РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – град Стара Загора

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – град Стара Загора

Адрес: гр. Стара Загора, бул. Руски №42

Тел.: 042/600 299;  042/919 201; 

Факс:042/600 299;

E-mail: rim@museum.starazagora.net

Web site: www.museum.starazagora.net

ЗА НАС

След като се възстановява от руините, предизвикани от опожаряването и разоряването по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), Стара Загора бързо започва да гради своето бъдеще. При новото строителство се разкриват  останки от древно наследство, което родолюбиви граждани искат да съхранят и популяризират. Градът и районът са с богато минало, чието начало започва от VІ-то хилядолетие пр. Хр. Животът на това място минава през различни епохи, които са оставили многобройни веществени свидетелства. През 1907 г. възниква идеята за основаване на археологическо дружество, което да създаде местен музей за показване на съхранените реликви от близкото и далечното минало. По това време вече са изградени два национални и няколко местни музея в различни градове на страната. Старозагорци не са пионери в музейното дело, но техният музей скоро става един от най-добре уредените и посещавани. Първата сбирка е разположена в една училищна стая. Скоро след това тя е преместена в салона на общинската управа. През 1912 г. е построена специална сграда за градска библиотека и музей. Нея музеят обитава повече от 35 години. Голяма заслуга за развитието му по онова време имат уредниците Атанас Кожухаров и Христо Райков. Те поставят музейното дело в Стара Загора на научни основи. Добре обработват и съхраняват находките, осъществяват активна дейност по обогатяване на фондовете, публикуват по-интересните експонати. Провеждат археологически разкопки като проучват няколко гробници, мозайки и части от крепостната система на античния град Августа Траяна. Интересът към експозицията нараства и свидетелство за това е посещението на министри, народни представители, учени от Русия, Чехия, Унгария, Австрия, Англия и др. През 30-те години са направени няколко опита музеят да бъде одържавен, но те са неуспешни.
След Втората световна война в България се извършва преустройство на целия политически, обществен, културен и икономически живот. Променя се нормативната база в областта на музейното дело. Широко се внедрява съветският опит. Старозагорският музей е трансформиран през 1949 г. в общински, а през 1953 г. – в окръжен исторически музей. По брой на своите фондове той заема водещо място в страната.
През 50-те години се преструктурира събирателската и научноизследователската работа. По своя профил музеят е общоисторически и събира експонати от праисторията до наши дни. Създават се няколко отдела: Археология, Етнография, Възраждане (дн. История на България ХV-ХІХ век), Капитализъм и работническо революционно движение (дн. Нова история) и Социалистическо строителство (дн. Най-нова история). След значително нарастване на фондовете, в следствие на системни археологически разкопки, в археологията се обособяват отдели по праистория, антична археология, средновековна археология и нумизматика. През 1959 г. музеят е настанен в нова преустроена за него сграда на бул. «Руски» №42, където той пребивава до 1986 г. Там се изграждат постоянни експозиции на всички отдели. В институцията преминава цялата творческата биография на редица специалисти – историци и филолози. Двама от тях – Величка Койчева и Димитър Николов са обявени за почетни граждани на Стара Загора. През 1963 г. е създадена научна група. Нейните членове разработват огромна по обем продукция, която обогатява не само местната, но и националната история. В биобиблиографския справочник, издаден от музея през 1995 г., е посочена значителна част от нея.
Важно значение за популяризаторската работа имат научно-популярните статии в пресата и музейните издания. Една значителна част от тях са свързани с постоянните експозиции и временните изложби, а други имат методичен характер. Музеят подготвя и юбилейни вестници, посветени на различни годишнини. Създава се поредицата «Нашето минало», в която се печатат книги и брошури на различни теми. От 1975 г., по инициатива на Стара Загора, няколко музея от региона започват издаването на Известия на музеите от Югоизточна България, а през 2002 г. е отпечатан том първи на Известия на старозагорския музей. През вековното си развитие институцията е публикувала близо 140 самостоятелни издания. Съвместно с училищата се работи по програмата «Музеят и училището». Стотици са изложбите, които музеят урежда през изминалите години. Те са посветени на различни теми. Повечето са уредени в Стара Загора, а с други – музеят гостува в различни градове на страната. Старозагорски експонати често са включвани в изложби в чужбина – Канада, Германия, Япония, Австрия, Италия, САЩ, Русия, Чехия и др.
Днес старозагорският музей поддържа и обслужва редица самостоятелни обекти в града: «Неолитни жилища» (VІ хил. пр. Хр.), «Античен форумен комплекс ІІ-ІV в», «Късноантичен жилищен дом с мозайка, ІV в.», «Късноантична обществена сграда с мозайки, ІV-VІ в» в Пощенската палата, «Хилендарски метох», Къща-музей «Градски бит ХІХ в.» и др. В институцията се съхраняват над 100 000 оригинални културни ценности от различни епохи. Изключителни по своята стойност са повечето сбирки: праисторическата, етнографската и нумизматичната, колекцията от тракийски колесници, от античен бронз, от антично стъкло, реликви, свързани с историята на българския народ от Възраждането до наши дни. Уникални са експонатите: костен идол и мраморна антропоморфна фигурка (V хил. пр. Хр.), шлем-маска, сарматски меч със златни украси, златна огърлица, лантерни, стъклена фиала с танцуваща жена, мраморна статуарна група на Орфей (от античната епоха), каменна плоча на лъвица с лъвче (ХІ в.), препис на Паисиевата «История славянобългарска» (1837 г.), знамето на старозагорските въстаници (1875 г.) и др.
През годините музеят ръководи и участва в десетки археологически експедиции, от които с особена значимост са разкопките на Азмашката селищна могила (първата цялостно проучена селищна могила на Балканския полуостров), на праисторическите медни рудници в местността «Мечи кладенец» край Стара Загора (българо-руска експедиция), на многослойния исторически обект в местността «Чаталка», на десетки обекти в археологическия резерват «Августа Траяна-Верея-Стара Загора», на късноантичната пътната станция «Карасура» край с. Рупките, Чирпанско (българо-германска експедиция), на много надгробни могили и др.
Старозагорският музей поддържа международни контакти с повече от 20 музеи, университети и библиотеки в Германия, Англия, Русия, Румъния, Австрия, Македония, Франция, Гърция, Унгария и др. Директорите Димитър Николов и Христо Буюклиев са членове на международната музейна организация към ЮНЕСКО – ИКОМ. През 1984 г. Стара Загора е домакин на VІІІ международен симпозиум по античен бронз, в който доклади изнасят учени от 30 страни на света. Музеят в Стара Загора участва в издадените във Виена корпуси на антични мозайки и стенописи от България. Той е организатор или съорганизатор на международни, национални и регионални научни конференции, симпозиуми и колоквиуми. Старозагорският музей е един от участниците в подготовката и създаването на научно-документалния филм «Раждането на Европа», изготвен по инициатива на Би Би Си, Англия. В него се показва технология на производство на мед през ІV-то хил. пр. Хр., заснети са откритите in situ неолитни жилища от VІ-то хил.пр. Хр. и праисторическа селищна могила.
От 2008 г. музеят е в нова, специално строена за него сграда. Там на 3 март 2009 г. е открита постоянна експозиция, разказваща за историческото минало на Стара Загора от VІ-то хил. пр. Хр. до възстановяването й през 1879 г.

ЕКСПОЗИЦИЯ

Експозицията на Регионалния исторически музей e разположена в специална сграда, построена върху останки от централната улица (Cardo maximus) на античния град Августа Траяна и в силует представя идеята за пясъчен часовник. Открита е официално на 03.03.2009 г.
Основната цел на музейните работници е представянето на историята на града и региона от неговото възникване през античността до възстановяването му след разрушенията и пожарищата през 1877 г. по време на Освободителната война. Тя е реализирана на три нива.
Благоприятните условия за живот в Горнотракийската низина са причина за възникването на първите селища в региона още през ранния неолит. Само на територията на днешна Стара Загора сега са регистрирани 5 селищни могили. Сред тях се открояват Азмашката могила (първата изцяло проучена в България), Берекетската селищна могила (една от най-големите на територията на България) и селищната могила в района на болница «д-р Ст. Киркович», където са разкопани, проучени и експонирани най-добре запазените жилища от времето на ранния неолит на територията на Европа. Добивът на медна руда от рудниците, намиращи се в местността «Мечи кладенец», в близост до Стара Загора, разработени в V хил. пр. Хр. и изработените от нея оръдия на труда, оръжия и накити задоволяват огромна територия, достигаща до Северното Причерноморие. В близост до Берекетската могила за първи път в България е проучен и некропол от раннобронзовата епоха. Въпреки откриването на няколко значими паметници от ранно и късножелязната епоха – златните фиали от с. Даскал Атанасово, сребърният позлатен колан от с. Ловец, тракийската подмогилна гробница в землището на с. Оряховица, регистрираното значително парично обръщение от няколко колективни находки, както и отделни монети, придобити от археологически разкопки, досега на територията на Старозагорския регион, освен проучените останки от столицата на Одриското царство – Севтополис, няма данни за съществуването на друга градска структура в предримска Тракия.
Първият град, който възниква на територията на днешна Стара Загора се отнася към времето на император Траян (98 – 117 г.). В писмените източници той е известен под името Августа Траяна. В експозицията са представени предмети, свързани с всекидневния живот на жителите на града – керамични съдове, лампи, медицински инструменти, каменна пластика. Открояват се богатите колекции от бронзови и стъклени съдове: лампи, амфори, котле с релефно изображение на подвизите на Херакъл, стъклената фиала с гравирана танцьорка, стъклен ритон с протоме на охлюв. Постепенно градът се налага като важен административен, търговски и производствен център в римската провинция Тракия с право да сече собствени монети. През управляваната от буле (градски съвет) и демос ( народно събрание) територия на града преминават важни търговски и военни пътища от Филипопол към черноморските градове и на юг – към Адрианопол. Част от неговите жители притежават богати фамилни извънградски имения – вили. При разкопките на тракийска вила и могилен некропол в местността „Чаталка” са открити едни от най-значимите находки от този период. Сред тях се открояват параден бронзов шлем – маска, както и меч с името на сарматския цар Енисмей. Сравнително мирният живот в границите на империята от края на ІІ, началото на ІІІ в. позволяват да се разгърне мащабно строителство в града и околностите му. На първо експозиционно ниво, чрез каменни надписи и архитектурни паметници, е разкрита част от тази дейност. Атрактивно е представена запазената част от античната улица (Cardo maximus)) и прилежащата й сграда от изток. Тук са експонирани и различни изображения на божества от пантеона на траките, сред които впечатляват с изящната си изработка мраморната статуя на Орфей, мраморната глава на Пан, бронзовата и мраморна статуетки на Зевс и оброчната плочка на Дионис. При спасителни археологически проучвания в Стара Загора са открити повече от 20 мозайки, което е доказателство за големите материалните възможностите и високите естетическите изисквания на жителите му.
Третото експозиционно ниво е свързано с развитието на града през средновековието, османското владичество и Възраждането. Близостта му до столицата на Източната римска империя Константинопол и постепенното налагане на християнството като единствена религия го натоварват с нови функции. Берое (така се нарича градът след ІV в.) става център на самостоятелна архиепископия, пряко подчинена на Константинополския патриарх. Наред с това е и важен военен център, който пази от варварските нахлувания подстъпите към столицата на Византийската империя. Тази роля се засилва особено след създаването на българската държава. Свидетелство за това е каменният надпис, открит при археологически проучвания, в който се съобщава за посещението на имп. Ирина и синът й Константин VІ през 784 г. в Берое, както и за намерението им да го възстановят и укрепят.
След 812 г. градът е включен в границите на българската държава и запазва своя статут на военно-стратегически център. След падането на България под византийска власт, той е център на стратегия. За периода ХІ – началото на ХІІІ в. е временна резиденция на византийските императори от династията на Комнините. Този мирен етап от историята на града е свързан с бурен икономически и културен възход. От това време са прочутите старозагорски каменни релефи с изображения на лъв, грифон, пауни, двуглав орел и лъвица с лъвче (символ на съвременна Стара Загора). Сред уникалните музейни експонати от средновековието е и един шедьовър на византийското изкуство – великолепната бронзова матрица с евангелската сцена „Благовещение“.
След османското нашествие градът остава административен център, но вече на по-малък регион. Съществено се променя материалната култура в резултат на доминацията на един нов етнос, изповядващ исляма. Към края на ХVІІІ, началото на ХІХ в. в Ески Загра все по-отчетливо се налагат българските производители, търговци, занаятчии, книжовници – всички те са носители на новите идеи за духовна, религиозна и политическа свобода. Посетителите на музейната експозиция ще видят Старозагорския препис (преправка?) на Паисиевата история (1837 г.), уникален екземпляр от първия печатан вечен календар на Цвятко Хаджигеоргов (1818 г.), знамето на старозагорските въстаници (1875 г.) – първообраз на българския национален флаг.
Към средата на XIX в. българите наричат града Железник, а след Освобождението се налага името Стара Загора.
Тук се водят първите големи сражения по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), а името на града се свързва с подвига и саможертвата на руските войни и българските опълченци срещу ордите на Сюлейман паша. В пределите на Източна Румелия «строителите на съвременна Стара Загора» полагат основите на едно ново начало, заредено с желанието на жителите му за изграждането на един модерен европейски град.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– Мемориален комплекс «Бранителите на Стара Загора»
На Чадър могила (днес парк „Българско опълчение“) се извисява монумент, висок 50 метра, който талантливо пресътворява Самарското знаме. Дело е на скулпторите Крум Дамянов и Божидар Козарев, на архитектите Богомил Давидков и Благовест Вълков, на инж. – конструктора Антон Малеев. Строителната бригада на Генади Милованов превръща в реалност мечтата на старозагорци да издигнат възпоменателен знак за героичните и трагични събития, сполетели града по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г).
Паметникът е с оригинално пластично решение. Три мощни колони носят конструкцията на развятото знаме, в чиито основи е положена костницата. Тя ще напомня винаги кървавия епилог на паметното сражение от 19/31 юли 1877 г.Върху саркофага са изписани думите на поета М. Берберов „Стара Загора, Стара Загора, жив град с темели в кости забити…“
На вечна стража пред знамето стоят фигурите на шестима опълченци и руски офицер. Те символизират непреодолимата преграда, която възпира неприятелските Сюлейманови орди при спасяване на знамето и шестте опълченски дружини, от които се ражда бъдещата българска армия.
Конструкцията на вечния огън е отлята във формата на щикове като алегория за преклонението пред подвига на онези, отдали живота си за свободата.
Мемориалните стени разказват за пътя на Самарското знаме от момента на връчването му в Плоещ на 6/18 май 1877 г. до героичната и епична битка при защитата на Стара Загора на 19/31 юли 1877 г.
Цялостното композиционно решение е с ясно разграничени две зони:
• Монументалното стълбище със сто стъпала, напомня факта, че паметникът е издигнат един век след героичните и трагични събития.
• Трите последователни тераси свързват отделните композиционни части от комплекса в едно цяло като мост между миналото, настоящето и бъдещето.
Мемориалният комплекс е открит тържествено на 30 юли 1977 г.
Работно време:
денонощен достъп до обекта за посещение

– Раннохристиянска църква с епископска гробница (ІV-VІІв.)
Обектът е проучен при археологически разкопки, проведени през 1979-80 г. Намира се на пресечката на ул. «Ген. Столетов» с ул. «Г. Михайловски» (северно). Разкрити са останките от четири конхална раннохристиянска църква и няколко гробници. От тях е запазена една под защитно покритие. Гробницата е с изписани 6 кръста с тъмночервена боя и текстове на гръцки език.
В превод:
«Да бъде това вечното мое място за почивка.
Тук искам да живея, както съм си го пожелал.» (Псалм 131/132/14)
Надписът е изписан на двете дълги стени – северна и южна на гробницата.
На източната стена: «Господи помилуй»
На западната стена: «Бог е с нас».

– Късноантична обществена сграда с мозайки (ІV-VІв.)
Интересно съчетание между археологически останки от античността и съвременна архитектура представляват запазените «in situ» късноантични мозайки от ІV-VІ век в сутерена на Пощенската палата.
Представителната зала, предверието и портиците на обществената сграда, разположена непосредствено до южната крепостна стена на античния град Августа Траяна, са украсени с подови мозайки
В многоцветното мозаично пано в представителната зала е заложена идеята за годишните сезони и вечния кръговрат на живота чрез алегории и символи, вплетени в живописна художествена композиция.
Мозайката в триклиниума е изпълнена чрез рядко използвана в Августа Траяна техника «опус секстиле» от геометрични елементи, изработени от разноцветен мрамор и керамични отливки.
Най-вероятно сградата е резиденция на градския управител, превърната по-късно в епископски център.
Адрес: ул. «Св. Княз Борис» №81 (в сутерена на паричния салон на пощата)
Работно време: с работното време на пощата

– Берекетска селищна могила
Берекетската могила е най-голямото праисторическо поселение в Европа. Тя е висока 17,5 м и има диаметър при основата си 250 м. Около могилата на разстояние от 300 до 600 м има културен пласт с дебелина от 1 до 3 м. Той принадлежи на сателитни селища от новокаменната и каменно-медната епоха (VI-Vхил.пр.Хр.). Праисторическото селище е възникнало на десния бряг на Берекетската река в подножието на Сърнена гора. Първите обитатели на това селище са дошли на това място през ранния неолит (края на VIІ и началото на VI хил. пр. Хр.). Животът тук с малки прекъсвания е продължил до Средновековието (XII-XIV в.).
През 1970–71 г. на 150 м източно от селищната могила е проучен некропол, отнасящ се към ранната бронзова епоха (III хил. пр. Хр.). Разкрити са 78 гроба с много богат инвентар: керамични съдове, каменни хавани с червена охра, накити, медна кама, меден връх на стрела и други предмети. Мъртвите са полагани в свито положение – „хокер“ или по гръб. Това засега е единственият проучен плосък некропол от ранната бронзова епоха в Европа.

– Богородична стъпка
В околностите на Старозагорските минерални бани (на 1,5 км от центъра на селото в северна посока) се намира красивият природен феномен наречен „Богородична стъпка“. Легендата говори, че това място е светилище, свързано с различни езически религиозни обреди отпреди хиляди години.
След приемане на християнството по тези земи, местността става свято място. Митът за „Богородична стъпка“ се ражда, заради изключително силното биоенергийно поле и причудливата вдлъбнатина горе на скалите, наподобяваща следа от човешки крак, в която водата никога не пресъхва.
Преди няколко години е изграден малък параклис, наречен „Рождество Богородично“.
В района има и древна кариера за добив и обработка на различни материали, използвани в строителството на частни и обществени сгради в антична Августа Траяна. На мястото има останки от недовършен саркофаг, вероятно предназначен за гробница на знатен гражданин.

– Римски терми при Старозагорските минерални бани
Римските терми в центъра на курортното селище Старозагорски минерални бани са проучени през 1955 и 1964 г. Те са едни от най-големите и най-добре запазените в нашите земи. Разположени са западно от праисторическата селищна могила.
Построени са върху площ от около 2500 кв. м. Включват три басейна (за гореща, студена и хладка вода), две съблекални (мъжка и женска), вестибюли и светилище на богините-нимфи (нимфеум). Стените и подовете на басейна са били облицовани с полирани мраморни плочи. Подът на западния вестибюл е покрит с многоцветна мозайка.
При проучванията са открити строителен надпис на термите, мраморни релефни плочки на трите нимфи, мраморен жертвеник с посвещение на бог Долихен, тоалетни принадлежности.

– Халколитни медни рудници
Това e най-големият рудодобивен център в Европа, където е добивана медна руда през V хил. пр. Хр. – ранния и късния халколит.
При археологическите проучвания през 1971- 1974 г. от българо-руски екип са разкрити 11 рудника с дължина от 10–15 м до 5–80 м, средна ширина 3-10 м и от 1-2 до 18–20 м. По изчисление на проучвателите на халколитните медни рудници от изкопаната руда е могло да се получи 1000 т чист метал, едно огромно за древността количество.
Тя е била изнасяна в един обширен регион от Югоизточна Европа, като отделни предмети, изработени от мед, добита от рудата в м. Мечи кладенец са достигнали до средното течение на р. Волга.
Местоположение:
на 8 км северозападно от Стара Загора, в м. „Мечи кладенец“.

– Южната порта на Августа Траяна
Южната порта на Августа Траяна е солидно съоръжение в укрепителната система на античния град. Тя е изградена през втората половина на ІІ век. Кулата представлява квадратна постройка с височина на страната 8 м. Руините са оригинално експонирани и адаптирани към модерния интериор на банковата зала в административната сграда на банка „Пиреос“.
Адрес:
бул. „Руски“ №38
Работно време:
с работното време на банка „Пиреос“

МУЗЕЙНИ ОБЕКТИ

– Музей «Неолитни жилища»
В западната част на Стара Загора се намира праисторическа селищна могила. Тя е с височина 8,5 м. и има диаметър при основата си 90 м. Първите обитатели на това място се заселват през новокаменната епоха (края на VІІ – VІ хил. пр. Хр.) и с малки прекъсвания животът тук продължава до бронзовата епоха (ІІІ хил.пр.Хр.).
При спасителни археологически проучвания през 1969 г. са разкрити останки от горяла къща, която е една от най-добре запазените и с най-богат инвентар двуетажна жилищна постройка в Европа от епохата на ранния неолит (начало на VІ хил. пр. Хр.). Тя е консервирана и съхранена «in situ» в специална защитна сграда.
Къщата е с размери 10 Х 5,80 м. и е била висока 7 м. Изградена е от конструкция от забити в земята дървени колове, преплетени с пръти, която била обмазана с глина, премесена със слама.
На първия етаж къщата е имала две помещения, а на втория етаж – едно. Тя е била обитавана от три семейства. На северните стени на жилищните помещения са били направени пещите, които са най-добре запазените от времето на неолита, разкрити до сега. До тях са каменните ръчни мелнички за стриване на зърно и големи керамични съдове – зърнохранилища, където се съхранявали зърнените запаси на обитателите на къщата.
Във всяко от помещенията има около 60 керамични съда с разнообразна форма и украса, които след опожаряването на къщата са разпиляни по пода.
В жилищата са запазени на място и три керамични колонки, които в горния си край са разклонени като бичи рога. Това са култови алтари, използвани за извършване на обреди от обитателите на къщата. Пещта, части от каменните ръчни мелнички и други съоръжения от втория етаж на къщата, са паднали на пода на жилищните помещения от първия етаж.
Заставайки пред откритите останки на неолитната къща пред нас се разкрива един свят на хора, живели на това място преди 8000 години.
В сутерена на сградата има експозиция «Праисторическото изкуство в Старозагорско». В нея могат да се видят прекрасни шедьоври на керамични съдове, антропоморфна и зооморфна пластика, накити и оръдия на труда, изработени от създателите на първата европейска цивилизация.

– Архитектурен комплекс «Музей на религииге»
Получилият гражданственост Архитектурен комплекс „Музей на религиите” е уникално култово място в центъра на Стара Загора, почитано като свещено през различни исторически епохи. Проведените археологически проучвания разкриха невероятно наслагване на религиозни практики, извършвани в границите на комплекса: останки от култова яма от началото на ранножелязната епоха (Х-ІХ в. пр. Хр.), езическо светилище, посветено на тракийския конник (ІІ–ІІІ в.), средновековна християнска гробищна църква (края на Х–ХІІІ в.) и мюсюлмански храм (ХV-ХХ в.) – безспорни доказателства за рядко срещана приемственост.
Днес най-добре запазена е архитектурата на мюсюлманския храм «Ески джамия», благодарение на признаването й за народна старина още през 1927 г. (ДВ, бр.221 от 1927 г.)  През 1968 г. „Ески джамия” е обявена за национален архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието (ДВ, бр.75 от 1968 г.), а през 1972 г. стенописите – за паметник на архитектурата и изобразителното изкуство от национално значение (ДВ, бр.94 от 1972 г.). Статутът й на архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение е препотвърден през 1975 г. (ДВ, бр.22 от 1975 г.). През 2003 г. със заповед на директора на НИПК, границите на средновековната християнска гробищна църква са определени като индивидуален археологически паметник на културата.
През 2011 г. по проект на Министерството на културата е извършена пълна консервация и реставрация на комплекса. В него са показани по подходящ начин запазените култови елементи от различни епохи. Стенописите и пластичната декорация разкриват великолепие от майсторски умения и цветови решения.

– Античен форумен комплекс
Форумният комплекс на античния град бхваща около 7 дка. Той включва:
*Западната порта на Августа Траяна с жлебове за две катаракти и една   двукрила  врата.
*Части от двете крепостни стени, първата от които е издигната в края на   ІІ в., а втората в края на V в. и началото на VІ в.
*Каменен площад с постамент за статуя и амфитеатрален аудиториум с девет   реда каменни седалки, украсен с колонада и арки.
*Южната фасада и останки от градските терми(бани), построени в средата на   ІІ в. с оригинална хипокаустна система за отопление.
*Главната антична улица (decumanus maximus), продължаваща в източна   посока, където са разкрити останки от 36 магазина.
Форумният комплекс се използва за спектакли на Старозагорската опера, концерти, фестивали на открито и др.
 
– Къща музей «Градски бит ХІХ век»
Хаджиангеловата къща е построена 1883 г. от дебърския майстор уста Георги. Принадлежи към късния тип симетрични сгради без портик. Разположена в централната градска част, някога тя е имала голям двор с много цветя, чимшири и зеленина.
Музейната експозиция показва домашна уредба и образци от градско облекло от края на ХІХ до средата на ХХ в. В обзаведените гостни стаи, всекидневна, салон и спалня традиционните местни предмети съжителстват с модерни за времето си европейски и руски образци.
На първия етаж е уредена изложбата «Домът на границата на две епохи (Старозагорският бит през 40-те-60-те год. на ХХ век)».
Експонираните предмети като: електрическа ютия, радиоапарат, съветски грамофон, показват навлизането на конфекцията не само в облеклото, но и в обзавеждането. Това не са вече луксозни стоки, а евтини, удобни и достъпни за всяко домакинство вещи, които в голяма степен уеднаквяват домашния интериор.
Салонът на първия етаж разкрива чрез играчки, книжки и ученически пособия светът на детето – един безгрижен и вълшебен свят, в който всичко е възможно и постижимо.
Западноевропейското влияние в домашното обзавеждане и бит от 20-те-40-те г. на ХХ век е показано на втория етаж.
Заедно с предметите на бита в експозицията се проследяват и модните тенденции в облеклото за посочените периоди.

– Хилендарски метох
През 1979 г. в двора на църквата «Свети Димитър» е направена възстановка на Хилендарския метох, в който се създава първото местно килийно училище По исторически сведения той съществува от втората половина на ХVІІІ в. и е разрушен при опожаряването на Стара Загора през месец юли 1877 г.
В продължение на три години (1855-58 г.), по време на престоя си в Стара Загора, в метоха живее младият Васил Иванов Кунчев в заедно с вуйчо си хаджи Василий (монах-таксидиот на Хилендарския манастир). Той се обучава в Светиниколското класно училище и посещава организирания от даскал Атанас Иванов курс за свещеници.
Експозицията включва две възстановки: на метохска килия и класна стая от втората половина на ХІХ в., направена по графична рисунка на Васил Иванов.
Фотодокументалната изложба «Левски в Старозагорско» проследява основните моменти от живота на Апостола на свободата, връзката му с Ески Загра (дн. Стара Загора), където той получава «първата душевна луча за правда и свобода…» и неговата роля за изграждането на местната революционна организация.

– Занаятите в Стара Загора в края на ХІХ-началото на ХХ в.
Балабановата къща е строена през първото десетилетие на ХХ век. През 2000 г. в нея е открита постоянна изложба «Занаяти в Стара Загора в края на ХІХ, началото на ХХ в.». Представени са бакърджийска, терзийска и бъчварска работилница.
Духът на възрожденска Стара Загора и късчетата опазена старина очароват всеки, който има очи и сърце за красотата, сътворена от сръчните ръце на майсторите.
Многофункционални и практични медните съдове винаги са били част от покъщнината на всяко домакинство.
Тясно свързан с развитието на лозарството, градинарството и животновъдството е бъчварският занаят. Точност, прецизност и специфичен инструментариум е необходим за голямото разнообразие от произвеждани съдове – бъчви за вино и ракия, бъкели за вода, качета за сирене, буталки за масло, ведрици за доене и др.