ОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – село Хитово

ОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – село Хитово

Адрес: с. Хитово, община Добричка

Моб.тел.: 0885/988 509;

ЗА НАС

Основно училище”Васил Левски”, с. Хитово,община Добричка е общообразователно ,средищно училище,в което се обучават деца от 4 села- Хитово, Воднянци, Алцек и фелд. Дянково.
Училището се намира на тиха улица в живописното село Хитово, което е разположено на централна пътна артерия, свързваща гр. Добрич с гр. Силистра.
Сградата на училището се състои от две части- стара сграда и нова пристройка , те разполагат с 10 класни стаи, компютърен кабинет , игротека,библиотека , столова и кино- зала.
През учебната 2013/2014г. в него се обучават 119 ученика при целодневна организация на учебния ден.
Педагогическият колектив на училището се състои от квалифицирани кадри – 9 учители и 4 възпитатели, от които -10 са с висше образование , а 3- с полувисше;двама от учителската колегия притежават ІІ и ІV ПКС, от възпитателите двама са с ПКС-ІІ и ІІІ. ОУ“Васил Левски“,с. Хитово работи по проект на ОП“Развитие на човешките ресурси“-“Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес“,по Националните програми на МОН и по схема „Училищен плод“ на ДФ“Земеделие“.

ИСТОРИЯ

Село Йон Братияну /село Хитово/ е застроено през 1932/33 година от македонци /цинцари/, колонисти. Строежът е завършен в по-голяма степен през 1935 година.
През 1936 година е открито румънско училище, което се помещава в частна къща. За учител била назначена Мария Ницескова- румънка. Тя учителства една година. На другата година- 1937 е назначен за учител Георги Занфиреску, който учителства до 1939 година. Последен румънски учител Георги Попеску.
На 25.ІХ. 1940 година според договора в град Крайова Южна Добруджа бе върната на България. Българите живеещи в Северна Добруджа са изселени в България, от македонците- колонисти отиват на техните места. Изселените българи се настаняват на тяхно място.
Моментът е и тържествен, и трагичен. Стада овце, крави, коне пътуват дни и нощи към неизвестни места. Точат се кервани с хора оставили всичко в родните места в останалата в румънска територия Северна Добруджа. Но все пак всички се радват, че отново живеят под разветия български трибагреник .
В село Йон Братияну се настаняват хора от село Бещепе, Тулчанска околия и от село Нонтаж, Кюстендженска околия. Това става през есента на 1940 година. Обстановката е такава: къщите нямат врати, нямат прозорци, няма дърва, няма храна за хора и животни. Водата се носи от чешмите западно от селото между селата Алцек и Хитово. Въпреки всичко, желанието за просвета е по-голямо и в тези тежки дни тука отваря вратите си българското училище на 22.02.1941година.
Първата учителка в село Хитово, назначена да учи българчетата на български език е Надежда Ангелова Дечева от град Чирпан. Тя е със завършена реална гимназия. Училищна сграда няма и затова се ползва частна къща. Учителката учи всички класове на българско четмо и писмо, а също и на български език, тъй като в Румъния им е било забранено да говорят майчиния си език. Те са на различна възраст и с интересно облекло- момчетата с рунтави калпаци, а момичетата със забрадки. Това, което ги обединява, е желанието да се научат да четат и пишат на родния си език .