ОБЩИНА КОПРИВЩИЦА

ОБЩИНА КОПРИВЩИЦА

Адрес: гр. Копривщица, ул. “Любен Каравелов” № 16

Тел.: 07184/21 19; 07184/20 89;

Моб.тел.: 0887/910 776; 0879/600 311;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Копривщица заема централно положение в Същинска Средна гора и периферно в Софийска област в границите на Южна България. Общината граничи с Пловдивска и Пазарджишка области и с шест общини /Пирдоп, Антон, Карлово, Хисаря, Стрелча и Панагюрище/.
Общинския център – гр. Копривщица е единственото селище в общината.Площта на Копривщица е 139,165 км2. Тя е 17–та по големина на територията община в областта от общо 22 общини.
Уникалността на местоположението се определя от природната област в която попада общината – Средногорие.
Територията на Копривщица е в границите на водосбора на р. Тополница. Средната надморска височина за територията на общината е 1 172 м, а на самият град е 1 060 м.
В землището на Копривщица се намира Средногорския първенец – връх Богдан (1604 м.) и вторият по височина връх в Средна гора – Буная (1572 м.).
Климатът е планински и изключително здравословен.Община Копривщица е с изразено развитие на аграрния сектор и туризма.
В Копривщица няма промишлени замърсители. Към края на 2009 г. в община Копривщица живеят 2 538 души.

ИСТОРИЯ

Град Копривщица е огнище на просветата, книжнината и културата по времето на Българското Възраждане. Копривщенските учители, лекари, свещеници и книжовници са сред първите народни будители не само на родното си място, но и на всички българи. Тук са родени едни от най-големите личности на Културното ни Възраждане като Найден Геров, Йоаким Груев, Любен Каравелов и др.
Богати и влиятелни хора даряват щедро от своите средства за развитието на образователното дело в Копривщица, за съграждане на християнски храмове и училищни сгради. Историята е съхранила имената на дарители като Големят чорбаджи Вълко Чалъков и Малкият чорбаджи Вълко Чалъков, Дядо Тодор Мирчев и най-големият дарител на Копривщица Хаджи Ненчо Палавеев. С тяхната щедра воля и с пламенния дух на копривщенските просветители –възрожденци, културата и образователното дело в Копривщица са достигнали своя истински възход.
Накъдето и да се спре погледа ви културното наследство е около Вас. Училища с завидна история, почти всяка къща – архитектурен шедьовър, белокаменни чешми и мостове, всяка уличка с име на прославил се копривщенин, паметници на велики личности, пред които можем само да се прекланяме.
И днес в тишината на възрожденска Копривщица се долавят звуците на Каравеловата “Хубава си моя горо” , а романтиката на по-новото време ни нашепва нежния стих на Дебелянов “Помниш ли, помниш ли тихия двор …”.

Старо предание разказва, че в годините след падането на България под турска власт /1393 г. / в красивата средногорска местност се заселват бежанци – потомци на стари родове и скотовъдци със своите големи стада.
Професор Иречек споменава, че между първите заселници имало една красива българка от село Рила. Тя получила от султана ферман, с който се давали големи привилегии на селището. Във фермана Копривщица била наречена“Аврат Алан”, което в превод от турски език означава “Женска поляна”.
Според Найден Геров основите на днешния град били положени от търновски боляри, които напускат столицата Търново и заедно със своите стада, селяни, прислуга и движимо имущество се изтеглят към отдалечената и непроходима Централна Средна гора.
Друга легенда разказва, че Копривщица била вакъф /лично владение/ на дъщерята на Сюлейман Великолепни, известна в турската история красива принцеса.
Смята се, че името на Копривщица произлиза от “куп речици”, вливащи се в река Тополница; от гръцката дума “копрос”, което означава “торище” ; от “копър” или “коприва”.
Колкото и загадъчна да е най-старата история на Копривщица, то толкова ярко е нейното присъствие в епохата на Българското Възраждане. В Копривщица отваря врати второто взаимно училище в България (1837 г. ) и първото в страната класно училище (1846). Копривщица е родно място на народни будители и духовни водачи на българската нация.
Тук на 20 -ти Април 1876 г. е изстрелян първият куршум срещу турския поробител и е поставено началото на Априлското въстание, довело до освобождението на България.
Копривщица е съкровищница на българската възрожденска архитектура. Обявена е за град-музей (1952 г.), за архитектурен и исторически резерват ( 1971 г.). През 1978 г. е призната за селище на вътрешния и международния туризъм.

МУЗЕИ

– Етнографски музей „Ослекова къща“
Един от най-ценните паметници на българската възрожденска архитектура. Построена е през 1856 година от богатия търговец Ненчо Ослеков, участник в Априлското въстание от 1876 година. Строителството е дело на майстори от самоковската школа. Къщата е известна със своята изящна стенописна украса и дърворезба. Обзавеждането отразява бита на заможно копривщенско семейство. В къщата е поместена и етнографска експозиция.
– Жив музей
След изпълнението на проект „Възстановяване и опазване сградата на първото класно училище в България „Св.Св. Кирел и Методий“ и превръщането му в културно-образованелен център за младежи и туристи“, реализиран с подкрепата на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Република България, в Копривщица отвори врати Живият музей.
– Къща-музей Георги Бенковски
Родният дом на известния български революционер, организатор и ръководител на Априлското въстание – Георги Бенковски. Къщата е построена от дърво през 1831 година. Музейните експонати разказват за живота и революционната дейност на свободолюбивия българин.
– Къща-музей „Димчо Дебелянов“
Построена през 1830 година и днес превърната в музей, къщата предизвиква жив интерес и лирично настроение сред всички посетители на града. Тук на 25.03.1887 година е роден поетът-лирик Димчо Дебелянов. Възстановена е семейно-битовата наредба на къщата. Музейната експозиция разказва за живота и литературната дейност на поета.
– Къща-музей „Любен Каравелов“
Комплекс от три постройки, изградени в период от 25 години: зимна къща – 1810 г., стопанска сграда – 1820 г., лятна къща – 1835 г. Сградите са служили за нуждите на семейството на джелепина Стойчо Каравела и съпругата му Неделя Доганова. Днес и в трите къщи е разположена музейна експозиция, посветена на живота и делото на двамата братя Любен и Петко Каравелови.
– Къща-музей „Тодор Каблешков“
Къщата е изградена през 1845 г. от копривщенски майстор. със своята импознтна фасада, богат интериор и дърворезба тя представлява извънредно ценен паметник на възрожденската ни архитектура. Възстановената битова обстановка е такава, каквато е била в средата на XIX век. Направена е експозиция, отразяваща революционната дейност на Тодор Каблешков и Априлското въстание в Копривщица.
– Музей „Лютова къща“
Уникален архитектурен възрожденски паметник. Построена е през 1854 година от пловдивски майстори. Собственикът Петко Лютов е търгувал в Египет. Къщата предизвиква интерес със своята красива архитектура и богата стенописна украса. Вътрешната наредба илюстрира обстановката на заможния копривщенски дом от средата на XIX век.
– Църква Успение Богородично
Построена е през 1817 година и е наречена от местното население Старата църква. Нейните камбани известяват избухването на Априлското въстание. Ценно произведение на изкуството е иконостасът, изработен през 1821 година. Голяма стойност имат и иконите, рисувани през 1837-1838 г. от Захари Зограф. В двора на църквата се намира надгробния паметник на Димчо Дебелянов / 1934 г. / Скулптор – проф. Иван Лазаров. Тук е и гробницата на хаджи Ненчо Палавеев – дарил значителни средства за изграждането на местното читалище и други културни сгради.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– в. Голям Богдан – природен резерват
Голям Богдан, или само Богдан, е най-високия връх в Средна гора (1604 м). Връх Богдан носи името на легендарния хайдутин — Богдан войвода,и е природен резерват. От всички страни е притиснат от гори, но на юг и на север се откриват прекрасни гледки към върховете Барикади и Вълк. В южното подножие на върха, сред буковата гора се тъмнеят огромни скали, покрити с мъх и здравец, които се наричат Детелинова пещера. От връх Богдан водят началото си реките Пясъчник, Крива река и Луда Яна.
Връх Богдан е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Печатът се намира в х. Войводенец и в туристическия център в гр. Копривщица.
– в. Свети Илия
Свети Илия (999 м) е връх в Родопите. Намира на около 7 км от град Неделино по пътя за село Бял Извор, град Ардино, град Смолян и град Кърджали. Извисява се между квартал Айвазови колиби (на 5 км от Неделино) и село Падина.
– Сополивите камъни — защитени морени
През 18-19-ти век,когато е наброявала близо 12 000 жители,управлението на селото(тогава тя е била село)е имало формата на матриархат. Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание,мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътя към Пазарджик и Пловдив водещ гурбетчиите до Цариград и Близкият изток преди да се спусне надолу към Стрелча лъкатуши през местност,осеяна с каменни морени.До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие.Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там.Години наред.Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име — Сополивите камъни.
– Въртопа — природен резерват Централен Балкан
– в. Барикади — Каменната колиба в м. Кръста, исторически резерват