ОБЩИНА КОВАЧЕВЦИ

ОБЩИНА КОВАЧЕВЦИ

Адрес: с. Ковачевци

Моб. Тел.: 0887/933 883; 0884/705 030;

ЗА ОБЩИНАТА

Площ – 139.10 кв.км
5,8 от територията на област Перник
Съгласно административно-териториалното деление на страната Община Ковачевци попада в Пернишка област и е шеста по големина в рамките на областта.
Характеристика :
– земеделска територия – 90.3 кв.км
– горски площи – 38.1 кв.км
– населени места и урбанизирани територии – 3.7 кв.км
– водни течения и водни площи – 6.1 кв.км
– транспорт – социална инфраструктура – 0.9 кв.км
Структура – 10 села
Административен център с.Ковачевци и селата Сирищник, Косача, Светля, Слатино, Ракиловци, Лобош, Калище, Чепино и Егълница Население – 2084 души към 31 декември 2004 година
Гъстота – 15,1 души/кв.км.
Граници – Община Ковачевци е разположена в западната част на страната и отстои на 55 км югозападно от гр.София и на 25 км в същата посока от гр.Перник, на североизток граничи с община Перник, на югоизток с община Радомир и на запад с община Земен.
Пътна мрежа
Категория 4 клас – 90.3
По-важни жп линии
София – Перник – Кюстендил – Гюешево

ИСТОРИЯ

Не е установено кога възниква Ковачевци. За неговото съществуване съдим по някои археологически находки, които разкриват, че в този район е имало живот още в началото на нашата ера. Останки от антични постройки са разкрити при строителството на язовир Пчелина. По поречието на река Струма е регистрирана антична вила – рустика. На площ от около 20 дка при обработка на земята са разкрити дебели стени от ломен камък с хоросанова спойка. В района на селото, в местността Чуклето, има останки от античен некропол. В надгробната могила са установени единични погребения и три гробници. Близостта на двата обекта – античният некропол и вилата в махала Падина, както и техните общи белези, разкриват връзките им и говорят, че са използвани едновременно. Името на селото е засвидетелствано писмено в турските данъчни регистри през 1576 г. под формата Ковачова. Може да се предположи, че то е свързано с ковашкия занаят на неизвестен род от този район. Както много други наши селища, така и Ковачевци си има своята легенда, която търси връзката с миналото. Старите хора казват, че по време на турското робство голяма част от селото и имотите около него били притежание на богат българин – ковач. Къщата му се намирала в махала Ковачева падина при село Ракиловци. Ковачът имал воденица на р.Светля до днешната Ляшкова махала. Турците гледали с нескрита неприязън на богаташа гяурин и намерили начин да го оклеветят. Набеден от тях, ковачът попаднал зад решетките на софийския зандан. Оттам го измъкнал влиятелен цариградски турчин, който купувал от него добитък. Освободил го, но в замяна на това ковачът трябвало да му продаде всичките си земи, които имал около реката.
По-късно името на селото се споменава от чужди пътешественици, които са преминали оттук, като Ами Буе и Феликс Каниц. След Освобождението този район е посетен от видния историк и министър на просветата в България проф. Константин Иречек.
По време на петвековното робство тукашното население е било принуждавано да изпълнява редица повинности както към централната турска власт, така и към местните управници. За всяко неподчинение е било подлагано на жестоки изтезания. На два пъти Ковачевци е било опожарявано и разорявано – първия път през 1806 г. от ордите на Кара Феиз, а втория – през 1850 г. от башибозук, по време на въстанието на българите от Северозападна България, когато местното население също се разбунтувало.
Веднъж надигнало глава, населението не се примирило.
В организираната от Г.С.Раковски през 1867 г. Втора българска легия се включва Тодор Стаменов, преселил се от Калище в Ковачевци през 1858 г. Същата година той постъпва в четата на Панайот Хитов. През 1876 г. Тодор Стаменов е с българските доброволци, сражавали се край Белград по време на Сръбско-турската война. През пролетта на 1877 г. той се включва в редиците на българското опълчение, присъства на връчването на Самарското знаме – скъпа светиня за всеки българин. За проявен героизъм в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново Тодор Стаменов получава кръст за храброст. Участник е и в Сръбско-българската война от 1885 г.
Ковачевци е освободено през януари 1878 г. от четата на Ильо войвода.
През първите години след Освобождението местното население полага грижи за развитието на земеделието и скотовъдството, които през този период са основен поминък за него. Непосредствено след Освободителната руско-турска война и Кресненско-Разложкото въстание тук приижда населението от други краища на България. Идват бежанци от Пиринския край. Между бежанците са и Димитър Тренчев и Параскева Досева – родителите на Георги Димитров.
Труден е бил животът на заселниците в Ковачевци. Поради липса на средства за закупуване на земя, главен източник за прехрана по това време, тези хора търсели други начини за препитание.
Постепенно територията започва да се облагородява. След 1915 г. започнали да засаждат ябълкови и крушови градини, от 1945 г. ливадите край реката са превърнати в царевични ниви, създават се условия за развитието на животновъдството.
През годините на войните / 1912-1918 / настъпват тежки дни за населението от Ковачевци. Много от тях участват във войните, като четирима загиват. В тяхна чест признателното население е издигнало скромен паметник.
През 1928 г. е проектирано шосето от гара Калище през Ковачевци за Сирищник. Само четири години по-късно е направено шосето и през Косача за Радомир. Голямо значение за развитието на селището има разкриването през 1938 г. на редовна автобусна линия от София през Радомир за Ковачевци.
След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. местното читалище го приема за свой патрон.
С построяването на Дома паметник “Георги Димитров” през 1957 г. в центъра на селото се поставя началото на благоустрояването на Ковачевци. То добива широки размери. Улиците са асфалтирани, съборени са много стари и паянтови сгради и къщи, а други са ремонтирани и възстановени. През 1972 г. е възстановена и родната къща на Георги Димитров. Изграден е мемориален парк от 278 дка. Утвърдена е традицията официалните гости на Ковачевци да засаждат в мемориалния парк дръвчета. Вдясно от парка по проект на арх.Рачо Стоянов се изгражда Национален детски екологичен комплекс /НДЕК/, който предлага за децата от цялата страна и чужбина прекрасни условия за ученически отдих, туризъм и спорт. Същият е единствен в страната и се явява специализирано заведение за учебно-възпитателна дейност, за укрепване здравето на деца и ученици от всички възрасти. Комплекса е уникален в архитектурно отношение и изключително запазен в екологично отношение.
Днес Ковачевци се оформя като селище с интересен архитектурен облик, възраждащ самобитните традиции на българина от този край.

КУЛТУРА

Дом на културата
На 9 юли 1949 г. е обявен анонимен национален конкурс за изработване на проект за изграждане на Дом паметник в с.Ковачевци. Замисълът е да се увековечи делото на Георги Димитров. Одобрен е проектът на архитектите Петър Райков и Йосиф Йосифов, по който през 1953 г. започва строителството. Домът паметник е завършен през 1956 г. Сградата хармонизира с околната среда и придава ново значение на цялостния облик на селището. Сградата е открита по случай 75 – годишнината от рождението на Георги Димитров – 18 юни 1957 г.
Към момента сградата е Дом на културата. Вътрешното разпределение е добре решено. Представителен и тържествен вид има вестибюлът. Чрез него се установява връзка с изложбените помещения, ритуалната зала и стълбището за втория етаж.
С многофункционално значение е ритуалната зала. Още с влизането в залата вниманието е привлечено от двете двукрили врати, изработени с дърворезба, символизираща плодородието на родината и мирния труд на работника. С най-големи художествени достойнства е изящният дърворезбован таван, изработен по тревненски мотиви от изтъкнатия резбар Цаню Антонов. На близо 100 кв.м площ са композирани над 4000 художествени мотива. Слънчевият диск в центъра на композицията е обграден с венец от плодовете на нашата земя, скрепени чрез панделка от дъбови листа на славата.
Музей
На територията на общината функционират три музейни сбирки в селата Ковачевци, Лобош и Светля. Те пресъздават бита и традициите на хората от този край. Музеят в с.Лобош се помещава в бившето килийно училище
– най-старото училище в Радомирско
Родната къща на Георги Димитров
Тя се е намирала в източната покрайнина на селото. Разположена на десния бряг на р.Светля, само на 150 м от нея. Съобразена е с битовите изисквания от това време.
Нейното планово, функционално и архитектурно оформяне и решение отговаря на селската къща, изграждана в тази част на България в средата и края на ХІХ в. Основите й са били иззидани с камък, а останалата част от подпори с плет, измазан с кал. Къщата е била едноетажна с едно мазе. Покривът й и четиристранен с леко удължение от югоизточната страна над малкия чардак и входа за мазето. Изоставянето на къщата от родителите на Георги Димитров при преместването им първоначално в Радомир, а след това в София, нестопанисването й и подпочвените води причиняват нейното рухване малко преди 9 септември 1945 г.
През 1972 г. се пристъпва към възстановяване на родната къща на Георги Димитров. След предварителни теренни проучвания на останките от основите на къщата, както и по спомени на все още живи свидетели и по единствената запазена снимка арх. Йосиф Йосифов изработва проекта за нейното възстановяване. Строителството започва в началото на май 1972 г. и за кратък срок тя е изградена.
Вътрешната уредба отразява обстановката в която се е родил и живял първите две години Георги Димитров. Бедната обстановка отговаря на автентичната картина в къщата по това време, в която родителите му Димитър Михайлов и Параскева Досева са живели. Във входното помещение на къщата се намирало огнището, където членовете на семейството прекарват голяма част от времето си.От двете му страни са разположени още по една стая. Двете твърде малки по размер килерчета са използвани за оскъдния инвентар, който е имало на разположение семейството.
В двора на къщата, който се поддържа в приблизителен вид от онова време, е поставена скулптура в цял ръст на стопанката на този дом. Скулптурната фигура, дело на худ. Мара Георгиева е така разположена, че баба Парашкева сякаш е застанала на пътеката, за да посрещне всеки посетител.
Автентичен е кладенецът с геранилото в двора. Около къщата са засадени градински цветя, както около всяка къща в Ковачевци. Дворът е ограден с иззидана от камъни стена, покрита с керемиди така, както е било някога. Това му придава особено очарование и колорит. Овощните дръвчета също с съобразени с времето, когато тук е живяло семейството на Георги Димитров.
Възстановената родна къща е открита на 18 юни 1972 г. по повод честването на 90 – годишнината от рождението на Георги Димитров.
Храмове
Православен храм “Св. Симеон Стълпник”
Храмов празник – Преподобни Симеон Стълпник, 1 – ви септември
Адрес : с.Егълница
СИМЕОНОВ ДЕН (1 септември) – началото на Християнския календар. Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник е известен сред българите още като “Симеон орач” и “Нова земеделска година”, тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба. Според житието преподобният Симеон Стълпник е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни благочестиви християни. На осемнадесетгодишна възраст той постъпил в манастир и не след дълго се усамотил в една трудно достъпна планинска пещера. Заживял като пустинник и се отдал на пост и молитви. Благ и смирен, Симеон искал да се изолира напълно от хорските очи и си построил каменна кула, висока 40 лакти. Заживял на върха й в тясна килия и затова бил наречен Стълпник. Там починал на 103-годишна възраст. Църквата празнува 1 септември и в памет на неговата майка св. Марта.
Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. В ранно утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата му.
Спретнати, облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Домакинята обикаля колата с воловете три пъти като ръси около тях пепел. В Северозападна България тя коли пред колата петел за “курбан на св.Симеон”. Често обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. После отваря широко портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено. Щом пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се изнася нищо от къщата и нищо да не се дава на заем. Тази забрана се спазва строго, за да не “излезе берекетът от дома”. През целия ден жените не поставят на огнището почернели котлета и съдове, за да не заболяват посевите от “главня”. Не перат и простират бяло пране, за да не поникнат житните класове празни. Често домакините следят какъв човек ще дойде първи през този ден в къщата им. Ако той е добър и имотен, годината ще е спорна и плодовита. По същия начин, отивайки на нивата, орачът гледа кого ще срещне най-напред. Ако види бременна булка или жена с “пълни ръце”, вярва, че житата ще родят много зърно. В Западна България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през месец януари през следващата година. Тъй като обикновено на Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, празникът често се нарича и “Симеон брульо”.
Православен храм “Св.Харалампий”
Храмов празник – Св.Харалампий, 10 – ти февруари
Адрес : с.Лобош
Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години. Иконографски често се изобразява като повелител на болестта, която той държи окована в девет вериги или затворена в шише.
Близо до черквата се намира килийното училище – първото българско училище в този край.
Православен храм “Св.Арахангел Михаил”
Храмов празник – св.Арахангел Михаил, 8 – и ноември
Адрес : с.Косача
Православен храм “Св.Неделя”
Храмов празник – Св.вмчца Неделя, 7 – и юли
Адрес : с.Сирищник
Православен храм “Св.Богородица”
Храмов празник – успение на Пресвета Богородица, 15 – и август
Адрес : с. Светля
Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин. От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.

ТУРИЗЪМ

Община Ковачевци има дадености за развитие на екотуризма, културния туризъм и други алтернативни форми на туризъм, и може да привлече интереса на туристите със своя богат архитектурен облик, историята си, съхранените автентични следи от Античността и Средновековието.
Въпреки, че общината не е сред най-развитите туристически общини, потенциалът, който тя притежава – природните и културно-исторически дадености са добра база за икономически успешно и устойчиво развитие на алтернативни форми на туризъм и това се оценява от предприемачите. В резултат на това през последните години се забелязва увеличение на частните инвестиции в хотелиерството. Инвестициите са насочени в ремонт, реконструкция и модернизация на съществуващата база и ново строителство Съществуващия екологичен детски комплекс е единствен в страната и целогодишно предлага богати възможности за обучение, отдих и креация на деца от цялата страна. Комплексът е уникален в архитектурно отношение и разполага с 40 стаи с по две легла със санитарни възли и 12 самостоятелни апартамента.
Комплексът се отоплява с локално парно, което осигурява комфорт за 280 гости целогодишно. Комплексът разполага с 10 дка застроена площ, която обединява функционално хотелската и учебните зали.
В село Ковачевци се намира и мотел вписан в живописна природна местност с 80 легла ресторант и кафе сладкарница.
Общината разполага с 3 функционални зали в центъра 2 са с 150 места и една зала с 30 места за провеждане на общи мероприятия или конгресен туризъм.
Спортния комплекс в центъра на селото има застроена площ с футболно игрище, писта и игрища за волейбол и баскетбол. Капацитета на стадиона е 7000 седящи места.
В непосредствена близост до стадиона се намират 50 броя бунгала с 200 легла за краткотраен отдих,което допълва възможностите за гости и спортисти при провеждане на спортни турнири и състезания,както и за спортна подготовка на отбори от различните видове спорт целогодишно.
Планинския туризъм е атрактивен на посещения от любители ,които отсядат в хижа”Джамен”.
В центъра на село Ковачевци се намира „Хаджибулевата къща“ за гости, която предлага целогодишно настаняване и комфорт на своите гости. Отоплява се с локално парно. Охраняем паркинг. Гостите могат и сами да прилагат кулинарните си умения.
Собствениците на вилата сами приготвят домашно сладко, вино и ракия, от които може да пробвате и дори да си купите. Двор-градината с барбекю и кладенец, предоставят усещане за душевен мир и хармония. Къщата е подходяща за почивка със семейство и приятели, за планински, културно-опознавателен, селски и еко туризъм.
Капацитета й с: 2 стаи с по 2 легла и 2 спални + разтегателни дивани за деца. Стаите са обзаведени и луксозно оборудвани. Всяка стая има сейф, радиатор и самостоятелен санитарен възел с поддушово корито.
Къщата разполага с механа с ТВ и стерео уредба (15 места), както и барбекю.

КОНТАКТИ

Община Ковачевци
Адрес:
2450 с. Ковачевци
община Ковачевци,
област Перник
е-mail: oba_kovachevtsi@abv.bg
web: kovachevtsi.com

Телефони за контакт:
Васил Станимиров
Кмет на Община Ковачевци
Тел.: 0887933883;

инж. Любомир Цветков
Зам.кмет на Община Ковачевци
Тел.: 0884705030;

Иво Симеонов
Зам.кмет на Община Ковачевци
Тел.: 0884705031;

Горица Михалкова
ВрИД Секретар
Тел.: 0886277977;

Людмила Георгиева
деловодство
Тел.: 0889747579;

Мария Асенова
Местни данъци и такси
Тел.: 0885747527;

ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ
Дирекция „ФСД”

Нели Иванова
Директор на Дирекция „ФСД” и Гл. счетоводител
Тел.: 0886 93 94 94;

Ангелина Младенова
Гл. спец. „Счетоводител”
Тел.: 0887 52 28 22;

Христо Булев
Ст. спец. „Счетоводител”
Тел.: 0884 70 50 37;

Мариела Асенова
Ст. спец. „Касиер”
Тел.: 0885 74 75 73;

Звено „Административно – правно обслужване”
Людмила Георгиева
Ст. спец. „Човешки ресурси”
Тел.: 0889 74 75 79;

Ива Борисова
Ст. спец. „Хуманитарни дейности и връзки с обществеността”
Тел.: 0889 99 59 54;

Ваня Величкова
Юрисконсулт
Тел.: 0889 51 60 28;

Диляна Боянова
Ст. спец. „ПВЗ и служител по чл.29 от ЗМСМА”
Тел.: 0885 73 74 17;

Цветанка Димитрова
Ст. спец. „ГРАО и гр. състояние”
Тел.: 0884 70 50 39;

Валентина Андреева
Деловодство
Тел.: 0894 56 77 25;

СПЕЦИАЛИЗИРАНА АДМИНИСТРАЦИЯ
Дирекция „ТСУ, А и КС”
Тел.: 0894 56 77 23;

Елена Комитова
Директор Дирекция „ТСУ, А и КС”
Тел.: 0887 64 64 27;

Емил Маринов
Главен архитект
Тел.: 0889 99 69 65;

Бойка Лозанова
Гл. спец.„Планиране и местно развитие”
Тел.: 0886 74 71 78;

Весела Борисова
Ст.спец. „Общинска собственост”
Тел.: 0884 70 50 34;

Ирена Крумова
Ст.спец. „Строителен контрол и ТСУ”
Тел.: 0888 31 34 92;

Кристияна Рангелова
Ст.спец. „Проекти и екология”

Гергана Първанова
Домакин
Тел.: 0885 73 74 78;

Звено „Местни данъци и такси”
Мария Асенова
Гл. Спец. „Местни данъци и такси”
Тел.: 0885747527;

КМЕТ

Кмет на Община Ковачевци е господин Васил Кирилов Станимиров.
За контакти:
Моб.Тел.: 0887/933 883;
Електронна поща: oba_kovachevtsi@abv.bg
Приемен ден: понеделник – 13.00ч. – 15.00ч.