ОБЩИНА БАНИТЕ

ОБЩИНА БАНИТЕ

Адрес: с. Баните, ул. ‘Стефан Стамболов’ 3

Тел.: 03025/22 20;

Факс:03025/22 70;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Баните се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян. Общината има 20 населени места с общо население 4 923 жители (01.02.11 г.).
Село Баните се намира в планински район в Смолянска област, по поречието на река Малка Арда, на 750 метра надморска височина. Първото наименование на селото е Лъджа. Селото е центъра на община Баните. Разположено е между два областни центъра – Кърджали и Смолян (62 km от Кърджали и 45 km от Смолян). Баните е известно с минералната вода, чиято температура при извиране е 43° С и е уникална по състав за България. То наброява около 2000 жители, като селото има стара и нова част. Новата част е изградена около минералните бани, за които има сведения, че са се използвали още по римско време.

ИСТОРИЯ

По сведения на археолога Никола Дамянов, най-ранните археологически паметници в община Баните са регистрирани в м. Чукаря, землището на село Босилково. Там на 1254 м надморска височина през 1987 и 1988 година смолянски археолози локализират и проучват най-старото скално светилище на траките в Средните Родопи. Откритите глинени култови идоли, съдчета и керамични фрагменти отнасят най-ранните следи от човешка дейност към втората половина на енеолита. В края на късната бронзова епоха светилището е било оградено от зидове (обикновени натрупвания на ломен камък без определен порядък и спойка, едноредово или двуредово подредени големи камъни). Тракийското скално светилище на вр ъх Чукаря е обитавано и през ранно желязната, късно желязната и античната епоха (І-ІV в.).
Друго светилище специалистите на Смолянския исторически музей откриват в м. Хамбар (с. Загражден). На високия скален връх са намерени култови и други, предимно керамични материали, които свидетелствуват за битуване на светилището през късната бронзова епоха, ранната желязна епоха и късната желязна епоха.
За ранното и повсеместно тракийско присъствие свидетелствува крепостта на вр ъх Вешката (Чуката) край с ело Треве и тракийските могилни некрополи в местностите Гьолгелика и Могилата (с ело Давидково), местност Крушево дере (с ело Босилково), местност Кулата (село Загражден) и други. В Банска община са регистрирани много антични селища, разположени пропорционално на цялата и територия. Точно датирани засега са селищата в м естност Селището (село Гълъбово), местност Лъга (село Треве), местности Елата, Копаното имане и Даскалото (село Давидково), местност Хайдушка чука, Ташлъ борун (Равнишките) и Гаджев гроб (село Стърница), местност Светълна, Братаница и Петков гроб (село Загражден).
Сравнително най-подробна е археологическата карта на общината през Средновековието. За това свидетелствуват регистрираните десетки селища, некрополи, църковища и други. Поч т и няма село , на чието землище да не са регистрирани останки от средновековно селище и некропол.
Част от археологическото наследство в община Баните са и регистрираните християнски църкви : местност Костадин (с. Баните), местност Черквата (село Гълъбово), м естност Черквата (село Давидково), местност Хорището (село Босилково), местност Св. Неделя (село Загражден), местност Клисе чаир (село Рибен дол), местност Равна поляна (село Стърница), местност Руснакица (село Стърница) и други.
Римската баня в центъра на село Баните и нейното съществуване през епохата на римското владичество е доказано от римския градеж на каптажа в банята, обилната римска монетна циркулация в региона, десетките римски монети, открити при строежа на днешната баня в селото.
Екип от учени от Софийския университет, под ръководството на д-р Борислав Бориславов възобнови разкопките през пролетта на 2004 година в изпълнение на проект на община Баните за проучване и опазване на археологическото наследство, важна част за развитието на общината като туристически център. Проучванията стартират като спасителни през март 1999 година и продължават до лятото на 2001 година във връзка с оповестеното изграждане на каскада”Горна Арда”. Проведени са две експедиции в землищата на Баните, Дрянка, Оряховец и Давидково, при които са регистрирани 32 археологически обекта.През пролетта на 2004 година теренните обхождания обхванаха землищата на Гълъбово, Сливка и Давидково. Бяха регистрирани още 20 обекта от различни епохи. Проучванията ще продължат в две насоки-цялостно теренно обхождане на северните части от територията на общината и сондажни разкопки на по-значими археологически обекти.

ЕКОЛОГИЯ

Община Баните в екологично отношение е с много добри показатели – липсват сериозни замърсители на въздуха, водите и почвата.
Населените места в общината са водоснабдени на 80%. Изградена е пречиствателна станция за питейни води. Показателите за качеството на водите на основните реки на територията на община Баните – река Малка Арда, Давидковска и Загражденска са чисти, неповлияни от човешката дейност в горните си течения и слабо замърсени в долните течения. За пречистване на отпадните води в с.Давидково е изградена част от канализационната мрежа, както и част от канализационната мрежа на с.Баните /ул. „Дичо Петров”, ул.”Възход” и центр.част.
Годишно в общината се формират около 3000 тона ТБО. В процес на реализиране е проектът за депо за битови отпадъци в местността Тиклен дол, община Смолян, съвместно с общините Смолян, Чепеларе и Лъки.
Предвижда се закриване и рекултивация на общинско депо в местността „Киселка”, както и изграждане на претоварна станция и /или съоръжение за предварително третиране на отпадъците, след икономическа обосновка по изпълнение на договора по проект Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект “Изграждане на съоръжение за компостиране и предварително третиране на отпадъци, закриване и рекултивация на общинско депо в местността “Оран преслуп – Киселка”
Общината разполага със сметосъбирачен автомобил, 225 броя контейнери тип “Бобър” и 500 броя кофи “Мева”.
Съгласно подписания договор между община Баните и „Екопак-България” гр.София за въвеждане на система за разделно събиране на отпадъци през 2009 г. на територията на общината са събрани следните количества:
-Хартиени отпадъци от опаковки – 9113 кг.;
-Пластмасови отпадъци от опаковки- 3764 кг.;
-Стъклени отпадъци от опаковки-6827;
-Други- 3164 кг.
Чистата природа, топлият минерален извор, богатата флора и фауна, мекият климат и разнообразният релеф определят приоритетно развитието на община Баните като център на балнолечението и туризма във всичките му форми – балнеоложки, селски, ловно-рибарски, екстремен и др.
Изградената туристическа база включва:
-Балнеосанаториален комплекс към “Специализирани болници за рехабилитация – НК” ЕООД, филиал Баните;
-Частни семейни хотели, къщи за гости, почивни станции и хижи; изградени туристически маршрути – за пешеходен и велотуризъм.
Действащи зони за отдих са :
-Комплекс “Водна пързалка”,
-Хижа “Свобода”,
-Хижа “Преспа”,
-Ловна хижа “Вешката”,
-Местността ”Самотното дърво” и др.
Създават възможности за усвояване на нови зони за отдих:
-Местостта ”Лукова поляна”,
-Местността ”Честока”,
-Местността ”Язовира”,
-Вилни селища Глогино, Босилково, Кръстатица и др.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– Връх „Свобода“
Върхът е наричан още Енихан баба и Момчил юнак. Местните вярват, че на високия 1920 метра връх са церят всякакви болежки и масово го посещават веднъж годишно за пречистване на духа и с лечебна цел. Дават се курбани и се преспива в подножието. Правят го и мюсюлмани и християни. Миналата година екип от археолози с ръководител Борислав Бориславов от Софийския университет е открил там множество останки от керамични съдове. През него е минавал най-краткия път от Тракийската низина до Беломорска Тракия и още в древността е бил обявен за свещен път.
В района се разказва, че на самия връх имало грамадни побити камъни, подобно на Стоунхендж в Англия, които са служели за астрономически наблюдения. Те са били съборени през 20-те години на 19 век от султан Махмуд 4-ти, когато унищожава еничерския корпус от 20 хиляди души. Султанът е рушил всичко почитано от народния ислям, наследено от езичеството. На върха има седмоъгълно теке, в което стои празен саркофаг на Енихан баба. Цялата гробница е опакована с мрамор. В близост до него има плоча на Момчил юнак. Към тях водят към 600 стълби от подножието.
– Дяволски мост Средновековен мост на река Арда, на 4 километра източно от с. Гълъбово и 8 км. от Баните. Мостът е построен през 1515-1518 г. от строителя уста Димитър от Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Мостът никога не е реконструиран и поправян, но въпреки това конструкцията му продължава да е здрава и непокътната. Дължината му е 56 м, широчината – 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 м, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см. От 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата.
– Сървайвър“ край село Загражден 13 км дължина и 300 м денивелация, ако не са проблем, то то най-новата и една от най-красивите екопътеки в Родопите са изживяване като в „Сървайвър“. Случайно или не един от участниците в последния тв „Сървайвър“- Николай Койчев от Димитровград, е собственик на етнокъща за гости в началото на екопътеката край село Загражден. Селото е на 60 км от Асеновград. Най-удобният автомобилен път към селото минава през град Лъки, Манастир и Давидково. Селото, с около 350 жители, е разположено между три от най-известните български резервати – „Кормисош“, „Дженда“ и „Сливка“. Трасето на екопътеката е кръгово, като изходен и краен пункт е село Загражден. Минава се през 14 дървени моста, 5 платформи, 3 беседки и 1 заслон. По пътя има няколко живописни водопада, каскади и ждрела издълбани от Загражденска река. Тя минава през природната забележителност Добрин вир, водопад Чистилището/ тесен скален процеп, през които според легендите преминават само праведните/, местността Две тополи и римски мост. При условие, че 13-те километра са тежко изпитание за несвикнал човек има и по-кратък маршрут от Загражден до Козарника, който е само 7 км.
– Туристическа пътека „Малка Арда“- Долината на река Малка Арда в участъка от с. Баните, по течението на изток, е твърде разнообразна като екосистеми и ландшафти като цяло. Природните условия предлагат разполагането на площадки за отдих и туризъм непосредствено покрай речното русло. Основната атракция е речното водно течение и крайречния ландшафт. При максимално съхраняване на естествената обстановка допълнително са изградени различни красиви архитектурни елементи за отдих и туризъм (беседки, дървени мостове, заслони, пейки, чешми и други). Крайречният парков ландшафт „Малка Арда“ представлява туристическа микрозона с ивичест характер, с един основен доминиращ гръбнак – пешеходно трасе. Трасето е разделено на два сектора и започва от балнеолечебния комплекс и продължава до 2 км по течението на реката. Вторият сектор по същество представлява маршрут за връщане до балнеолечебния комплекс и ще бъде разположен в по-високата част на десния долинен склон, като на две места ще пресича шосето за Ардино. Дължината на вторият маршрут е 1 км, а общата дължина на пътеката е 3 км, образувайки кръг. Маркировката на пътеката е с червен цвят.
– Туристическа пътека Вишнево-Гълъбово – Дяволския мост – Дяволският мост се намира на територията на община Ардино, област Кърджали. Той отстои на 15 км северозападно от гр. Ардино и на 4 км източно от с. Гълъбово, което е в състава на община Баните, област Смолян. От двете страни на Дяволският мост се издигат стръмни скатове, достигащи 800 м надморска височина. За достигане на тази забележителност от центъра на с. Баните е предложен следния туристически маршрут: Вишнево-Гълъбово (Дяволския мост), който допълва вече реализиран проект на общини Ардино и Кърджали – Ардино /Белите брези/ – Кърджали /Язовира/ – Скалното светилище – крепост Перперикон. Maршрутът към Дяволския мост започва от центъра на с. Вишнево, минавайки през горска местност, през югоизточната част на с.Гълъбово и отново през горска част се достига до Дяволския мост. На много места по пътя има каменни полета, а преобладаващата растителност е иглолистна. Освен това маршрутът преминава и през археологически находки – Чуката на Гидика. Екопътеката е разположена почти изцяло в нископланинския пояс. Най-високата точка на екопътеката е на нейният старт в с. Вишнево, а най-ниската е при крайната точка на пътеката – Дяволския мост при р. Арда. Максималната денивилация в обсега на екопътеката е около 400 м, което от гледна точка на физическото натоварване на различни възрастови и други категории посетители е напълно приемливо. В допълнение трасето на екопътеката е разработено в два варианта, с различна дължина и степен на натоварване.
– Велосипедна пътека – Велосипедната пътека свързва две села на територията на община Баните, Смолянска област. Селата Кръстатица и Стърница са изцяло планински и отдалечени от останалите населени места. Намират се изцяло в горска местност. Минавайки по маршрута туристите ще имат възможност да се запознаят с растителното и животинско богатство на планината Родопи, да се насладите на красиви природни гледки към близката околност в специално оформени за целта кътове за отдих и наблюдение. Общата дължина на вело-пътеката е приблизително 12 км. Пътеката е маркирана нагледно, съгласно всички изисквания за маркиране на туристически маршрути.
– Параклис “Успение Пресвети Богородици” – Баните (архитектурно-строителен паметник на културата). Възстановен e през 1935 г., с участието на цялото население. Безспорно е доказано, че храмът е построен върху стари римски основи, при разкопките на които е намерена църковна утвар. През 1994 г. е осветен от пловдивски митрополит и функционира и до днес.
– Кенарен мост над река Малка Арда – с. Малка Арда (или КЕМЕРЕН – поради значението, което носи тази дума (свод, дъга). Това е един от малкото останали мостове в района от времето на средните векове. Строен е от майстори на близките села Петково и Момчиловци. И до ден днешен по него минават пешеходци и се ползва рационално.
– Паловската воденица – село Оряховец. Намира се в долния край на селото. Построена е в 1870 г. от четирима съсобственици от Паловия род. За нея се носят различни митове и легенди. Хората от селото твърдят, че воденицата си има “стопанин” (дух), който се грижел за собствениците по странен начин – показвал им се на няколко пъти и предупреждавал за вероятна опасност. Има един случай, за който и днес се знае – за малко да възникне пожар, но този “Стопанин” събудил навреме заспалия воденичар. Воденицата снабдяваше хората от село Оряховец и околните села с брашно до скоро.
– Църква “Свети пророк Илия “ – село Давидково. Построена в сегашния си вид през 1923 г., църквата е един от най-старите и най-красиви паметници на културата на територията на общината. Иконостасът е много красива дърворезба, която и до днес е запазена. За зографисването на иконите е бил нает художникът зограф Стефан от град Хасково. През 2005 г. – 2006 г. е направен пълен ремонт по проект “Красива България”. Църквата е изцяло обновена. Местността “Самотното дърво”. Намира се над село Баните в южна посока. Наречена е така заради едно самотно, но затова пък силно и на преклонна възраст дърво. То придава някакво странно очарование и магия. До него се стига по няколко пътеки, но има и маркиран туристически маршрут. Това е преход от 2 км по стръмен наклон, маркиран с указателни табели. Изградено е място за отдих с водоизточник. Панорамната гледка, която се разкрива от местността, обхваща не само общинския център (село Баните), но и околните села.
– Местността “Ангелова каба” – част от туристически маршрут с.Давидково – хижа „Свобода” – село Давидково. С база за отдих.
– Дяволският мост – (Шейтан кюприя). Намира се на територията на община Ардино, област Кърджали. Той отстои на 15 км северозападно от гр. Ардино и на 4 км източно от село Гълъбово. Мостът е част от античен път, който е ползван и през Средновековието. Минавал през реката и през прохода Ксантийски (Еледже) и свързвал вътрешността на Тракия с Беломорието. Построен е в началото на ХV в. от мостостроителя Уста Димитър от днешния град Неделино. Дяволският мост е разположен на кота 420 м. надморска височина. Старата баня в село Баните – Римската баня – с доказан римски градеж на каптажа, за който се предполага, че е от ІІ-ІІІ в. от н.е. Постройката е изградена на десния бряг на река Малка Арда. Състои се от два сводести басейна – мъжки и женски. За мъжкия се говори, че е “откак свят светува”. През 1527 г. е построен и женският. Открити са десетки римски монети при изграждане на втория басейн, както и при построяване на новата база – специализираната болница за рехабилитация – открита през 1979 г. Култов комплекс на връх Свобода. Няма друго място, което така точно да отговаря на описанието на Херодот за местонахождението на светилището на бог Дионис от връх Свобода. Този връх се намира на 13 км северно от село Давидково. Старите хора там разправят, че имало огромни побити камъни. Това напомня за антична астрономическа обсерватория, откъдето се правели астрономически наблюдения и се извършвали религиозни обреди и предсказания.
– Горско стопанство “Кормисош”. Намира се в северната част на общината. Това е истински рай за флората и фауната в Родопите. Районът омайва с чудни ландшафтни форми, високи и стръмни скални масиви, изваяни от водите и вятъра. Тук може да се срещне вълк, мечка, дива свиня, благороден елен, елен лопатар, сърна и много други видове дивеч, дори и пернат.
За любителите на красиви родопски природни картини интересно ще е и село Вълчан дол, където заради красотата на природата, вили са си купили много външни хора.

КМЕТ

Милен Дафинов Белчев
Дата на раждане: 17.03.1957 г.
Адрес: с.Оряховец, община Баните
Телефон: 03025/22 20 вътр.100
E-mail: obbanite@abv.bg; banite@banite.egov.bg