ОБЩИНА ИСПЕРИХ

ОБЩИНА ИСПЕРИХ

Адрес: гр. Исперих, ул. „Васил Левски“ №70

Тел.: 08431/21 78;

Факс: 08431/21 84;

E-mail: isperih@isperih.bg

Web site: www.isperih.bg

ЗА ОБЩИНАТА

КЛИМАТ

В климатично отношение района на Общината попада в умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област и се характеризира с горещо лято и студена зима. Валежите са по-ниски от средните за страната, но са по-обилни в сравнение с останалите области в Лудогорието. Годишният ход на валежите в този район има подчертано континентален характер. Максимумът е през юни, а минимумът – през февруари. Валежите от сняг са в периода ноември – април. Сред­ното месечно и сезонно разпределение на валежите е както следва: зима -131 л. кв. м, пролет -165 л. кв. м, лято – 227 л. кв. м и есен – 133 л. кв. м.
Най-студените месеци през годината са януари и февруари. Средната годишна температура е 10,3°С. Минималните температури през зимата в някои случаи падат до -25°С. Не са изключения и резките понижения на температурите през пролетта и есента. Като най-топли се очертават месеците юли и август. Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен – октомври. За добре изразения континентален характер на климата в района на община Исперих свидетелстват средните месечни температури за януари /-2°С/ и за юли /24°С/, валежният режим /февруарски минимум и юнски максимум/ и сравнително продължителното задържане на снежната покривка /над 3 месеца/.

ПОЧВИ

Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и излужените черноземи / оподзолените / черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви /61%/ са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност.
Поради изсичането на горите и интензивните ерозионни процеси, сивите горски почви се характеризират с маломощен хумусно-елувиален хоризонт, който варира от 5 до 30 см. като средно не надвишава 20 см. дълбочина. Сивите и тъмносиви горски почви имат добра структура, пропускат въздуха и задържат влагата и бързо се затоплят през пролетта.
Почвено-климатичната характеристика на общината създава възможност за отглеждането на всички култури, характерни за умерения климат и най-вече за развитието на зърнопроизводството и техническите култури. Освен изброените култури, почвено климатичните условия в района на Община Исперих са подходящи за ягодоплодни и овощни насаждения. Традиционни селскостопански производства са: отглеждането и добиването на зърнени храни, тютюн, слънчоглед, трайни насаждения, дребното месно и млечно животновъдство и др.

ВОДИ

Водата в Община Исперих сега е изобилна, понеже се доставя от големи каптирани извори при заличеното с. Сборяново (Демир Баба Текке) и долината на север от него – главно р. Крапинец, която според археолозите в периода IV-III в. пр.н.е. е била плавателна и е достигала до р. Дунав. Най-голямата група кладенци се намирала на юг от града, над сегашната гара Исперих, дълбочината им е 19 м. и имат бистра вода. Съществува каптиране на извора при с. Драгомъж, откъдето се водоснабдява гр. Исперих и с. Яким Груево. На територията на общината съществуват множество малки водоеми, които са богати на риба.
Водоизточниците в общината са общо 57 броя, като от тях използваеми за питейни цели са 34 броя. Останалите са кладенци с дълбочина между 15 и 19 метра, които притежават бистра, но с лош вкус вода. Максималният дебит на използваните източници е 568 л/сек. Степента на задоволеност с вода на населените места в общината е сравнително добра. Няма достатъчно водни ресурси за промишлени нужди и поливане.

ФЛОРА

Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 бр. тревни растителни видове. Средногодишното залесяване възлиза на над 900 декара главно с местни устойчиви широколистни дървесни видове, каквито са: цер, дъб, сребролистна липа, ясен, явор и др. Залесяването включва и някои чужди видове, които са успешно аклиматизирани у нас каквито са: червен американски дъб, унгарска акация и различни клонове хибридни тополи.
В горите на Исперих се срещат различни видове едър и дребен дивеч. За едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. През различните сезони се срещат и пролетни видове, каквито са пъдпъдъкът. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк и дива коза.
През последните години (след 1990г.) данните от провежданите таксации показват трайно намаляване на едрия дивеч. Това се дължи на нарастващото бракониерство, което е основният проблем на фауната. На територията на Исперих има една природна забележителност – „Божурите“, намираща се до село Печеница и историческо-археологически резерват „Сборяново“.
Горите, които съставляват 20% от територията на община Исперих са едно от големите й богатства. Общата залесена площ възлиза на 10 912, 7 хектара, а общият дървесен запас се оценява на 1 028 475 куб.м. Средногодишният добив на дървесина възлиза на 37 000 куб.м. Средногодишното залесяване възлиза на 900 дка. Прави се главно с местни, устойчиви широколистни видове – цер, дъб, сребриста липа, ясен, явор, дива череша и др.
Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 броя тревни растителни видове. В горите се срещат различни видове едър и дребен дивеч. При едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, а за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк. На територията на общината се намират и ловните резервати: ”Воден”, ”Ири Хисар”, ”Паламара” както и природната забележителност “Божурите”, разположена до село Печеница.
Седиментните скали, които се разкриват са от етажите на долната креда хотрив и барем. Скалните формации по долината на реката образуват типични скални венци и скални корнизи. Дълголетните карстови процеси са предизвикали проявлението на един твърде характерен и уникален за района комплекс от карстови форми като пещери, скални ниши, дупки и др. В района са регистрирани 14 пещери.
Кватернетната покривка е представена от характерното плейоценско льосово навяване, което заедно с лежащите под него седиментни варовикови маси дренира повърхностно течащите води и обуславя безводието в Западното лудогорско плато. Своеобразието от характерни земеповърхностни форми, специфична геоложка структура и динамика на хидроложкия режим са създали условия за формирането на интересен и уникален генофонд.

ИСТОРИЯ

Община Исперих е разположена в централната част на Лудогорието, която е част от Дунавската равнина и е на важен кръстопът между градовете Разград и Силистра, Добрич и Русе. Община Исперих се намира в Разградска област и е в Североизточния планов регион. Община Исперих е втората по големина община в Разградска област с площ 405 кв. км.Най-ранни следи от живот в землището на Исперих има от бронзовата епоха. В местността “Айорман” има останки от късноантично и средновековно селище. Град Исперих е възникнал през 1545 година на мястото на това средновековно селище. Исперих е старо селище, под името Кемаллар се споменава в турски данъчен регистър от 1573 год. От 1934 год е преименувано на село Исперих. С указ № 38 обнародван на 02.02.1960 г. на Президиума на Народното събрание от 31 януари 1960 г. село Исперих е обявено за град. Населението на Община Исперих към 2011 година наброява 22,692 жители, в т.ч. гр. Исперих 8,973 жители. Най-големите села са Подайва с 1,613 жители и Китанчево с 1,464. Най-малкото село пък е Конево с 95 жители.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– Демир баба текке
Мястото, на което е построено в началото на ХVІІ век текето Демир баба е било свещено за населявалите този район различни племена и народи повече от 2000 г преди построяването му.
От многобройните постройки до наши дни е оцеляло само тюрбето (гробница) на алианския светец Демир баба. Седмоъгълната постройка с купол и четириъгълно преддверие с вход на изток е построена на мястото на древното тракийско светилище /VІ-ІІ в.сл.Хр./. По времето на траките в светилището са били почитани хтоническите божества-на земята, водата, подземното царство.Част от огромните скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите му 1,2-1,5 м стени До наши дни е запазена и скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке, и улеите вдълбани в нея пазят спомена за възлияния с вода, вино и жертвена кръв, която се е стичала в дълбок глинен съд, вкопан в основите й.
Демир баба /Железният баща/ и досега е най-почитаният светец сред алианското население на Североизточна България. Тюрбето му се посещава от многобройни вярващи от цялата страна и чужбина. Има денонощна охрана от служители на Исторически музей – Исперих. Отворено е целогодишно през светлата част на денонощието. До него може да се стигне по асфалтиран път, благоустроена алея и стълбище започващи от паркинга на хижа Ахинора в Сборяново. Може да се посети самостоятелно (има информационни табели) или с екскурзовод от Приемния център при Свещарската гробница.

– Гетска столица Хелис
Построена е в последната четвърт на ІV в пр. Хр. върху площ над 100 дка върху сравнително равното плато, заобиколено от три страни от дълбоко врязания каньон на р. Крапинец в центъра на Сборяново и има забележителна фортификация.
Единственото пряко достъпно място в древността бил тесният провлак от югозапад. Двойната крепостна стена, която я обгражда е с дебелина 3,50-4,20 м, предполагаема височина в древността 10 –12 м, дължина 1400 м и следва конфигурацията на терена. Двата основни входа на крепостта-северната и южната порти-са защитени посредством сложна система от стени и бастиони.
Укрепената площ била гъсто застроена от жилища, стопански и други сгради в традицията на североизтока- дървена конструкция дебело обмазана с глина, но в хода на разкопките се откриват и по-монументални сгради по елинистически образец. До обекта може да се стигне по добре поддържан асфалтиран път, свързващ селата М. Поровец и Свещари и прекосяващ резервата. Може да се посети самостоятелно (има информационни табели) или с екскурзовод от Приемния център при Свещарската гробница.

– Камен рид
В началото на І хилядолетие преди Хр. върху голото плато Камен рид в Сборяново гетите започнали да принасят жертви на слънчевия бог. Основано в зората на железния век, светилището просъществувало около 7 века, постепенно добивайки окончателния си облик. То заема 47,5 декара площ, оградена от запазени до височина 1 м каменни стени. Единствения вход на свещената територия е от юг, където и досега личат останките от най-древната и стена. В северозападната край на територията два големи каменни кръга бележат местата, където се извършвало свещенодействието. В единия кръг е вграден голям камък-жертвеник. До обекта може да се стигне пеш по широк черен път, започващ от паркинга пред хижа Ахинора в ИАР “Сборяново”. Може да се посети самостоятелно или с екскурзовод от Приемния център при Свещарската гробница.

– Бювен касаба
Ранно-средновековното селище в местността Бювен касаба представлява ансамбъл от вкопани и полувкопани жилищни, стопански и представителни сгради.
Вкопаната част на постройките е облицована с камък, а наземната вероятно е била от дърво. В хода на проучванията са разкрити основите на малък еднокорабен параклис, в който е намерен бронзов кръст-реликварий. Проучванията в района продължават оформяйки облика на ранно-средновековно имение от ІХ-ХІ в.

– Тракийска царска гробница
Най-значителното откритие в нашия район.и първо по време/1982г/ е гробницата под Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново (Гинина могила), по-вече известна с името Свещарската гробница.
Построена в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр., тя представлява уникален паметник на тракийската гробнична архитектура. Размерите й са внушителни-дължина 7,5 м, ширина при фасадата-6,5 м,височина на гробната камера/отвътре/-4,45 м. Изградена от големи варовикови блокове, тя се състои от дромос /коридор/ и три помещения-камери, като всяка камера е покрита с отделен свод. Украсата на гробницата е в духа на тогавашната елинистическа култура, но пречупен през вижданията и вярванията на гетите.
Забележителната архитектура и художествена украса нареждат през 1985 г. Свещарската гробница в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. Открита е за посещения от м. септември 2000 г. До нея може да се стигне от с.Свещари или с.Малък Поровец по поддържан асфалтиран път, прекосяващ ИАР “Сборяново”.
Отворена е от 17 март до края на ноември и работи от сряда до неделя вкл. от 9 до 17 ч.
Почивните дни са понеделник и вторник.

– Резерват „Сборяново“
Територията, разположена в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари на Община Исперих е един от редките и щастливи случаи на хармонично съществуване на археологически паметници в една сравнително малко променена от времето на създаването им природна среда.През вековете се е оформил уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност до наши дни в кът от природата, съхранил редки животински и растителни видове. Обявен е за Историко-археологически резерват с името “Сборяново” с РМС №19 от 8.12.1988 г. До настоящия момент в резервата са регистрирани над 140 археологически обекти от различни исторически периоди, като най-атрактивните са Свещарската царска гробница, Демир баба теке, Гетската столица Хелис, Светилището Камен рид и ранно-средновековните селища Бювен касаба и Петрова нива.
Местността е предпочитано място за отдих и провеждане на големи събори.

– Резерват „Воден“
Само на 12 километра от град Исперих, след село Малък Поровец се намира правителствена резиденция, в която са посрещани официално гостуващи в страната видни държавни ръководители.
Воденската гора е благоприятна за развитието на богата фауна и има много добра хранителна база за развъждане на дивеч.
Тук на воля се разхождат нейните обитатели зубри (уникалните представители на европейската фауна, наричани още бизони,
най-едрите животни сред копитните бозайници), сърни и благородни елени, елени-лопатари, сръндаци, муфлон, дива свиня, див заек и др.
През 1961 г. воденските зубри са доставени от Министерството на горите от Полша – четири от тези редки и красиви животни,
които се адаптират и аклиматизират успешно във Воденската гора, която е предимно дъбова и церова, но се среща още габър, клен, явор,
липа и други дървесни и храстови видове и тревна растителност. Тук се среща и нетипичния вид за региона – черният щъркел, който мигрира през пролетта в горското стопанство и се развива много добре.

– Вятърната мелница в с.Белинци
На 15 км от Исперих, в село Белинци се намира създадената в началото на ХХ век изцяло дървена вятърна мелница, недвижима културна ценност с местно значение. В нея може да се види мелене на зърнени култури от два хромела и да се научи за конструкцията, историята и значението на вятърните мелници за нашия район.

– „Замъка“ в с. Малък Поровец
Средновековна крепост – ЗАМЪК се извисява на висок южен хълм над красивото исперихско село Малък Поровец. Опасват я високи стени от дялан камък с кули и бойници, досущ като познатите ни от историческите места и филмите. Гледката от тях е впечатляваща и несравнима.
А въздухът наоколо е сред най-чистите в района според научни изследвания. Наблизо – само на няколко километра са известният археологически резерват „Сборяново“, където се намират световноизвестната Свещарска гробница и култовият център Демир Баба Текке и ловният резерват Воден. „Къщата“ всъщност е модерен СПА-център, с всички съвременни екстри. Разполага с осем хотелски стаи и един президентски апартамент, всичките с изглед към прорязаната от малка рекичка долина, в центъра на която има стара православна църква.
Луксозен хол има и на второто ниво на къщата, където огромната спалня е допълнена от красива холова гарнитура и ефектна камина. Всяка стая е снабдена с телевизор, минибар, климатик и малка тераса с просторна гледка към цялото село и околността. Ресторантската част е с обширна лятна южна тераса. Там се намира и красив басейн, покрит с фина керамика. Градината е украсена с ефектни палми и чимшир, а по зелената морава са разположени имитации на черешови топчета.

КОНТАКТИ

Община Исперих
Адрес:
ул. „Васил Левски“ №70,
гр. Исперих,
П.К. 7400

Централа община: 08431/21-78;
Факс: 08431/21-84;
Местни данъци и такси: 08431/23-46;
ГРАО: 08431/46-14;
Общински съвет: 08431/22-20;
Гражданска защита: 08431/26-40;
E-mail: isperih@isperih.bg

КМЕТ

Кмет на община Исперих е господин Бейсим Руфад.

Информация:
Роден е на 28 април 1968г. в с. Подайва, семеен с две деца.

Образование: Магистър „Финанси“

Професионален опит:
от 1995 г. до 1999 г. – Кмет на с. Белинци;
от 1999 г. до 2006 г. – Общински съветник;
от 2006 г. до 2015 г. – Зам.-кмет на община Исперих;
от 2015 г.  – Кмет на община Исперих;