ОБЩИНА БРАЦИГОВО

ОБЩИНА БРАЦИГОВО

Адрес: гр. Брацигово, ул. Атанас Кабов №6а

Телефон: 03552 20 71;

Факс: 03552 21 01;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Брацигово се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пазарджик. Общината има 7 населени места с общо население 9 648 жители (01.02.11 г.).
Населени места в община Брацигово:

Брацигово
Бяга
Жребичко
Исперихово
Козарско
Равногор
Розово

Община Брацигово попада в Западно Родопската област на Осоговско-Родопската зона. В нея се включват части от Бесапарска, Къркарски и Баташки ридове. Общината граничи с общините Кричим, Пещера, Батак и Девин. С тях я свързват асфалтирани пътища от републиканската пътна мрежа, а с Пловдив и Пещера- и Ж.П. линия. Най-високите й части са източните склонове на рида Къркария и северните склонове на Баташката планина. Между тях е врязана долината на р. Стара и нейните притоци, включително р. Равногорска и р. Умишка. Територията на Общината е разположена между 300м. и 1400м. надморска височина, а гр. Брацигово- 420м.
Община Брацигово заема територия от 22 177ха, от които 9 259ха са в поземления фонд, 12 282ха-в горския фонд и 600ха-в регулационните граници. Повече от половината – 55,3% от общата площ, попада в горски фонд. Изключително интересен и забележителен е фактът, че община Брацигово се констатира най-чистия въздух на Балканския полуостров. Този факт е изнесен от последните изследвания на NASA направени в началото на 2004г. за което ръководството на община Брацигово получи специално известие, подкрепено със снимков материал от NASA – USA.
Административен и културен център на общината е гр. Брацигово, който се намира на 420 м. надморска височина.
Благоприятният климат , изобилието на гори, пасища, бистри реки и потоци, плодородни почви и важни пътни артерии са способствали земите в Брациговската община да бъдат населени още в най- дълбока древност. Много са веществените доказателства, оставени от траки, римляни, славяни и българи. Могилите в с. Равногор са с тракийски произход. Тук е най-голямата куполна тракийска гробница в България. Тракиййските гробници са от ранно християнската църква в с. Исперихово.
Камбанарията в гр. Брацигово, строена през 1885г. от майстор Иван Драгов е най-високата на Балканския полуостров. Град Брацигово е известен с богатото си културно и историческо наследство. Традициите но брациговската архитектурна школа се продължават и до днес чрез обучението на нови кадри в професионалната гимназия по архитектура и строителство ПГАС “ Г. Златков”. Безспорен принос за освобождаването на България от турско робство има и гр. Брацигово, който е един от центровете на Априлското въстание – привлякло вниманието на европейските народи.
Природата на този край е съчетала красотата и величието на Родопите с плодородни полета, както благоприятните климатични условия, така и наличието на многобройни и уникални културно-исторически паметници.
С цел да допринесат за съхраняването на туристическите ресурси, като защитени местности, растителни и животински видове, исторически, археологически, културни паметници и занаяти, както и да се създадат по-привлекателна среда за развитие на екотуризма, местната власт и юридически лица с нестопанска цел правят опити да разработват и реализират различни проекти.
Общинското ръководство работи усилено по изграждането на туристически информационен център, който е крайно необходим за развитието на туризма в региона.
Общината разполага с всички необходими ресурси за развитието на селски и екотуризъм и прави всичко необходимо да подпомогне желаещите да се занимават с тези дейности.
Предстои изграждането на туристически информационен център, липсата на който е основна причина за неоползотворяване на високия туристически потенциал на общината. С неговото изграждане, с изградената добра хотелска база, с подобряване на туристическата инфраструктура и опита в съвместната дейност с практикуващи занаятчии, хотелиери, ресторантьори и организации, работещи в областта на туризма в Община Брацигово ще се осигурят необходимите условия и възможности за бързо развитие на туризма и превръщането му във водещ отрасъл на общинската икономика.
Също така географското разположение на общината в подножието на китните Родопи, и запазената възрожденска архитектура, създава още една възможност за надграждане и развитие на потенциала на туризма, който може да се яви като катализатор за структурното адаптиране и развитие на региона, както и да допринесе за развитието на съпътстващи туризма сектори.

ИСТОРИЯ

Археологическите данни посочват наличие на праисторически човек по тези места.
Доказано е, че по тези земи е обитавало тракийското племе беси.
За това, че тук са живели траки, говорят редица факти:
– При разкопките на една от могилите в местността „Клисурата“ са намерени останки от тракийско погребение.
– При прокарване на шосето за село Равногор през 1924 г. е открит зидан гроб.
– През 1926 г. при строежа на ж.п. линията Брацигово – Пещера, край местността „Пърлеви чешми“ са изкопани древни железни оръдия, наподобяващи сърпове.
– През 1928 г. при каптиране на извора в местността „Св. Троица“ са намерени монети от 4 в. преди Христа, както и монети от II и IV век.
През 46 г. пр.н.е. римският император Клавдий покорява траките и е превръща земите им в провинция Бесика. Римляните постепенно ги приобщават към своята култура, като строят пътища, сгради и др. Така например, местността „Въртян камен“ е осеяна от стари зидове. Има много бели камъни, чужди по произход на местността. Тук са изровени сечива, монети, глинени гърнета, кюпове и др. съдове. През 1927 г. е намерена бронзова статуетка на Атина Палада в местността „Лупово“. До местността „Въртян камен“ е прокаран калдъръм, поради което мястото през което минава пътя се нарича „Друма“. А местността „Кръстец“ е останала с името си като кръстопът на римски пътища. От римско време е местността „Банището“, сега минерален извор на Брацигово.
Наследство от римско време е и рударството. В местността „Барутчийницата“ има запазени дебели слоеве от сгурия, белег за топени руди и метали. От същото време са останали и редица религиозни култови обичаи, какъвто е Празникът на русалките на Спасовден.
През 578 г. славяните окончателно се настаняват на Балканския полуостров. Край Брацигово има местност „Драгуница“, за която се предполага, че носи името на славянското племе „Драговичи“.
Основа на техните стопанства са били задругите (стопански обединения на родове със старейшина начело).
Предполага се, че от времето на задругите са останали такива големи родове в Брацигово като Търпоманови, Ликоманови, Юрукови, Петлешкови и особено Гюлеметови.
Един от първите майстори през Възраждането е известният брациговски строител Никола Тончев Устабашийски (учител на Колю Фичето). Негово творение са такива прекрасни архитектурни сгради, на които се радваме и днес, като: църквите „Св. Марина“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Пазарджик, „Св. Димитър“ в Пещера, „Св. св. Петър и Павел“ в Сопот, „Св. Никола“ в Карлово и др. Друг известен майстор е Иван Христов Боянин, построил църквата „Св. Неделя“ – София, Католическата църква в Пловдив, Боянски водопровод, читалище „Тръндафил“ – Брацигово 1872 г. Същите са награждавани за майсторството си от султана с мундир, диплом и сабя. Други известни майстори са Атанас Христов Гърнето, построил храма ни „Св. Йоан Предтеча“ и Иван Драгов, построил камбанарията към него. Има данни за брациговски майстори, демонстрирали голямо умение в градежа на Рилския манастир и в двата етапа 1816 и 1834 г., мостa на Марица край Одрин, моста в Солун, за което са наградени от Великата порта.
През 1875 г. от 3054 жители на селището – 403 са били дюлгери. Именно това става причина през 1912 г. в Брацигово да бъде открито Сградо-строително училище, сега Професионална гимназия по строителство и архитектура.
Владеейки до съвършенство каменоделското изкуство и познавайки много добре качествата на камъка, като строителен материал, благодарение на старите им връзки с Италия и италиански майстори, брациговци внедряват нашироко употребата му, както и тази на тухлите в строителството. Те заменят дървените колони, паянтовите арки и сводове, с масивни, изградени от камък или тухли, усъвършенстват тяхната конструктивна форма и я подчиняват напълно на архитектурно-художествените изисквания. По такъв начин нашите майстори първи възстановяват похватите на монументалната църковна архитектура през епохата на Възраждането.
Изобщо творчеството на Брациговската архитектурна школа е в пълно съответствие с прогресивното архитектурно развитие през Възраждането, близко и понятно на народа и отразяващо неговите стремежи и вкус.
(за повече инфoрмация вж. П. Берберлиев, В. Партъчев, „Брациговските майстори – строители“, С., 1963).

КУЛТУРА

– Църквата
Храмът Божий посветен на „Св. Йоан Предтеча“ в Брацигово е започнат през 1832г. и е завършен през 1833г. от най-добрите брациговски майстори начело с първомайстор Атанас (Насе) Гърнето.
По-късно църквата била преустроена – разширени били прозорците, единият купол бил затворен, а другият – извисен, стълбата за емпорията била изместена и контрафорсите отвън били изсечени. Тя представлява една от много рядко срещащите се църкви с два купола. Външната архитектура на църквата говори за нейните строители, като за оформени вече творци. Особено характерна е западната фасада. Брациговци прилагат и усъвършенстват криволинейните форми много рано и те са важна характерна черта на творчеството им.
Камбанарията в Брацигово е построена от майстор Иван Драгов през 1884 – 1886г. С нея се завършил общият градоустройствен силует на възрожденското селище Брацигово. Със своето основно решение и с общата си архитектурна композиция, камбанарията принадлежи към възрожденската архитектура, но по детайл и украса тя е възприела някои навлезли след Освобождението влияния на съвременната западноевропейска и руска архитектура. Кулата била замислена по-ниска, но по време на строежа Иван Драгов променил проекта и я издигнал по-висока. Камбанарията има една характерна конструктивна особеност. Стените на долните два етажа са каменни и много дебели, останалите два етажа са иззидани с тухли. Камбанарията е окачена на самостоятелна дървена конструкция, стъпваща върху каменните зидове на границата между камъка и тухлата. По такъв начин тухлените зидове носят само паянтовия купул, който е горен завършек на камбанарията. Това умело устроиство, израз на зряло техническо майсторство, осугрява вертикалното тяло срещу големите хоризонтални сили, които биха са получили при земни трусове. Силните земетресения, на които е бил подложен този район, досега не са се отразили неблагоприятно върху здравината на камбанарията. Височината на отделните полета намалява, но те са все по-сложно и по-богато разработени. Най-долната част е без отвори, на втория етаж има 4 прозореца, а на третия и четвъртия – по 8. Прозорците имат различна форма. Курнизите, които ги делят, също се променят от по-прости към все по-сложни. Отношението между първите два и вторите два етажа, без купола, е точно 3:2. Етажите отделно са в отношение 3:2:2:1. Така с помоща на прости аритметични отношения известният майстор Иван Драгов успял да изгради архитектурна композиция, чийто отделни части са свързани в хармонично единство.
– Читалища и читалищна дейност.
На територията на община Брацигово функционират седем читалища – по едно във всяко населено място.
– Читалище „Васил Петлешков – 1874“
– Читалище „23-ти април 1876 г. – 1909“ – с. Равногор
– Читалище „Просвета – 1911“ с. Розово
– Читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1929“ – с. Исперихово
– Читалище „Съгласие – 1902“ – с. Козарско
– Читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1903“ – с. Бяга
– Младежки дом
Младежкият дом разполага с модерен фитнес център, конферентна зала, многофункционален учебен кабинет. От началото на 2006г. започна работа по одобрен проект на ФРМС – създаване на Младежки парламент.
Чрез изграждане на тази структура инициативните деца, избрани чрез училищни избори от самите тях, ще бъдат обучени за работа по социалните проблеми на общността в тясно сътрудничество с общински, държавни и неправителствени организации.
Целта е да придобият умения да изразяват и защитават интересите на младите хора, да намират решения за младежките проблеми, да работят в консенсус, да разкрият възможностите на младите хора като ресурс, да се осигури участието им във взимането на решения на местно ниво, които касаят именно тях, да придобият знания и умения за работа с местната власт и социалните държавни и неправителствени организации.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Исторически музей
За първи път историческа сбирка в града е открита на 05.11.1988г.и се е помещавала в сградата на тогавашното начално училище.По-късно сбирката е пренесена в отделно помещение в сградата на градския съвет и получава статут на исторически музей. От 1956 след откриването на дом – паметника на културата историческият музей се помещава в две от залите на втория му етаж и има възможност да покаже по-голяма част от експонатите си.
Експозицията тематично обхваща периодите: Възраждане, Нова и Най-нова история. и дава сведения за възникването на селището, за неговия поминък, както и за духовното израстване на жителите му. Централно място заемат подготовката, избухването и хода на Априлското въстание в Брациговския въстанически пункт. Измежду експонатите на музея са оригиналите, останали от величавите борби на Априлци- пушки, ятагани, пищови и др. Тук е и единственото оригинално черешово топче в България и знамето на въстаниците, ушито от учителката Ана Гиздова. Следват вещи, свързани с революционните борби и участието на населението в тях. Експозицията завършва с материали за успехите в развитието на Брацигово и общината днес.
От 1988 год. историческият музей е настанен в нова, специално построена за тази цел сграда, която позволява на голяма площ да се разгърне и изложи събраното и съхранено ценно наследство характерно за бита, поминъка и културата на някогашните мърваци, дюлгери и розовари.
РАБОТНО ВРЕМЕ НА МУЗЕЯ:ПРЕЗ ЦЯЛАТА СЕДМИЦА – СУТРИН ОТ 8.00 ч. ДО 12.00ч.,СЛЕД ОБЕД :ОТ 13.00 ДО 17.00ч.,тел.: 21-78
Попова къща
В тази къща построена през 1847г от братята Зафир и Михаил Попови и реставрирана едва през 1981г. се помещава музеят на Архитектурно-строителната школа през Възраждането – посветена на прочутите брациговски дюлгери.
В Архитектурната школа е показан богат снимков материал от живота на първомайсторите, майсторите, калфите и чираците. Показани са тяхни инстоменти и фрагменти от работа им. .Изложен а е оригиналната кондика /закон/ на строителния еснаф .
Брацигово е населявано в древността от Траки, Римляни, Славяни и Българи, и всички те са оставили следи от строителна дейност.
Архитектурно- строителната школа възниква през ХVІІІ в. след преселването на 150 семейства от Норманско /Егейска Македония/. Брациговските майстори-строители са прочути с умението си да обработват камък.Те са най- търсените майстори в Рилския манастир, тъй като усъвършенстват и разпространяват трикорабната псевдобазилика характерна за църквостроенето по онова време. Из под ръцете на брациговските майстори –строители са излезли много църкви и манастири най – известните от които са:
-църквата “Св.Неделя” в Батак е построена през 1813г. от майсторите:Марко Зисо и Петър Чомпъл.
-църквата в Рилския манастир е построена от майстор Исидор през 1816г.,а при възстановяването на манастира /1816 –1819г./след пожарите участват майстор Исидор и Насе Гърнето и мн.др.
-църквата “Йоан Предтеча” в Брацигово построена през 1832-1833г. от Насе Гърнето, а през 1884- 1886 г. и -камбанарията построена от от майстор Иван Драгов. Цялата височина на камбанарията от основите до върха е 28.61м. /З8 аршина/.Тя е най-високата отделна камбанария на Балканския полуостров.
-църквите”Св.Богородица” в гр.Пазарджик, “Св. Марина “в гр.Пловдив, “Св.Атанас” и “Св.Богородица” в Калофер, “Св.Йоан Предтеча” в Казанлък, “Св.Неделя” в София и още много култови сгради.
Под тяхните ръце израстват прекрасни образци на Българската Възрожденска архитектура като обществени здания , училища и жилищни архитектурни ансанбли в стария Пловдив, София, Карлово ,Елхово, Пазарджик, Брацигово и други.
Брациговските майстори се славели и със строителството на инженерни съоръжения – мостове и водопроводи. При построяването на моста над р.Струма/ Кресненското дефиле/ през 1864г.майстор Иван Боянин е награден от Султана с грамота, мундир с еполет и е признат от него за “архитект – практик”.
Попови къщи разказват преданията на старите дюлгери, че Никола Фичев /Кольо Фичето/ идвал в Брацигово като калфа и щял да става зет на един от майсторите. И когато Никола Фичев замислил да строи моста над р.Осъм в Ловеч, той писал писмо до еснафа на дюлгерите в Брацигово, в което моли да му изпратят добри майстори. Еснафът веднага се отзовал на молбата му.
Тук е съхранен и прочутия мещровски речник – словар на майсторите състоящ се от около 700 думи – кодове, с които те са наричали важните за дейността си пособия и елементи, за да не издават тайнството на занаята.
С фотоси, вещи и архитектурни макети къщата едва ли може да побере огромното дело на прочутата брациговска строителна школа.
– Кънева къща
Къневата къща е построена през 18 в. и е реставрирана през 1986г.Тя е и етнографския музей на града, в който са изложени вещи и инвентар за бита, поминъка, занаятите, облеклото и културата на жителите от град Брацигово и региона.
Експозицията е изработена в няколко направления: “Земеделие”, “Дърводобив”,”Занаяти”. Показано е с фотоси и оригинални инструменти обработката на земята, извършването на розопреработването в 150 гюлпани /розоварни/, тъй като в миналото маслодайната роза е заемала големи площи обработваема земя не само в Брацигово, но и в селищата Розово, Козарско, Бяга. Изложени са части от бичкиджийниците съществували по рекичките около града, а също и инвентар от кацарски работилници.
Домашните занаяти са представени със оригинални предмети: хурки, вретено, мотовилки, дараци, стан за тъкане на черги.
Изложени са и традиционните облекла от региона.
В етнографската сбирка на Кънева къща може да се видят и брациговските празници и обичаи.Тук са изложени обредни пити и хлябове, подредени са и три интериора, на бедно земеделско семейство, средно заможно и заможно семейство.
– Петлешкова къща
Това е родната къща на Васил Ангелов Петлешков. Построена през 18в.от родителите на родния му баща Найден Велчев и реставрирана през 1976г. В този дом на 14.01.1845г. е роден Васил Петлешков в семейството на Екатерина и Найден Велчеви. Бащата умира рано. Майката се омъжва за брациговския чорбаджия Ангел Петлешков, който осиновява сина и. През 1873г. Петлешков завършва в Цариград “стодневни” курсове за аптекар. Завърнал се в родното Брацигово, той неуморно работи за културното издигане на населението. Под негово ръководство през 1874г. е създадено читалище”Тръндафил”, на което той е председател.
В навечерието на въстанието, от 14 до 16 април , апостолите от ІV революционен окръг свикват историческото събрание в местността Оборище.Тук присъства и Васил Петлешков. Той е избран за председател на комисията, която трябва да изработи военния план на въстанието в окръга и възванието към народа.
Думите му “Сам съм- други няма. Аз водих, аз заповядах, други не търсете” изречени между пламъците на два огъня, останаха за вечни времена в нашата история.
– Църква „Св. Йоан Предтеча“
Една от емблематичните сгради в Брацигово е църквата “Св.Йоан Предтеча”. Храмът господен е започнат през 1832 г. и завършен през 1833г. от първомайстор Атанас “Насе Гърнето” . Сградата представлява една от много рядко срещащите се църкви с два купола.
За по-добра акустика по вътрешните стени са вградени стомни и гърнета, от което произлиза и името на майстора на църквата.
Разпределението и вътрешните пропорции са оразмерени учудващо точно.
Външната архитектура на църквата говори за нейните строители като за оформени вече творци. Иконостаса на църквата и владишкия трон са изработени от майстори на Тревненската дърворезбарска школа.
Ярък пример за майсторството на Брациговските строители е построяването на най-високата камбанария на Балканския полуостров през 1884-1886 година от Иван Драгов. Цялата височина на камбанарията е 28,61 метра /38 аршина/, разпределена на 4 етажа в съотношение 3/2/2/1. Така с помощта на прости аритметични отношения, майстор изградил архитектурна композиция, чиито отделни части са свързани в хармонично единство. Камбанарията е оборудвана с две камбани и часовник.
– Читалище „Васил Петлешков“
Читалище – паметник – културен дом – емблематична сграда тя е визитната картичка на град Брацигово, стъпила здраво на своите основи,вече половин век тя стои извисена, горда и непоклатима.
Изграждането на читалищен дом – паметник е втората крупна придобивка за града ни след 1945 година подарен от държавата за заслугите на града ни и в памет на стотиците жертви паднали в революционните борби през различните епохи и във войните.
Сградата на културния дом е построен на хълма „Малката пъдарница” над местността „Сарговица”.Инвеститор е Комитета за науката, изкуство и култура. Автори на проекта са арх.Желязко Стойков и арх.Владимир Рангелов, а за конструктор инж.Емил Попов. Строежите започват през 1954 год. със срок на реализация 36 месеца.
Сградата има 1700 кв.м. застроена площ и обем 12 000куб.м.По време на строителните работи, с цел икономии, е премахнато средното стълбище, което трябва да води до бъдещия паметник, отпадат и други декоративни елементи по фасадата на сградата.Въпреки всичко чара и величествеността и си остава уникална.
Кулоарите на културния дом са обзаведени с впечатляващи мозайки и чудесни стенописи по проект на художника Иван Милчев.
Сградата разполага с голяма театрална зала с 404 места; камерна зала с150 места репетиционни, гримьорни, библиотека с три отдела – детски, художествен и справочен; много помещения и богата складова база.
В културния дом е разположена и картинната изложба на част от фонда на художествената галерия–Брацигово.