от близостта на автомагистрала “Тракия”, подбалканската автомагистрала и ЖП отклонението от линията Пловдив-Карлово. През териториалната единица преминават предимно пътища от ІІ, ІІІ и ІV клас, осъществяващи междуселищните връзки в общината и съседните общини – Карлово, Калояново, Стрелча и Съединение.
Релефът на района е формиран от южните слонове на Същинска Средна гора. Най-високите върхове в близост до Хисаря са в. Богдан /1 604 м / и в. Алексица /1 530 м/.
Същинска Средна гора, която заема най-високия дял на планината се отличава със заоблено и плоско било. Докато на север се спускат стръмни склонове, обрасли с гори, то южните са по-полегати и постепенно прехождат в Маришката низина.
Ядрото на Същинска Средна гора е изградено от средногорски гранит. Високометаморфната кристалинна серия на Средна гора е представена от гранитен батолит, вложен предимно в гнайси и амфиболити.
Сепонски варовици, мергелни вулканити представят кредата, която има много по-голямо разпространение по южните склонове на Средна гора.
Тракийската низина има разнороден строеж. Най-отдолу се откроява кристалинната основа, която е неравномерно потънала и покрита с по-млади наслаги.
На територията на Общината няма свлачища и срутища. Ерозията е застъпена частично сред южните склонове на Средна гора. Карст не се среща. Повсеместни детайлни проучвания за установяване на физико-механичните показатели на почвите не са извършвани.
Районът е беден на рудни, нерудни и инертни материали.
КЛИМАТ
Община Хисар попада в преходно-континенталната климатична област на България, обхващаща Горнотракийската низина, Подбалканските полета, котловинните полета по средното течение на р. Струма и най-източните части на Северна България, без Черноморското крайбрежие.
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в едни години има превес субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други – средноевропейският континентален климат.
Зимата е топла и мека. За това оказват влияние въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см.
Лятото е продължително и приятно. През месеците юли и август влажността е ниска, а ветровете са слаби.
Температура на въздуха
Средната годишна температура на въздуха е 11.5 градуса С.
Средна лятна температура 21.4 градуса С, а средна зимна температура 1.1 градуса С. Минималните януарски температури са -10 градуса С, -11 градуса С.
Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по-ниските части на низината.
Абсолютната максимална температура за гр. Хисаря е 39,6 градуса С.
Валежи
Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/кв м .
Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние.
Посока и скорост на вятъра
Преобладаващите ветрове са източните, със средна годишна скорост 1,1 м/сек. Силните и бурни ветрове са рядкост, като 80 % са със скорост от 0 до 1 м/сек, което е много благоприятно за зимния сезон.
Качество на въздуха в приземния слой от атмосферата
В района на община Хисар нивата на замърсяване на въздуха са под долните оценъчни прагове. Няма замърсители на l въздуха.
Транспортни връзки
Пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на община Хисаря са с дължина 63,4 км и включват: път II клас – П – 64 Пловдив – Карлово (в района на с. Михилци) с дължина 4 км и пътища III клас, с обща дължина 59,4 км. .
ВОДИ
Разпространение, количествена и медицинска оценки на хидроминералните ресурси
Минералните води от гр.Хисаря, с.Старо Железаре и с.Красново се използват за пиене и за лечението на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни, чернодробни заболявания, на опорно-двигателния апарат.
Хидроминералните ресурси на минералните извори в общината са 62.10 л./сек , а в качествено отношение са еднородни. Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води. Това са води с минерализация под 1 мг/л..
От изброените по-горе сондажи и каптажи общинска собственост е само находището в с. Старо Железаре, като същият е даден на концесия. Останалите са държавна собственост.
Водоизточниците са сондажни и каптажни.
Дълбочината на сондажите в гр. Хисаря е от 300 до 600 м., а в с. Красново е 160 м..
Дълбочината на каптажите в гр. Хисаря е от 4 до 32 м., а в с. Красново е 8 м..
По своите физико-химични качества разглежданите води са бистри, безцветни, с температура 45–52 0 С. Характеризират се като хидрокарбонатно-натриеви (алкални) минерални води.
Медицинска оценка на минералните води
Водите в Хисаря са слабо минерализирани –170 до 275 мг/л.. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий.
Използват се за питейно лечение на бъбречни и урологични , на чернодробно-жлъчни и стомашно-чревни заболявания.
Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно-двигателния апарат, на гинекологичните заболявания, обмяната на веществата и ендокринната система.
Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж “Момина баня”, на сондажи № 1 и № 5, дава възможност за провеждане на радонови инхалации.
Минералната вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л., хидрокарбонатно-сулфатно натриева, с 3 – 4 мг./л. флуор. Приложението на водата е за лечение на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, на вътрешните органи, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно – жлъчни, гинекологични и кожни заболявания.
Минералната вода от находището в с. Старо Железаре се използва само за пиене.
ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
На територията на Община Хисар има три защитени местности и една природна забележителност:
Защитената местност ” Дъбите”- “Конска поляна ”
Намира се в землището на с. Кръстевич , в близост до хижа “Бунтовна”.
Обявена е за защитена със Заповед №4526/17.11.1975г. на МГОПС с площ 294.7 ха., с цел да се запази характерен и забележителен ландшафт на местността, включващ вековни букови гори с голямо разнообразие на растителни и животински видове, ползваща се за отдих и туризъм.
Защитената местност е държавна собственост, охранява се и се стопанисва от ДЛ гр. Хисаря, под контрола на РИОСВ – Пловдив. Няма план за управление.
Защитена местност “Барикадите”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС, в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха. и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества.
Защитена местност “Чивира ”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисар и с. Каравелово, община Карлово.
Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества.
Природната забележителност ”Дванадесетте дръжкоцветни дъба”
Обявена е за такава със Заповед № 18/08.01.1981 г. на КОПС при МС. Намира се в местността “Гереня”, землището на с. Паничери, община Хисар. Площта на природната забележителност е 20 ха.. Частна собственост.
Съгласно изискванията на Закона за защитените територии природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г. се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.
Фауна и видове- обект на ловен туризъм
Фауната на общината е взаимосвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Според зоогеографското райониране община Хисар обхваща част от Предпланинския и Горнотракйиския район на Медитеранската подобласт при н.в./надморска височина/ от 200 до 1530 м..
Тук обитават евросибирски и централноевропейски видове от преходно-средиземноморския фаунистичен комплекс.
Типични представители на евросибирските видове в България са: Лин ( Tinca tinca ) и Каракуда (Carassius carassius) – от рибите, Саблеклюн (Recurvirostra avose t ta) – от птиците, Воден плъх (Arvicola terrestris) – от бозайниците, а от централноевропейските: Голям гребенест тритон ( Triturus cristatus ), Обикновен тритон (Triturus vulgaris), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata ), Обикновена чесновница (Pelobates fuscus), Дъждовник (Salamandra salamandra) – от земноводните, Медянка (Coronel a austriaca) – от влечугите, Златка (Martes martes), Дива европейска котка (Felis sylvestris), Лешников сънливец ( Muscardinus avellanarius )и Обикновен сънливец (Glis glis ) – от бозайниците.
Дъбовите горски формации в Средна гора създават подходящи
условия за развитие на дивечовите популации .
РЕЛЕФ
Районът на лесничейството обхваща средната част на Бургаско-Краищидската синклинала. Горите са разделени на няколко компактни комплекса, разположени по склоновете на Средна гора и малка част разкъсани горички в Горнотракийската низина.
По-голямата част от горските комплекси (82,3%) заемат южните склонове в източната част на Същинска Средна гора. Тя заема средищно положение спрямо другите два дяла и притежава по-внушителен планински облик. Има ясно очертано било с най-висок връх вр. „Богдан“ (1604,5 м н.в.), който се намира извън лесничейството. Билата са добре очертани, склоновете се спускат стръмно към врязаните в тях водни течения. Надморската височина варира от 350 до 1500 м.
Около 11,4% от площта на лесничейството – един компактен горски комплекс около с.Отец Паисиево – попада в югозападната част на Сърнена Средна гора. Този планински дял се простира източно от Същинска Средна гора и е значително по-нисък от нея. Главното било е заоблено и не надвишава 1000 м в района на лесничейството. Склоновете са полегати и постепенно прехождат в Горнотракийската низина. Надморските височини се движат от 300 до 800 м.
Горите от горския фонд, намиращи се в Горнотракийската низина, са на малки, разпокъсани комплекси и представляват около 6,3% от площта на лесничейството. Липсата на високи речни тераси и наличието на обширни алувиални наноси придават равнинен характер на областта, особено на Пазарджишко-Пловдивското поле, където е лесничейството. Равнинният характер на терена се нарушава само в северната част на низината в прехода към Средна гора, където са оформени ниските хълмове на Хисарските възвишения. Надморските височини слабо варират – 200-300 м.
Лесничейството има твърде разнообразен релеф – от равнинен, през хълмисто-ридов до ниско- и среднопланински във високите части на Същинска Средна гора.
Най-високата точка в района е вр. „Шилигарка“ (1577,0 м н.в.), който се намира извън горския фонд, а точно под него с надморска височина 1520 м е най-високата част от горския фонд. Равнинната част на лесничейството обхваща много широк район в южната му част със средна надморска височина 200 м. За конкретна най-ниска точка може да се определи подотдел 362-а с 198,9 м н.в. ..
ИСТОРИЯ
Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.
Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е в е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.
Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.
Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.
След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.
В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.
През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.
През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .
Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация
През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.
Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.
След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство
Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.
През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.
По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.
През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар- Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.
В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.
В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.
След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.
Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името ХИСАР.
ТУРИЗЪМ
Град Хисаря е туристическия център на общината. Известен с минералната си вода още от дълбока древност, градът предлагат много възможности за почивка, лечение и развлечения. В община Хисаря се развиват следните видове туризъм:
– балнеотуризъм – на базата на минералните извори в град Хисаря и село Красново са построени много балнеоцентрове и санаториуми. Провеждат се лечебни процедури при редица заболявания. В новите хотели се предлагат и спа-процедури за релакс и удоволствие – ароматерапия, таласотерапия, фитотерапия, класически и източни масажи, музикотерапия и други. Лечебният ефект на хисарската минерална вода е научно доказан.
– конгресен туризъм – в град Хисаря има много добри условия за конгреси, семинари и делови срещи. В големите хотели има оборудвани зали с модерна техника, предлагат се допълнителни услуги и високо качество на обслужването. Организират се съпътстващи спортни и развлекателни програми.
– еко- и пешеходен туризъм – около Хисаря и в селата, разположени в подножието на Средна гора има добри възможности за леки пешеходни преходи, наблюдения на птици, диви животни и защитени растителни видове в естествената им среда. Хижите са подходящи за еко-семинари и “горски училища”.
– селски туризъм – в малките села в подножието на Средна гора има стари къщи, запазени традиции и богата история. Анимационните програми на Информационния туристически център предлагат запознаване с бита и обичаите на местното население; изучаване на традиционни занаяти, народни танци и българска кухня; участие в домашните задължения на стопаните; дегустации на домашни вина.
– ловен туризъм – общината има идеални условия за лов и риболов – 4 ловни полета с разнообразен дивеч и десетки чисти и зарибени язовири. Ловното дружество разполага с техника и водачи.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Крепостна стена – най-добре запазената в Европа от епохата на късната античност / IV в./. Днес тя достига височина 11 метра, а най-голямата крепостна порта “Камилите” се извисява на 13 метра. Там през 1882 г. народният писател и поет Иван Вазов , възхищавайки се на прекрасната гледка, написва стихотворението “Отечество любезно” !
Античен амфитеатър – намира се в парк “ Момина сълза ” . Отлично запазена е полукръглата арена, сцена за представления, битки и игри през античността.
Базилики – В района на Хисаря са открити останките на 10 раннохристиянски
базилики. Те са показател за значението на града като развит християнски център в Тракия. През IV – VI в. Диоклецианопол е бил важно християнско средище – седалище на епископ.
Римски терми – Локализирани са останките на три римски бани. В парк “ Момина сълза” се намира голям римски балнеолечебен комплекс, запазен почти до покрив.
Римска гробница – разположена е на около 300 м югозападно от крепостната стена в естествения парк “ Славеев дол”. Най-голямата и най-интересната от всички, открити до сега в района на Хисаря. Впечатлява с красивата си подова мозайка, наподобяваща на пъстроцветен килим.
Императорска резиденция – разположена е също в парк “Момина сърза”. Внушителните останки на представителната сграда се извисяват на 6 м.
В Хисаря има три православни църкви, един католически храм и джамия.
Православният храм “Св. Пантелеймон”, който се намира в центъра на града е построен е през 1889 г. Патронът на храма –лечител от ранното християнство е покровител на гражданите и гостите на Хисаря. През периода 1999 – 2004 г. църквата е ремонтирана със средства на дарители и изписана отново отвън и отвътре. Фреските са дело на художника Мирослав Асенов от гр. Луковит.
Църквата “Успение Богородично” в кв. Момина баня е завършена през месец септември 1883 г. Обявена е за паметник на културата през 1975 г.
В двора на църквата е издигнат паметник на загиналите във войните в началото на 20 в.
Църквата “Св. Димитър” в кв. Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 г. Опожарявана е по време на Априлското въстание и отново съградена през 1882 г. На 16 юли 1982 г. е обявена за паметник на културата.. Подновена и зографисана е през 2004 година. Катедралният храм “Св. Св. Петър и Павел” в кв. Миромир е построен през 1882 г. от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов. През месец юни 2004 г. в храма е подредена етнографска експозиция, която показва бита на населението от района и писмени документи от историята на енорията.
Летният театър е построен в стила на античните амфитеатри. Намира се в красивия парк “Орфеев дол” и разполага с 1700 места. Открит е през 1960 г. и на сцената му са изнасяли концерти професионални състави и самодейци. Артисти, певци и хумористи са създавали настроение и са носили удоволствие на многобройната публика през годините.
Вила “Петрович” е построена от семейство Петрович през 1943 г. Подарена е на Съюза на българските писатели за творчески дом. Тук често са идвали Йордан Йовков, Дора Габе, Анна Кменова, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Любен Дилов, и много други известни български творци, написали голяма част от произведенията си в гр. Хисаря . Продължава да приема творци и туристи.
Водопийните павилиони на изворите “Момина сълза “ и “Момина баня” придават характерен колорит на града като водолечебен център.
Колонадата в центъра на града е построена през 1960 г. Върху свода над чешмата са изобразени осемте антични божества на здравето, а на колонадата – основните кристали на минералната вода.
КМЕТ
Кмет на Община Хисаря е инж. Пенка Йотова Ганева.