ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“

Адрес: гр. Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24

Тел.: 032/631 449; 032/261 222;

ЗА НАС

Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ е водеща културна, образователна и научна институция в Република България. Той е най-голямото висше училище в Южна България и второ по големина в страната след Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основан е през 1961 година като Висш педагогически институт по природо-математически науки. Обявен е за Университет през 1972 година. Днес Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ напълно оправдава и защитава името си на Университет, обучавайки студенти в повече от 60 специалности по природни, хуманитарни, обществени и икономически науки.
Университетските сгради са разположени на няколко места в града: Ректорат (в центъра на града – ул. „Цар Асен“ 24), Нова сграда (в южната част – бул. „България“ 236), сграда на ул. „Костаки Пеев“ (в близост до Ректората), сграда на Биологическия факултет (в Стария град, непосредствено до Античния театър). В градовете Смолян и Кърджали са разкрити филиали на Университета.Университет
В ПУ „Паисий Хилендарски“ работят над 900 преподаватели и служители, от които 550 висококвалифицирани щатни преподаватели – 30 професори, 160 доценти, 360 асистенти. Обучават се над 8000 редовни студенти и около 5000 задочни студенти в 9 факултета, отговарящи на всички изисквания на Закона за висшето образование.
Пловдивският университет разполага с библиотека, Университетско издателство, Университетски информационен център, специализирани лаборатории, езикови кабинети, мултимедийни и компютърни зали, Център за дистанционно обучение, Център за кариерно ориентиране, научноизследователско поделение, спортен център, учебен театър, технически центрове, обслужващи и сервизни звена.
Университет
Университетът поддържа активни международни контакти с почти всички европейски страни, САЩ и страните от Азия и Африка. Участва самостоятелно или съвместно с други европейски университети в програми на Европейския съюз и в американски и швейцарски фондове за научни изследвания. Академичната общност развива отношения и с висши училища от Европа, Русия и Близкия изток. Университетът има официална акредитация (2013 година), която му позволява да провежда обучение във всички образователни степени – „Специалист“, „Бакалавър“, „Магистър“ и „Доктор“.

ВИЗИЯ И МИСИЯ

Визията ни за Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (ПУ) в следващите години е:
Образователна, изследователска и културна институция с европейско лице и национална значимост, разпознаваема в глобалния свят, отличаваща се с устойчиво и динамично развитие и конкурентоспособни предимства в областта на науките за природата, човека, обществото, културата и технологиите.

Мисията на Университета е:
– да реализира основните принципи на университетската идея – успешна социализация на младите хора, критическо обновяване и предаване на научни, културни и исторически традиции и създаване на модели на публично гражданско поведение.
– да пренася и продължава във времето делото на своя патрон – преподобния Паисий Хилендарски, като утвърждава съзнание за национална идентичност и осигурява развитие на образователния, научния, културния и икономическия потенциал на България в интерес и полза на хората и обществото.
За да осъществи своята мисия, следвайки българските образователни традиции, Университетът:
– предлага и осъществява успешни модели и практики на достъпно, специализирано, интердисциплинарно качествено обучение на европейско равнище;
– провежда иновативни изследвания в приоритетни научни области, в интерес и полза на обществото;
– прилага технологии и методи за ефективно управление, като използва знанията, опита и потенциала на своя академичен състав;
– осигурява конкурентни предимства на образователния и научния пазар на идеи, технологии и продукти.
Най-важната задача на Университета е да осигурява обща и професионална подготовка на специалисти в различни научни направления на европейско равнище, способни на гъвкави интердисциплинарни решения в своята професионална практика, отговарящи на предизвикателствата на съвременния свят.
ПУ определя своя академичен профил в широк спектър от специалности и форми на обучение в областта на науките за природата, човека, обществото, културата и технологиите.
Основна цел, която Университетът трябва да постигне в следващия период, е:
Утвърждаване на Университета като водеща българска образователна, изследователска и културна институция с европейско лице и модерна инфраструктура — пример на академичен модел за качествено образование, територия на съвременни научни изследвания и иновации, желан и предпочитан партньор с ясни конкурентоспособни предимства.

ИСТОРИЯ

Първи стъпки
През 1884 г. има принципно решение за откриване на висше училище в Пловдив, което да подготвя административни служители, икономисти и политици. Благодарение на инициативата на директорите на народното просвещение (Константин Величков), на правосъдието (Стефан Бобчев) и на финансите (Михаил Маджаров) е разработен проект за административен правилник на училището. Подготвени са учебни програми, поканени са преподаватели от чужбина, предвидено е откриването да стане на 1 октомври 1885 година. Но настъпилите исторически и политически събития осуетяват осъществяването на идеята за университет в Пловдив. Провъзгласяването на Съединението на 6 септември с. г. и последвалата го Сръбско-българска война рязко сменят приоритетите и действията на управляващите. Функциите на столица на обединената държава се поемат от София. Така, печелейки присъединяването на Източна Румелия към Княжество България, Пловдив губи някои възможности, сред които е и създаването на първия български университет.
С настъпването на ХХ столетие Пловдив продължава да бъде център на просветна и образователна дейност. Тук през 1909 г. е открит първият в страната Учителски институт, създаден като двугодишен висш педагогически курс по природните дисциплини към гимназия „Княз Александър I“ със задача да подготвя прогимназиални учители. През 1914 г. курсът се обособява като самостоятелно учебно заведение, а през 1920 г. прераства в Учителски институт с тригодишно обучение (включват се филологически и исторически специалности).
През 30-те години на ХХ век сред пловдивската общественост отново се възражда идеята за откриване на университет в града, но реални действия за това са предприети едва в края на 1944 г. със създаването на Общограждански комитет за културно издигане на Пловдив. Комитетът си поставя за цел в града да бъдат създадени университет, музикално училище и симфоничен оркестър. Въпреки трудните следвоенни времена през 1945 г. и трите цели са постигнати.
На 31 юли 1945 г. Министерският съвет приема постановление за откриване на Държавен университет в Пловдив с два факултета: агрономо-лесовъден и медицински. В края на м. ноември същата година започват редовните учебни занятия. През 1950 г. университетът се разделя на две самостоятелни висши училища: Медицинска академия и Висш селскостопански институт (ВСИ). Три години по-късно, през 1953 г., от ВСИ се отделя като самостоятелен Висшият институт по хранителна и вкусова промишленост (ВИХВП). Университетът престава да съществува.
През това време – началото на втората половина на ХХ век, в страната настъпват съществени икономически промени, които се отразяват и на образователната система. Нараства броят както на училищата, така и на обхванатите в тях ученици. Икономиката изисква по-голям брой специалисти, училищата – добре подготвени преподаватели.

С Указ № 264 на Президиума на Народното събрание от 1 юли 1961 г. в Пловдив се открива Висш педагогически институт по природо-математически дисциплини за подготовка на учители по математика, физика, химия и биология. Същия месец министърът на просветата назначава за ректор на новия институт (през първите години е прието названието му ВПМИ – Висш природо-математически институт, а по-късно – официалното ВПИ) професор Живко Ламбрев (прехвърлен от Висшия медицински институт в Пловдив), а за негов заместник – доцент Тодор Василев (от ВИХВП). През м. август са утвърдени и първите хабилитирани лица в Института: доц. Йордан Дуйчев (математик), доц. Асен Гълъбов (химик), доц. Златко Бонев (геолог) и доц. Борис Джурджев (философ). Тези шестима преподаватели образуват първия академичен съвет в Института.
Главната задача на ръководството е бързо да организира учебния процес за предстоящата академична 1961/1962 г. Веднага се обявяват конкурси за асистенти и преподаватели; от други висши училища (предимно пловдивски) се прехвърлят десетина асистенти (доц. Т. Василев прехвърля цялата катедра по физика – 8 души, от ВИХВП). Сравнително лесно е решен въпросът за студентите – част от кандидатите за Софийския университет, издържали успешно конкурсните изпити, според местожителството и успеха си се приемат във ВПИ.
Тържественото откриване на Института и на първата учебна година става на 15 септември 1961 г. В присъствието на официални гости, ръководители на страната и града, на преподаватели и студенти ректорът проф. Ж. Ламбрев произнася слово, озаглавено „Висшият педагогически институт – ново огнище на просвета и наука“.
Започват учебните занятия. Учебните планове и програми за четирите специалности (Математика, Физика, Химия и Биология) са заимствани изцяло от Софийския университет. Както ръководството, така и преподавателският състав имат амбицията да се работи със столичните стандарти. По подобие на софийската Алма Матер бързо се формират около 20 катедри, някои от които с по двама-трима асистенти.

Материална база
Първоначално материалната база на ВПИ е оскъдна – за ползване е отстъпена половината от сградата на съществувалия в този момент Учителски институт (сегашната сграда на Биологическия факултет в Стария град) и няколко помещения от сградата на ВИХВП (сегашния Химически факултет). През следващите няколко години сградният фонд търпи бързо развитие. През 1963 г. ВИХВП, а през 1968 г. ВСИ се пренасят в нови сгради и предоставят всичките си някогашни помещения на ВПИ. Ремонтирани и оборудвани, те вече представляват доста разгърната база за осъществяване на нормален учебен процес и на изследователска дейност. Огромни са заслугите в това отношение на помощник-ректора Диньо Динев и плановика Атанас Атанасов.
Първата копка на централната сграда на университета е направена през 1914 г. Сграда официално е открита през 1921 г. за нуждите на Френския колеж „Св. Августин“. Днес в тази сграда се помещават Ректоратът на Пловдивския университет и част от неговите факултети – Филологическият, Физическият, Юридическият и Факултетът по икономически и социални науки.

Патрон
През 1966 г. по предложение на Академичния съвет Народното събрание утвърждава за патрон на ВПИ – Пловдив, първия български възрожденец – Паисий Хилендарски.

Университетска структура
През 1970 г. за първи път в структурата на Института се обособяват факултети – Факултет по математика (декан доц. Иван Райчинов) и Природонаучен факултет (декан проф. Младен Генчев). На 12 януари 1972 г. излиза Указ № 24 на Държавния съвет, според който ВПИ се преобразува в Пловдивски университет. С това е поставено началото на нов етап в развитието на висшето училище. Още през следващата – 1973 г., се откриват две нови специалности – Българска филология и Руска филология. Разширяването на обхвата на специалностите прави Университета адекватен на предназначението си. Новите специалности през първите години са прикрепени за административно обслужване към открития през 1974 г. Физически факултет.

През следващата година Пловдивският университет значително се разраства. Открит е първият в страната Факултет за обществени професии (1975), по-късно Факултет за квалификация и преквалификация на кадри. През 1984 г. е открит Педагогическият факултет и филологическите специалности се прехвърлят в него. През 1990–1991 г. се отделят като самостоятелни звена Филологическият, Химическият и Биологическият факултет, а през следващите години се откриват Юридическият факултет (1992) и Факултетът по икономически и социални науки (1994). Преди това, през 1989 г., към Пловдивския университет са интегрирани полувисшите институти в градовете Смолян, Кърджали, Пазарджик и Бургас, както и Институтът за усъвършенстване на учители в Стара Загора. Така Пловдивският университет се утвърждава като най-голямото извънстолично висше училище.

Управление
Първият ректор на Университета – проф. Живко Ламбрев (дотогава преподавател във Висшия медицински институт – Пловдив), е назначен на 31 юли 1961 г. До 1972 г. ректорският мандат е двугодишен, а след това – четиригодишен.
Първият Академичен съвет се е състоял от проф. Живко Ламбрев (ректор), доц. Тодор Василев (заместник-ректор), доц. Йордан Дуйчев (от Софийския университет), доц. Асен Гълъбов (от ВМИ – Пловдив), доц. Златко Бонев (от ВСИ – Пловдив) и доц. Борис Джурджев (от ВСИ – Пловдив).

ФАКУЛТЕТИ

– Биологически факултет
Биологическият факултет вече има 50-годишна история – като специалност “Биология” от откриването на Висшия Педагогически институт през 1961 г., прераснал през 1972 година в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”. От 1990 г. съществува като самостоятелен факултет. Разположен е в Стария град, в непосредствена близост до Античния театър.
Всяка година във факултета се обучават близо 1 000 студенти в няколко основни бакалавърски специалности – Биология, Биология и химия, Екология и опазване на околната среда, Молекулярна биология и Биоинформатика. От 2009 г. към Биологически факултет са разкрити две нови бакалавърски специалности – Екология на биотехнологичните производства и Медицинска биология, а от 2010 г. е въведена и бакалавърска специалност “Биология и физика”. Студентските занимания се провеждат в седем основни катедри – Анатомия и физиология на човека, Биология на развитието, Биохимия и микробиология, Ботаника и МОБ, Екология и ООС, Зоология и Физиология на растенията и молекулярна биология. Като част от катедрата по Физиология на растенията и молекулярна биология съществува и териториално обособена Лаборатория по генно инженерство, в която се водят научни изследвания и обучение на студенти и докторанти.
Научната продукция на висококвалифицираните преподаватели във факултета се изразява със стотици публикации, включително монографии, в България и в много страни на света. Тя, наред с качествената преподавателска дейност, създава безспорния авторитет на факултета.

– Икономически и социални науки
Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) е основан през 1994 г. За кратък период успя да се наложи като модерен академичен център за подготовка на икономисти, мениджъри и политолози.
В края на 2010 г. Факултетът е на 4-то място по рейтинг в направление „Икономика” между 16 висши училища и на 7-мо в направление „Администрация и управление” между 19 висши училища. По същото време ФИСН е най-големият в Пловдивския университет по брой студенти.
ФИСН провежда обучение в образователно-квалификационна степен „бакалавър” по: „Международни икономически отношения”, „Маокроикономика”, „Маркетинг”, „Финанси”, „Стопанско управление” и „Политология”; в образователно-квалификационна степен „магистър” по: „Финансов мениджмънт”, „Международна търговия”, „Счетоводство и анализ”, „Бизнес администрация”, Управление на човешките ресурси”, „Бизнес комуникации и връзки с обществеността”, „Корпоративно управление”, „Бизнес икономика”; образователна и научна степен „доктор” по „Икономика” и „Администрация и управление”
Във Факултета се разработват проекти по актуални и значими икономически, управленски и социални проблеми.
След дипломирането си значителна част от възпитаниците на Факултета намират сериозна професионална реализация.
По различни европейски програми е осигурен обмен на студенти с Белгия, Холандия, Германия, Франция, Гърция: с университетите Гент (Белгия), Лил и Страсбург (Франция), Зефтенберг (Германия), Солун и Серес (Гърция), Брюкселски свободен университет, със Софийски университет и Нов български университет.
Щатният преподавателски състав на Факултета е от 43 човека, от които 8 професори, 16 доценти, 4 главни асистенти доктори, 12 главни асистенти и 3 асистента.
Факултетът ползва около 60 хонорувани преподаватели, както от академичните среди, така и от практиката.
Голяма част преподавателите са експерти и консултанти по проблемите на: счетоводния одит, социологическите и политологически изследвания и анализи, управлението на човешките ресурси, предприемачеството, маркетинга и др.

– Факултет по математика и информатика
Факултетът по математика, информатика и информационни технологии (ФМИИТ) е първият самостоятелен факултет в над половинвековната история на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Днес той е утвърден и авторитетен център за научни изследвания и подготовка на специалисти в областта на математиката, информатиката и информационните технологии. В него работят над 80 висококвалифицирани преподаватели, половината от които са хабилитирани (13 професори и 26 доценти) и повече от половината – с научни степени (6 доктори на науките и 48 доктори). Голяма част от тях са специализирали в реномирани чуждестранни научни институти и университети, били са гост-преподаватели в университети на САЩ, Япония, Африка и Европа. Много са участията им в авторитетни международни научни форуми и в научни и образователни проекти съвместно с университети от ЕС, САЩ и др. ФМИИТ осъществява обмен на студенти и преподаватели по различни академични програми с университети в Австрия, Англия, Германия, Ирландия, Испания, Македония, Португалия, Румъния, Сърбия и Черна гора, Унгария, Финландия. ФМИИТ има Научен съвет с право да избира хабилитирани преподаватели (доценти). Преподаватели от факултета са членове и на други специализирани научни съвети и подкомисии към ВАК.
Годишно ФМИИТ обучава около 1500 студенти за придобиване на бакалавърска и магистърска степен по специалности от професионалните направления „Математика“, „Информатика и компютърни науки“ и „Педагогика на обучението по…“. Провежда обучение и за придобиване на образователната и научна степен „Доктор“. Освен това обучава и лица с висше образование за придобиване на допълнителна професионална квалификация „Учител по математика“ и „Учител по информатика и информационни технологии“. Водят се и множество различни други образователни курсове – кандидатстудентски, компютърни и др.
Всички направления и специалности във ФМИИТ са акредитирани от Националната агенция за оценяване и акредитация с най-високата оценка „Много добър“ за срок до 2014 г. Повече информация относно програмите, учебните планове и условията за кандидатстване ще намерите в нашия сайт.
ФМИИТ се гордее с възпитаниците си, реализиращи се успешно не само у нас, но и навсякъде по света. Те са изявени научни работници и преподаватели във висши училища, ръководители на катедри, факултети, университети. Хиляди са прекрасни учители, директори на училища, експерти и ръководители в областта на образованието. Много са висококвалифицирани специалисти в различни фирми и водещи компании в областта на информатиката и информационните технологии, в банки и застрахователни дружества, в икономиката и търговията, в научноизследователски групи. Не са малко и реализиралите се успешно като политици и държавни ръководители в регионален и републикански мащаб – кметове, областни управители, депутати, посланици, заместник-министри, министри и дори вицепремиери. Възпитаници на Факултета са и граждани от Турция, Македония, Гърция, Русия, Молдова, Украйна, Ирак, Никарагуа, Йордания, Австрия, Израел.
Факултетът е разположен в нова университетска сграда с голям парк, уютни барчета, студентски стол, университетска книжарница, съвременни семинарни зали, аудитории и аули, представителна заседателна зала, специализирани библиотеки. ФМИИТ разполага с 12 модерни учебни компютърни зали с над 200 работни места и мултимедия, видеозала, лаборатория по интерактивна математика, постоянен интернет достъп до компютърните зали и кабинетите на преподавателите, както и с безжичен интернет достъп на територията на сградата и вътрешния двор, с лицензиран софтуер с учебни и други информационни материали, достъпни за ползване от студентите и преподавателите и при домашни условия.

– Педагогически факултет
Педагогическият факултетът е създаден през 1984 година. Разположен е в пететажен корпус на модерната нова университетска сграда, намираща се на бул. “България” 236. Педагогическият факултет е авторитетен център за научни изследвания и подготовка на висококвалифицирани специалисти в областта на педагогиката, психологията и изкуствата. В него се обучават 3000 студенти по 13 специалности в бакалавърска степен и 25 в магистърска степен, от които 1200 се обучават редовно, включително и 20 чужденци. Педагогическият факултет обучава студенти от Гърция, Турция, Германия, Молдова, Великобритания, Македония, Кувейт.
Преподавателите в Педагогическия факултет са повече от 120, като половината от тях са хабилитирани (професори и доценти), а две трети са с научни степени (доктори и доктори на науките). Голяма част от научните кадри са специализирали в авторитетни чуждестранни научни институти и университети. Педагогическият факултет разполага с голяма специализирана библиотека, секция за обучение по английски език, три учебни компютърни зали, зала за постоянен свободен достъп до Интернет, видеозала, съвременни семинарни зали, аудитории и аули, представителна заседателна зала. Факултетът презентира специализиран сайт на български и локална компютърна мрежа. Към факултета съществува Център за кариерно развитие. Функционират Център по образователен мениджмънт, Център за психолого-педагогическа диагностика, Център по арттерапия.
Факултетът партнира с университети в Амстердам (Нидерландия), Малмо (Швеция), Сан Диего (САЩ), Скопие, Щип (Македония), Загреб (Хърватска), Истанбул (Турция), с Единбург университет, Роехим университет, Брадфорд колеж (Великобритания), Авейро (Португалия), Янина университет, Родос университет (Гърция), Йерусалим (Израел) и др. Студенти на факултета имат възможност да се обучават за определен период (един или два семестъра) в сходни специалности в университетите на Париж, Лион, Лил, Гент, Бремен, Гьотинген, Флоренция, Венеция.

– Физически факултет
Факултет „Физика и инженерни технологии“ на ПУ е с 50-годишна традиция в обучението на физици, учители по физика и инженер-физици. Факултетът е разположен в централната сграда на Университета, а тя самата – в центъра на Пловдив. В непосредствена близост са различни студентски столове, а недалеч е спортният комплекс на Университета, с добри възможности за възстановяване – площадки, зали и игрища. Университетът разполага със студентски общежития, в които са настанени значителна част от студентите. В непосредствена близост до Физическия факултет се намира градската библиотека “Иван Вазов”. Най-важните транспортни артерии свързват Университета с всички жилищни квартали.
Във Факултета работят 39 преподаватели, 22 от тях са професори и доценти, а 33 имат научна степен. Голяма част от тях са специализирали в Русия, Индия, Франция, Италия и Англия.
Факултетът разполага с 15 лаборатории, три от които са оборудвани с модерни макети и апаратура по телекомуникации, електронна техника и информационни технологии, има три компютърни зали, две специализирани зали за обучение по съвременни информационни и традиционни технически средства на обучение и няколко технически работилници. Студентите от Физическия факултет са единствените засега обучавани по системата DIPSEIL и M-learning (mobile-learning) и могат да избират 20% от дисциплините, които изучават, на базата на кредитна система. В процес на подготовка е организирането и провеждането на дистанционна форма на обучение.
Факултетът разполага със собствен кариерен център и предлага редица стажантски програми на своите възпитаници (Libbher, Alkatel-Lucens, DCC). Студентите, завършили Физическия факултет, работят като инженери и специалисти в областта на физиката, електрониката, комуникациите, лазерните технологии, ядренофизичните методи, полимерните материали и участват в усъвършенстването и разработката на нови методи за контрол и автоматизация на физични експерименти. Много от завършилите могат да работят и като учители по физика и изследователи в областта на съвременната физика и техника.

– Филологически факултет
Факултетът е самостоятелен от 1991 година. Историята на южнобългарската хуманитаристика започва през учебната 1973-1974 година, когато се откриват филологически специалности.
В Пловдивския университет Филологическият факултет е най-големият сред деветте факултета. В него се обучават 2500 студенти по 16 специалности в бакалавърска степен, 10 магистърски програми и 3 специализации. Преподавателите са повече от 110, от които 8 професори, 30 доценти, 48 доктори и 50 асистенти.
Факултетът е разположен основно в сградата на Ректората. В Нова сграда се намират библиотеките по славистика, новогръцки език, турски език, английски език, американистика.
Факултетът разполага с 3 компютърни зали и локална компютърна мрежа. Факултетът партнира с университети в Краков, Гниезно, Варшава и Познан (Полша), Будапеща (Унгария), Нови Сад (Сърбия и Черна гора), Баня Лука (Република Сръбска), Университета в Подгорица (Сърбия и Черна гора), Оломоуц и Бърно (Чехия), Братислава (Словакия), с Филологическия факултет на университета в Санкт Петербург (Русия) Брянск (Русия), Минск (Белорус), Киев, Лвов, Бердянск (Украйна), с Карловия университет в Прага, с университета Париж ІV, Бордо, Лил, Арас (Франция), с университета в Лисабон, с Гент (Белгия), с университета в Дрезден (Германия), университета Рохамптън, Съри и Оксфорд (Англия), Глазгоу (Шотландия), Тромсьо (Норвегия), Дрезден, Аахен, Гьотинген, Берлин, Кобленц (Германия), Калифорнийския държавен университет (САЩ).
Студенти на факултета имат възможност да се обучават за определен период (един или два семестъра) в сходни специалности в университетите на Европа и Северна Америка.

– Философско-исторически
Философско-историческият факултет е създаден с решение на МС на 13.05.2004 г. В момента в него се обучават студенти по 9 специалности – Археология, Етнология, История, Социална антропология, Социология, Социология и науки за човека, Социология на правото, икономиката и иновациите, Теология и Философия. Общият годишен прием на студенти първокурсници е 239 души.
Началото на факултета обаче е положено през 1994 г., когато за първи път в България започва обучение по специалност Етнология, а през следващата 1995 г. стартира специалност Социология. Тогава е сформирана и първата Катедра „Етнология и социология” към Филологическия факултет. През същата година е създадена и Катедра „История”. Самостоятелното обучение по специалностите История и Философия започва през 2002 г., по Археология и Теология – през 2008 г. Специалността Социална антропология е окрита през 2010 г. Най-нови са специалностите Социология и науки за човека и Социология на правото, икономиката и иновациите, които започват да приемат студенти през 2012 г. Всички специалности и научни направления, по които се обучават студентите, са преминали успешно програмна акредитация.
През настоящата учебна година Факултетът предлага 9 магистърски програми.
През времето на своето съществуване във ФИФ са обучени 13 докторанти, от които успешно получават образователната и научна степен „доктор” 6 души. В контекста на разбирането на докторантурата като образователна степен вече са разработени цялостни докторантски програми по Етнология, Социална антропология, Социология и Науки за културата. Всички те са получили най-висока оценка при акредитацията им.
На всички нива на обучението е въведена функционираща кредитна система.
Основна задача на Факултета е организирането и провеждането на учебен процес по бакалавърските програми в деветте специалности. Едновременно с това се развива и научна дейност, чиято организация се разгръща в петте изследователски центъра: „Институт за критически социални изследвания”, „Наука, технологии, иновации”, „Център за антропологични и етносоциологически изследвания”, „Център по философия и психично здраве”, „Университетски център за християнско изкуство и култура”. Уникалното съчетание от специалности и специалисти във ФИФ предлага ресурси за интердисциплинарни разработки.
Преподавателският съства на Факултета, общо 59 души, е разпределен в 6 катедри: „Етнология”, „Теология”, „Социология и науки за човека”, „Обща история и археология”, „Приложна и институционална социология” и „Философия”. Преподавателите от ФИФ „обслужват” с лекционни курсове и студенти от другите факултети на ПУ – Филологически, Педагогически, Факултета по икономика и социални науки, както и филиалите на ПУ в Смолян, Кърджали и Пазарджик.
Факултетът разполага с компютърна зала и локална компютърна мрежа.

– Химически факултет
Химическият факултет е измежду първите факултети, създадени още при основаването на Пловдивския университет. Факултетът е разположен в централната сграда на Университета, намираща се в центъра на Пловдив. Той разполага с 15 химични лаборатории, три компютърни зали, вътрешна мрежа между катедрите, няколко сървъра за химични приложения и интернет комуникация. В Химическия факултет работят квалифицирани специалисти, което му позволява да провежда учебна и научноизследователска работа на високо равнище.
Студентите, придобили знания в Химическия факултет, се подготвят за следните дейности: преподаване в университет и средно училище; функционални и научноприложни изследвания в сферата на химията и гранични на нея области, както и по проблеми, свързани с опазване на околната среда; развойна дейност, разработване, внедряване и усъвършенстване на технологии; разработване на нови и усъвършенстване на съществуващи методи за контрол и изпитания на материали, суровини, полупродукти в промишлеността, медицината, биохимията, селското стопанство, техниката, екологията; обслужване на производствената дейност в химични, хранително-вкусови, металургични и други производства, в които ролята на химията е доминираща

– Юридически факултет
Юридическият факултет при ПУ „Паисий Хилендарски“ е самостоятелен факултет за обучение на студенти по специалността „Право“. В него се подготвят висококвалифицирани юристи за работа в системата на правосъдието, в държавния апарат, за защита интересите на гражданите, за подпомагане дейността на юридическите лица.
Създаден през 1992 год., формирал свои традиции с цялостната си дейност като добре функциониращо учебно звено, днес Юридическият факултет притежава безспорен авторитет и се гордее с:
* Изключително високо равнище на преподавателския състав.
Тук работят ерудирани учени с дългогодишен научно-преподавателски опит в Института за правни науки към БАН и СУ „Климент Охридски“.
* Модерен и стриктно спазван учебен план.
Учебният план на ЮФ съдържа всички задължителни според държавите изисквания дисциплини. Наред с тях се изучават като задължителни и „модерните“ учебни дисциплини – авторско право, патентно право, права на човека, право на Европейския съюз, право на държавната служба. В учебния план са включени и изборни дисциплини, които дават възможност за задълбочаване на знанията в избрани от всеки студент конкретни области на правото.
* Прецизен подбор на студенти, мотивирани за постигане на високи резултати.
Възпитаници на факултета се приемат като специалисти с безспорни възможности за работа в практиката. Много от тях са съдии, прокурори, следователи, адвокати, юрисконсулти и др.
* Добри контакти с реномирани юридически факултети.
Преподаватели от ЮФ повишават квалификацията си в университети от Западна Европа. Установена практика е чуждестранни преподаватели да изнасят лекционни курсове във факултета.
* Специализирана библиотека към ЮФ.
Към ЮФ съществува самостоятелна библиотека, снабдявана редовно с учебници, учебни помагала и правна периодика.
* Обучение на чуждестранни студенти.
Чуждестранни студенти от Македония, Гърция, Албания, Украйна, Русия, Китай и Сирия се обучават в ЮФ.
* Участие в програмите на Европейския съюз „Сократес“ за мобилност на студенти и преподаватели.
Сключени са двустранни договори с университети в Австрия /Залцбург и Линц/, Франция /Нант/, Обединеното Кралство /Оксфорд/, Гърция /Солун/.
* Предлагат се лекционни курсове на английски език за студенти от Европейския съюз.

ПРИЕМ

За учебната 2014/2015 година ПУ „Паисий Хилендарски“ ще приема студенти в 9 факултета, във филиалите в гр. Кърджали и гр. Смолян и в колежа в гр. Смолян.

ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ е със специалности:
– Българска филология;
– Славянска филология – Чешки език, Полски език, Сръбски и хърватски eзик;
– Английска филология;
– Руска филология;
– Френска филология;
– Балканистика;
– Приложна лингвистика;
– Лингвистика с информационни технологии;
– Български език и история;
– Български език и история с културен мениджмънт;
– Български език и английски език;
– Български език и италиански език;
– Български език и руски език;
– Български език и испански език;
– Български език и новогръцки език;
– Български език и турски език;
– Български език и китайски език;
– Български език и корейски език;
– Български език и иврит;
– Лингвистика с маркетинг;
– Лингвистика с бизнес администрация.

ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ е със специалности:
– Философия;
– История;
– Социология и науки за човека;
– Социология на правото, икономиката и иновациите;
– Етнология;
– Археология;
– Социална антропология;
– Теология.

ПЕДАГОГИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ е със специалности:
– Специална педагогика;
– Социална педагогика;
– Педагогика;
– Психология;
– Социални дейности;
– Начална училищна педагогика и чужд език;
– Предучилищна педагогика и чужд език;
– Предучилищна и начална училищна педагогика;
– Педагогика на обучението по физическо възпитание;
– Музика;
– Педагогика на обучението по музика;
– Джаз и поп изпълнителско изкуство (пиано, акордеон, китара, ударни инструменти и пеене);
– Педагогика на обучението по изобразително изкуство;
– Графичен дизайн с реклама;
– Актьорство за драматичен театър;
– Педагогика на обучението по бит и технологии.

ФАКУЛТЕТЪТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА е със специалности:
– Математика;
– Приложна математика;
– Бизнес математика;
– Информатика;
– Бизнес информационни технологии;
– Софтуерни технологии и дизайн;
– Информационни технологии, математика и образователен мениджмънт;
– Математика и информатика.

ФИЗИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ е със специалности:
– Инженерна физика (с четири профилиращи модула: медицинска физика; нови материали; полимери и полимерни технологии; лазерни и фотонни технологии);
– Информационна физика и телекомуникации;
– Телекомуникации с мениджмънт;
– Телематика;
– Физика с информационни технологии;
– Физика и математика.

БИОЛОГИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ е със специалности:
– Биология;
– Екология и опазване на околната среда;
– Молекулярна биология;
– Екология на биотехнологичните производства;
– Медицинска биология;
– Биоинформатика;
– Биология и химия;
– Биология и английски език;
– Биология, човешко поведение и здраве;
– Консервационна биология и екотуризъм
– Биология и опазване на околната среда.

ХИМИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ е със специалности:
– Химия;
– Компютърна химия;
– Computer chemistry;
– Медицинска химия;
– Химия с маркетинг;
– Химия с английски език;
– Анализ и контрол;
– Екологична химия;
– Химия и физика.

ЮРИДИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ е със специалност:
– Право.

ФАКУЛТЕТЪТ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ НАУКИ е със специалности:
– Макроикономика;
– Маркетинг;
– Международни икономически отношения;
– Финанси;
– Стопанско управление;
– Политология.

В Приложение № 1 са дадени формите на обучение за различните специалности, конкурсните изпити и оценките от дипломата за образуване на състезателния бал.

ФИЛИАЛ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ в гр. Кърджали предлага специалностите:
– Български език и английски език;
– Български език и история;
– Начална училищна педагогика и чужд език;
– Предучилищна педагогика и чужд език;
– Биология и опазване на околната среда;
– Стопанско управление;
– Туризъм.
Кандидат-студентите подават документи и полагат състезателни изпити, посочени в Приложение № 2, които се организират и провеждат във филиала в гр. Кърджали.

ФИЛИАЛЪТ в гр. Смолян предлага специалностите:
– Начална училищна педагогика и чужд език (английски);
– Български език и английски език;
– Български език и история с културен мениджмънт;
– Информационни технологии, математика и образователен мениджмънт;
– Маркетинг;
– Туризъм;
– Биология, човешко поведение и здраве;
– Консервационна биология и екотуризъм.
Кандидат-студентите, желаещи да се обучават във филиала на ПУ „Паисий Хилендарски“ в гр. Смолян, подават документи и полагат състезателни изпити по указанията, посочени в Приложение № 3 от настоящия справочник.

ТЕХНИЧЕСКИЯТ КОЛЕЖ в гр. Смолян е със специалности:
– Машиностроителна техника и технологии;
– Автомобилна техника;
– Електроенергетика и електрообзавеждане;
– Компютърни и комуникационни системи;
– Телематика.
Кандидатите за колежа в гр. Смолян подават документи и полагат състезателни изпити, посочени в Приложение № 4, които се организират и провеждат в колежа в гр. Смолян.