КМЕТСТВО АЛВАНОВО

КМЕТСТВО АЛВАНОВО

Адрес: с. Алваново

Тел.: 06025/22 22;

E-mail: alvanovo1@dir.bg

Web site: www.alvanovo.ovo.bg

МВСТОПОЛОЖЕНИЕ

Алваново се намира в Източната част на Дунавската равнина сред плодородна земя и красиви местности на около 140 метра надморска височина. Алваново отстои на 10 км. от Търговище,9 км. от Лозница .Югозападно от него преминава и река „Врана“.Западно от населеното място е магистралата София-Варна.
Климатът на селото е умереноконтинентален . През зимните месеци духат студени северозападни и североизточни ветрове. Лятото е горещо и сухо. В региона преобладават ветрове със северозападна и югозападна посока.Средната скорост на вятъра е 4-5м/сек. Продължителността на слънчевото греене е около 2250 часа годишно. Средната годишна температура е около +10.4 градуса. Минималните валежи са през юни и юли, а максималните – през януари и февруари. Средната годишна сума на валежите е между 550 и 660 мм. Предимно котловинния му характер е причината тук да бъдат измерени най-високи и най-ниски температури в областта. Преди няколко години е измерена и най-високата температура в общината: +40,6 градуса. Котловината се слави с място, което е често в мъгли при тихо време рано сутрин.Тук напоследък се наблюдава и ново строителство,повлияно от екологично чистия край на областта.

ИСТОРИЯ

За нашето село Алваново почти единствен източник, особено за по – първите години от турското робство, представляват османските архивни документи. В турския регистър за овцевъди през 1573 г. е записано село Алваноглу (Алван – вероятно собствено име „оглу” – син) принадлежащо към Шуменската кааза, в свидетелството е споменат някой си Йомер Шаин с 50 овце, Хюсеин Мехмед с 25 овце. В списъка за селата на Шуменската кааза се намирало между селата Хасъ (сега село Добри Войников) и Карлъ (сега село Кралево). Писмени данни за селото има и през 1676 година.
През 1872 г. (т.III) за Дунавска България и Балканите Феликс Каниц е записал „Едва след свършването на тия предварителни изследвания на могилите се простих с хубавата долина на стария пазарен град и потеглих покрай лъкатушната река „Къркъ Гиджиг су” по успоредното на нея шосе за Шумен. За безопасността на сравнително малкото разстояние до там бяха построени не по – малко четери беклемета от черкезкото заселване насам. Първото от тях съвсем близко до турското село Каръкъшлъ служеше за един нов ориентиращ пункт към север. Празнотата на нашата карта ме накараха да направя една рекогницировка (разузнаване) в южно направление. С бързо яздене аз достигнах една поляна в дъбовата гора и от там погледнах долу в много разклонената разкошно обработена равнина, средна долина на „Акили Камчия до Кьотеш” (сега село Кочово, Шуменски окръг). Стълбове от пушек минаретата и ярко осветените червени покриви свидетелстват за близостта на заможни села. Тази долина е страдала много през войните от реквизицията и разбойничество. Ние се завърнахме при караула гдето беше останал драгоманина ми. Стражарите ни разказаха, че тук черказите – разбойници на разбойника „Аба”, които сме срещнали в гората от няколко седмици върлували в околността. При беклемето се съединяват реката Къркъ Гиджиг су и река Врана. След като прекосихме реката, следваше българо-турското село Алванкьой, обкръжено от овощни дървета. След него иде село Пухлар (Бухлар), седалище на всяващи срах и ужас сега черкези-разбойници. Аз слязох пред дворището на Мутар, близо до джамията, чието изплетено от върбови пръчки минаре приличаше на гълъбарник. Конака на бея не се различаваше по нищо от тия на другите покрити с гниеща слама колиби. Бея ме посрещна в дълго тясно сукнено палто. Той носеше в пояса си един пистолет, патрони в красиви сребърни патрондаши на гърдите, къс боен нож на бедрото и кожен калпак. Той ме покани любезно в своята стая, която беше необикновено уютна с килими, възглавници по софите. Подаде ми полуизгорели папироси, а жените му донесоха мляко в сребърна паница. Тук пренощувах.”
Като свидетелство, което говори за това минало е названието на местността „Черкезкото”, която някога е била в землището на с.Буховци. Алвановските стопани изкупуват нивите от черкезите, които избягват от нашия край след освобождението .По-подробно за село Алван, което е принадлежало към кааза Джумая и Атик (духовно и административно седалище) – Джумая, е написано в салмането – годишник на Дунавския вилает за 1873/ 74 г. „имало 22 мохамедански (турски) къщи, 42 души от които подлежали на военна служба, плащали годишно вергия (данък) 1104 гроша. В селото имало 36 немюсюлмански (български) къщи, 126 души, от които подлежали на военен данък: плащали 3135 гроша вергия (данък) и 2624 гроша военен данък (бедел и аскерие). Общо турците и българите в селото плащали 21062 гроша десятък (юшур). В селото имало следните домашни животни: биволи впрегатни – 2 глави, дойни биволици – 28 глави, говеда впрегатни – 103 броя, дойни – 77 глави; коне (хергеле) – яздитни (бинек) – 1; кобили (късряк) – 23; овце – 838 глави; кози – 10 глави; магарета – 1; общ брой – 4062 глави (едър и дребен)”.
Както виждате село Алван е било подложено на ислямизация и турска асимилация. Тогава селото е било разделено на две махали от малката рекичка образувана от водата на голямата и малката чешми. Българската махала тогава – днес са къщите край читалището, а турската махала – къщите край кладенеца до стария бряст пред Маджаровата къща. На два пъти през войните населението е бягало от селото и е отивало в Ески Джумая .
Сведения в списъка за реквизиция на ечимика за турската войска има и за съседните села: с.Насухча (сега с.Макариополско), с.Бухлар (сега с Буховци от 1573 г.), с.Ашиклар с.Ашиково (сега с. Певец от 1648 г.),с. Каркашлъ (сега с.Пробуда от 1676 г.).
Хроники за село Алваново направена от Н.Йорданов-Алвановски 1976 г.

НАСЕЛЕНИЕ

Населението на село Алваново през годините:

ГОДИНА   /   ЖИТЕЛИ
31.12.1934 \738
31.12.1946 \788
01.12.1956 \666
01.12.1965 \653
02.12.1975 \576
04.12.1985 \353
04.12.1992 \312
31.12.1993 \294
31.12.1994 \312
31.12.1996 \325
31.12.1997 \312
31.12.1998 \304
31.12.1999 \297
31.12.2000 \297
01.03.2001 \277
31.12.2001 \267
31.12.2002 \274
31.12.2003 \265
31.12.2004 \257
31.12.2005 \246
31.12.2006 \219
31.12.2007 \211
31.12.2008 \198
31.12.2009 \182
01.12.2010 \179
01.02.2011 \164

КУЛТУРА

Читалище „Йордан Миндов-1892“
В центъра на Алваново се намира читалище“Йордан Миндов-1892″.То е основано през 1892 година от група инициатори от селото.
Новата сграда на читалището  е построена през 1962 година, като разполага с голяма зала за 300 места.Малка зала,превърната и в читалня за 40-50 места.Зала „Север“ за около 15 души-използвана за изложби и за посрещане на гости.Библиотека с над 7370 броя книги.
Църквата „Света Тройца“
Църквата „Света Тройца“ е построена през 1896 година.Към нея има и метох. Завършен е ремонта на метоха, ремонтира се в момента и църквата.Открита е банкова сметка за ремонт на църквата.Желаещите да помогнат,моля да се обадят в Кметството.Телефона е 06025 2222 или 0896351678
Метоха
Построен е преди 1900 година.През 2009 година е реставриран с помощта на дарители и жители на селото.Идеята е на кмета на селото Христина Атанасова.
Антично – укрепено селище Алваново
Антично укрепеното селище се намира на 2 км. юг-югоизточно от с. Алваново, в местността „Под Куза“.Представлява равна площ в близост до река Врана , в дясно от черния път за с. Ловец. По терена са пръснати керамични съдове от 2-4 век. Тези ниви се обработват от местната кооперация.Надморска височина: 137-139 м. GPS координати: 43*16’12” сев.шир и 26*40’44”изт.дължина.

АМС-Алваново

Автоматичната метеорологична станция в Алваново е пусната в експлоатация на 5 ноември 2010 година,в интернет от 17 ноември 2010 година.Намира се в центъра на селото на около 140 метра надморска височина.Автоматичната станция е френско производство.Снабдена е с датчици за температури,влажност,посока и сила на вятъра,атмосферно налягане и валежи.Има и камери за моментни снимки,които се подават в интернет на 5 минути.Данните могат да се следят от целият свят.
Данни на адрес: http://www.stamb.net/alvanovo/

КМЕТ

ХРИСТИНА АТАНАСОВА -кметски наместник на Алваново от 1 март 2012 година.

През изминалия мандат направи:
Реконструира и направи се основен ремонта на Метоха.
Измаза се и се боядиса селската чешма
Основен ремонт и реконструкция на църквата,по която има още работа.
Асфалтиране на улицата от завоя до центъра.Но с асфалт с подходяща дебелина,а не камиона да изхвърли асфалта до краварниците и шосето още на следващата година отново с дупки.При това асфалтиране имаше контрол.
Почисване на белия камък на паметника и в процес на отводняване на стълбището.
Направа на младежки клуб за подрастващото поколение.
Създаде се първия интернет сайт на село в област Търговище.
Заработи първата метеорологична он-лайн  станция в областта с камера в Алваново.
Направи се първият в България интернет сайт за пенсионерски клуб.
Направи се сайт с първото в България интернет -читалище.
Нови кошчета за смет в центъра
Направи се ламаринен покрив над входа на кметството
Боядиса се и направи в угледен вид голямото стъкло в ляво от кметството,а то бе грозно счупено облепено с всякакви обяви и некролози.