КМЕТСТВО БАГРЕНЦИ

КМЕТСТВО БАГРЕНЦИ

Адрес: с. Багренци, община Кюстендил

Тел.: 07916/250;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Село Багренци е разположено в Западна България, в Кюстендилската котловина, източно от град Кюстендил, край шосето за град Дупница. Заема 8.137 km² землище и от него се вливат реките Граничка и Бурин дол и образуват река Багренска, която протича през селото и се влива в река Струма. Разстояние до град Кюстендил – 5.76 км. Селото се намира на 440 m височина. Багренци разполага с две махали : Доломанска и Сред Село.
Климата на селото е умерен, преходно континентален.
През годините си на съществуване селото принадлежи към следните административно-териториални единици:
– 1949-1955 – Община Слокощица
– 1955-1958 – Община Багренци
– 1958-1978 – Община Граница
– 1978-днес – Община Кюстендил Читалище „Отец Паисий“
Кметство Багренци разполага с Керамичен завод за производство на единични керамични тухли – плътни и решетъчни и керамични блокове и Предприятие за добив и транспорт – и двете поделения на “КЕРАМИНЖЕНЕРИНГ” АД – гр.София
Ежегодно на 24 май в селото се провежда традиционен събор, когато е и празникът кметството. Църквата и закритото наскоро училище носят името на Кирил и Методий, в чест, на които е избрана датата за събора .
Друго редовно събитие, което се чества в селото е на 14 октомври (Света Петка), когато се провежда курбан.
По последни данни в селото жителите са 637 души.
Още данни за кметството :
Пощ. код 2530
Тел. код 07916
МПС код КН (Кн)

ИСТОРИЯ

Няма данни за възникването на селището. На 1 км. северно от селото в местността Ималище е съществувало антично селище. Преди десетилетия са открити останки от основи, градени от дялани каменни блокове, споени с хоросан.
През 1893 г. селото има 7358 декара землище, от които 6582 дка ниви, 431 дка лозя, 210 дка овощни и зеленчукови градини, 135 дка ливади и се отглеждат 530 овце, 264 говеда, 67 биволи и 73 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото има 2 коларо-железарски работилници, воденица, бакалница, кръчма, казанджийница и др.
През 1911 г. е открита фабрика за керемиди.
През 1880 г. е открито първото училище, през 1885 г. е построена църквата „Св.св.Кирил и Методий“.
През 1907 г. е учредена потребителна кооперация „Напредък“, през 1928 г. – читалище „Отец Паисий“, през 1931 г. – колоездачно дружество „Шишманова багреница“.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Багренци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1958 г.
През 1948 г. е учредено ТКЗС“Васил Коларов“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК“Осогово“ – град Кюстендил.
През 1947 г. цигларната фабрика е национализирана и реконструирана (1951), като от 1968 г. е преустроена за производство на тухли.
Открита е пощенска станция (1955), АТЦ (1978) построени са здравна служба, детска градина и търговска сграда (1967), читалище (1976), нова сграда на училището (1950)
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е ликвидирано. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
ИСТОРИЧЕСКИ, КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Църква “Свети свети Кирил и Методий”. Построена е през 1885 г. Според неотдавна разкрития надпис над вратата е строена от майстор Георги Манчов от село Полетинци през 1885 г. Църквата е трикорабна псевдобазилика, необичайна за едно село със своя внушителен вид. Западната стена се поддържа от четири антични гранитни профилирани бази. Колоните са свързани с три големи арки. Фасадата е обогатена с прозорци и големи ниши, увенчана със силно изразена тричелна аркатура, достигаща до покривната конструкция. Над средния кораб се издига купол с голям барабан. Иконостасът е дъсчена направа, резбовани са само кръста и олтарните двери. Липсва стенописна украса, с изключение на изображение на рядката композиция „Богородица госпожа Ангелова“ на тавана, изпълнена през 1889 г. от живописците Марко и Теофил Миневи от Македония. През 2007 г. са изписани стенописни изображения на външните ниши на църквата.