НГ ЗА ХУМАНИТАРНИ НАУКИ И ИЗКУСТВА „КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“ – град Варна

НГ ЗА ХУМАНИТАРНИ НАУКИ И ИЗКУСТВА „КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“ – град Варна

Адрес: гр. Варна, ул.“ Атанас Георгиев “ № 20

Тел.: 052/622 303; 052/622 334; 052/622 337;

Факс:052/622 303;

ПРОФИЛИ

Хуманитарен – “Български език и литература” – V – XII клас
Срокът на обучение е осем години. След завършен VII клас учениците продължават обучението си в гимназията, без да полагат приемни изпити.
Интензивното изучаване на чужд език /английски и немски/ започва в V клас, а в VIII клас обучението по чужд език е с хорариум 20 часа седмично. Задължително в V клас се въвежда и втори чужд език. След завършване на VIII клас учениците полагат изпит по първи чужд език.
Целта на обучението и ранното профилиране е учениците да получат една целенасочена и широка по обхват литературна и езикова култура, да овладеят писмено и говоримо чужд език, което ще ги направи конкурентно способни в бъдещата им реализация.
В V клас се поставя началото на знания и започва формирането на умения учениците да изучават български език и литература като система. Основна задача е развитието на комуникативната компетентност като обучението по български език извежда общите характеристики на комуникацията, а обучението по литература отразява специфичното в художествената комуникация.
Надграждането на знанията и формирането на ценностни ориентации и нагласи се осъществява чрез подпомагащите профила учебни предмети – митология и фолклор, езикова култура, старобългарски език, класически езици /латински и старогръцки/, риторика и световни религии.
Курсът на обучение завършва с полагане на Държавни зрелостни изпити по български език и литература и втори учебен предмет, избран от ученика. По избор учениците могат да положат и трети Държавен зрелостен изпит.
Завършилите този профил могат да получат реализация във всички области – хуманитарни, правни, икономически, природни науки, морско дело, медицина, а високата и отлична подготовка по чужд език е възможност за покриване на всички международни сертификати за владеене на език.

Хуманитарен – “Български език и литература” – VIII – XII клас
Приемът в този профил се осъществява след завършен VII клас. Учебните програми на дисциплините, които подпомагат профила, стимулират индивидуалните интереси, способностите и дарованията на учениците в областта на езикознанието и литературата. Като приоритетно обучението по български език и литература дава възможност за формиране на задълбочени знания, свързани със закономерностите на художественото изобразяване, за адекватно осмисляне и интерпретиране на литературните текстове и разбиране на процесите в българската и световната литература.
Чрез предметите езикова култура, световни религии, риторика и изучаването на старогръцки, латински и старобългарски езици се поставя диференцирано обучение, съчетано с интензивно изучаване на чужд език /английски, немски, френски/. Хорариумът на часовете по чужд език гарантира свободно общуване и възможност за обучение в чужбина.
Възможностите да се опознава ораторското изкуство и езикова култура повишава и спомага за усъвършенстване на индивидуален стил за говорене и писмена култура, за логичност и аргументираност при общуването.
След завършване на VIII клас учениците полагат изпит по първи чужд език. В IX клас се въвежда изучаване на ІІ чужд език според желанията на учениците и възможностите на учебното заведение.
Обучението завършва с полагане на Държавни зрелостни изпити по български език и втори учебен предмет, избран от ученика.
Завършилите този профил намират своята реализация в различни области на хуманитарни, природни, икономически, правни науки, морско дело, медицина. Успешно продължават обучението си в престижни висши учебни заведения в чужбина.

Хуманитарен – “История и цивилизация” – VIII – XII клас
Срокът на обучение е пет години. Приемът се осъществява след завършен VII клас. След завършване на VIII клас се полага изпит по чужд език /английски език/. В IX клас се въвежда изучаване на ІІ чужд език в зависимост от желанието на учениците и възможностите на училището.
Изучаването на класически езици /старогръцки, латински и старобългарски/ дава възможност за по-задълбочено вникване в историята на древните цивилизации.
Обучението по история и цивилизация е подчинено на разбирането за изучаване на света и неговата цялост и развитие, на идеята, че националната история е част от световната. Учебните предмети световни религии, археология, етнология и история на изкуството подпомагат задълбочено овладяване на оптимален обем от знания и развитие на качества за историческо мислене.
Учениците завършват курса на обучение с полагане на Държавни зрелостни изпити по български език и литература и втори учебен предмет, избран от ученика. По избор учениците могат да положат и трети Държавен зрелостен изпит.
Отличното овладяване на чужд език и профилираното обучение по български език и литература, история и цивилизация и останалите общообразователни предмети дава възможност на завършилите този профил да бъдат конкурентно способни за реализацията им в областите на хуманитарните и правните науки, а така също и в други области, различни от приоритетите на гимназията.

профил “Чуждоезиков” (Съвременни и класически езици) – VIII – XII клас
Профилиращи предмети:
1. Първи чужд език
2. Български език и литература
3. Латински език

Изкуства – “Изобразително изкуство” – VIII – XII клас
Срокът на обучение е 5 години. Приетите ученици изучават интензивно І чужд език /английски, френски/. След завършване на VIII клас полагат изпит по чужд език.
В IX клас се въвежда изучаване на ІІ чужд език в зависимост от желанието на учениците и възможностите на учебното заведение.
Обучението в този профил дава възможност на учениците да работят в студиа по: скулптура, живопис, графика, приложни изкуства и дизайн. Така се формират у тях знания и умения по съответния вид изкуства. Предметите история на изкуството, естетика, компютърна графика и дизайн подготвят учениците за теоретично осмисляне на изкуството, формират вкус и разширяват знанията за историческото наследство и култура.
Арт салон “Ракурси”, открит в гимназията, се превърна в място за срещи на различни в гледните си точки авторски търсения. В него учениците имат възможност за откриване на изложби, което стимулира техните идеи и творческо себеизразяване.
За всеки клас задължително се организира учебно-творческа практика /пленер/ в рамките на две учебни седмици /60 часа/.
Курсът на обучение завършва с полагане на Държавни зрелостни изпити по български език и литература и изобразително изкуство. Учениците завършват курса на обучение с полагане на Държавни зрелостни изпити по български език и литература и втори учебен предмет, избран от ученика. По избор учениците могат да положат и трети Държавен зрелостен изпит.
След завършване на гимназия учениците работят като самостоятелни творци или като дизайнери-изпълнители. Компютърната подготовка позволява работа в сферата на рекламата, полиграфията и дизайна. Учениците могат да се реализират и като изпълнители в сценографията и костюма, куклен театър, грим и перуки, дизайнерски бюра и др. В програмата са заложени достатъчен брой часове за етюдиарне, което прави учениците добре подготвени за кандидатстване във висши училища.

Изкуства – “Музика” – V – XII клас
Учебната програма предвижда индивидуално обучение по музикален инструмент: гъдулка, гайда, кавал, тамбура и вокално пеене по избор и задължително индивидуално обучение по пиано.
Профилиращи предмети са: музика, български език и литература, І чужд език.Учениците завършват курса на обучение с полагане на Държавни зрелостни изпити по български език и литература и втори учебен предмет, избран от ученика. По избор учениците могат да положат и трети Държавен зрелостен изпит.
Учениците имат възможност за творчески изяви – участие в конкурси, надпявания, битови групи и оркестри, индивидуално представяне. Училищната база е подходяща за групово, индивидуално обучение и творчество. Преподавателският екип е от изявени творци в областта на народното пеене и народните инструменти.
Детският фолклорен ансамбъл се състои от оркестър и хор. Участниците са на възраст от 15 до 18 години. Ансамбълът е лауреат на национални и международни конкурси и фестивали. Има богата концертна дейност в България и чужбина, многократни записи в радиото и излъчване по Националната телевизия.
В часовете по специален предмет учениците развиват умение за солово изпълнение и знания за сценично поведение, повишават своя музикално-художествен вкус и критерии за самостоятелно ориентиране в звучащата среда.
Участието им в учебен хор и оркестър дава възможност да овладеят тънкостите на ансамбловото музициране. Теоретичните дисциплини, които изучават, са в помощ на общото музикално изграждане. Заниманията им по задължително пиано допринасят за контакт с класическата музика.
Младежкият вокален колегиум “Благовещение” е участвал в международни музикални фестивали. От две години е сформиран и духов оркестър.

Изкуства – “Хореография” – V – XII клас
Профил „Изкуства” – Хореография (Български танци) е разкрит в НГХНИ „Константин Преславски” през 2006 г. Обучението се осъществява в осемгодишен курс, разделен на две основни нива. През първите 4 години целта на учителите е да се изградят основните качества и умения у бъдещите изпълнители. Второто ниво има за задача учениците да усвоят танци от етнографските области в България, като се започне от Северняшката, Шопската, Тракийската (включваща и Родопската област), Добруджанската и се завърши с Пиринската.
Усвояването на стъпките, стила и характера на танците от всяка една фолклорна област допринася за развитието и усъвършенстването на различни страни от цялостното формиране на бъдещите танцьори. Северняшките танци, със своята лекота и отчетлив ритъм, носят пъргавина; шопските танци усъвършенстват бързината при работа с краката; в тракийската ръченица се развиват техническите умения, като се обръща внимание на ръцете и корпуса; добруджанските танци развиват амплитуда и енергичност и доразвиват играта на тялото и раменете. Пиринските танци се отличават с висока емоционална наситеност и дълбок вътрешен заряд. Именно при тях проличават в най-голяма степен постигнатата виртуозност и артистична зрялост.
Наред с главния предмет български танци се изучават: класически танц, импровизация, етнография, разчитане и описание на танца, народна музика.
За съвременния професионален танцьор, независимо в каква сфера и жанр ще се реализира, заниманията с класически танц са задължителни. В часовете по класика се усъвършенстват техническите умения, постановката на корпуса и културата на сценично поведение. Останалите от изброените специални предмети са абсолютно необходими за цялостното изграждане на съвременния танцов артист не просто като изпълнител, а като познавач, ценител и творец.
Концертните изпълнения, в които участват ученици от всички класове, се подготвят в часовете по танцов ансамбъл. Танцът е неразделно свързан с музиката. Екипността във взаимоотношенията между хореограф и корепетитор е изключително важна за добрата атмосфера и високите резултати в процеса на обучение. Музикалният съпровод в часовете по български танци е на акордеон.
Приемът на нови ученици в профил „Изкуства” – Хореография (Български танци) се извършва след завършен IV клас. Освен стандартните за всеки един танцьор качества като фигура, гъвкавост и отскокливост, за бъдещите изпълнители на български народни танци пъргавината и чувството за ритъм са от първостепенна важност.

ДЕЙНОСТИ

Училищен вестник „Профили“
За втора поредна година вестникът на НГХНИ-Варна „Профили“ получи първа награда „Златното перо“ за международно участие в Националния конкурс за училищни медии в гр. Николаев, Украйна.
Ръководител на най-успешния му екип е Ангел Дюлгеров.
На ХХ Национална конференция по литература, история и философия в НГХНИ-Варна на тема: „Литература, история и философия – човешките отговори за света“ екипът на вестник „Профили“ представи училищната медия като “ важен отговор за духовността“. Дванайсетокласничките Лилия Липчева и Веселина Димитрова достойно предадоха щафетата, заявявайки активното лично отношението към работата като най-важното условие-път към успехите.

Философски клуб
Работата на клуба е свързана с философската материя, където се борави предимно с пределно общи понятия и универсални връзки. Те се основават на определени принципи и на изследванията на други частни науки. Възникват въпросите: как да се издигне теоретичното мислене на учениците и как да се преодолеят трудностите, които те срещат при усвояване на категории, принципи и закони. Създаването на философски мироглед дава възможност за ориентиране в обществените процеси. Философската проблематика трябва да създаде такава картина за света и мястото на човека в него, която да може да се доразвива и обогатява след завършване на училище.
Нашата цел е да се обогати мирогледната система. Обвързването на философската проблематика със съвременните общочовешки ценности – толерантност и търпимост във взаимоотношенията, зачитане правата на човека, изграждане интерес към философския стил на мислене, формиране на умения за приложение на усвоените философски знания, решаване на казуси, поставяне на проблеми и способност за решаване на конфликти. Осмислянето на миналия човешки опит и анализът на общочовешките проблеми трябва да позволява на учениците да разберат същността на общественото развитие.
Заедно с това ние не искаме да пренебрегнем и забавния елемент, който според нас трябва да съпътства нашите сбирки. Удоволствието трябва да е задължителна част от всяко търсене и всяка дейност, само така смелостта ни ще доведе до истинското, пълноценно знание.Ю

Гайдарски оркестър
Гайдарският оркестър при НГХНИ „Константин Преславски” – Варна е сформиран през 2000 г., след разкриването на паралелките с профил „Изкуства” – Музика с изучаване на народни инструменти и народно пеене. Негов създател и настоящ ръководител е г-н Драгни Драгнев – учител по гайда. В оркестъра участват най-изявените ученици-гайдари от гимназията, на възраст от 12 до 19 години.
Задачата, която си е поставил ръководителят на състава, е оркестърът да издирва, съхранява и популяризира инструменталния фолклор на Варненския регион. В репертоара са включени инструментални пиеси със самобитно звучене: „Бресташка тропанка”, „Варненско дайчово”, „Трите пъти”, „Сборенка”, „Дрънкалива”, „Ваяшки мелодии” от района на село Голица и др. Освен автентичен фолклор, в камерна формация оркестърът изпълнява и съвременни обработки на композиторите проф. Милчо Василев, проф. Николай Стойков и други изтъкнати фолклористи.
Гайдарският оркестър участва активно във всички училищни мероприятия, в събития и програми, организирани от Община Варна и Агенция „Музика”. Участвал е в гайдарски фестивали в Европа, има множество медийни изяви и осъществени студийни записи. Оркестърът е печелил призови места на националните конкурси за фолклор „Път без граници” – Добрич; „Орфеево изворче” – Стара Загора; „Люлякови празници” – Ловеч, „Вълшебни ритми” – Нови Пазар, „Диню Маринов” – Варна и др.
През 2005 г. оркестърът е удостоен със специалната награда на кмета на гр. Варна.

Представителен народен оркестър
Народният оркестър при НГХНИ „К.Преславски“ – Варна е създаден през 1999 г. след разкриването на паралелките от профил Изкуства – “Музика” с народни инструменти и народно пеене. В оркестъра участват най-талантливите изпълнители от V до XII клас. В репертоара му са включени пиеси от всички фолклорни области, както и обработки на композиторите Коста Колев, проф. Милчо Василев, Георги Андреев и др.
За своята активна дейност, народният оркестър с диригент Венелин Мутафчиев може да се похвали с многобройни творчески отличия. Лауреат и носител е на първи и специални награди от националните и международни конкурси: „Фолклор без граници“ – Албена, Добрич; „Орфеево изворче“ – Стара Загора; „Диньо Маринов“ – Варна; „Музикални надежди“- Добрич.
Оркестърът участва активно в културния живот на град Варна. Има осъществени студийни записи, видеоклипове и участия в предавания на БНТ и БНР.

Танцов ансамбъл

Мажоретен състав

Духов оркестър
Духовият оркестър при Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” Варна е сформиран през 2002 г. Ръководител и негов диригент е г-н Тодор Кънев – учител по музика в гимназията.
В състава на духовия оркестър участват ученици от 5 до 11 клас, като броят им варира от 30 до 35 оркестранти. Гимназията разполага с 5 кларинета, 3 тромпета, 6 корнета, 7 флигорни, 9 бас-флигорни, 5 алтхорни, 1 бас, 1 хеликон, 6 барабанчета, 2 тъпана и 1 чифт чинели. Репетициите се провеждат както индивидуално, така и по партии. Налице са необходимите щимове за оркестрантите и партитури за диригента. Репертоарът на духовия оркестър включва редица от най-популярните тържествени маршове и пиеси по възрожденски мелодии. За представителните изяви и участия са осигурени 39 комплекта униформи.
Ежегодно оркестърът открива учебната година в гимназията, изявява се в традиционния ни годишен концерт и в майските тържества. Канен е за участия в редица общоградски прояви, чествания и тържества, от партньори на гимназията като МЕИ – Варна, Драматичен театър, ВСУ „Черноризец Храбър” и варненски училища. Изнасял е концерти на сцена Раковина в Морската градина. Взема дейно участие и в организирания от Община Варна ежегоден „Преглед на духовите оркестри”, който през настоящата година се проведе в концертната зала на НГХНИ „Константин Преславски“ – Варна.

ДИРЕКТОР

Валентина Крачунова
Магистър по руска филология и история
Специализация по руска филология в ИРЯ „Ал.С.Пушкин” – гр. Москва
Специализация по управление на образованието в СУ „Св. Кл.Охридски” – гр. София
Втора професионално-квалификационна степен
Носител на Златен почетен знак „За заслуги към Варна“ 2012 г.
Носител на почетен знак с лента за ползотворно социално парнтьорство 2011 г.
Носител на почетно отличие „Неофит Рилски” на Министерството на образованието 2006 г.
Носител на награда „Варна” 2004 г. за принос в развитието на образователната система.
Носител на почетно отличие „Неофит Рилски” на Министерството на образованието 2003г.
Други награди